Р
Е Ш Е
Н И Е
№
144
гр. Р., 24.03.2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Р.нски
окръжен съд гражданска колегия в открито заседание на 18
февруари две хиляди и двадесета година в
състав:
Председател: НАТАЛИЯ
ГЕОРГИЕВА
Членове АГЛИКА ГАВРАИЛОВА
АНТОАНЕТА А.
При секретаря ДИМАНА СТОЯНОВА и в присъствието
на
прокурора
като разгледа докладваното от съдията
Н. Георгиева в. гр. дело №36 по описа за 2020год., за да се произнесе, съобрази:
Производството е по чл.258 и сл. ГПК.
Ц.А.Н. *** е обжалвала решението на Р.нския районен съд по гр.д.№4101/2019г. в частта, с която е
осъдена да заплати на Г.П.Б. обезщетение за причинените й неимуществени вреди
над сумата 200лв. до 1000лв., както и в частта, с която е отхвърлен предявения
от нея насрещен иск за присъждане на обезщетение за претърпените от нея
неимуществени вреди в резултат на незаконно повдигнато обвинение от Б. по
н.ч.х.д. № 535/2018г. по описа на РРС , за което е оправдана с влязла в сила
присъда, както и в частта за разноските. Излага оплакване за неправилност на
решението в тези части и моли то да бъде отменено и вместо него – постановено
друго , с което да се отхвърли иска на Г.Б. за сумата над 200 лв. до 1000 лв. и да се уважи насрещния иск срещу нея изцяло,
като и се присъдят и направените по делото разноски и пред двете инстанции.
Ответницата оспорва основателността на жалбата и
моли тя да не се уважава. Да се потвърди решението на районният съд в
обжалваните части и и се присъдят
разноските за въззивното производство.
Въззивният съд намира
жалбата за допустима. Подадена е от заинтересована от обжалването страна , в
законния срок срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество тя е частично
основателна.
Районният съд е уважил иска на Г.Б. против жалбоподателката, като е осъдил последната да и заплати
обезщетение за причинените и неимуществени вреди в размер на 1000 лв., за
нанесената и обида в качеството на ***, като засегнала по недопустим начин честта и
достойнството и по повод изпълнение на *** и – ***в с. Ц., за
което тя била призната за виновна с влязло в сила присъда
по н.ч.х.д. № 1607/2018г. по описа на Р.нският районен съд , като на основание чл.78 а от НК била
освободена от наказателна отговорност и и било наложено административно
наказание – глоба в размер на 1500 лв. Искът бил отхвърлен като неоснователен
за горницата над 1000 лв. до 2000 лв. и
решението като необжалвано в тази част е влязло в сила. Предявеният
насрещен иск за заплащане на обезщетение за претърпените от жалбоподателката
неимуществени вреди бил отхвърлен като неоснователен, тъй като подаването на тъжбата предмет на
производството по н.ч.х.д. № 535/2018г. по описа на РРС съставлявало по принцип
правомерно поведение от страна на ищцата и то не можело да бъде квалифицирано
като злоупотреба с право за да бъдат увредени правата и законните интереси на жалбоподателката.
Въззивният съд намира
решението по основния иск в частта , с която жалбоподателката
е осъдена да заплати на ищцата обезщетение за претърпените от нея неимуществени
вреди в резултат на нанесената и обида, в качеството и на ***-***в с.Ц. над сумата над 200 лв. до 1000 лв. за
правилно. Налице е влязла в сила присъда по н.ч.х.д. № 1606/2018г. поописа на
РРС, с която жалбоподателката е призната за виновна ,
в това че на 23.03.2018г. в с.Ц. обл.Р. казала нещо унизително
за честта и достойнството на ищцата в качеството и на *** , по повод изпълнение
на *** и – ***в с.Ц. в нейно присъствие, а именно : „ *****?! *****!“ , като обидата е нанесена публично, поради което и на
основание чл.148 ал.1 т.1 1т.3 вр.чл.146 ал.1 от НК и
чл.78а от НК тя е освободена от
наказателна отговорност и и е наложено административно наказание
глоба в размер на 1500 лв. Тази присъда
е задължителна за гражданския съд , който разглежда гражданско правните
последици на деянието, съгласно чл. 300 ГПК и тъй като засягането на честта и
достойнството на ищцата е елемент от фактическия състав на деянието по чл.146 НК , в настоящото производство съдът следва да определи обезщетението съобразно
претърпените от ищцата болки и страдания. В производството пред първата инстанция са
събрани гласни доказателства, които установяват претърпените от нея болки и
страдания в резултата на нанесената и публично обида в качеството и на ***.
Обстоятелството , че разпитаните свидетели са от кръга на лица за които законът предполага заинтересованост от изхода
на спора , не може да обоснове изключването на установените от тях факти и
обстоятелства как Б. е понесла нанесената и обида. Техните показания не се
опровергават от събраните по делото доказателства , поради което правилно
районният съд ги е съобразил и е определил обезщетението за претърпените от Б.
неимуществени вреди в размер на 1000 лв. Обезщетението в този размер се явява
определено в съответствие с изискванията
на чл.52 от ЗЗД и решението в тази част
, като правилно следва да бъде потвърдено.
Съдът намира за неправилно решението на районният
съд в частта ,с която изцяло е отхвърлил насрещният иск на Ц.Н. против Г.Б. за
заплащане на обезщетение в размер на 1800 лв. за причинените и неимуществени
вреди ,в резултат на незаконно
повдигнато обвинение пон.ч.х.д. № 535/2018г. по описа на РРС.
С влязла в сила присъда на РРС по н.ч.х.д. №
535/2018г. Ц.Н. е призната за невинна в това , че в периода 01.10.2017г. до
15.01.2018г. в с.Ц. обл.Р. в условията на продължавано
престъпление , на три пъти да е казала нещо унизително за честта и
достойнството на Г. П.Б. *** в качеството и на ***- ***в с.Ц. , по повод
изпълнение на *** и : „ ………………………………………………………………………………………………………………………..………..
, в нейно присъствие и обидата да е нанесена публично, поради което и на
основание чл.304 НПК е оправдана по обвинението по чл.148а.1т.1 и т.3 вр. с чл.147 ал.1 вр.чл.26 ал.1 НК. Призната е за невинна и в това , че в периода от 01.10.2017г. до 08.01.2018г.
в с.Ц. ,
обл.Р. , в гр.Р. и в с.И.обл.Р.
,в условията на продължавано престъпление
на три пъти разгласила позорни обстоятелства за Г.П.Б. *** ,в качеството и на *** – ***в с.Ц.
, по повод изпълнение на *** и :“ М. Б.
не е по-различна от мъжа си , когото измести – *****. Малцина са хората
които не са получили цветисти обиди от ***
и **** и . К. Ц. е като *** за ф. Б.. Изреждат се к.н.от една и съща ф- Б. – ***/от
01.10.2017г./, които почти не ходят на работа , ползват често отпуски и
получават за това заплати. Който е против *****. Ако някой се опитва да се
жалва на к.н.или не му се обръща внимание или бива наруган.Г.Б. нарушава
закони!“ като клеветата е нанесена публично, както и да е разпространена по
друг начин – жалба вх.№ 80-00-14 от 12.12.2017г. до ОАР.
и жалба вх.№ 06-07-280 от 14.12.2017г. до к.на О. И., поради което и на основание чл.304 НПК е
оправдана по обвинението по чл.148 ал.2, вр. ал.1 т.1
,т. 2 предл.две и т.3 , вр.чл.147
ал.1 предл. едно вр.чл.26
ал.1 НК. В мотивите към присъдата наказателният съд е приел относно обвинението
за извършено продължавано престъпление през периода от 01.10.2017г. до
15.01.2018г.,че то включва три отделни
деяния осъществени на 01 октомври 2017г. , на 8 октомври 2018г. и на 15януари 2018г.По
отношение на деянието от -1.10.2017г. и това от 15.01.2018г. е прието , че по
делото липсват каквито и да са доказателства , от които да се направи извода ,
че описаното в тъжбата на тези дати се е случило. Относно деянието на
08.01.2018г. е прието , че се касае за неприсъствено обида , поради което
същото е несъставомерно от обективна страна и
подсъдимата не е осъществила това престъпление на тази дата. По отношение на
второ обвинение за периода 01.10.2017г. до 08.01.2018г. съдът е приел , че по
делото липсват доказателства за конкретно деяние извършено на 01.10.2017г. ,
което да покрива признаците на престъпление клевета по чл.148 ал.2 вр.а.1 т.1т.2 предл. две и т.3 вр.чл.147 ал.1 предл. едно и , че
относно деянието на 12.12.2017г. е установено по
несъмнен начин , че няма подадена жалба или сигнал от
подсъдимата, които да са с дата 12.12.2017г. Относно
деянието на 14.12.2017г. е прието , че от писмените и гласните доказателства се
установява по безспорен начин , че подсъдимата не е подавала жалба до к.на О. И.или
друга институция. Относно деянието на 08.01.2018г. е прието , че същото е
недоказано от обективна и субективна страна. Тези съображения са послужили като основание за признаване на жалбоподателката като невиновна с посочената присъда на
РРС, която е потвърдена изцяло като обоснована и законосъобразна с решение на
РОС по в.н.ч.х. № 677/2018г.При таза изяснената фактическа обстановка следва да се приеме , че макар искането за
защита отправено към държавен орган да е установено в конституцията на Р
Българи право , поради което съставлява правомерна дейност , то инициаторът на
производството в настоящия случай следва
да носи отговорност за отправената до съда частна тъжба против жалбоподателката, тъй като поведението му може да се
квалифицира като недобросъвестно упражняване на правото да се подаде тъжба и
злоупотреба с право. Съдът намира , че Б. е обвинила жалбоподателката
в извършване на престъпления , за които безспорно е установено ,че не са се
осъществили . Тези обвинения съдът намира , че представляват превратно
упражняване на гарантирани от закона права единствено с цел да се увреди на жалбоподателката. Тъй като същата предварително е знаела
неистинността на твърдяните от нея обстоятелства , но
ги е заявила с цял да навреди на същата.Съдът намира , че е налице злоупотреба
с право от страна на Б. тъй като жалбата – предмет на н.ч.х.д.№ 535/2018г. по
описа на РРС не е отправена с цел обстоятелствата да бъдат проверени и да бъдат взети необходимите
мерки, а е подадена да навреди на жалбоподателката,
тъй като Б. знае , че обстоятелствата са неверни.Разпитаната по делото свид. Д. установява
претърпените от жалбоподателката притеснения във
връзка с образуваното срещу нея наказателно производство , настъпилата промяна
в поведението и следствие на
наказателното преследване и отражението на болките и страданията върху здравословното
и състояние.Според свидетелката в
резултат на предприетото срещу нея наказателно преследване жалбоподателката
била срината. Съдът намира , че в резултат н незаконно повдигнатите срещу жалбоподателката
обвинения за извършени от нея престъпления поддържани в производство пред две
съдебни инстанции, същата е претърпяла болки и страдания , които следва да
бъдат възмездени от Б.. С оглед принципа за справедливост съдът намира, че за
обезщетяване на претърпените неимуществени вреди в полза на жалбодоталеката
следва са присъди обезщетение в размер на 500 лв.
Решението в частта с която насрещният иск е
отхвърлен до този размер следва да се отмени и вместо него да се постанови
друго , с което той да се уважи . В останалата част за разликата до 1800 лв. отхвърлителното решение се явява правилно и следва да се
потвърди.
Направените по делото разноски следва да се
присъдят по компенсация – съобразно
уважената и отхвърлена част на исковете Г.Б. има право на726 лв. разноски за
две инстанции , а Ц.Н. – 167 лв. разноски за двете инстанции , т.е. в полза на Г.Б.
следва да се присъдят разноски по
компенсация в размер на 559 лв. Предвид вид цената на исковете и на основание чл.280 ал.3 т.1 ГПК въззивното решение не подлежи на касационно обжалване.
По изложените съображения Окръжният съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 2004 от 02.12.2019г. на Р.нският районен съд по гр.д. № 4101/2019г. в частта , с
която е отхвърлен насрещният иск на Ц.А.Н. срещу Г.П.Б. за сумата 500 лв.
обезщетение за неимуществени вреди претърпени в резултат на незаконно обвинение
за което Ц.А.Н. е оправдана с влязла в
сила по н.ч.х.д. № 535/2018г. по описа на Р.нския
районен съд , потвърдена с решение по в.н.ч.х.д. № 677/2018г. по описа на Р.нския окръжен съд , както и в частта за разноските и вместо
него ПОСОТАНОВЯВА :
ОСЪЖДА Г.П.Б. с ЕГН ********** да заплати на Ц.А.Н.
с ЕГН ********** сумата 500 лв.- обезщетение
за неимуществени вреди претърпени в резултат на незаконно обвинение по н.ч.х.д.
№ 535/2018г. по описа на РРС .
ПОТВЪРЖДАВА решението в частта с която Ц.А.Н. е
осъдена да заплати на Г.П.Б. обезщетение за неимуществени вреди претърпени в
резултат на извършено престъпление ,за което Ц.А.Н. е призната за виновна с
влязла в сила присъда по н.ч.х.д. № 1607/2018г. по описа на РРС над сумата 200
лв. до 1000лв., ведно със законната лихва от 23.03.2018г. до окончателното
изплащане, както и в частта , с която е отхвърлен насрещният инк на Ц.А.Н.
против Г.П.Б. за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди претърпени в
резултат на незаконно обвинение по н.ч.х.д. № 535/2018г. по описа на РРС , по
което тя е оправдана с вляза в сила присъда, над сумата 500 лв. до 1800 лв.
ОСЪЖДА Ц.А.Н. да заплати на Г.П.Б. сумата 559 лв.
– разноски по компенсация по делото.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ :