Определение по дело №1332/2021 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 1991
Дата: 16 юни 2021 г. (в сила от 16 юни 2021 г.)
Съдия: Цветелина Георгиева Хекимова
Дело: 20213100501332
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 28 май 2021 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1991
гр. Варна , 07.06.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ в закрито заседание на седми юни,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Даниела Ил. Писарова
Членове:Светлана Тодорова

Цветелина Г. Хекимова
като разгледа докладваното от Цветелина Г. Хекимова Въззивно частно
гражданско дело № 20213100501332 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 413, ал. 2 вр. чл. 274 ГПК.
Постъпила е частна жалба от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯТА”
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р Петър
Дертлиев“ №25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, срещу разпореждане №
2246/08.04.2021г. по ч.гр.д. № 3302/2021г. на ВРС, 17 състав, с което е отхвърлено искане за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу П. ИВ. П. от гр.Варна за
главница, договорна лихва и обезщетение за забава по договор за потребителски кредит №
*********/09.09.2016г.
Твърди се в жалбата, че не са изпълнени указанията на съда към заявителя да
отстрани констатираните нередовности на подаденото заявление, които препятстват
извършване на проверка от съда за неравноправни и нищожни клаузи.
Отправено е искане към въззивния съд да отмени разпореждането на
първоинстанционния съд, като уважи заявлението и разпореди издаване на заповед за
изпълнение за посочените в заявлението суми.
Препис от жалбата не е връчен на насрещната страна съобразно разпоредбата на
чл. 413, ал. 2 ГПК.
Частната жалба е подадена в срок срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,
поради което е допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните
съображения:
Производството по 3302/2021г. на ВРС, 17 състав е образувано по заявление на
„АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК *********, за издаване на заповед
1
за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу П. ИВ. П. от гр.Варна за суми, дължими по договор
за потребителски кредит №*********/09.09.2016г.
За да откаже издаване на заповед за изпълнение за претендираното вземане
районният съд е приел, че заявлението не отговаря на изискванията за редовност на
исковата молба, съгласно чл.410, ал.2 ГПК, поради липса на уточнение от какви вземания се
формират претенциите за главница и обезщетение за забава, както и какви суми е заплатил
до момента длъжника и как са отнесени плащанията.
Съгласно чл. 410, ал.2 ГПК заявлението следва да отговаря на изискванията на
чл. 127, ал.1 ГПК - да съдържа пълна и ясна индивидуализация на вземането, което се
претендира, както и изложение на фактите, от които то се извежда, която да даде
възможност на длъжника да прецени дали да възрази срещу заповедта или не /в този смисъл
е и т.2б от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013г./.
Претендираното вземане следва да бъде конкретизирано в степента, изискуема за редовност
на исковото производство, поради необходимостта от идентичност между претенциите в
заповедното и исковото производство, представляващо негово продължение.
При наличие на предпоставките по чл. 410 от ГПК съдът е задължен да издаде
заповед за изпълнение, а отказ може да бъде постановен единствено в хипотезите на чл. 411,
ал.2 ГПК.
В процесното заявление претендираните суми са конкретизирани като основание
главница и лихви по подробно описан договор за заем, посочени са и техните размери и
периоди на начисляване. Претендират се сумите по кредита в пълен размер въз основа на
твърдения за настъпил краен падеж по договорения погасителен план – 05.11.2017г. От
изложените в заявлението твърдения липсва основание да се счита, че в сумата, посочена
като главница, са включени и други вземания, а относно претенцията за обезщетение за
забава изрично е посочено, че е начислено върху неплатената главница в размер на
законната лихва за забава през периода от 12.12.2016г. до датата на входиране на
заявлението в съда. В този смисъл липсва необходимост от уточнение на посочените
претенции, а въпросът дали по конкретния кредит са постъпили плащания от длъжника е по
основателност и подлежи на разрешаване в евентуално исково производство.
При извършваната в заповедното производство формална проверка за редовност
от външна страна в настоящия случай се констатира индивидуализация на претендираните
вземания в достатъчна степен, наличие на твърдения за настъпила изискуемост, представен
е също съгласно изискването на чл.410, ал.3 от ГПК договора, на който се основават
претенциите ведно с погасителен план, което води до извод за редовност на заявлението по
чл.410 от ГПК. При служебната проверка, дължима поради повелителния характер на
нормите на ЗЗП, уреждащи материята за неправноправния характер на клаузи в
потребителски договор, не се констатира неравноправност на договорните клаузи относно
олихвяването на кредита, както и на ограниченията, въведени с разпоредбите на чл.19, ал.4
2
и чл.33 от ЗПК, доколкото договорения ГПР в размер на 48% не надвишава пет пъти
размера на законната лихва по просрочени задължения, а претендираното обезщетение за
забава е в размер на законната лихва.
Поради несъвпадане правните изводи на двете инстанции обжалваното
разпореждане следва да се отмени и съответно да се издаде заповед за изпълнение въз
основа на процесното заявление.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ разпореждане № 2246/08.04.2021г. по ч.гр.д. № 3302/2021г. на ВРС, 17
състав, с което е отхвърлено искане за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК
срещу П. ИВ. П. от гр.Варна за главница, договорна лихва и обезщетение за забава по
договор за потребителски кредит № *********/09.09.2016г., КАТО ПОСТАНОВЯВА:
ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за изпълнение по заявление № 1791/01.03.2021г. от
„АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК *********, за издаване на заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу П. ИВ. П. от гр.Варна за
главница, договорна лихва и обезщетение за забава по договор за потребителски кредит №
*********/09.09.2016г., както и за претендираните в заявлението разноски, на основание
чл. 410 от ГПК.

Делото да се върне на първоинстанционния съд за издаване на заповед за
изпълнение на осн. чл.410 от ГПК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване, по арг. от чл. 274, ал. 4 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3