Р Е Ш
Е Н И Е
№
05.03.2024г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, I-11 състав, в публично
заседание на шести февруари две хиляди двадесет
и четвърта година, в състав:
СЪДИЯ: ПЕТЯ СТОЯНОВА
при секретаря Диана Борисова, като разгледа
докладваното от съдията гр. дело №5187 по описа на СРС за 2021 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявен е при условията на
субективно пасивно съединяване иск с правна квалификация чл.135, ал.1 ЗЗД.
Ищецът „С.Ф.Г.“ ЕООД твърди да е
кредитор на първия ответник И.Н.Н. по Договор за заем
от 23.07.2018 г. и анекс към него, по който договор този ответник е солидарен
длъжник и по този договор има несъбрано вземане в размер на 507 839,25 лева.
Твърди, че с процесната разпоредителна сделка договор
за дарение на недвижим имот, обективиран в нотариален
акт №38/ 02.07.2020 г., длъжникът И.Н.Н. е увредил
интереса му в качеството му на кредитор. Твърди, че вторият ответник Н.И.Н. е
син на първия. Моли се за прогласяване относителната недействителност спрямо
ищеца на договор за дарение на недвижим имот, обективиран
в нотариален акт №38/ 02.07.2020 г.
Ответниците оспорват иска. Твърдят, че липсват породени
задължения по Договор за заем от 23.07.2018
г. за И.Н.Н., доколкото същия не е получавал никакви
суми по този договор. Сочи се, че падежът на задълженията по Договор за заем от
23.07.2018 г. е 31.07.2020г. поради което по време на дарението И.Н.Н. не е знаел, че може да е задължено лице за каквито и да
е суми по договора за заем. Твърдят и, че вземанията по договора за заем по
отношение на И.Н.Н. са се погасили на основание чл.
147 ЗЗД.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл.235 ГПК, намира за установено от фактическа страна
следното:
Не се спори по делото, а и в отговор на исковата
молба, подаден от Н.И.Н., изрично се признава, че И.Н.Н.
е негов баща.
Към исковата молба е приложен Договор за заем
№000807.01 от 23.07.2018г., сключен между „С.Ф.Г.“ ЕООД, „С.М.Е.“ ЕООД, „С.М.Е.“
АД, „М.Д.“ ООД, И.Н.Н., С.И. М. и Д. Г.К., с който изброените
страни постигат съгласие, че заемодателят „С.Ф.Г.“ ЕООД, предоставя на заемополучателя „С.М.Е.“ ЕООД заем под формата на кредитна
линия до общия размер 270 000,00 лв., срещу задължение на заемополучателя
за връщане на усвоените суми в срок до 31.07.2019г., плащане на възнаградителни лихви върху усвоените суми в размер на 1,6%
месечено, а при забава – неустойки в размерите по т.
7.1 и чл. 7.2 от договора, като „С.М.Е.“ АД, „М.Д.“ ООД, И.Н.Н., С.И. М. и Д. Г.К. встъпват при условията на чл. 101, вр. чл. 121 ЗЗД в задълженията на заемополучателя
по договора, включително се задължават да отговорят солидарно с него за
изпълнение на задълженията за връщане на главницата по заема и плащането на
лихви и неустойки. Заемът е усвоен от заемополучателя
„С.М.Е.“ ЕООД в пълния му уговорен размер от 270 000,00 лв. чрез прихващане на
задължение за такса в размер на 1 500,00 лв. и преводи на суми в общ размер 268
500,00 лв., извършени в периода 24.07.2018г. – 11.09.2018г. и установени от
представените по делото платежни нареждания.
С анекс от 24.07.2019г., сключен между „С.Ф.Г.“ ЕООД,
„С.М.Е.“ ЕООД, „С.М.Е.“ АД, „М.Д.“ ООД, И.Н.Н., С.И. М.
и Д. Г.К., страните постигат съгласие срокът за връщане на заема да бъде
продължен до 31.07.2020г., като в цитирания анекс отново изрично е уговорено,
че съдлъжниците встъпват в задълженията на заемополучателя при условията на чл. 101 и 121 ЗЗД и се
задължават да отговорят солидарно с него за изпълнение на всички задължения по
договора за заем (т. 5 от анекса), но също и че средствата по предоставения
заем се използват от заемополучателя и съдлъжниците за обща търговска и професионална дейност (т.
6 от анекса).
По делото е приет заверен препис от Решение №45 от
09.01.2023г. по т.д.№2608/2021г. по описа на СГС, ТО, VI-15 състав, влязло в сила на 02.06.2023г., с което е
признато за установено по реда на чл. 415, ал. 1 ГПК, че И.Н.Н. и Д. Г.К. дължат солидарно на „С.Ф.Г.“ ЕООД сумата 227
412,29 лв. – главница по договор за заем №000807.01 от 23.07.2018г., ведно със
законната лихва от 01.04.2021г. до изплащането, сумата 4 121,38 лв. – договорна
лихва, дължима по договора за заем за м. 03.2021г., както и сумата 276 305,58
лв. – неустойка за забава, дължима съгласно т. 7.2.1 от договора за заем за
периода от 01.08.2020г. до 31.03.2021г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. №18868/2021г. на СРС, 175 с-в
Представен е Нотариален акт за дарение на недвижим
имот №38, том II, рег.№4798, дело №199 от 02.07.2020г., в който е инкорпориран
договор за дарение на 1/4 ид.ч. от Самостоятелен
обект в сграда с идентификатор 68134.703.1278.2.11 по КК и КР, с адрес на имота
гр.София, ж.к.Гео Милев, ул.“**********ап.3, намиращ се в сграда с
идентификатор 68134.703.1278.2, с площ по документ 109.11кв.м. и прилежащи
части Мазе №6, със светла площ от 14.96кв.м., Мазе №6‘ /шест прим/, със светла площ от 2.30кв.м. и 3.784% идеални
части от общите части на сградата.
При така установените факти от значение за
спора съдът приема от правна страна следното:
Уважаването на
исковата претенция с правно основание чл. 135, ал.1 ЗЗД е обусловено от положително установяване от страна на ищеца,
че има към ответника И.Н.Н. валидно възникнало и
непогасено към този момент вземане, както и че в последствие от длъжника е
извършено действие, с което той е осуетил удовлетворяването на своя кредитор и
по този начин го е увредил. В допълнение ищецът трябва да докаже наличието на още една предпоставка, притежаваща субективен
характер, а именно наличие на знание у длъжника, че действията му водят до
увреждане на субекта, притежаващ качеството негов кредитор. В зависимост от
това дали въпросното действие представлява възмездна или безвъзмездна сделка, е
или съответно не е необходимо знание и у третото лице, явяващо се съконтаргент на длъжника. По настоящото дело увреждащото
действие представлява двустранна безвъзмездна сделка, което означава, че ищецът
не следва да доказва знание за увреждането и у другия ответник.
В нормата на чл. 135 ал.2 от ЗЗД е установена законова
презумпция относно знанието на приобретателя, което
се предполага до доказване на противното, ако същия е съпруг, низходящ,
възходящ, брат или сестра на длъжника.
Качеството „кредитор” по смисъла, заложен в нормата на
чл. 135 от ЗЗД притежава всяко лице, титуляр на действително вземане по
отношение на ответника. Законодателят не поставя други изисквания вън от
действителността на вземането т.е. то може да не е ликвидно или изискуемо
/решение 4/26.01.2011 г. по гр.д. 551/2010 г. на Трето ГО на ВКС/ респ.
възникването на правото не е обусловено и от установяване на вземането със сила
на присъдено нещо. В производството по Павлов иск съдът не може да проверява
съществува ли вземането, което легитимира ищеца като кредитор освен в
хипотезата ако същото е отречено с влязло в сила съдебно решение / решение
639/06.10.2010 г. на Четвърто ГО на ВКС по гр.д. 754/2009г./. В тежест на ищеца
е да установи само качеството си на кредитор, имащо характер на материална
предпоставка, а не да провежда доказване на правата си, от които черпи правен
интерес.
Видно от мотивите на Тълкувателно решение № 2 от
9.07.2019 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2017 г., ОСГТК Павловият иск е облигационен иск, който
представлява средство за защита на кредитора в случай, че неговият длъжник предприема
увреждащи действия, с които намалява имуществото си и/или затруднява
удовлетворението от него. По принцип
правото на кредитора да иска обявяване за недействителни спрямо него на
увреждащите го актове на длъжника по реда на чл. 135 ЗЗД е предпоставено от наличие
на действително вземане. Това вземане може да не е изискуемо или ликвидно; не е
необходимо и предварително да бъде установено с влязло в сила решение. Съдът по
Павловия иск изхожда от положението, че вземането съществува, ако произтича от
твърдените факти /предмет на делото по чл. 135 ЗЗД не е самото вземане на кредитора, а потестативното му право да обяви за недействителна по
отношение на себе си сделка или друго действие, с които длъжникът го уврежда
(правоотношението, легитимиращо ищеца като кредитор, става предмет на делото
единствено когато Павловият иск е обективно съединен с иск за вземането)/. Той
може да приеме обратното само ако вземането е отречено със сила на пресъдено нещо.
В случая с влязло в сила решение е установено
качеството на „С.Ф.Г.“ ЕООД на кредитор на вземане срещу Н.И.Н.. Поради което
всички възражения за липса на получена сума по Договор за заем от 23.07.2018
г., липса на знание, че се дължи конкретна сума, възражение, че не е на лице
валидно поемане на задължение и встъпване в дълг, както и погасяване на
отговорността по реда на чл.147 ЗЗД, не следва да се обсъждат. „С.Ф.Г.“ ЕООД е
кредитор на И.Н.Н. още от подписване на Договор за
заем от 23.07.2018 г., поради което
възражението, че към момента на отчуждителната сделка
не е настъпила изискуемост на вземанията по договора е неоснователно.
Съгласно постоянната практика, обективирана
в решение № 639 от 06.10.2010г. по гр.д. № 754/2009г. на ВКС, ГК, IV г.о. и в
решение № 18 от 04.02.2015г. по гр.д. № 3396/2014г. на ВКС, ГК, IV г.о., всяко
отчуждаване на имущество на длъжника намалява възможностите за удовлетворение
на кредитора. Отменителният иск по чл. 135 ЗЗД е основателен,
когато длъжникът се лишава от свое имущество, намалява го или извършва други
правни действия, с които се създават трудности за удовлетворение на кредитора,
в т. ч. опрощаване на дълг, обезпечение на чужд дълг, изпълнение на чужд дълг
без правен интерес и др. Безспорно дарението на 1/4 ид.ч.
от Самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.703.1278.2.11 по КК и КР,
с адрес на имота гр.София, ж.к.Гео Милев, ул.“**********ап.3, намиращ се в
сграда с идентификатор 68134.703.1278.2, с площ по документ 109.11кв.м. и
прилежащи части Мазе №6, със светла площ от 14.96кв.м., Мазе №6‘ /шест прим/, със светла площ от 2.30кв.м. и 3.784% идеални
части от общите части на сградата,
представлява разпореждане с имущество, което е можело да удовлетвори кредитора
и представлява намаляване на разполагаемата собственост на длъжника.
Правноирелевантно по отношение на предмета на доказване в настоящото
производство е с какво имущество разполага длъжникът и на каква стойност е то,
след извършеното разпореждане - решение № 320/05.11.2013 год. на ВКС по гр. д.
№ 1379/2012 год. IV ГО, решение № 639/06.10.2010 год. по гр.д. № 754/2009 год.
на IV ГО на ВКС. Кредиторът не е ограничен при пристъпване към изпълнение, да
се насочи само към имуществото, което е предмет на обезпечение на вземането му,
доколкото цялото имущество на длъжника служи за обезпечение и той може да се
удовлетвори, и от друго имущество на длъжника.
По делото не се установява удовлетворяване на
кредитора.
Предвид което настоящият съдебен състав намира, че по
делото е установена и втората предпоставка от втората предпоставка на
фактическия състав на нормата на чл. 135 ал. 1 от ЗЗД.
Третата предпоставка касае субективният елемент на
състава, а именно знание за увреждането у прехвърлителя
респ. приобретателя, предвид безвъзмездния характер
на сделката обаче знанието не подлежи на установяване. В случая е на лице и
презумпцията по чл. 135 ал.2 от ЗЗД, доколкото надарения е низходящ от първи
ред на дарителя.
Неоснователно е
и възражението за липса на намерение за увреждане на кредитора, предвидено като
предпоставка по чл.135. ал.3 ЗЗД. Съгласно посочената правна норма когато
действието е извършено преди възникване на вземането, то е недействително само
ако е било предназначено от длъжника и лицето, с което той е договарял, да
увреди кредитора. В случая възникването на вземането е станало със самото
сключване на Договор за заем от 23.07.2018 г. и реалното изпълнение на
задължението за предаване на сумата по договора. Не следва да се смесват
институтите на възникване на вземане и момента на изискуемост на вземането.
Последното както беше посочено не се проверява при Павловия иск. В случая
вземането на кредитора за връщане на дадена в заем сума е възникнало с реалното
предаване на сумата, предмет на договора, т.е след периода на плащанията на
заемната сума, приключил на 11.09.2018г., а изискуемостта на това вземане
настъпва с крайния падеж на задължението за връщане на заема - 31.07.2020г.
Следователно не подлежи на изследване това дали дарението е извършено
единствено с намерение за увреда на кредитора,
доколкото не предшества възникване на задължението, а е извършено само няколко
дни преди настъпване на изискуемост на вземането. Твърдението на ответниците, че с дарението на идеална част от недвижим
имот, за който се твърди, че е несеквестируем, не
може да се увреди кредитора доколкото той е нямало как да се удовлетвори от
стойността на имота, който е от значение единствено за лицата съсобственици,
настоящия състав намира за неотносимо към предмета на
доказване по делото. Това дали кредитора може да се удовлетвори или не от
стойността на един имот се преценява едва в изпълнително производство, но не и
по иск с пр.осн. чл.135, ал.1 ЗЗД. Следва да се
посочи, че сделката, с която длъжникът се разпорежда с единственото си жилище,
също може да уврежда кредитора. Несеквестируемостта
на това жилище отпада в следствие на сделката /Р № 855 от 04.12.2003 г. на ВКС
по гр.д.№ 123/2003 г., ІІ ГО/. За да бъде жилището несеквестируемо,
то следва да служи за живеене на длъжника и неговото семейство, от каквато
възможност той сам се е лишил, дарявайки го на децата си. С разпореждането, което длъжникът е извършил с една несеквестируема вещ, отпадат облагите на несеквестируемостта. Обратното разрешение би възнаградило
недобросъвестния длъжник и е несъвместимо със защитното предназначение на несеквестируемостта. Като прехвърля една несеквестируема вещ, длъжникът разкрива, че не се нуждае от
нея. Отделно от това, ответниците не установиха по
делото изобщо, че имота е несеквестируем, а и
намерението за увреждане не подлежи на изследване с оглед момента на
отчуждаване на имуществото.
Поради изложеното предявения иск следва да се уважи.
При този изход на спора право на разноски има ищеца,
като искане за присъждане е направено с исковата молба, но не е представен
списък по чл.80 ГПК. На присъждане подлежат разноски, за които е доказано,ч е
са направени, като такива са за заплатена държавна такса в размер на 334,33лв. Ответниците дължат разноските разделно, като всеки от тях
дължи по 167,17лв.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОБЯВЯВА ЗА
НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН по отношение на „С.Ф.Г.“ ЕООД
с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление *** на основание чл. 135
ал.1 от ЗЗД сключеният на 02.07.2020 г. Договор за дарение на недвижим имот, обективиран в Нотариален акт за дарение на недвижим имот
№38, том II, рег.№4798, дело №199 от 02.07.2020г., сключен между И.Н.Н., с ЕГН ********** и адрес *** и Н.И.Н., с ЕГН **********,
с адрес: ***, за следния недвижим имот: 1/4 ид.ч. от
Самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.703.1278.2.11 по КК и КР, с
адрес на имота гр.София, ж.к.Гео Милев, ул.“**********ап.3, намиращ се в сграда
с идентификатор 68134.703.1278.2, с площ по документ 109.11кв.м. и прилежащи
части Мазе №6, със светла площ от 14.96кв.м., Мазе №6‘ /шест прим/, със светла площ от 2.30кв.м. и 3.784% идеални
части от общите части на сградата.
ОСЪЖДА И.Н.Н.,
с ЕГН ********** и адрес *** и Н.И.Н., с ЕГН **********, с адрес: *** да
заплатят разделно на основание чл. 78 ал.1 от ГПК на „С.Ф.Г.“ ЕООД с ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление *** разноски по делото в общ размер на 334,33лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от получаването на съобщението до страните, че е изготвено
пред АС - София.
СЪДИЯ: