Номер 55217.09.2020 г.Град София
Апелативен съд - София5-ти наказателен
На 17.09.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Веселин Пенгезов
Членове:Десислав Любомиров
Атанаска Китипова
като разгледа докладваното от Десислав Любомиров Въззивно частно
наказателно дело № 20201000601015 по описа за 2020 година
Производството е по чл.345, ал.1, вр.чл.249, ал.3 от НПК.
Постъпил е въззивен частен протест от прокурор при
Окръжна прокуратура гр.Монтана, срещу определение от 10.08.2020 год.
постановено по НОХД № 77/2020 г. по описа на Окръжен съд - гр. Монтана.
С определението съдът е прекратил на осн. чл. 249, ал. 1 във връзка с чл. 248,
т. 3 от НПК съдебното по НОХД № 77/2020 г. по описа на ОС – Монтана и
върнал делото на Окръжна прокуратура - Монтана поради допуснати
отстраними процесуални нарушения, ограничаващи процесуалните права на
подсъдимия и пострадалите. В определението съдът е приел, че е налице
противоречие в обстоятелствената част на обвинителния акт досежно
квалифициращия белег, касаещ опасността за живота на обитателите в
сградата от пожара, тъй като веднъж се твърдяло, „че такава опасност е имало
единствено по отношение на живеещите в апартамент 4, а след това в
обвинителния акт - опасност за живота на всички обитатели, а и в резултат на
опасността да бъда увредена газовата инсталация в сградата.“ Съдът е
заключил, че не са били достатъчно доказателствата на досъдебното
производство за обосноваващите изводи в обвинителния акт и е следвало да
се постави допълнителна задача на пожаро- техническата експертиза, който
пропуск е довел и до пропуска да се установи дали застрашеното имущество е
на значителна стойност, което също било елемент от състава на обвинението.
Недостигът на доказателства би могло да се преодолее чрез допълнителна
оценъчна експертиза на застрашеното имущество. Приел е, че унищоженото
имущество не на всички собственици е описано изрично в обстоятелствената
част на обвинителния акт, като недопустимо се препращало към
оценителната експертиза. Налице била и непълнота в обвинението относно
субективния елемент на престъплението, като декларативно било посочено,
само че „деянието в частта на запалването на автомобила и незнайно защо
само имуществото в гаража на св. Б. е извършено с пряк умисъл, а по
1
отношение на останалите причинени щети с евентуален
Съдът е заключил, че обстоятелствата, касаещи установяване на
елементи от обективна страна на престъплението и квалифициращи елементи,
рефлектирали върху процесуалните права не само на подсъдимия, а най- вече
на пострадалите от престъплението и го поставяли „в невъзможност да се
произнесе правилно по същество, тъй като съществува законодателното
ограничение произнасянето на съда да е само в рамките на обвинителния акт
„.
В протеста са изложени оплаквания за необоснованост и
незаконосъобразност на атакуваното определение. Твърди се, че в хода на
досъдебното производство и при изготвяне на обвинителния акт не са
допуснати отстраними съществени нарушения на процесуалните правила
довели до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия и
пострадалите. Съдът недопустимо и в нарушение на процесуалните правила
констатирал допуснати процесуални нарушения във връзка със заключенията
на експертите по изготвените на досъдебното производство съдебна пожаро -
техническа експертиза и съдебна оценителна експертиза, тъй като
експертизите били част от доказателствата по делото и съгласно чл. 248, ал. 4
от НПК не следвало да бъдат обсъждани в рамките на разпоредителното
заседание, което съдът направил в определението си за прекратяване на
съдебното производство и връщане делото на прокурора. Твърдяното от съда
ограничаване правата на пострадалите, същото било неоснователно с оглед на
това, че в разпоредителното заседание всички пострадали предявили
граждански искове и били конституирани като граждански ищци, а част от
пострадалите и като частни обвинители. Нито един от пострадалите не
заявил, че е бил затруднен при упражняването на тези му гарантирани в НПК
права. Несъгласието на свид. Б. със определената от експерта стойност на
автомобила изразено в подадена молба по делото, не следвало да се разглежда
в аспекта на настоящето производство, тъй като автомобила бил собственост
на „Райфайзен Лизинг България“ ООД, а не на свидетеля. От материалите по
делото било видно, че обвинителния акт, въз основа на който е образувано
НОХД № 77/2020 г. по описа на Окръжен съд - гр. Монтана отговарял на
всички изисквания на чл. 246 от НПК и не било налице нито едно от
основанията, посочени в определението на съда за прекратяване на съдебното
производство и връщане делото на прокурора.
Иска се отмяна на определението и връщане на делото за
продължаване на съдопроизводствените действия.
Срещу определението в частта му с която е потвърдена мярката
за неотклонение на подс.В. е постъпила частна жалба от защитника му адв.Г.
от АК Видин. Формулирани са твърдения за незаконосъобразност и
необоснованост на определението, без да са изложени никакви аргументи в
2
тяхна подкрепа. Декларирано е „в съдебно заседание ще развием
допълнителни доводи в подкрепа на частната жалба“.
Въз основа на материалите по делото, съобразявайки
наведените в протеста оплаквания съдът намира следното:
Протеста е процесуално допустим съгласно разпоредбата на
чл.249, ал.3 от НПК. Разгледан по същество същият е ОСНОВАТЕЛЕН.
Частната жалба е процесуално допустима съгласно на
чл.249, ал.3 от НПК, но разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
С обжалваното определение от 10.08.2020 год.
постановено по НОХД № 77/2020 г. по описа на Окръжен съд - гр. Монтана,
съдът е прекратил съдебното производство по делото. Основание за това
според него били допуснати в хода на досъдебното производство съществени
нарушение на процесуалните правила, свързани с неяснота в
обстоятелствената част на обвинителния акт, както и противоречие между
тази и заключителна част на същия. Въззивният съд намира, че при изготвяне
на обвинителния акт не са допуснати отстраними съществени нарушения на
процесуалните правила довели до ограничаване на процесуалните права на
обвиняемия. Още по-малко, такива нарушения-съществени и неотстраними,
са допуснати в процеса на събиране на доказателства в хода на досъдебното
производство. Недопустим и надхвърлящ значително рамките на
процесуалната компетентност на съда в разпоредителното заседание е извода,
че „не са били достатъчно доказателствата на досъдебното производство за
обосноваващите изводи в обвинителния акт и е следвало да се постави
допълнителна задача на пожаро- техническата експертиза“. Основателно е
оплакването в протеста, че констатациите на първоинстанционният съд за
допуснати в хода на досъдебното производство такива нарушения са извън
предмета на проверката по чл.248 ал.1 т.3 от НПК. Въпросите свързани с
установени или неустановени факти в хода на разследването са извън
пределите на проверката по чл.248, ал.1, т.3 от НПК, а са такива по
съществото на наказателното производство. В хода на разпоредителното
заседание съдът може и е длъжен да извърши преценка дали са налице
фактически твърдения, които да се свързват с повдигнатото обвинение, но не
и такава, дали посочените факти обосноват обвинението. Извода на съда:
“този пропуск е довел и до пропуска да се установи дали застрашеното
имущество е на значителна стойност, което също е елемент от състава на
обвинението. Недостигът на доказателства би могло да се преодолее чрез
допълнителна оценъчна експертиза на застрашеното имущество“.излиза
извън рамките на въпросите по чл.248, ал.1 от НПК подлежащи на обсъждане
в разпоредителното заседание. В случая обвинението по чл. 330, ал. 3, предл.
1, вр. с_ал. 2_т. 1 и т. 2, вр, с ал. 1 от НК е формулирано недвусмислено за
реално причинения според прокуратурата от обв. В. палеж, довел до
3
увреждане на конкретно посочено от обвинението имущество и за реално по
време на пожара, отново според прокурора, застрашаване живота на
определени физически лица. По този начин, дадената в обвинението
квалификация напълно съответства на изложеното в обстоятелствената част
на обвинителния акт. Процесуално недопустимо съдът е обсъждал
необходимостта да се иска от експерта да посочи до каква степен би засегнал
пожарът съседните обекти и колко от тях биха били увредени и чрез
допълнителна съдебно-оценителна експертиза да се оценява застрашеното но
незапалено имущество. За квалификацията на деянието по чл.330, ал. 2, т. 2
от НК е достатъчно да съществува опасност пожарът да се разпростре и
върху други имоти. Незаконосъобразно, пренебрегвайки нормата на чл.248,
ал.4 от НПК съдът е преценявал пълнотата на експертните заключения, които
са част от доказателствата по делото. Формулирания извод, че „не са били
достатъчно доказателствата на досъдебното производство за обосноваващите
изводи в обвинителния акт“ е в грубо нарушение на процесуалните правила
при провеждане на разпоредителното заседание. Недопустимо съдът е
квалифицирал следствените действията на разследващите органи и
прокурора, откривайки „пропуск“ при събирането на доказателства, довел
според него до пропуск да се установи дали застрашеното имущество е на
значителна стойност и грубо пренебрегвайки процесуалните рамки очертани
от обсъжданите в разпоредително заседание въпроси е указал „Недостигът на
доказателства би могло да се преодолее чрез допълнителна оценъчна
експертиза на застрашеното имущество“. По какъв начин ще се ценят
доказателствата е въпрос по същество, а не на допуснати съществени и
отстраними процесуални нарушения. В тази връзка, дали събраните при
разследването доказателства обосновават обвинителна теза е също такъв
въпрос по същество, като изцяло от компетентността на прокурора е в хода на
досъдебното производство да съобрази нужния обем на доказателствената
съвкупност и съдът няма правомощие при отговора на въпросите по чл.248,
ал.1 от НК да подлага на анализ тази му преценка.
Необосновано окръжният съд е приел, че е налице непълнота в
обвинението и досежно субективния елемент на престъплението. Въз основа
на изложените фактически твърдения, прокурорът е разграничил
субективното отношение на обвиняемия към настъпилите съставомерни
резултати, като твърди, че в частта на запалването на автомобила и
имуществото в гаража на св. Б. деянието е извършено с пряк умисъл, а по
отношение на останалите причинени щети, с евентуален. Дали с такова
субективно отношение дееца е подходил при обективиране на поведение
определено от прокуратурата като престъпно, е отново въпрос по същество.
От процесуална гледна точка е от значение да се отбележи, че в
обвинителния акт прокурорът е посочил по достатъчно разбираем начин
субективното отношение с което смята, че обв.В. е действал, поради което не
е налице ограничаване възможността на последния да разбере в извършването
на какво престъпление е обвинен.
4
Въззивният съд в настоящия съдебен състав приема, че всички
констатации на първоинстанционния такъв за допуснати нарушения при
изготвянето на обвинителния акт са неоснователни. Посочването в
обстоятелствената част на акта, че в резултат на палежа са настъпили
имуществени вреди и по апартаменти №1, №2, №9 и общите части на
сградата, описани в заключението по съдебната пожаро-техническа
експертиза, не представлява съществено нарушение на процесуалните
правила водещо до невъзможност на обвиняемия да разбере в извършването
на какво престъпление е обвинен. Обективните и субективни признаци от
състава на престъплението са посочени разбираемо в обстоятелствената и в
заключителната части на акта, включително стойността на имуществените
вреди и увреденото имуществото-съответните апартаменти и общите части на
сградата. Несъобразяването със съдържанието на обвинителния акт и
проявения недопустим формализъм, на фона на незаконосъобразното
обсъждане на въпроси, излизащи извън рамките на очертаните такива в
чл.248, ал.1 от НПК, са довели до формулирането на грешни изводи за
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
С оглед на това въззивният съд в настоящият съдебен състав приема,
че протеста е основателен, а атакуваното определение като
незаконосъобразно следва да се отмени в частта с която е прекратено
съдебното производство.
Съдът приема, че жалбата на защитника на обв.В. срещу определението
в частта му с която е потвърдена мярката за неотклонение „задържане под
стража“ е неоснователна. В тази му част определението е правилно с оглед
постигнатия резултат Личната обществена опасност на обвиняемия, както и
тази на инкриминираното престъпление са високи, с оглед данните за
предходните осъждания и тези, свързани с конкретните обстоятелства,
касателно механизма на вменените му деяния. Факт е, че по времето, през
което обвиняемия е изтърпявал наказание пробация, включващо и
пробационна мярка „ограничение в свободното придвижване-забрана за
напускане на жилището в което пребивава за времето от 22,00 часа до06,00
часа“, е извършено престъплението, което му се вменява от прокуратурата. С
оглед на това, извода, че съществува реална опасност обвиняемия да извърши
друго престъпление е правилен, като към момента, тази опсност може да бъде
предотвратена единствено чрез задържането му, като по този начин
общественият интерес и този на правосъдието биха били охранени в най-
пълна степен.
С оглед на изложеното съдът намира, че частния протест е основателен,
а частната жалба-не. Определението следва да се отмени в частта с която е
прекратено съдебното производство и делото да се върне на
първоинстанционния съд за продължаване на производството от същия
съдебен състав.
5
Мотивиран така и на основание чл.345, ал.2 вр.чл.249, ал.3 от
НПК Софийски апелативен съд, V-ти състав
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение от 10.08.2020 год. постановено по
НОХД № 77/2020 г. по описа на Окръжен съд - гр. Монтана, в частта му с
която е прекратено съдебното производство.
ПОТВЪРЖДАВА определението в частта с която е оставена
без уважение молбата за изменение на взетата по отношение на обвиняемия
Ц. П. В. мярка за неотклонение „задържане под стража“.
ВРЪЩА делото на Окръжен съд Монтана за
продължаване на процесуалните действия за разглеждането му.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6