О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 18
гр. Н., 08.01.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Районен съд Н.,
в закритото си заседание, като разгледа докладваното от районен съдия Галина Николова гр.д. № 1541/2019
г. по описа на НпРС, за да се произнесе взе предвид следното:
Предявена е искова молба, съдържаща иск по чл. 318 от ТЗ вр. чл. 79 от ЗЗД за заплащане на закупени от ответника и доставени от ищеца
стоки и услуги на обща стойност 7 137,73лв., ведно със законната лихва
върху главницата от подаване на исковата молба. Ищецът сочи, че искът му се
основа на неизпълнени от ответника плащания по договори за доставка на стоки и
извършване на услуги, съгласно посочените фактури.
В срокът за отговор на исковата молба, ответникът е
посочил, че не оспорва съществуването на договорни отношения с ищеца, както и
такива произтичащи от посочените фактури, но сочи, че е предложил прихващане на
дължимото със насрещни задължения на ищеца към ответника в размер на общо 61 315,44лв. и оставаща
неизплатена по тях част в размер на
43 393,04лв. Това са фактури с №№: № **********/19.11.2018 на стойност
10 222,39лв.; № **********/28.11.2018 на стойност 6 833,28лв.; №
**********/15.12.2018 на стойност
9 607,14лв.; № **********/28.02.2019 на стойност 8 694,73лв.;
№ **********/30.04.2019 на стойност 14 529,88лв.; № **********/31.05.2019
на стойност 4 131,15лв.; № **********/18.07.2019 на стойност 7 296,87лв.
След изготвения по делото проектодоклад, ищецът е
депозирал писмена молба по делото на 07.01.2019 г., в която сочи, че оспорва
направените от ответника възражения за прихващане, както и че същия с нарочна
искова молба пред ОС Ш. е заявил претенции спрямо ищецът по настоящето дело за
заплащане на сумите по фактурите, за които прави възражението за прихващане.
Ищецът е приложил към молбата си и копия от искови
молби за образуваните пред ОС Ш. и РС Н. други дела със същия ответник – т.д №
131/2019 г. на ШОС; гр. д. № 1124/2019 г., № 1517/2019 г. и 1130/2019 г. на
НпРС.
Съдът съобрази изложеното в писмената молба, досежно
предявения от ответника спрямо ищеца иск пред ОС Ш. и след справка в
деловодната система се увери, че първото разпореждане на съдията докладчик по
т.д. № 131/2019 г. на ОС Ш. е от дата 08.11.2019 г., което е преди датата на
образуване на настоящето гражданско дело – 13.11.2019 г.
Съгласно приложеното копие от исковата молба по .д. №
131/2019 г. на ОС Ш., същата касае предявените като възражения по настоящето
дело фактури - № **********/19.11.2018 на стойност 10 222,39лв.; №
**********/28.11.2018 на стойност 6 833,28лв.; № **********/15.12.2018 на
стойност 9 607,14лв.; №
**********/28.02.2019 на стойност 8 694,73лв.; № **********/30.04.2019 на
стойност 14 529,88лв.; № **********/31.05.2019 на стойност
4 131,15лв.; № **********/18.07.2019 на стойност 7 296,87лв., като в
исковата си молба ищецът „Крис – НП“ ООД е посочил, че по тях има частични
плащания и оставаща неизплатена по тях част в размер на 43 393,04лв.
При това положение, съдът по настоящето дело намира,
че е налице връзка между делото водено пред него и това пред ОС Ш., доколкото
ответникът по настоящето дело се явява ищец по делото пред ШОС и обратното,
ответникът по делото на ШОС е ищец по настоящето дело, а направените пред
настоящето дело възражения за прихващане, които съдът е длъжен да разгледа и да
се произнесе по него, съгл. чл. 298, ал.4 от ГПК, заявени своевременно в срока
по чл. 131 от ГПК се основават на същите основания и доказателства, които ответникът
по настоящето дело е предявил в исковата си молба пред ОС Ш..
Съдът намира, че фактически, предявеният пред НпРС иск
по настоящето дело би следвало да се разглежда като насрещен иск на ответника
по т.д № 131/2019 г. на ШОС по смисъла на чл. 211 от ГПК.
Изпращането на настоящия иск, респ.дело на ОС Ш. ще
доведе до обективното му съединяване по т.д № 131/2019 г. на ШОС, каквото е
допустимо с оглед на разпоредбата на чл. 213 от ГПК, което от своя страна е
обусловено и от необходимостта от постановяване на едно общо решение по двата
иска.
В този смисъл, съдът намира, че съдебното производство
по настоящето дело
пред НпРС следва да се прекрати и делото да се изпрати
на ОС Ш. за съединяване с т.д. № 131/2019 г., което е между същите страни и има
връзка между основанията по двете дела. Издаването на едно общо решение по
двете искови претенции между страните е в техен общ интерес.
В случая, настоящето дело да се прекрати и да се
изпрати на съда по т.д. № 131/2019 г. на ОС Ш., който да извърши съединяването
съгл. чл. 213 от ГПК. В този смисъл е и Определение № 303 на САС по ч.
гр. д. № 321/2010 г., ТО, 3-ти с-в. Решение № 8 от 1.02.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1011/2011 г., IV г. о.,
ГК. Съдът намира, че в интерес на всички
участници по делото е двете производства да се обединят в едно. Второто дело
следва да се приложи към по – рано образуваното и двете производства да
продължат под номера на първото дело, принцип, който е заложен в разпоредбата
на чл. 126 от ГПК сходна с тази по чл. 213 от ГПК.
По второто дело, това пред НпРС, следва да се отмени
определение № 1110/20.12.2019 г. по делото за насрочването му в открито съдебно
заседание и да се прекрати съдебното производство пред НПРС по него, доколкото двете
дела са подсъдни на различни съдилища, а самото съединяване на двете
производства да се извърши от съда по т.д. № 131/2019 г. на ОС Ш..
След ВЗС на определението за прекратяване гр.д. № 1541/2019
г., същото следва да се изпрати на ШОС за съединяване към т.д. № 131/2019 г. на
ОС Ш..
Водим от гореизложеното и на основание
чл. 213 и чл. 118 от ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
Отменям определение № 1110/20.12.2019 г. по делото за
насрочването му в открито съдебно заседание.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. 1541/2019 г. на НпРС.
Определението
за прекратяване подлежи на обжалване с частна жалба от страните пред Окръжен
съд Ш. в едноседмичен срок от получаване на съобщението по делото.
След
влизане в сила на определението за прекратяване на делото, същото да се изпрати
на ОС Ш. за съединяване с т.д. № 131/2019 г. на ОС Ш. на основание чл. 213 от ГПК.
Районен
съдия: ......................................
Галина Николова