гр. Сливен, 28.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СЛИВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, Х-ти гр. състав, в публично съдебно заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:НИНА КОРИТАРОВА
при секретаря МАРИАНА ТОДОРОВА, като разгледа докладваното от съдията гр. д. №
4649 по описа на съда за
Производството е
образувано въз основа на искова молба, с която са предявени при условията на
обективно кумулативно съединяване положителни установителни искове с правно
основание чл.422, вр.чл.415, ал.1 ГПК за
установяване съществуване на вземания на заявител по подадено заявление за
издаване на заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК-
„ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Драган Цанков“ № 37 чрез юрисконсулт Елисавета
Райчева, против солидарните длъжници Н.Ч.С., ЕГН: ********** *** и Р.Р.Х., ЕГН:
********** *** .
Исковата молба е
редовна, а предявените искове – допустими. Спазена е процедурата по размяна на
книжа по чл. 131 ГПК. По делото е
постъпил отговор на исковата молба от особения представител на ответницата Р.Р.Х.
адв. Л.А. ***.
Ответницата Н.Ч.С. не е депозира отговор на исковата
молба в законоустановения срок.
Ищецът твърди, че на 18.09.2013 г. между него в качеството му на кредитор и ответниците в качеството им на солидарни длъжници бил сключен договор за потребителски кредит № 318-525 от 18.09.2013 г. по силата на който банката им била предоставила сумата от 12 000 лв. по банкова сметка *** рефинансиране на потребителски кредит и кредитна карта към друга банка и за текущи нужди. Предоставеният кредит бил напълно усвоен на 20.09.2013 г. и следвало да бъде издължен по разплащателната сметка на 72 месечни вноски считано от 10.10.2013 г. до 10.09.2019 г. всяка с падеж и размер съгласно погасителния план на договора. Съгласно раздел първи, т. 4.1 от договора за кредит кредитополучателят и солидарния длъжник се били задължили да заплащат на банката годишна лихва, като от датата на първото усвояване на средствата главницата се била олихвявала с плаващ лихвен процент в размер на действащия тримесечен Софибор плюс фиксирана надбавка в размер на 735 базисни точки, но не по-малко от 9,75 %. Съгласно раздел първи, т.6 от договора при забава в плащането на част или на цяла вноска по главницата или при предсрочна изискуемост на кредита кредитополучателят дължи на банката обезщетение за забава-наказателна надбавка от 1000 базисни точки към договорената лихва по т. 4, която се начислява на годишна база върху забавената част за времето на забавата до изплащане на забавените задължения.Кредитът бил в просрочие от 432 дни към 16.10.2019 г., като били просрочени 14 вноски по главницата. Общият размер на просрочената главница бил 2890,03 лв., а общият размер на просрочената договорна лихва бил 159,11 лв. крайният срок за издължаване на кредита бил настъпил на 10.09.2019 г. Длъжниците не били заплатили изискуемите суми, поради което банка била подала заявление по чл. 417 ГПК.
Претендира да се признае за установено, че ответниците им дължат солидарно сумите, за които има издадена заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист, а именно сумата от 2890,03 лв., съставляваща просрочена главница по договора за кредит ведно със законната лихва върху нея считано от 16.10.2019 г. до окончателното й плащане, сумата от 159,11 лв., съставляваща просрочена договорна лихва по т. 4.1 от раздел първи на договора за периода от 10.09.2018 г.-10.09.2019 г., сумата от 362,65 лв., съставляваща просрочена санкционна лихва дължима по т. 6, раздел първи на договора за периода от 10.09.2018 г. до 15.10.2019 г. Претендират се деловодни разноски сторени в заповедното и исковото производство.
В срока по чл.131 ГПК ответницата Н.Ч.С. не е депозира отговор на исковата молба.
В срока по чл.131 ГПК особеният представител на ответницата Р.Р.Х. е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва основателността на предявения иск. Прави възражение по чл. 147 ЗЗД за изтичане на шестмесечния преклузивен срок за предявяване на иск от кредитора срещу поръчителя, тъй като счита, че има качеството поръчител. Същият бил започнал да тече от момента, когато остатъкът от непогасените вноски по кредита автоматично бил падежирал съгласно чл. 30, част втора от „Стандартните условия относно предоставяне и ползване на кредита“ на 08.01.2019 г. и бил изтекъл на 08.07.2019 г., като заявлението по чл. 417 ГПК на кредитора било подадено на 16.10.2019 г., т.е. след изтичане на шестмесечния срок, с което отпада отговорността на поръчителя. Не оспорва обстоятелството, че след 10.08.2018 г. кредитополучателят бил спрял плащането по кредита. Кредитополучателка била единствено другата ответница и по нейната банкова сметка ***., като целта на кредита бил рефинансирането на друг кредит на тази ответница и за покриване на нейни текущи нужди. Ответницата Х. била сключила договора за кредит с намерение да обезпечи главния дълг, в качеството си на поръчител, а не като съдлъжник, като целта на нейната обвързаност по договора била за да отговаря за чужд дълг, а не за свои. В условие на евентуалност, ако съдът приеме, че ответницата Х. е съдлъжник прави възражение за нищожност на договора, тъй като при сключването му не били представени нужните сведения със стандартен европейски формуляр. Претендира нищожност и на клаузите за възнаградителните и санкционните лихви, като неравноправни и не били породили задължение за ответницата. Моли предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани по отношение на ответницата Х..
В настоящото производство ищцовото дружество следва да установи по безспорен начин наличието на договорни отношения между страните – договор за потребителски кредит, изпълнението на задължението си по предаването на сумата по договора и нейното усвояване от кредитополучателя, настъпването на изискуемост на задължението, както и основание и размер на всяко едно вземане – главница, договорната възнаградителна лихва и наказателна лихва.
Ответницата Х., следва да докаже качеството си на поръчител по договора за потребителски кредит и възражението си за нищожност на договора за потребителски кредит и на клаузите за възнаградителната и наказателната лихва.
Съдът, от събраните доказателства и фактите, които се установяват с тях, прие следното:
На 18.09.2013 г. между ищецът в качеството му на кредитор и ответниците в качеството им на солидарни длъжници бил сключен договор за потребителски кредит № 318-525 от 18.09.2013 г. по силата на който банката им била предоставила сумата от 12 000 лв. по банкова сметка ***ветницата Н.Ч.С. за рефинансиране на потребителски кредит и кредитна карта към друга банка и за текущи нужди. Ответницата Р.Р.Х. се задължила в посочено в договора качество съдлъжник. Предоставеният кредит е напълно усвоен на 20.09.2013 г. по сметката на кредитополучателя и следвало да бъде издължен по разплащателната сметка на 72 месечни вноски считано от 10.10.2013 г. до 10.09.2019 г. всяка с падеж и размер съгласно погасителния план на договора. Целта на кредита е рефинансиране на друг потребителски кредит към друга банка, като след погасяването му остатъка от кредита да се използва за текущи потребителски нужди. Съгласно раздел първи, т. 4.1 от договора за кредит кредитополучателят и солидарния длъжник се задължават да заплащат на банката годишна лихва, като от датата на първото усвояване на средствата главницата се олихвява с плаващ лихвен процент в размер на действащия тримесечен Софибор плюс фиксирана надбавка в размер на 735 базисни точки, но не по-малко от 9,75 %. Съгласно раздел първи, т.6 от договора при забава в плащането на част или на цяла вноска по главницата или при предсрочна изискуемост на кредита кредитополучателят дължи на банката обезщетение за забава-наказателна надбавка от 1000 базисни точки към договорената лихва по т. 4, която се начислява на годишна база върху забавената част за времето на забавата до изплащане на забавените задължения. Кредитът е в просрочие от 432 дни към 16.10.2019 г., като са просрочени 14 вноски по главницата. Общият размер на просрочената главница е 2890,03 лв., а общият размер на просрочената договорна лихва е 159,11 лв. крайният срок за издължаване на кредита е настъпил на 10.09.2019 г.
В т.9 от договора се предвижда като обезпечение на банката кредитополучателят да предостави залог върху вземане по трудов договор сключен между кредитополучателя и неговия работодател и залог върху вземане по трудов договор между сключен между солидарния длъжник и неговия работодател. Съгласно т. 10 крайния срок за издължаването на кредита е 10.09.2019 г. Изрично в т.11.2. се предвижда банката да сключи застраховка „Живот“ за своя сметка и в своя полза за всяка една от двете ответници в пропорции на съответната част от размера на кредита като се посочва конкретна съответна част от размера на кредита за всяка една от ответниците. В т.23 от договора се предвижда, че кредитополучателят и солидарния длъжник отговарят за изпълнение на задълженията по договора при условията на солидарна отговорност, като задълженията им са неделими и могат да бъдат събирани изцяло от всеки един от тях при условията на пасивна солидарност като всеки отговаря за изпълнението на цялото задължение. В самия договор за налице клаузи, който пораждат права и задължения единствено за кредитополучателя, но не и за солидарния длъжник, като например правото на кредитополучателя предвидено в т. 27 да погаси предсрочно задълженията по кредита и по т. 34 да поиска освобождаване от обезпеченията при изпълнение на задълженията му. Солидарният длъжник не разполага с такива права.
Длъжниците не били заплатили изискуемите суми до крайния срок на договора, поради което банка била подала заявление по чл. 417 ГПК.Банката била подала заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК.
Въз основа установените факти и обстоятелства съдът приема следните правни изводи:
Предявени са обективно кумулативно съединени положителни установителни иска – главен иск с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 415 ГПК във вр. с чл. 240, ал.1 ЗЗД във вр. с чл. 79 ЗЗД и и акцесорни искове с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 415 ГПК във вр. чл. 430 ТЗ и чл. 240, ал. 2 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД. Същите се явяват допустими, тъй като са подадени от заявител, в полза на който е издадена заповед за изпълнение на задължение по чл. 417 ГПК, които са били връчени на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК и са предявени в рамките на едномесечния срок и се отнасят за вземания включени в издадената заповед за изпълнение. За да се уважи иск с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 415 ГПК във вр. с чл. 430 ТЗ следва да са налице следните материалноправни предпоставки (юридически факти), а именно: 1. валидно сключен договор за заем; 2. предаване на заемната сума от заемодателя на заемателя; 3. настъпил падеж на цялото задължение по договора с изтичането на уговорения краен срок; 4. липса на плащане от страна на заемателя.
В случая безспорно се установява наличието на валидно възникнало договорно правоотношение между страните, по Договор за потребителски кредит и предаването на заетата сума, която е била усвоена от ответницата Н.Ч.С. в размер на 12 000 лв. по банкова сметка *** рефинансиране на потребителски кредит и кредитна карта към друга банка и за текущи нужди. Ответницата Р.Р.Х. се задължила в посочено в договора качество съдлъжник. Предоставеният кредит е напълно усвоен на 20.09.2013 г. по сметката на кредитополучателя и следвало да бъде издължен по разплащателната сметка на 72 месечни вноски считано от 10.10.2013 г. до 10.09.2019 г. всяка с падеж и размер съгласно погасителния план на договора. Целта на кредита е рефинансиране на друг потребителски кредит към друга банка, като след погасяването му остатъка от кредита да се използва за текущи потребителски нужди. Съгласно раздел първи, т. 4.1 от договора за кредит кредитополучателят и солидарния длъжник се задължават да заплащат на банката годишна лихва, като от датата на първото усвояване на средствата главницата се олихвява с плаващ лихвен процент в размер на действащия тримесечен Софибор плюс фиксирана надбавка в размер на 735 базисни точки, но не по-малко от 9,75 %. Съгласно раздел първи, т.6 от договора при забава в плащането на част или на цяла вноска по главницата или при предсрочна изискуемост на кредита кредитополучателят дължи на банката обезщетение за забава-наказателна надбавка от 1000 базисни точки към договорената лихва по т. 4, която се начислява на годишна база върху забавената част за времето на забавата до изплащане на забавените задължения. Кредитът е в просрочие от 432 дни към 16.10.2019 г., като са просрочени 14 вноски по главницата. Общият размер на просрочената главница е 2890,03 лв., а общият размер на просрочената договорна лихва е 159,11 лв. крайният срок за издължаване на кредита е настъпил на 10.09.2019 г.
Кредитът е станал изискуем с настъпване на крайния срок на договора -10.09.2019 г., а не с обявяването на предсрочната му изискуемост.
Предсрочната изискуемост представлява изменение на договора, което за разлика от общите принципи на ЗЗД настъпва с волеизявление само на едната от страните. Датата на настъпване на предсрочната изискуемост играе ролята на падеж и представлява различен юридически факт. Съобразно т. 18 на Тълкувателно решение № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. по т.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, ако предсрочната изискуемост е уговорена в договора при настъпване на определени обстоятелства или се обявява по реда на чл. 60, ал. 2 ЗКИ, кредиторът следва да е уведомил длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита. Ето защо за настъпването на предсрочната изискуемост е необходимо уведомяването на длъжника, за да може договорното изменение да прояви действието си. В този смисъл е разрешението на т. 18 на Тълкувателно решение № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. по т.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Правото да се обяви кредита за предсрочно изискуем при наличните затова предпоставки уговорени в договора е потестативно право на банката, като зависи единствено от неговия титуляр дали ще го упражни или не. В случая банката е избрала да не упражни правото си да обяви предсрочната изискуемост на кредита и се позовава на настъпилия падеж на всички задължения по договора, който съобразно договореното между страните е настъпил на 10.09.2019 и предхожда подаването на заявлението по чл. 417 ГПК, което е било депозирано на 16.10.2019 г.
Основателността на главния положителен установителен иск обуславя и основателността на акцесорните претенции на ищеца за установяване на дължимостта на възнаградителната и наказателната лихва.
По отношение на двете възражения направени от особения представител на ответницата Р.Р.Х. за качеството й на поръчител по договора за кредит и за изтичането на преклузивния шестмесечен срок по чл. 147, ал. 1 ЗЗД, за който съдът следи служебно и който започва да тече от падежа на главното задължение и по отношение на възражението за нищожност на договора за потребителски кредит съдът счита същите за неоснователни по следните съображения:
При солидарната съзадълженост съществуването на едно от задълженията не е предпоставка за съществуването на другото, всеки съзадължен дължи на свое и независимо основание, като отпадането на едно от задълженията не предизвиква отпадане на другите.
При встъпването в дълг едно трето на правоотношението между кредитора и главния длъжник лице се съгласява да поеме съществуващо задължение като солидарен длъжник – било по договор между третото лице и кредитора, било по договор между стария и новия длъжник. Встъпването в дълг, когато следва от сключен между кредитора и встъпващия в дълг договор, наподобява поръчителството, но встъпилият в чужд дълг е винаги отговорен на същото правно основание, на което дължи първоначалния длъжник и солидарно с него. В хипотезата на чл. 101 ЗЗД отговорността на встъпилия нов длъжник, за разлика от солидарната съзадълженост, възниква само ако има главно задължение и отношенията между кредитор, но не е акцесорна на главното задължение.
Задължението на поръчителя също зависи от съществуването на главното задължение, за разлика от солидарната съзадълженост, но е винаги акцесорно на главното задължение, за разлика и от встъпването в чужд дълг, и от солидарната съзадълженост. Поръчителят отговаря на собствено правно основание, докато встъпилият в дълг дължи на същото правно основание, по силата на което дължи и първоначалният длъжник и солидарно с него.
В Решение № 213 от 06.01.2017 г. на ВКС по гр. д. № 5864/2015 г. на 4-то ГО, е посочено, че съдът трябва да установи вида на солидарната отговорност, според основанията за нейното възникване, за да определи спецификата на конкретните облигационни отношения.
В решение № 570/15.12.2012 г. по гр. д. № 576/2012 г. на ОС – Враца, чието правно становище е споделено от състав на ВКС в решение № 213 от 06.01.2017 г. по гр. д. № 5864/2015 г. на 4-то ГО, е посочено, че солидарна отговорност възниква при много договори – при встъпване в дълг, авал, поръчителство, делкредере, като правата и задълженията на страните по тези договори са различни, възникват при различни фактически състави, предвидена е и различна форма за действителност. Солидарна отговорност "по принцип" не съществува и страната, която се позовава на такава, следва да я установи и докаже основанието за възникването й. В мотивите към решение № 24/03.04.2013 г. по т. д. № 998/2011 г. на I т. о. на ВКС е изяснено, че съгласно чл. 121 ЗЗД солидарност между двама длъжници възниква по силата на закона или ако е уговорена между страните. Посочено е, че такава може да възникне, когато длъжниците са съдлъжници, а също и при договор за поръчителство, но двете хипотези са различни. Даден е пример с договор за заем. Солидарно съзадължени са лицата, които са получили паричната сума общо, без разграничение каква част поема всяко едно от тях и независимо от това на кое от тези лица е предадена фактически, като кредиторът може да претендира пълния размер на предоставения заем от всеки един от длъжниците. Солидарна отговорност възниква и при договор за поръчителство – чл. 141, ал. 1 ЗЗД, когато едно лице отговоря пред кредитора за изпълнение на задължението на длъжника, или в случая на договор за заем, поръчителят отговаря пред кредитора за връщане на паричната сума, без да е получил същата в собственост. В настоящият случай кредитополучател е получил сумата по кредита, а солидарния длъжник е само солидарно задължена за връщане на сумите по кредита.
Решение № 213 от 06.01.2017 г. на ВКС по гр. д. № 5864/2015 г. на 4-то ГО, е посочено, че съдът трябва да установи вида на солидарната отговорност, според основанията за нейното възникване, за да определи спецификата на конкретните облигационни отношения. Съставът на Върховния касационен съд /Решение № 213 от 06.01.2017 г. на ВКС по гр. д. № 5864/2015 г. на 4-то ГО/ споделя изцяло общоприетото тълкуване на чл. 20 ЗЗД, в съдебни актове, постановени по чл. 290 ГПК - решение № 67/30.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 1843/2013 г. на II т. о., решение № 105/30.06.211 г. на II т. о. на ВКС по г. д. № 944/2010 г., решение № 202/13.07.2012 г. по гр. д. № 680/2011 г. на I г. о. на ВКС, решение № 220/31.07.2014 г. на ВКС по гр. д. № 6126/2013 г. на IV г. о. Съдът, който следва да се произнесе за съществуването, съответно правата и задълженията на страни по договор, трябва да установи вида на същия. Той се определя от действителното му съдържание - действителната обща воля на страните. Във всички случаи на спор относно точния смисъл и действителното съдържание на постигнатото общо съгласие и целените с договора правни последици, съдът е длъжен да отговори аргументирано каква е действителната воля на страните. Когато уговорките са неясни, непълни и неточни и щом пораждат съмнение, тълкуването се извършва по критериите на чл. 20 ЗЗД. Отделните уговорки се ценят с оглед систематичното им място в договора и във връзка едни с други, като всяка една се схваща в смисъла, който произтича от целия договор, с оглед целта му, обичаите и практиката и добросъвестността. Съдът, ведно с това, преценява обстоятелствата, при които е сключен договора, както и поведението на страните преди и след сключването му.
От процесния договор за кредит е пределно ясно, че единствен кредитополучател е ответницата Н.С. на който е предадена заемната сума от 12 000 лв. Единствената функция на ответницата Р.Х. по договора за кредит е да поеме солидарна отговорност за задълженията по договора, тоест тя не е кредитополучател и няма отношение към получената сума в заем, а само отговаря за връщането на сумата. Поради това съдът намира, че не е налице договор за кредит с две задължени лица.
Съдът обаче намира, че в случая е налице хипотезата на чл. 101 ЗЗД на встъпване в дълг – трето лице може да встъпи като съдлъжник в определено задължение по съглашение с кредитора или с длъжника. Ако кредиторът е одобрил съглашението за встъпване, то не може да бъде отменено или изменено без негово съгласие. Първоначалният длъжник и встъпилото лице отговарят към кредитора като солидарни длъжници. В този смисъл е и съдебната практика /решение № 76/20.04.2012 г. по т. д. № 134/2011 г. на ОС – Пазарджик, чието правно становище е споделено от състав на ВКС в решение № 213 от 06.01.2017 г. по гр. д. № 5864/2015 г. на 4-то ГО/. Поради това и съдът намира, че не е уговорено в случая дадено поръчителство от страна на ответницата Р.Х., а поради това и възражението и за изтекъл преклузивен срок по чл. 147, ал. 1 ЗЗД е неоснователно.
В случай, че се приеме, че ответницата Р.Х. е поръчител, тогава възражението също е неоснователно, тъй като към момента на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК-16.10.2019 г. не е изтекъл по отношение на поръчителят предвидения в чл. 147, ал. 1 ЗЗД преклузивен шестмесечен срок, който започва да тече от падежа на главното задължение, който в случая е настъпил с крайния срок на договора-10.09.2019 г., а не както особения представител на ответницата Х. твърди с наличието на предпоставки за обявяването на предсрочната изискуемост от страна на банката съгласно договора, тъй като правото да се обяви предсрочната изискуемост е право на банката и тя като негов титуляр единствено може да реши дали да обяви кредита за предсрочно изискуем при наличието на предпоставките затова или да потърси изпълнението на цялото задължение по кредита с настъпването на уговорения между страните краен срок.
По отношение на направено възражение от особения представител на ответницата Р.Х. възражение за нищожност на договора за потребителски кредит поради нарушаване на императивни норми на ЗПК съдът счита, същото за неоснователно.
В случая, по процесния
договор за потребителски кредит, на ответницата Н.С. е предоставена в заем сума
от 12 000 лв., при уговорен ГПР в
размер на 11,20 %. Към датата на сключване на договора за кредит липсват
императивни разпоредби на закона по отношение размера на възнаградителната
лихва. При положение, обаче, че се касае за потребителски договор, при който
едната страна е по-слаба икономически, поради което се ползва със засилената
защита на ЗЗП и ЗПК, следва да се приеме, че максималният размер на лихвата
(било възнаградителна, било за забава) е ограничен. Обратното би означавало
икономически по-слаби участници в оборота да бъдат третирани неравноправно,
като недостигът на материални средства за един субект се използва за
облагодетелстване на друг. Поради това, в съдебната практика трайно се приема,
че противоречаща на добрите нрави е уговорка, предвиждаща възнаградителна
лихва, надвишаваща трикратния размер на законната лихва /а за обезпечени
кредити – двукратния размер на законната лихва/. В този смисъл е Решение № 378
от 18.05.2006 г. на ВКС по гр. д. № 315/2005 г., II г. о., Решение № 906 от
30.12.2004 г. на ВКС по гр. д. № 1106/2003 г., II г. о.; Определение №
901/10.07.2015 г. по гр. д. гр. дело № 6295 по описа за
С оглед изложеното, съдът намира, че уговорката за възнаградителната и мораторната лихва не противоречи на добрите нрави /критерии за норми на поведение, установени в обществото/ и не се явява нищожна.
С оглед на изложеното следва да бъдат уважени установителните претенции в пълните им предявени размери, като се признае за установено между страните, че ответниците дължат солидарно на банката сумата от сумата от сумата от 2890,03 лв., съставляваща просрочена главница по договора за кредит ведно със законната лихва върху нея считано от 16.10.2019 г. до окончателното й плащане, сумата от 159,11 лв., съставляваща просрочена договорна лихва по т. 4.1 от раздел първи на договора за периода от 10.09.2018 г.-10.09.2019 г., сумата от 362,65 лв., съставляваща просрочена санкционна лихва дължима по т. 6, раздел първи на договора за периода от 10.09.2018 г. до 15.10.2019 г.
С оглед изхода на производството на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответниците дължат на ищеца сумата от 168,24 лв., съставляваща сторени по делото разноски в заповедното производство и сумата от 368,24 лв., съставляваща сторени разноски в исковото производство. Ответницата Р.Х. дължи на ищеца и сумата от 468,28 лв., съставляваща възнаграждение на особения представител назначен от съда да осъществява по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК процесуално представителство в нейна защита. По изложените мотиви съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните по делото, че ответниците Н.Ч.С., ЕГН: ********** *** и Р.Р.Х., ЕГН: ********** ***, дължат СОЛИДАРНО на ищеца „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Драган Цанков“ № 37 сумата от 2890,03 лв., съставляваща просрочена главница по договора за кредит ведно със законната лихва върху нея считано от 16.10.2019 г. до окончателното й плащане, сумата от 159,11 лв., съставляваща просрочена договорна лихва по т. 4.1 от раздел първи на договора за периода от 10.09.2018 г.-10.09.2019 г., сумата от 362,65 лв., съставляваща просрочена санкционна лихва дължима по т. 6, раздел първи на договора за периода от 10.09.2018 г. до 15.10.2019 г., за които суми в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 5489/2019 по описа на РС – Сливен.
ОСЪЖДА Н.Ч.С., ЕГН: ********** *** и Р.Р.Х., ЕГН: ********** ***, да заплатят СОЛИДАРНО на ищеца „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Драган Цанков“ № 37, сумата от 168,24 лв., съставляваща сторени по делото разноски в заповедното производство и сумата от 368,24 лв., съставляваща сторени разноски в исковото производство.
ОСЪЖДА Р.Р.Х., ЕГН: ********** ***, да заплати на ищеца „ПЪРВА
ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. „Драган Цанков“ № 37, сумата от 468,28 лв., съставляваща възнаграждение на особения представител
назначен от съда да осъществява по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК процесуално
представителство в нейна защита.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ОС - Сливен в двуседмичен срок от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: