Решение по дело №147/2019 на Административен съд - Видин

Номер на акта: 96
Дата: 25 юли 2019 г. (в сила от 18 юни 2020 г.)
Съдия: Нели Стефанова Дончева
Дело: 20197070700147
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 3 май 2019 г.

Съдържание на акта

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВИДИН

РЕШЕНИЕ96

гр. Видин, 25.07.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Видин,

Втори административен състав

в публично заседание на

Двадесет и шести юни

през две хиляди и деветнадесета година в състав:

Председател:

Нели Дончева

при секретаря

Катерина Борисова Кирилова

и в присъствието

на прокурора

 

като разгледа докладваното

от съдия

Нели Дончева

 

Административно дело №

147

по описа за

2019

година

и за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е по реда на чл.27, ал.2, ал.3 и ал.5-7 от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУЕСИФ) и чл.145 и следващите от Административно-процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.73, ал.4 от ЗУСЕСИФ.

Образувано е по жалба на Община Видин, ЕИК *********, с адрес: гр. Видин, пл.”Бдинци” № 2, представлявана от Зам.Кмета на общината, определен да замества Кмета на Община Видин със Заповед № РД-02-11-435 от 02.05.2019г. на Кмета на Община Видин против Решение № РД-02-36-521 от 18.04.2019 г. на Зам.министър на регионалното развитие и благоустройството и Ръководител на УО на ОП “Региони в растеж“ 2014-2020г., с което е наложена финансова корекция в общ размер на 758 967,61 лева с ДДС, представляваща 5 % от допустимите разходи по Договор № BG16RFOP001-1.010-0001-C01-S-04 с рег.№ АО-02-15-244 от 07.09.2018г. с изпълнител „Кид плюс“ ЕООД на стойност 5 399 633,64 лева без ДДС по обособена позиция 1 и по Договор № BG16RFOP001-1.010-0001-C01-S-03 с рег.№ АО-02-15-243 от 07.09.2018г. с изпълнител „Каро Трейдинг“ ООД на стойност 7 249 826,48 лева без ДДС по обособена позиция 2.

Твърди се в жалбата, че решението е неправилно, постановено в противоречие с процесуалноправните и материалноправните разпоредби на закона.

Сочи се, че направената в обжалваното Решение констатация от УО на ОПРР, за допуснато нарушение на чл.2, ал.2, във връзка с чл.59, ал.2, изр.2, във връзка с чл.46, ал.1 от ЗОП - неправомерно неразделяне на обществената поръчка на обособени позиции/ дискриминационни критерии за подбор, е изцяло неоснователна и немотивирана. В подкрепа на горното се излагат подробни съображения че изпълнението на СМР в обхвата на всяка от обособените позиции на процесната обществена поръчка е обективно неделим процес - в обхвата на строежа са включени строително - монтажните работи на територии, взаимообвързани в общо функционално пространство. Пояснява се, че необходимостта от обединяване на дейностите е била продиктувана от взаимосвързаност на тези дейности, поради което отделянето и възлагането им в отделни обособени позиции неминуемо би създало технически затруднения за успешното изпълнение на всяка от обособените позиции на поръчката. Обобщава се, че тъй като предметът на всяка обособена позиция на обществената поръчка е неделим /видовете СМР са свързани функционално, технологично и времево/, незаконосъобразно и нецелесъобразно се явява разделянето на предмета на обособените позиции на други обособени позиции или отделни процедури.

Посочва се, че предвиждането и обединяването на различни дейности в предмета на една обществена поръчка, са позволени и от самият Закон за обществени поръчки, дори като различни дейности по доставка, услуги и СМР, предвид чл.11, ал.1 от ЗОП - „Когато обществената поръчка включва дейности с повече от един обект по чл. 3, тя се възлага по реда, приложим за обекта, който характеризира дейностите - основен предмет на поръчката“. Прави се изводът, че след като законът разрешава включване в предмета на обществена поръчка на дейности с повече от един обект по чл.3 от ЗОП, то на още по- голямо основание се счита че е разрешено включването в една обществена поръчка на различни дейности с еднакъв обект по чл.3 от ЗОП, независимо от обстоятелството, че същите са различни категории строеж, но зависими от обстоятелството, че същите са изцяло взаимообвързани и служат една на друга, за да бъдат изпълнени.

Сочи се, че и направената в обжалваното Решение констатация от УО на ОПРР, за допуснато нарушение на чл. 70, ал. 5, изр. 2, ал. 7, т.1 ,2 и т.З б.”б” от ЗОП и чл. 2, ал. 2 от ЗОП и чл. 33, ал.1 от ППЗОП досежно методиката за оценка по показателя „Качество на организацията на персонала, на който е възложено изпълнението“ като незаконосъобразно определена от Възложителя, е необоснована и неоснователна. Посочва се, че одобрената методика по настоящата обществена поръчка е изцяло в съответствие с правилата на Закона за обществените поръчки, съдебната практика на Комисия за защита на конкуренцията, на Върховния Административен Съд и Европейския Съд. Твърди се, че УО на ОПРР разглежда надграждащите обстоятелства, предвидени в техническата оценка като неясни, но всъщност използваните понятия в надграждащите обстоятелства, разглеждани в контекста на цялото описание на методиката имат понятно и общоприето съдържание, което за целите на процедурата не е необходимо да бъде изрично дефинирано и поради това не би позволило на помощния орган на възложителя да прави свободни интерпретации и по този начин да бъде нарушен принципът на свободна и лоялна конкуренция.

Жалбоподателят счита, че приемането на една методика за неясна с оглед на това, че същата не съдържа конкретни числа противоречи на ЗОП, тъй като в противен случай, законодателят би забранил ползването на други средства за оценяване освен числа. Посочва също така, че определянето на показателите в методиката е оставено изцяло в оперативната самостоятелност на Възложителя, като единственото изискване е да се определят показателите, относителната им тежест и методиката за определяне на оценката по всеки показател.

Обобщава се, че въведеният показател е съответен на разпоредбата на чл.70, ал.7, т.3, б."б" ЗОП и не е в нарушение на изискването на чл.33, ал.1 ППЗОП, тъй като от заложените изисквания към този показател е видно, че се дава акцент на избора на методология за изпълнението на проекта в съответствие с обхвата на поръчката и най-вече с надграждащото обстоятелство/а, което/които ще допринесат за по-качествено постигане на очакваните резултати от изпълнението на СМР.

В заключение се посочва, че методиката за оценка на качеството на организация на персонала с надграждащи обстоятелства е отчетена изцяло за законосъобразна и от контролиращия орган на обществените поръчки в Република България - Агенцията по обществени поръчки предвид извършения последващ контрол на АОП по процедурата.

Иска се от Съда да отмени обжалвания акт, като неправилен и незаконосъобразен, като се претендират и направените по делото съдебни разноски, изразяващи се в юрисконсултско възнаграждение. Прави се и възражение за прекомерност на разноските на ответника.

Ответникът Ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма „Региони в растеж“ при МРРБ и заместник министър на регионалното развитие и благоустройство чрез процесуалния си представител оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде оставен в сила атакувания административен акт.

Излагат се подробни съображения за правилност и законосъобразност на атакуваното решение и направените от административния орган изводи в тази насока. Претендират се и направени по делото разноски, изразяващи се в адвокатско възнаграждение.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и взети в тяхната съвкупност, Съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

Безспорно се установява че Община Видин е бенефициент по Договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по оперативна програма „Региони в растеж“ 2014-2020, BG16RFOP001-1.010 „Изпълнение на интегрирани планове за градско възстановяване и развитие 2014-2020 - Видин“, част от процедура BG16RFOP001- 1.001-039 „Изпълнение на интегрирани планове за градско възстановяване и развитие 2014-2020 № от ИСУН - BG16RFOP001-1.010-0001-C01, РД-02-37- 134/04.10.2017г..

Въз връзка със сключеният договор, Община Видин е провела открита процедура по реда на Закона за обществените поръчки (ЗОП) с предмет: „Строителни и монтажни работи по проект „Подобряване на състоянието на образователната инфраструктура в град Видин“, открита с Решение № ОП-01-12 от 06.02.2018г..

Видно от материалите на обществената поръчка, публикувани на сайта на Община Видин, раздел „Профил на купувача“, предметът на поръчката включва следното:

По ОП 1: Основна реконструкция на сградата на ПМГ „Екзарх Антим I“; оформяне на околното пространство и нов физкултурен салон към ПМГ „Екзарх Антим I“, като обектът се състоял от следните подобекти:

Подобект 1: Основна реконструкция на сградата на ПМГ „Екзарх Антим I“;

Подобект 2: Нов физкултурен салон към ПМГ „Екзарх Антим I“;

Подобект 3: Оформяне на околното пространство и

Подобект 4: Ажурна ограда по уличнорегулационната граница с ул.“Княз Борис I“, ул. „Цар Асен I”, ул. „Паша Петко“; по страничната регулационна граница с УПИ XVII и към пешеходната зона.

По ОП 2: Консервация, реставрация и експониране на сградата на СОУ „Цар Симеон Велики” със следните подобекти:

Подобект 1: Консервация, реставрация и експониране на сградата на СОУ „Цар Симеон Велики“;

Подобект 2: Пристройка и надстройка на физкултурен салон към СОУ „Цар Симеон Велики“;

Подобект 3: Оформяне на прилежащото околното пространство;

Подобект 4: Ажурна ограда по улично-регулационната граница с ул.“Райна Княгиня“ и страничните регулации.

За всяка от сградите по обособените позиции възложителят в обявлението е посочил, че към момента на обявяване на поръчките са налице проекти за газифициране с природен газ на котелно в сградата в съответната сграда на училището, като за тези проекти са издадени отделни разрешения за строеж, а категорията на строежа е първа. Същевременно категорията на строежа за основните обекти е трета.

В тази връзка по всяка от обособените позиции възложителят поставил и различни изисквания за категорията на вписване в ЦПРС - първа за частта газифициране и трета за останалите части от обособената позиция.

Съгласно критериите за възлагане /Раздел IV от документацията/ и одобрената методика за оценка на офертите е посочено, че се възлага въз основа на „икономически най-изгодна оферта“, която се определя по критерия за възлагане по чл.70, ал.2, т.3 от ЗОП „оптимално съотношение качество/цена“. Класирането се извършва въз основа на комплексна оценка с два показателя с посочена тежест на всеки от тях: 1. Качество на организацията на персонала, на който е възложено изпълнението на поръчката П1– 50 %, максимален брой точки 100; 2. Ценово предложение П2 - 50 % с максимален брой точки 100.

Методиката за оценка по показателя „Качество на организацията на персонала, на който е възложено изпълнението” предвижда оценка с от 10 до 100 точки в зависимост от броя на надграждащите елементи в офертата на участника, които надграждащи елементи присъстват в допълнение към изискуемото минимално съдържание на техническото предложение, като за едно от посочените надграждащи обстоятелства се присъждат 10 точки, а за 10 надграждащи обстоятелства съответно се присъждат 100 точки.

Надграждащите обстоятелства са следните:

1. В Предложената от участника Организация на персонала за изпълнение на поръчката за всяка дейност е предвидено разпределението на експерти (кой какво ще изпълнява) на ниво отделна задача (за целите на настоящата методика под „задачасе разбира обособена част от възложените работи, която може да бъде самостоятелно възлагана на отделен експерт и чието изпълнение може да се проследи еднозначно, т.е. има ясно дефинирани начало и край и измерими резултати), а също така тези експерти (чрез определените им задачи) допълват и допринасят за качествено постигане на резултатите от изпълнението на строителството.

2. В Предложената от участника Организация на персонала за изпълнение на поръчката са въведени задължения, на отговорните лица от екипа, за управлението на необходимите ресурси (материали, механизация, работници и др.), съобразени със спецификата на предмета на поръчката;

3. В Предложената от участника Организация на персонала за изпълнение на поръчката са въведени механизми за вътрешен контрол и мониторинг на работата на екипа от експерти, както и начин за взаимодействие между тях, съобразени със спецификата на предмета на поръчката, с които да се гарантира качествено изпълнение на строителството;

4. В Предложената от участника Организация на персонала за изпълнение на поръчката е предвиден начин за осъществяване на комуникацията на екипа от експерти с останалите участници в строителния процес, с който да се гарантира качествено изпълнение на строителството;

5. В Предложената от участника Организация на персонала за изпълнение на поръчката са въведени организационни решения и отговорности в предложения екип за непрекъснат постоянен текущ контрол и наблюдение върху строителните материали и изделия, както за тяхното съответствие с техническите изисквания на проекта и качество, така и по отношение на ритмичността на тяхното доставяне, начин на складиране, начин на влагане, изпитания и др.

6. В Предложената от участника Организация на персонала за изпълнение на поръчката са предвидени мерки, които ще бъдат предприети от екипа от експерти за избягване на аварии по време на строителството, както и мерки при възникване на ситуации по прекъсване изпълнението на обществената поръчка поради авария.

7. В Предложената от участника Организация на персонала за изпълнение на поръчката са предвидени мерки, които ще бъдат предприети от екипа от експерти, чрез които ще се елиминира или минимизира негативното проявление спрямо социалната среда и нейните компоненти, т.е такива, които да редуцират негативния социален ефект по време на реализацията предмета на поръчката.

8. В Предложената от участника Организация на персонала за изпълнение на поръчката са въведени мерки и отговорности на експертите от екипа, които предотвратяват, намаляват или по друг начин ограничават до разумно ниво, както и такива за преодоляване на настъпилия риск от забавяне на изпълнението на строителството поради забава при получаване на наличната необходима информация или не получаване на необходимата информация от Възложителя ши другите участници в строителния процес.

9. В Предложената от участника Организация на персонала за изпълнение на поръчката са въведени мерки и отговорности на експертите от екипа, за преодоляване на настъпилия риск от забавяне на изпълнението на строителството поради непълноти и/или неточности в инвестиционния проект и

10. В Предложената от участника Организация на персонала за изпълнение на поръчката са въведени мерки и отговорности на експертите от екипа, за преодоляване на настъпилия риск от забавяне на изпълнението на строителството поради недостиг на финансов ресурс за изпълнение на дейностите следствие на забавяне на плащанията от страна на Възложителя.

В резултат на проведената процедура възложителя на поръчката – Община Видин е сключил Договор № BG16RFOP001-1.010-0001-C01-S-04 с рег.№ АО-02-15-244 от 07.09.2018г. с изпълнител „Кид плюс“ ЕООД на стойност 5 399 633,64 лева без ДДС по обособена позиция 1 и Договор № BG16RFOP001-1.010-0001-C01-S-03 с рег.№ АО-02-15-243 от 07.09.2018г. с изпълнител „Каро Трейдинг“ ООД на стойност 7 249 826,48 лева без ДДС по обособена позиция 2.

Във връзка с така проведената обществена поръчка в Главна дирекция „Стратегическо планиране и програми за регионално развитие“ към МРРБ е постъпил сигнал за нередност, регистриран в Регистъра на сигнали и нередности с per. № 842, като в същия са визирани три нарушения:

1. Ограничителни изисквания/критерии за подбор, с оглед наличието на незаконосъобразно обединяване на различни категории строежи в рамките на една обособена позиция, както за ОП 1 и за ОП 2, като неразделяйки строежа, свързан с газифициране на сградите възложителят е ограничил възможността за участие на лица, които покриват съответните критерии за подбор, свързани с правоспособност и с икономически възможности по отношение на строежи трета категория, в нарушение на чл.2, ал.2 от ЗОП.

2. Незаконосъобразна методика - начина на формиране на различните точки по показателя „Качество на организацията на персонала, на който е възложено изпълнението”, противоречи на чл. 33, ал. 1, изр. 2 от ППЗОП, тъй като утвърдената методика не залага критерии за оценяване на качеството на самото предложение за изпълнение на предвидените дейности, а предпоставя оценка на пълнотата и начина на представяне на информацията в предложението на участника. Условията за присъждане на точки са неясно формулирани и не дават достатъчно информация на заинтересованите лица какво следва да включат в офертите си, неопределени са и изискванията за предлагане на мерки от различно естество.

3. Незаконосъобразно избран изпълнител по ОП 1.

УО на ОПРР е провел процедура и е уведомил възложителя с писмо изх. № 99-00-6-56/25.01.2019 г., относно твърденията в сигнала за нередност, стартирането на производство по чл.73 от ЗУСЕСИФ и възможността бенефициента да представи възражение на основание чл.73, ал.2 от ЗУСЕСИФ.

В УО на ОПРР е постъпило становище от Община Видин с изх. № РД- 02-09-66 (1)/08.02.2019 г. от бенефициента, с твърдения за липса на извършени нарушения, респективно липса на нередност.

Във връзка с извършената проверка Зам.министър на регионалното развитие и благоустройството и Ръководител на УО на ОП “Региони в растеж“ 2014-2020г. издал атакуваното Решение № РД-02-36-521 от 18.04.2019 г., с което на жалбоподателя е наложена финансова корекция в общ размер на 758 967,61 лева с ДДС, представляваща 5 % от допустимите разходи по Договор № BG16RFOP001-1.010-0001-C01-S-04 с рег.№ АО-02-15-244 от 07.09.2018г. с изпълнител „Кид плюс“ ЕООД на стойност 5 399 633,64 лева без ДДС по обособена позиция 1 и по Договор № BG16RFOP001-1.010-0001-C01-S-03 с рег.№ АО-02-15-243 от 07.09.2018г. с изпълнител „Каро Трейдинг“ ООД на стойност 7 249 826,48 лева без ДДС по обособена позиция 2.

В мотивите на решението е посочено, че УО приема, че бенефициента е допуснал нарушение на чл.2, ал.2 във вр. с чл.59, ал.2, изр.2 във вр. с чл.46, ал.1 от ЗОП - за нарушението незаконосъобразно/ограничително условие, поради неразделяне на предмета на обществената поръчка и по чл. 70, ал. 5, изр. 2, ал. 7, т. 1, 2 и 3, б. „б“ и чл. 2, ал. 2 от ЗОП и чл. 33, ал. 1, изр. 2 от ПГООП - за нарушението незаконосъобразна методика.

Подробно във връзка с първото нарушение е посочено, че предметът на обществената поръчка, (относимо за всяка от обособените позиции), включва интервенция върху функционално отделени обекти (сграда на училище — основна сграда и котелно отделение), които изпълняват самостоятелни икономически и технически функции, независими са един от друг, като заинтересованите лица са обективно ограничени: на първо място, предвид изпълнението на различни дейности за двата основни обекта на интервенция – за основните сгради на училищата, по всяка от обособените позиции, това са строително монтажни дейности по реконструкция, съответно реставрация, консервация и експониране, докато за обектите - газифициране с природен газ на котелни отделения е предвидено захранване на стенни кондензни котли от група бутилки, е предвидено изграждането на самостоятелни помещения (нови технически помещения).

На второ място - за всеки от обектите на интервенция, възложителят е издал отделни разрешителни за строеж - за всяка от основните сгради и за всяко от котелните помещения, които са съответно „трета“ и „първа“ категория.

Направен е изводът, че макар от обявлението и документацията за участие, да става ясно, че се касае до извършване на един и същ вид дейност - СМР, възложителят е обединил различни по вид строителни обекти, вкл. различни по вид дейности по изпълнение на строително-монтажни работи, като необходимостта от това обединение е недоказана - липсват обективни критерии, поради което се приравнява на липса на мотиви за неразделяне на предмета на поръчката. Посочено е, че като следствие от неразделянето на обществената поръчка на повече обособени позиции, възложената поръчката пряко уврежда конкуренцията, чрез включване на условия или изисквания, които необосновано ограничават участието на заинтересовани страни в тях и поставените критерии за подбор не са съобразени с предмета, стойността, обема и сложността на изпълнение инженеринга на всяка отделна сграда, т.е. критериите са завишени.

УО счел, че описаното нарушение - ограничително условие, довело до завишени критерии за подбор, е с финансово влияние, т.е. налице е съставомерност и същото е квалифицирано като „нередност“: нарушена е конкретна нормативна разпоредба на националното законодателство - чл.2, ал.2 във вр. с чл.59, ал.2, изр.2 във вр. с чл.46, ал.1 от ЗОП и има финансово отражение - нанесена е вреда на средства от ЕСИФ - при неспазване принципите на чл.2 от ЗОП възложителят е ограничил участието на неопределен кръг заинтересовани от участие в поръчката икономически оператори, с което сериозно е понижил възможността за избор на по-конкурентна оферта.

Във връзка с второто нарушение УО е счел, че методиката по отношение на Техническия/качествен показател „Качество на организацията на персонала, на който е възложено изпълнението на поръчката“ е незаконосъобразно определена от възложителя, тъй като е в нарушение на чл. 70, ал. 5 и ал. 7 от ЗОП. Уточнено е, че същата допуска субективно оценяване, чиято резултатност е неравното третиране на участниците, в противоречие с принципите по чл. 2, ал. 1 и ал. 2 от ЗОП, поради което нарушението се категоризира с висока значимост на засягане на конкуренцията, тъй като относителната тежест на процесния показател (50 % от общо 100) има решаващо значение при определянето на изпълнител, съответно за формиране воля за участие в процедурата.

Подробно са анализирани 10-те „надграждащи обстоятелства“ над базовите условия, като е направен извода, обществената поръчка съдържа незаконосъобразна методика, като същата не съдържа точни указания за определяне на оценката по показателите, не дава възможност да се оцени нивото на изпълнение, предложено във всяка оферта, в съответствие с предмета на обществената поръчка и техническите спецификации; не дава възможност да бъдат сравнени и оценени обективно техническите предложения в офертите, тъй като и не на последно място се оценява начин на представяне на информацията. Прието е че нарушението се определя като нередност, тъй като се установява съставомерност: нарушена е конкретна нормативна разпоредба на националното законодателство: чл. 70, ал. 5, изр. 2, ал. 7, т. 1, 2 и 3 б. „б“ от ЗОП и чл. 2, ал. 2 от ЗОП и чл. 33, ал. 1 от ППЗОП и има финансово отражение - при неспазване принципите на чл.2 ЗОП възложителят не е допуснал неопределен потенциален кръг заинтересовани от изпълнение на поръчката икономически оператори да представят оферти. Следствие пък на незаконосъобразно заложените критерии е и липсата на обективна и прозрачна оценка на участниците в обществената поръчка, което сериозно е понижило възможността за избор на по-конкурентна оферта.

Трето визирано в сигнала нарушение не е било прието за такова от УО.

Така посочените нередности са класифицирани както следва:

За първото нарушение УО е счел че е налице нередност по т. 9 от Раздел I „Обявление и документация за обществена поръчка/процедура за избор с публична покана“, към Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредба за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (Наредбата), приета с ПМС № 57 от 28 март 2017 г. - „Неправомерни критерии за подбор и/или критерии за възлагане, посочени в обявлението за поръчката или в документацията за участие“, относно нарушенията незаконосъобразно определени условия и нередност по т. 10 от Раздел I „Обявление и документация за обществена поръчка/процедура за избор с публична покана“, към Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата, приета с ПМС № 57 от 28 март 2017 г. - „Критериите за подбор не са свързани със и/или не са пропорционални на предмета на поръчката“, относно нарушенията незаконосъобразно определени/дискриминационни критерии за подбор. За същата е определен размер на финансовата корекция в размер на 5% върху поисканите за възстановяване разходи по засегнатия договор с изпълнител, по всяка от обособените позиции.

За второто нарушение УО е счел че е налице нередност по т. 9 от Раздел I „Обявление и документация за обществена поръчка/процедура за избор с публична покана“, към Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата, приета с ПМС № 57 от 28 март 2017 г. - „Неправомерни критерии за подбор и/или критерии за възлагане, посочени в обявлението за поръчката или в документацията за участие“, като за същата е определен размер на финансовата корекция в размер на 5% върху поисканите за възстановяване разходи по засегнатия договор с изпълнител, по всяка от обособените позиции.

На основание чл.7 от Наредбата за посочените нередности е определена една обща финансова корекция в размер на 5% от стойността на допустимите разходи по сключените договори.

По делото е представена административната преписка, както и заповедите, за заместване на зам.кмета, във връзка с подаване на жалбата и за упълномощаване на ръководителя на УО.

От жалбоподателя са представени и документи, касаещи друга обществена поръчка, които Съдът приема за ирелеватни и несъотносими към предмета на производството.

При така установената фактическа обстановка, Съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е допустима, като подадена против подлежащ на оспорване административен акт, от адресат на акта, в законоустановения срок за обжалване.

Разгледана по същество, жалбата се явява неоснователна по следните съображения:

Решението е издадено от компетентен орган. Съгласно чл.69,ал.1 от ЗУСЕСИФ управляващите органи провеждат процедури по администриране на нередности по смисъла на чл. 2, т. 36 и т.38 от Регламент (ЕС) № 1303/2013. Съгласно чл.73, ал.1 от ЗУСЕСИФ финансовата корекция се определя по основание и размер с мотивирано решение на ръководителя на управляващия орган, одобрил проекта.

Със заповед № РД-02-36-902/25.08.2017г. на Министъра на регионалното развитие и благоустройство на Деница Николова- заместник министър на регионалното развитие и благоустройство, са възложени правомощия на ръководител на Управляващия орган по Оперативна програма „Региони в растеж“ 2014-2020г.

Оспореният акт е издаден в законоустановената писмена форма, подробно е мотивиран, при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на производствените правила и е постановен в съответствие с материалния закон.

Наложена е от ответника на жалбоподателя финансова корекция във връзка с нередности при изпълнението на задълженията му по договора за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по оперативната програма "Региони в растеж“ (2014-2020), съфинансирана от Европейския фонд за регионално развитие, по отношение на което намира приложение Регламент (ЕС) № 1303/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година.

Според разпоредбата на чл.2, т.36 от Регламент № 1303/2013 нередност е: "всяко нарушение на правото на Съюза или на националното право, свързано с прилагането на тази разпоредба, произтичащо от действие или бездействие на икономически оператор, участващ в прилагането на европейските структурни и инвестиционни фондове, което има или би имало за последица нанасянето на вреда на бюджета на Съюза чрез начисляването на неправомерен разход в бюджета на Съюза".

Съгласно разпоредбата на чл. 70, ал. 1 ЗУСЕСИФ финансовата подкрепа със средствата на Европейските структурни и инвестиционни фондове може да бъде отменена само на някое от лимитативно посочените правни основания. Следователно, българският законодател приема, че всяко от посочените в чл. 70, ал. 1 ЗУСЕСИФ основания води до нарушение на правото на Европейския съюз или на националното право, свързано с неговото прилагане и има или би имало като последица нанасянето на вреда на общия бюджет на Съюза, като води до отчитането на неоправдан разход в общия бюджет.

В тази връзка, в тежест на органа е на първо място да установи наличие на действие или бездействие на субект на правото, действащ в качеството си на икономически оператор, участващ в прилагането на европейските структурни фондове, което действие/бездействие има или би могло да има за последица нанасянето на вреда на бюджета на Съюза чрез начисляването на неправомерен разход в бюджета на Съюза.

В случая жалбоподателят по делото има качеството на икономически оператор по смисъла на чл.2, т.37 от Регламент от № 1303/2013г.

В случая органът твърди, че са налице няколко нарушения, засягащи норми от ЗОП. Посочено е като основание за налагане на корекцията - чл. 70, ал. 1, т. 9 от ЗУСЕСИФ - за нередност, съставляваща нарушение на правилата за определяне на изпълнител по глава четвърта, извършено чрез действие или бездействие от страна на бенефициента, което има или би имало за последица нанасянето на вреда на средства от ЕСИФ.

Актът, който определя видовете нередности по смисъла на чл.70, ал.1, т.9 ЗУСЕСИФ е Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове, приета с ПМС № 57 от 28.03.2017 г., обн., ДВ, бр. 27 от 31.03.2017 г., в сила от 31.03.2017 г., изм., бр. 68 от 22.08.2017 г., в сила от 22.08.2017 г.

Точка 9 на Приложение № 1 към чл. 2, ал.1 от Наредбата, сочи като причина за нередността - ,,Неправомерни критерии за подбор и/или критерии за възлагане, посочени в обявлението за поръчката или в документацията за участие", а точка 10 на Приложение № 1 към чл. 2, ал.1 от Наредбата, сочи като причина за нередността - „Критериите за подбор не са свързани със и/или не са пропорционални на предмета на поръчката“.

Двете разпоредби са цитирани от ръководителя на управляващия орган, като относими съм първото нарушение относно незаконосъобразно определени условия и незаконосъобразно определени/дискриминационни критерии за подбор, а само точка 9 е цитирана от УО досежно считаното за ограничително изискване на етап подаване на документи, относно наличието на незаконосъобразна методика, т.е. второто нарушение.

Финансовата корекция се определя като отмяна на всички или част от публичния принос за дадена операция или оперативна програма чл. 143, ал. 2 от Регламент 1303/2013 г. Посочената корекция се налага едва след като е констатирана от управляващия орган нередност, която съгласно нормата на чл. 2(36) от Регламент 1303/2013 г. изисква наличието на три предпоставки, които следва да бъдат осъществени и доказани. Първата е нарушение на правото на Съюза или на националното право, свързано с прилагането на тази разпоредба, което да произтича от действие или бездействие на икономически оператор, участващ в прилагането на европейските структурни и инвестиционни фондове, което има или би имало за последица нанасянето на вреда на бюджета на Съюза чрез начисляването на неправомерен разход. Основанията за налагане на финансова корекция са предвидени в нормата на чл.70, ал.1 от ЗУСЕСИФ, докато нормата на чл.70, ал.2 от същия закон съгласно § 8, ал 2 и 3 от с.з. препраща към приложението на Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове, приета с ПМС № 57 от 28.03.2017 г., обн., ДВ, бр. 27 от 31.03.2017 г., в сила от 31.03.2017 г., изм., бр. 68 от 22.08.2017 г., в сила от 22.08.2017 г.

Целта на налагане на посочените финансови корекции е визирана в чл.71, ал.1 от ЗУСЕСИФ, а именно да се постигне или възстанови ситуацията при която всички разходи, сертифицирани пред Европейската комисия да са в съответствие на приложимото право на Европейския съюз и българското законодателство. Следва да се посочи, че финансова корекция не е санкция, в този смисъл Регламент (ЕО Евратом )№ 2988/95 чл.4, решение от 26.05.2016 г. по съединени дела С-260/14 и С-261-14, решение С-158/08 СЕС, С-341/2013, С-599/13 на СЕС, където се обяснява, че задължението за връщането на облага, недължимо получена чрез нередност не представлява санкция, а просто последица от установяване, че условията, необходими за получаване на облагата, произтичащи от правовата уредба на Съюза не са били спазени, като по този начин получената облага се явява недължима.

Предметния обхват на проверката за нередности е определен в Приложение № 1 към чл. 2, ал.1 от НАРЕДБА за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове /ПМС № 57/2017/, където е предвидено, че нарушенията следва да са свързани с обявяване, оценяване и изпълнение на обществените поръчки по ЗОП.

В настоящият случай, страните не спорят относно установената с решението фактическа обстановка. Спорът е изцяло по правилното приложение на материалния закон и се свежда до отговор на въпроса дали в конкретния случай са налице всички материалноправни предпоставки за извършване на финансовата корекция. Изцяло в тежест на ответника е да установи наличието на правните основания за постановяването на финансовата мярка по обжалваното решение по силата на чл.170 от АПК.

По отношение на първото нарушение водещо до нередност, административния орган е приел, че предметът на обществената поръчка, (относимо за всяка от обособените позиции), включва интервенция върху функционално отделени обекти (сграда на училище — основна сграда и котелно отделение), които изпълняват самостоятелни икономически и технически функции, независими са един от друг, като заинтересованите лица са обективно ограничени: на първо място, предвид изпълнението на различни дейности за двата основни обекта на интервенция – за основните сгради на училищата, по всяка от обособените позиции, това са строително монтажни дейности по реконструкция, съответно реставрация, консервация и експониране, докато за обектите - газифициране с природен газ на котелни отделения е предвидено захранване на стенни кондензни котли от група бутилки, е предвидено изграждането на самостоятелни помещения (нови технически помещения) и на второ място - за всеки от обектите на интервенция, възложителят е издал отделни разрешителни за строеж - за всяка от основните сгради и за всяко от котелните помещения, които са съответно „трета“ и „първа“ категория.

Спорът между страните е дали посочените факти осъществяват нарушения на чл.2, ал.2, във връзка с чл.59, ал.2, изр.2, във връзка с чл.46, ал.1 от ЗОП, както и дали имат характер на „нередност“ по т.9 и т.10 на Приложение № 1 към чл. 2, ал.1 от Наредбата.

Съдът напълно споделя мотивите изложени от административния орган.

Съгласно разпоредбата на чл.46 от ЗОП, при подготовката за възлагане на обществена поръчка възложителят преценява възможността за разделянето й на обособени позиции. Когато реши, че не е целесъобразно разделянето на обществената поръчка на обособени позиции, в решението за откриване на процедурата възложителят посочва причините за това. Анализът на нормата сочи, че преценката на възложителя е по целесъобразност, като във всички случаи обаче следва да бъде мотивирана. Съгласно чл.196, ал.2, т.2 ЗОП, не подлежат на обжалване решенията за: откриване на обществената поръчка в частта относно мотивите за невъзможността за разделяне на предмета на поръчката на обособени позиции. Нормата не допуска оспорване на акта за откриване на обществена поръчка в частта относно мотивите за неразделянето й на обособени позиции, но преобладаващата съдебната практика приема, че установената необоснованост на невъзможността за целесъобразно разделяне на поръчката на обособени позиции, нарушава принципите на чл.2 ЗОП, а именно: да не се ограничава конкуренцията чрез включване на условия или изисквания, които дават необосновано предимство или необосновано ограничават участието на стопанските субекти в обществените поръчка и които не са съобразени с предмета, стойността, сложността, количеството или обема на обществената поръчка, като Съдът осъществява контрол за спазване на тези принципи.

В конкретния случай възложителят е създал обособени позиции, като във всяка една от тях е включил интервенция върху функционално отделени обекти /сграда на училище — основна сграда и котелно отделение/, изпълняващи самостоятелни икономически и технически функции и за които са издадени отделни разрешителни за строеж - за всяка от основните сгради и за всяко от котелните помещения, съответно „трета“ и „първа“ категория, съгласно Наредба № 1 за номенклатурата на видовете строежи.

Съдът намира, че обединяването на посочените обекти нарушава разпоредбите на чл.2, ал.2 ЗОП във връзка с чл.59, ал.2 от същия. Във всички случаи, при определяне на предмета на поръчката, възложителят трябва да спазва принципите в чл.2, ал.2 ЗОП и да не ограничава конкуренцията чрез включване на условия или изисквания, които дават необосновано предимство или необосновано ограничават участието на стопанските субекти в обществената поръчка. В действителност, в оперативната самостоятелност на възложителя е предоставена преценката за разделянето на обществената поръчка на обособени позиции, но при тази преценка, той следва да се ръководи освен от собствените си нужди, преди всичко от изискванията, заложени в чл.2, ал.2 ЗОП. Събирането на дейности /обекти в една поръчка/ или в една обособена позиция, не трябва да води до ограничаване на конкуренцията. Цитираната разпоредба на чл.2, ал.2 ЗОП указва, че не трябва да се включват условия или изисквания, които дават необосновано предимство или необосновано ограничават участието на стопански субекти в обществените поръчки. Заложените условия и изисквания трябва да са съобразени с предмета, стойността, сложността, количеството или обема на обществената поръчка. Обединението в една поръчка или в една позиция на разнородни дейности /множество разнородни обекти, необосновано ограничава кръгът на заинтересованите лица и е в противоречие със законовата норма.

Изискването за изпълнение на строежи от различна категория, макар и да се касае за извършване на една и съща дейност - СМР, безспорно ограничава равния достъп на потенциалните участници и по този начин ограничава конкуренцията (преди всичко по отношение на сградите с по-ниска категория). Посоченият извод се подкрепя и от разпоредбата на чл.9 от Правилника за реда за вписване и водене на Централния професионален регистър на строителя, където са въведени различни критерий на изискванията за вписване на строителите при изпълнението на различните категории обекти. В този смисъл разликата между необходимите изисквания за първа и трета категория се различават и ограничават равния достъп на лицата до участие в обществената поръчка.

Предвид изложените съображения неоснователно се явява твърдението на жалбоподателя, че възлагането на СРМ на посочените обекти в отделни обособени позиции би създало технически затруднения за успешното изпълнение на всяка от тях, с оглед взаимосвързаността на дейностите им и свързаността на СМР функционално, технологично и времево. Както бе посочено по-горе приоритетното съблюдаване на принципите в чл.2, ал.2 ЗОП е налагало разделянето на строежа, свързан с газифицирането на сградите, като функционалната, технологична и времева свързаност на СМР е следвало да бъде преодоляна с подходящи организационни мерки. Именно поради горното Съдът не споделя и направеният от жалбоподателя извод за приложението на чл.11, ал.1 от ЗОП в случая.

Предвид изложеното Съдът намира че е допуснато нарушение на чл.2, ал.2 във вр. с чл.59, ал.2, изр.2 във вр. с чл.46, ал.1 от ЗОП - незаконосъобразно/ограничително условие, поради неразделяне на предмета на обществената поръчка.

Във връзка с методиката за оценка на офертите стремежът към по-качествен резултат от изпълнението предопределя основното условие, което трябва да е изпълнено по отношение на показателите - те трябва да са свързани с предмета на обществената поръчка. Съгласно чл.70, ал.2, т.3 от ЗОП, когато критерият за възлагане е оптимално съотношение качество/цена, това съотношение се преценява въз основа на цената или нивото на разходите, както и на показатели, включващи качествени, екологични и/или социални аспекти, свързани с предмета на обществената поръчка. Съгласно ал.4 показателите, включени в критерия по ал. 2, т. 3, могат да съдържат: организация и професионална компетентност на персонала, на който е възложено изпълнението на поръчката, когато качеството на ангажирания с изпълнението на поръчката персонал може да окаже съществено влияние върху изпълнението на поръчката. Съгласно ал.5 показателите, включени в критериите по ал. 2, т. 2 и 3, трябва да са свързани с предмета на поръчката и не трябва да дават неограничена свобода на избор и трябва да гарантират реална конкуренция. Методиката за комплексна оценка следва да осигурява на кандидатите и участниците достатъчно информация за правилата, които ще се прилагат при определяне на оценката по всеки показател, като когато методиката съдържа качествени показатели, които са количествено неопределими, се посочват конкретни стойности, които ще се присъждат от комисията на база експертна оценка. Тези стойности от своя страна трябва да дават възможност да се оцени нивото на изпълнение, предложено във всяка оферта, в съответствие с предмета на обществената поръчка и технически спецификации.

В тази връзка, изхождайки от правилото, че показателите трябва да са ориентирани към резултата, тяхната оценка следва да се обвърже не с подробността на описанието, а с преценката какво качество на изпълнението се постига чрез направените предложения. Чрез системата за оценяване трябва да може да се отличат преимуществата на крайния резултат, който ще се получи чрез конкретната оферта.

Може да се обобщи, че в ЗОП са предвидени изисквания, свързани с показателите за оценка, въз основа на които се избира печелившата оферта — методиката следва да дава възможност да се оцени нивото на изпълнение, предложено във всяка оферта, в съответствие с предмета на обществената поръчка и техническите спецификации; да дава възможност да бъдат сравнени и оценени обективно техническите предложения в офертите; да осигурява на кандидатите и участниците достатъчно информация за правилата, които ще се прилагат при определяне на оценката по всеки показател /чл. 70 от ЗОП/.

Предвид посочените изисквания Съдът намира, че определените от възложителя надграждащи компоненти в голямата си част, напр.от т.6 до т.10 са неясни и неконкретни, тъй като не се установява какво точно следва да заложат оферентите - един или няколко механизми или организационни мерки, по какъв начин ще се отрази броят на предложените мерки/механизми на оценката, или няма да се отрази, тъй като по така зададените критерии за оценка посочването на една е основание за присъждане на съответния брой точки, същият би бил присъден и при посочване на много повече мерки и механизми. Това изискване се явява неясно, както за потенциалните участници, така и за комисията, като така заложените критерии поставят в една позиция, както предложения с много мерки, така и такива с една и не дават възможност да се определи най-конкурентно добрата оферта. Освен това възложителят е предоставил неограничена свобода по отношение тълкуването и прилагането на изискванията, като преценката дали предложените допълнителни мерки могат да се счетат за такава спрямо постигането на по-високо качество остава изцяло за сметка на личностните и професионални възприятия на членовете на комисията, без да е налице възможност за обективна оценка. Ето защо липсва и яснота относно това какъв ще е подходът на комисията при присъждане на точки по отношение на тези компоненти.

Предвид изложеното, твърдението на жалбоподателя, че използваните понятия в надграждащите обстоятелства, разглеждани в контекста на цялото описание на методиката имат понятно и общоприето съдържание, което не се е нуждаело от изрично дефиниране, се явява ирелевантно, при положение че както участниците, така и комисията не са разполагали с ясни и конкретни критерии за оценка относно приложението на голяма част от показателите.

Разпоредбата на чл.70, ал.7 от ЗОП императивно изисква методиката да съдържа точни указания за определяне на оценката по всеки показател, като значението на тези точни указания е от изключителна важност при прилагането на показателите, които нямат стойностно измерение, предполагат експертност и известна доза субективизъм при оценяването и не се измерват с помощта на ясен и предварително дефиниран алгоритъм, който подлежи на лесна последваща проверка и контрол, какъвто е случаят с разглежданите показатели. Законодателят не забранява дефиниране на показатели за оценка, които нямат точен математически или друг стойностен израз, но за получаване на максимален брой точки при използването на качествен показател следва да са изброени изчерпателно критериите и последиците при липсата на един или няколко от тях, да са ясни изискванията към съдържанието им,за да са налице обективни критерии за сравнение и съпоставяне на отделните предложения на кандидатите.

Действително, разпоредбата на чл.33, ал.1 от ППЗОП предвижда възможност възложителите да изискват представяне на планове, графици и други документи, свързани с организацията на изпълнение на дейностите, доколкото представят изпълнението в съответствие с офертата на участника и изискванията на възложителя, но при спазване на императивната забрана пълнотата и начинът на представяне на информацията в документите да се използва като показател за оценка на офертите, която в случая се явява нарушена, предвид включването в документацията на условието, че оценителната комисия ще извършва преценка на компонентите от предложенията на участниците в зависимост от мерки, които съдържат неясни надграждащи критерии за оценка. С въвеждането на такъв субективен елемент, възложителят е дал възможност на комисията еднолично и субективно да решава как да оценява подадените оферти.

Предвид изложеното Съдът намира че е допуснато нарушение на чл. 70, ал. 5, изр.2, чл. 70, ал. 7, т.1, т. 2 и т. 3 от ЗОП и чл.33, ал.1, изр.2 от ППЗОП при критериите за оценка на офертите, заложени в методиката. С включването на посочените неясни показатели възложителят е създал предпоставки за разубеждаване на желаещите да участват икономически оператори, предвид субективната и неясна методика, което безспорно се явява предпоставка за ограничаване на конкуренцията в противоречие с чл.2, ал.2 от ЗОП.

И двете, описани по горе нарушения на ЗОП /т.1 и т.2 от решението/ представляват нередности по т. 9 "Неправомерни критерии за подбор и / или критерии за възлагане, посочени в обявлението за поръчката или в документацията за участие" от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности“, като нарушението по т.1 се явява и нередност по т.10 от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности – „Критериите за подбор не са свързани със и/или не са пропорционални на предмета на поръчката“, за които се предвижда налагане на 25 % финансова корекция, който процент може да бъде намален на 10 или 5 в зависимост от тежестта на нарушението.

По отношение на другата предпоставка – нарушението да има или би имало за последица нанасянето на вреда на бюджета на Съюза, Съдът намира следното:

В константната си практика ВАС приема, че нито националното законодателство, нито законодателството на Съюза поставят като изискване единствено наличието на реална вреда. Нередност може да съществува и тогава, когато е налице възможност за нанасянето на вреда на общия бюджет, като няма изискване да се докаже наличието на точно финансово изражение. Това тълкуване на разпоредбата на чл. 2 (36) Регламент № 1303/2013 е трайно установено и в практиката на Съда на Европейския съюз. Нарушението на правото на Съюза и в частност на принципите на равнопоставеност и недискриминация, които обективно се явяват нарушени при неспазване на изискването за недопускане на дискриминационни изисквания, винаги създава потенциална възможност за настъпване на вреда в бюджета на Съюза. Ако жалбоподателят бе спазил изискването на закона, би могло в публичното състезание да участват и други участници и това да доведе до по-ефикасно разходване на предоставените от Съюза финансови средства, тъй като при всички случаи неправомерното изискване на утежняващи доказателства на етап оферта, ограничава кръга на потенциалните кандидати. Това дава основание да се приеме, че ако жалбоподателят не бе допуснал установените нарушения общите разходи по финансиране на дейността биха били по-ниски, а следователно и разходите на Съюза биха били по-малки.

Ето защо Съдът приема, че е налице и другият елемент от описаното по-горе определение и в този смисъл е налице нередност, представляваща основание за извършване на финансова корекция – чл. 70, ал. 1, т. 9 от ЗУСЕСИФ.

В оспореното решение органът е изложил мотиви за прилагане на пропорционалния метод по чл.5 от Наредбата, като изрично е посочил, че с оглед на характера на нарушенията, е обективно невъзможно да бъде установено конкретното финансово изражение на вредата. Когато финансовото изражение на нередността /нарушението/ не може да бъде точно определено, законодателят е допуснал прилагането на пропорционалния метод за определяне на размера на вредата – чл.72, ал.3 от ЗУСЕСИФ. Налице са и мотиви относно определянето на финансова корекция в размер на 5 % /предвид даденото на органа право да намали тази корекция от 25 % на 10 % или на 5 % с оглед тежестта на нарушението, като органът е посочил за всяко едно от вменените нарушения,квалифицирани като нередност по т.9 от наредбата, че налага санкция в размер на 5 % поради поставяне на ограничителни изисквания, водещи до накърняване на основните принципи регламентирани в чл. 2 от ЗОП, т.е административният орган е изложил мотиви относно размера на финансовата корекция, поради което и Съдът приема, че от формална страна органът е изпълнил задължението си.

В тази връзка следва да се има предвид и това, че в т. 9 от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата изрично законодателят е посочил, че корекцията е в размер на 25 %, като само и единствено по усмотрение на органа може да се намали тази корекция на 10 % или на 5%. Т. е. това не е негово задължение, а само право, което да упражни по своя преценка. В конкретния случай органът се е възползвал от предоставената възможност и с оглед извършените и посочени по-горе нарушения, е намалил размера на корекцията на 5 %, като е изложил мотиви за това.

При определянето на конкретния размер на корекцията същият се е съобразил и с разпоредбата на чл.7 от Наредбата, съобразно която при констатирани нередности, засягащи едни и същи разходи, процентът на финансови корекции не се натрупва, а се определя обща корекция за всички нарушения, засягащи едни и същи разходи, чийто размер е равен на най-високия приложим процент. В случая в съответствие с посочената разпоредба е определена една финансова корекция в размер на 5% върху засегнатите от нарушението договори, както следва: по Договор № BG16RFOP001-1.010-0001-C01-S-04 с рег.№ АО-02-15-244 от 07.09.2018г. с изпълнител „Кид плюс“ ЕООД на стойност 5 399 633,64 лева без ДДС по обособена позиция 1 и по Договор № BG16RFOP001-1.010-0001-C01-S-03 с рег.№ АО-02-15-243 от 07.09.2018г. с изпълнител „Каро Трейдинг“ ООД на стойност 7 249 826,48 лева без ДДС по обособена позиция 2.

Правилно е определена и основата, върху която е определена финансовата корекция – допустимите разходи върху цялата стойност на договорите, предвид обстоятелството, че безвъзмездно предоставените средства са със 100% средства, предоставени от ЕСИФ.

Предвид гореизложеното Съдът намира, че обжалваното Решение е издадено от компетентен орган, в изискваната от закона форма, спазени са процесуалните и материалните разпоредби при издаването му, като съответства и на целта на закона, поради което е правилно и законосъобразно и не са налице основания за отмяната му.

Неоснователни са изложените в жалбата доводи за нарушение на материалния закон. Административният орган подробно е разяснил правните и фактически обстоятелства като е изградил законосъобразни изводи за наличие на нередности, обоснован е и размерът на санкцията съобразно нарушенията.

С оглед изхода на спора, на основание чл.143, ал.3 и ал.4 от АПК жалбоподателят дължи направените от Управляващия орган на Оперативна програма "Региони в растеж" 2014-2020 г. разноски в съдебното производство за адвокатско възнаграждение, доказани в размер на 12 143,62 лева. Направеното от жалбоподателя възражение за прекомерност на адвокатския хонорар се явява неоснователно доколкото посочената сума е с начислен ДДС и практически представлява минимален размер на възнаграждението, съобразно разпоредбата на чл.8, ал.1, т.5 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Воден от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Административен съд Видин

 

Р   Е   Ш   И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Община Видин, ЕИК *********, с адрес: гр. Видин, пл.”Бдинци” № 2, представлявана от Зам.Кмета на общината, определен да замества Кмета на Община Видин със Заповед № РД-02-11-435 от 02.05.2019г. на Кмета на Община Видин против Решение № РД-02-36-521 от 18.04.2019 г. на Зам.министър на регионалното развитие и благоустройството и Ръководител на УО на ОП “Региони в растеж“ 2014-2020г., с което е наложена финансова корекция в общ размер на 758 967,61 лева с ДДС, представляваща 5 % от допустимите разходи по Договор № BG16RFOP001-1.010-0001-C01-S-04 с рег.№ АО-02-15-244 от 07.09.2018г. с изпълнител „Кид плюс“ ЕООД на стойност 5 399 633,64 лева без ДДС по обособена позиция 1 и по Договор № BG16RFOP001-1.010-0001-C01-S-03 с рег.№ АО-02-15-243 от 07.09.2018г. с изпълнител „Каро Трейдинг“ ООД на стойност 7 249 826,48 лева без ДДС по обособена позиция 2, като неоснователна.

ОСЪЖДА Община Видин, ЕИК *********, с адрес: гр. Видин, пл.”Бдинци” № 2 да заплати на Министерство на регионалното развитие и благоустройството сумата от 12 143,62 лева с включен ДДС, разноски по делото, представляващи адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховен административен съд в четиринадесет дневен срок от съобщаването му на страните по реда на чл.138, ал.1 от АПК.

 

 

 АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: