Р Е
Ш Е Н
И Е
№ ...........
град Шумен, 16.06.2021г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Шуменският административен съд, в
публичното заседание на седемнадесети май две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател: Росица Цветкова
Членове: Снежина Чолакова
Бистра Бойн
при секретаря Св.Атанасова и с участие на прокурор
Д.Арнаудов от ШОП, като разгледа докладваното от административния съдия Снежина
Чолакова КАНД № 137 по описа за 2021г.
на Административен съд – гр. Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 63,
ал. 1, изр.второ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и
чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба от Б.Н.И. ***, чрез адв. Л.В.от ШАК, срещу Решение №
260089/19.02.2021г., постановено по АНД
№ 2187/2020г. по описа на Районен съд - гр.Шумен, с което е потвърдено
Наказателно постановление № ЗЖ-57 от 16.11.2020г. на Директора на Областна
дирекция по безопасност на храните (ОДБХ) - гр.Шумен, с което на Б.Н.И. на
основание чл. 469, ал.1 от Закона за ветеринарномедицинската дейност (ЗВД) и
чл. 53, ал.1 от ЗАНН е наложено административно наказание „глоба“ в размер на
400 /четиристотин/ лева.
С последващо определение № 260158/22.03.2021г. въпросното решение е
допълнено по реда на чл.248 от ГПК в частта за разноските, като Б.Н.И. е осъден
да заплати на ОДБХ-гр.Шумен деловодни разноски в размер на 80 лева,
представляващи юрисконсултско възнаграждение.
В касационната жалба, депозирана
на 25.03.2021г. в Районен съд-гр.Шумен, се излагат аргументи за
незаконосъобразност на атакуваното решение, по същество свеждащи се до
издаването му в нарушение на материалния закон. В тази връзка се споделя тезата
на районния съд, че доколкото касаторът е предприел действия за регистрация на
стопанисвания от него животновъден обект, като самата регистрация не зависи от
него, същият не е осъществил неизпълнение на Предписание № 14 от 27.08.2020г. в
частта му по т.1, поради липса на виновно поведение. В същото време се счита,
че неправилно съдът е приел, че е налице виновно неизпълнение на посоченото предписание
в частта му по т.2, тъй като за стопанисвания от него обект няма как да не е спазено
изискването на чл.4, ал.1, т.5 от Наредба № 44 от 20.04.2006г. за
ветеринарномедицинските изисквания към животновъдните обекти, след като досежно намиращия се в
същата сграда друг животновъден обект, собственост на С.В., е налице издадено
удостоверение за регистрация. Въз основа на изложените аргументи, обосноваващи
тезата за незаконосъобразност на потвърденото от районния съд наказателно
постановление, се отправя искане за отмяна на въззивното решение и за
постановяване на ново решение по съществото на спора, отменящо наказателното
постановление. Претендира се и присъждане на сторените деловодни разноски за
двете съдебни инстанции. В проведеното съдебно заседание касационният жалбоподател,
редовно призован, не се явява. Същият се представлява от адв.Л.В.от ШАК, която
поддържа жалбата по изложените в нея доводи, като ги доразвива.
Ответната страна – ОДБХ - гр.Шумен,
редовно призована, в представен писмен отговор оспорва основателността на
жалбата и излага аргументи за законосъобразност на потвърденото от районния съд
наказателно постановление, отправяйки искане за оставяне в сила на атакувания
съдебен акт. В проведеното открито съдебно заседание се представлява от
юрисконсулт В.Й., която поддържа тезата за неоснователност на касационното
оспорване и пледира за оставяне в сила на първоинстанционния съдебен акт, както
и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция.
Представителят на Шуменска
окръжна прокуратура застъпва тезата, че жалбата е процесуално допустима, а
разгледана по същество е неоснователна, поради което предлага решението на
районния съд да бъде оставено в сила, като правилно и законосъобразно.
Настоящата съдебна инстанция,
след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания,
становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши проверка
на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК,
намира за установено следното:
Жалбата е подадена от надлежна
страна - участник във въззивното производство, в законния срок, до компетентния
съд, което я прави допустима.
Съгласно чл.63, ал.1 от ЗАНН,
административният съд разглежда касационните жалби срещу решенията на
съответните районни съдилища по реда на глава ХII от
АПК. Чл.218 от АПК свежда
предмета на касационната проверка до посочените в жалбата пороци на решението,
но същевременно задължава касационната инстанция да следи и служебно за
валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон.
Воден от така определения предмет
на настоящото касационно производство, съдът намира касационната жалба за неоснователна, по следните съображения:
С атакуваното решение е потвърдено Наказателно постановление № ЗЖ-57 от
16.11.2020г. на Директора на ОДБХ - гр.Шумен, с което на Б.Н.И. на основание
чл. 469, ал.1 от ЗВД и чл. 53, ал.1 от ЗАНН е наложена „глоба“ в размер на 400
лева. Отговорността на касатора е ангажирана за това, че на 26.10.2020г. в с.Каменяк,
общ.Хитрино, обл.Шумен, в нерегистриран животновъден обект, не е изпълнил т.1 и
т.2 от Предписание № 14 от 27.08.2020г., издадено от д-р Н.Ю., официален
ветеринарен лекар, главен инспектор в отдел "ЗЖ" при ОДБХ-гр.Шумен,
като неизпълнението се изразява в това, че животновъдният обект, находящ се в
западната половина на сграда – част от имот 272 в стопански двор с.Каменяк,
общ.Хитрино, не е регистриран по реда на чл.137 от ЗВД и същият не е ограден по
начин, осигуряващ безопасността на обекта и здравното благополучие на животните,
като с това да не се позволява свободен достъп на хора и други животни,
съобразно изискването на чл.4, ал.1, т.5 от Наредба № 44 от 20.04.2006г. за
ветеринарномедицинските изисквания към животновъдните обекти. За констатираното
нарушение срещу нарушителя бил съставен АУАН № 0000571 от 26.10.2020г., в който
актосъставителят описал, че деецът не е изпълнил Предписание № 14 от
27.08.2020г., съставляващо административно нарушение по чл.469, ал.1 от ЗВД.
Актът бил изготвен в присъствието на нарушителя и бил подписан от него с
възражения. Впоследствие последният не се възползвал от правото си да депозира
писмени възражения в срока по чл.44 от ЗАНН. Въз основа на съставения акт е
издадено процесното наказателно постановление, с което Б.И. е санкциониран на
основание чл.469, ал.1 от ЗВД, като му е наложено административно наказание
"глоба" в размер на 400 лева.
Районният съд е установил
фактическата обстановка въз основа на събраните по делото гласни доказателства
и от приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени такива. Съдът е посочил, че
НП е издадено от компетентен орган и в хода на административнонаказателното
производство не са допуснати нарушения на процесуалните правила, водещи до неговата
отмяна. След преценка на доказателствения материал, е приел, че оспорващият не
е осъществил виновно неизпълнението на задължението по т.1 от Предписание № 14
от 27.08.2020г., доколкото в рамките на указания в предписанието срок е
депозирал заявление в ОДБХ-гр.Шумен за регистрация на животновъдния обект, като
самата регистрация на обекта не зависи от него. Същевременно е счел, че с
бездействието си касаторът виновно не е изпълнил т.2 от Предписание № 14 от 27.08.2020г., доколкото
не е предприел указаните действия за обособяване на стопанисвания от него животновъден
обект, като въпросното деяние е осъществено при условията на повторност. Въз
основа на това съдът е заключил, че наказващият орган е издирил приложимия
материален закон, правилно е квалифицирал нарушението като съставомерно по
чл.469, ал.1 от ЗВД и правилно е индивидуализирал наложеното наказание,
определяйки наказанието в минималния размер, предвиден в санкционната разпоредба,
отчитайки, че същото не може да се квалифицира като маловажен случай по
смисъла, вложен в чл.28 от ЗАНН.
Шуменският административен съд
намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. В тази връзка, решаващият
състав на съда съобрази, че решението е постановено по отношение на акт, който
подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в
рамките на правомощията му.
За да постанови решението си,
Районен съд – гр.Шумен е събрал и приобщил към делото по надлежния процесуален
ред относимите писмени и гласни доказателства, представени съответно с
наказателното постановление и в хода на съдебното производство, което е
спомогнало делото да бъде изцяло изяснено от фактическа страна.
Обстоятелствата, изложени в акта и наказателното постановление, са проверени от
районния съд с допустимите по закон доказателствени средства.
Изводите на районния съд за съставомерност на
санкционираната деятелност на плоскостта на приложения от наказващия орган
административнонаказателен състав по чл.469, ал.1 от ЗВД, са съответни на
приложимия материален закон. Съгласно цитирания законов текст, който не изпълни
предписание на ветеринарномедицински контролен орган, издадено в кръга на
правомощията му по този закон или наложена мярка по чл. 138 от
Регламент (EС) 2017/625, се наказва с глоба от 200 до 1000 лв., а
при повторно нарушение - от 400 до 2000 лв. В случая е безспорно установено, че
касаторът не е изпълнил т.2 от Предписание № 14 от 27.08.2020г., доколкото в
определения му срок до 30.09.2020г. не е предприел действия за покриване на
изискването на чл.4, ал.1, т.5 от Наредба № 44 от 20.04.2006г. за
ветеринарномедицинските изисквания към животновъдните обекти по отношение на стопанисвания
от него животновъден обект, съобразно дадените указания. Безспорно е установено
също, че деянието е реализирано при условията на повторност по смисъла на § 1,
т.79 от ДР на ЗВД, предвид осъществяването му в рамките на едногодишния срок
след влизане в сила на Наказателно постановление № ЗЖ-33/24.07.2020г., влязло в
сила на 01.09.2020г., с което му е наложено наказание за същото по вид
нарушение (неизпълнение на преписание). В
тази връзка районният съд е изложил подробни мотиви, към които касационната
съдебна инстанция препраща на основание чл.221, ал.2 от АПК. В допълнение на
същите следва да се посочи, че за съставомерността на санкционираната
деятелност на плоскостта на приложения от наказващия орган
административнонаказателен състав е напълно достатъчно деецът да не е изпълнил
само едно от дадените му предписания. С оглед на това несъстоятелна е тезата на
касатора, че след като не е налице неизпълнение на т.1 от Предписание № 14 от
27.08.2020г., не е налице осъществено административно нарушение по чл.469, ал.1
от ЗВД. Неоснователна е и тезата, че обектът е ограден, след като по отношение
на притежавания от С.В. друг животновъден обект в същата сграда има издадено
Удостоверение за регистрация, тъй като указанието, съдържащо се в т.2 от
Предписание № 14 от 27.08.2020г., визира съблюдаване изискването на чл.4, ал.1,
т.5 от Наредба № 44 от 20.04.2006г. за ветеринарномедицинските изисквания към
животновъдните обекти досежно животновъдния обект, стопанисван от Б.И., а не
досежно цялата сграда, в която има регистриран и друг животновъден обект.
Правилни и съобразени с
материалния закон са
и доводите на предходната съдебна инстанция за немаловажност на санкционираната
деятелност, доколкото същата не се отличава с по-ниска степен в сравнение с
обикновените нарушения от същия вид, още повече, че се касае за нарушение,
извършено при условията на повторност, обосноваващо завишена обществена
опасност на деянието и неговия автор.
В обобщение на изложеното касационната съдебна инстанция приема,
че решението на Районен съд – гр.Шумен е валидно и допустимо. Същото е
постановено при
съблюдаване на относимите материалноправни разпоредби и при липса на допуснато
нарушение на съдопроизводствените правила, поради което следва да бъде оставено
в сила, като законосъобразно.
В проведеното открито съдебно заседание пред касационната
съдебна инстанция ОДБХ-гр.Шумен е представлявана от процесуален представител
–юрисконсулт В.Й., която в пледоарията си по съществото на спора е направила
искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната
инстанция. С оглед изхода на делото и предвид своевременно предявеното искане
от ответната страна в този смисъл, на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН, във вр.с
чл.37, ал.1 от ЗПП и чл.27е от НЗПП, в полза на ОДБХ-гр.Шумен следва да се
присъдят деловодни разноски в размер на 80 (осемдесет) лева, представляващи
юрисконсултско възнаграждение за касационната съдебна инстанция, които следва
да се възложат в тежест на Б.Н.И..
Водим от горното и на
основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във вр.с чл.63, ал.1 от ЗАНН, Шуменският
административен съд
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260089/19.02.2021г., постановено по АНД № 2187/2020г. по описа на
Районен съд - гр.Шумен.
ОСЪЖДА Б.Н.И., с ЕГН **********, с адрес ***, да заплати в полза на Областна
дирекция по безопасност на храните – гр.Шумен деловодни разноски в размер на 80
(осемдесет) лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение за касационната
съдебна инстанция.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.
ЗАБЕЛЕЖКА: Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване. Влязло в сила на 16.06.2021 г.