Решение по дело №107/2018 на Окръжен съд - Плевен

                      Р   Е   Ш   Е   Н  И  Е  

                           №    /06.03.2018г.                 

                           

                              гр.Плевен 06.03.2018г.         

                                       В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД          ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ

ІІ-ри гр.с.в закрито заседание на шести  март   

през две хиляди и осемнадесета  година, в състав:

                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВЕСЕЛА САХАТЧИЕВА         

                                                  ЧЛЕНОВЕ: РЕНИ СПАРТАНСКА

                                                                     : КРАСИМИР ПЕТРАКИЕВ

при секретаря                                                             и в присъствието на прокурора                                                        като разгледа докладваното от съдията РЕНИ  СПАРТАНСКА                                      въззивно  гр.дело №107    по описа за 2018г.   и за да се произнесе съобрази следното:

         Производство по  чл.463 ал.1 във вр.с чл.278  ГПК .

         Делото е образувано по жалба на  Н.И.А. ***-присъединен взискател по изп.дело №20148140400400 по описа на ЧСИ Н. В. срещу действията на ЧСИ   по цитираното изп.д.-извършено разпределение от 27.11.2017г.В жалбата се навеждат доводи,че извършеното разпределение е незаконосъобразно.Твърди се ,че в  мотивите към разпределението съдебният изпълнител е приел,че направените разноски от първоначалния взискател „***“ЕООД /заличен търговец/ са в размер на 4 183лв.,съгласно удостоверение от 14.09.2016г.,а в самото разпределение  ЧСИ е определила на правоприемника на заличения първоначален взискател „***“ЕООД да се изплатят разноски в размер на 4 813лв.Жалбоподателят счита,че сумата  в размер на разликата между 4 813лв.и 4 183лв.е незаконосъобразно разпределена в полза на конституирания взискател.Навеждат се доводи,че в разпределението  погрешно е прието,че всички извършени от първоначалния взискател „***“ ЕООД разноски  подлежат на предпочтително удовлетворение,съгласно чл.136 ал.1 ЗЗД,като се позовава на т.6 от ТР №2/2013г. на ОСГТК на ВКС от 26. 06. 2015г.по тълк.д.№2/2013г.В заключение жалбоподателят моли Окръжния съд да отмени извършеното от ЧСИ Н. В. разпределение по чл.460 ГПК като незаконосъобразно и да бъде решен въпроса по същество,като съдът извърши ново разпределение.На 02.03.2018г.от жалбоподателя е постъпило допълнително писмено становище,в което са изложени и други доводи за незаконосъобразност на извършеното от ЧСИ разпределение.

           Ответникът  по жалбата-„***“ЕООД гр.Варна-конституиран като взискател по изп.дело,не е депозирал писмено възражение в срока по чл.436 ал.3 ГПК и не е взел становище по жалбата.

           Ответникът по жалбата-ЕТ“***“ гр.Кнежа, представляван от Г. В. Т.-длъжник по изп.дело  не е депозирал писмено възражение в срока по чл.436 ал.3 ГПК и не е взел становище по жалбата.

          На осн.чл.436 ал.3 ГПК са депозирани  писмени обяснения от ЧСИ Н. В.   по  цитираното изп.д.,в които са описани извършените изпълнителни действия.Посочено е,че  действително в т.І-2  ЧСИ е посочила „направени разноски  4183лв.“,а в следващото изречение е записано да се изплатят 4 813лв.,че е допусната техническа грешка  в първото изписване на сумата и разноските са в размер на 4 813лв.,което е правилно и не влияе  на последващите изчисления.ЧСИ посочва,че направените разноски по изпълнителното дело са описани в подробна сметка на дълга,на л.293-първата сума от 2060лв.са разноските ,присъдени с изпълнителния лист и сборът от всички останали суми,представляващи разноски е 4 813лв. Становището на ЧСИ Н. В. е , че жалбата е неоснователна . Приложено е и копие от цитираното изп.дело.

           Окръжният съд като прецени  изложените в жалбата оплаквания и приложените към изпълнителното дело доказателства, приема за установено следното:

           Жалбата е подадена в срока по чл.462 ал.2 ГПК.Разпределението е предявено на жалбоподателя Н.А. на 11.12.2017г.,жалбата е постъпила на 12.12.2017г. и е допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

           От приложеното копие на изп.д.№201478140400400г.по описа на ЧСИ Н. В.  е видно,че същото е образувано  през 2014г.по молба на взискателя „***“ЕООД гр.В.П. срещу ЕТ“***“гр.Кнежа,представляван от Г. Т. и на осн. издаден изпълнителен лист от Варненски Районен  съд по гр.д.№21062/2011г. Съгласно изп.лист ЕТ“***“гр.Кнежа,представляван от Г. Т. е осъден да предаде владението на „***“ЕООД гр.Велики П. върху движима вещ:полуремарке марка Шмитц,модел СКИ 24, подробно индивидуализирана,както и деловодни разноски за две инстанции в размер на 2 060лв.На длъжника е изпратена призовка за доброволно изпълнение /л.16-17/,като в самата призовка е определена дата за предаване на владението върху движимата вещ-03.12.2014г.На посочената дата движимата вещ не е предадена/л.21/,както и на дата 01.06.2015г./л.59/поради което ЧСИ е предприел действия по реда на чл.521 ал.2 ГПК за събиране равностойността на                               движимата вещ/л.48-51/.В тази връзка е назначена и приета експертиза за равностойността на дв.вещ /л.75-87/,като ЧСИ е предприел действия за удовлетворяване вземането на взискателя,като с обявление от 19.08. 2016г. /л.191/ е насрочена публична продан върху недвижими имоти, собственост на длъжника.На 03.10.2016г.  длъжникът е внесъл по сметката на ЧСИ сумата  26 691лв./л.217-223/,дължими суми по изп.дело за удовлетворяване на първоначалния взискател „***-в несъстоятелност “ЕООД и с оглед постъпила от последния молба,с разпореждане от същата дата ЧСИ е спрял публичната продан на осн.чл.491 ГПК.На следващия ден 04.10.2016г. жалбоподателят Н.  И.А. е депозирал молба с искане да бъде присъединен като взискател по изп.дело на основание заповед по реда на чл.417 ГПК от 27.09.2016г.на Кнежански РС и издаден изпълнителен лист срещу същия длъжник ЕТ“***“ гр.Кнежа /л.225-229/.На длъжника е изпратена призовка за доброволно изпълнение/л.231/,с която е описано вземането на присъединения взискател.

          От данните по изп.дело се установява,че ЧСИ е извършил разпределение на постъпилите суми на 02.11.2016г./л.255/.Това разпределение е обжалвано от жалбоподателя в настоящото производство Н.А..С решение на ПОС №551 от 05.12.2016г.по въззивно гр.д.№901/2016г.е оставена без уважение жалбата на Н.А.  срещу извършеното от ЧСИ В.разпределение от 02.11.2016г.Решението на ПОС е потвърдено с решение на ВТАС №28/24.02.2017г.по в.гр.д.№45/2017г.и е влязло в сила на 24.02. 2017г. /л.323-324/.

        С постановление на ЧСИ от 31.01.2017г./л.331/ по т.1 е конституиран „***“ЕООД като взискател по образуваното изп.дело за събиране на парично вземане до размера на сумата 6 873лв.,от които 2060лв. описаните в изпълнителния лист разноски и 4 813лв.разноски по изп.дело.С т.2 от същото постановление на ЧСИ е отказано да бъде конституиран „„***“ЕООД като взискател по изп.дело за други суми,съответно за вземането му от длъжника ,вкл.задължението за предаване на движимата вещ или  сумата,определена за заплащане нейната равностойност.С решение на ПОС №127 от 28.03.2017г.по в.гр.д.№ 160/2017г. /л.326-329/ е потвърдено т.2 от постановлението на ЧСИ от 31.01.2017г.в частта,в която е отказал да конституира „***“ЕООД като взискател по изп.дело за вземането му от длъжника,включващо задължението за предаване на движимата вещ. Със същото решение на ПОС е отменено постановлението на ЧСИ от 31.01.2017г.по т.2 ,в която е отказала да конституира дружеството като взискател относно сумата,определена за заплащане равностойността на вещта и в тази част ПОС се е произнесъл по същество като е конституирал   „***“ЕООД като взискател по изп.дело относно сумата,определена за заплащане равностойността на движимата вещ.Решението на ПОС е влязло в сила на 28.03.2017г.  

          На 27.11.2017г.от ЧСИ е извършено ново разпределение на постъпилата сума от 26 691лв./л.367/,поради настъпили нови обстоятелства,описани в самото разпределение,а именно влязло в сила на 13.11.2017г. решение на ПОС   №263/10.07.2017г.,потвърдено с решение на ВТАС №24/13.11.2017г.по в.гр. д. №404/2017г./л.360-362/,с което е отменено на основание чл.521 ал.3 ГПК във вр.с ч.435 ГПК постановлението по чл.521 ГПК за определяне равностойност на движима вещ от 11.05.2016г.по процесното изп.дело.Като ново обстоятелство в разпределението ЧСИ е посочил и горепосоченото влязло в сила решение на ПОС по в.гр.д.№160/2017г.относно конституирането на нов взискател „***“ЕООД и рамките на конституирането му .  Именно това разпределение от 27.11.2017г.е предмет на обжалване в настоящото производство .

          Действително в т.І-2 от разпределението относно разноските направени от първоначалния взискател “*** „ЕООД в несъстоятелност, заличен търговец,които следва да се изплатят на конституирания взискател „***“ЕООД първо е посочена сумата 4 183лв.,а впоследствие  сумата 4 813лв. От дадените от ЧСИ В.обяснения е видно,че се касае за допусната техническа грешка,че действителните разходи са в размер на 4 813 лв.От приложената по делото/л.293/ подробна разбивка  на дълга към 01.01.2017г.е видно,че задължението на длъжника към първоначалния взискател е общо в размер на 6 873лв.,от която сума 2060лв.присъдени разноски по изпълнителния лист и 4 813лв.разноски по изп.дело,от които 3 000лв. адвокатски хонорар ,571 такси,разходи за ВЛ, разноски транспорт  и др. допълнителни разноски и сумата 1242лв. такси по т.20 и по т.4 от Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ.Действителният размер на направените от първоначалния взискател разноски е 4 813лв.

          Основното възражение на жалбоподателя е ,че неправилно ЧСИ е приел, че сумата  4 813лв.,представляваща разноски по изп.дело,следва да бъде изплатена на взискателя „***“ЕООД и то по реда на чл.136 т.1 ЗЗД, позовавайки се на дадените разяснения в т.6 от ТР на ОСГТК  №2 /26. 06. 2015г.по тълк.д.№2/2013г. Съгласно т.6 от цитираното ТР  не всички разноски по изпълнителното дело на първоначалния взискател се ползват с право на предпочтително удовлетворяване по чл. 136, ал. 1, т. 1 ЗЗД. С такова право се ползват и в първия ред на специалните привилегии се включват разноските на първоначалния взискател по осъществяването на изпълнителния способ, постъпленията от който се разпределят. В този ред може да бъдат включени и разноските на първоначалния взискател за образуване на изпълнителното дело и за възнаграждение на един адвокат.

         Окръжният съд не възприема доводите на жалбоподателя,че в случая е налице доброволно плащане от страна на длъжника,че не са приложени изпълнителни способи,поради което направените от първоначалния взискател разноски не се дължат от длъжника съгласно чл.79 ал.3 ГПК.Не е налице доброволно плащане от страна на длъжника, тъй като изп.дело е образувано за предаване владението върху движима вещ-полуремарке,която не е предадена доброволно,както в посочения срок в ПДИ на 03.12.2014г./л.21/,така и впоследствие на 11.05.2016г.,въз основа на което ЧСИ е предприел действия за определяне равностойността на вещта по реда на чл.521 ГПК-приета е експертиза на ВЛ и за удовлетворяване вземането на първоначалния взискател, ЧСИ е насочил изпълнението върху недвижими имоти, собственост на длъжника,за което е наложена възбрана/л.29-31/,извършен е опис/л.62/ и е насрочена публична продан.Длъжникът е превел сумата 26 691лв.,/предмет на обжалваното разпределение/ по сметката на ЧСИ на 03.10.2016г.,въз основа на което на осн.чл.491 ГПК публичната продан на недв.имоти е спряна.Към момента на извършеното плащане-03.10.2016г. по процесното изп.дело са извършени редица изп.действия,за които първоначалният взискател е направил разноски общо в размер на 4 813лв.,в т.ч.и за един адвокат.Следва да се отбележи,че към момента на извършеното от длъжника плащане , жалбоподателят Н.А. все още не е имал качеството на присъединен взискател по изп.дело.Това е станало по негова молба на следващия ден-04.10.2016г./л.217 /.Направените от първоначалния взискател „***“ЕООД разноски в размер на 4 813лв. се ползват с право на предпочтително удовлетворяване по чл. 136, ал. 1, т. 1 ЗЗД,доколкото имат  характера на разноски  по осъществяване на изпълнителен способ, постъпленията от който се разпределят и правилно ЧСИ ги е включил като дължими на конституирания взискател „***“ЕООД по реда на чл.136 ал.1т.1 ЗЗД.В този смисъл не е налице противоречие с даденото разрешение в т.6 на гореописаното ТР  на ОСГТК  №2 /26. 06. 2015г.по тълк.д. №2/2013г.Не са налице и някои от останалите хипотези на т.6 от същото ТР. Правилно според съда ЧСИ е приел,че таксата за събиране вземането на „***“ЕООД следва да се изчисли по реда на чл.26 от ТТР по ЗЧСИ като такса за опис на имот ,тъй като е насрочена публична продан върху недвижим имот,която е спряна,с оглед извършено от длъжника плащане на сумата 26 691лв., предмет на разпределението.

С оглед изложеното Окръжният съд приема,че извършеното от ЧСИ Н. В. разпределение от 27.11.2017г.е правилно и законосъобразно, а жалбата на присъединения взискател Н.А. се явява неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

         Водим от горното ,Окръжният съд

 

                                      Р    Е   Ш     И :

 

         ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на Н.И.А., ЕГН ********** ***, присъединен взискател  срещу действията на   ЧСИ Н. В., рег.№814  по изп. дело №20148140400400 относно извършено разпределение от 27.11.2017г.

          Решението подлежи на обжалване пред Великотърновски Апелативен съд в едноседмичен срок от връчването му на страните .

          

 

           ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                               ЧЛЕНОВЕ: