Р Е Ш Е Н
И Е
|
Номер |
|
Година |
20.11.2020 г. |
Град |
МЕЗДРА |
В ИМЕТО
НА НАРОДА
|
Мездренски районен |
съд |
|
наказателен |
състав |
||
|
|
|
|
|
|
||
|
На |
Пети ноември |
|
Година |
2020 |
||
В публичното заседание в следния състав:
|
Председател |
Евгени Божидаров |
|||||||||
|
Съдебни заседатели |
|
|||||||||
|
Секретар |
Валя Каменова |
|
||||||||
|
Прокурор
|
|
|
||||||||
|
Като разгледа докладваното от |
Съдия Божидаров |
|
||||||||
|
АНХ |
Дело |
442 |
по описа за |
2020 |
година. |
||||||
ЗА ДА
СЕ ПРОИЗНЕСЕ ВЗЕ ПРЕДВИД:
В.Б.Я. *** обжалвал
наказателно постановление № 0011392/ 29.07.20 г. на Началник отдел „Контрол и правоприлагане“ в
Национално ТОЛ управление към АПИ-София , с което за извършено нарушение на чл.
139 ал.6 ЗДвП е санкциониран на основание чл.179 ал.3 ЗДвП с административно наказание „глоба“ в
размер на 300 / триста / лева и независимо от налагането на
административното наказание е задължен да заплати такса от 10 /десет /лева по
чл.10а ал.2 от Закон за Пътищата на основание чл.189е ал.7 от ЗДвП и чл.4 ал.4
от Наредба за условията , реда и
правилата за изграждане и функциониране на смесена система за таксуване на
различни категории пътни превозни
средства на база време и на база изминато разстояние,във вр.-
с чл. 24 от Тарифата за таксите, които се събират за преминаване и ползване на
републиканската пътна мрежа .
В жалбата се твърди нарушено право на защита , като не е
посочено мястото на нарушението .Въз основа на тези доводи се иска отмяна на
НП.
В с.з жалбоподателят, редовно призован, не се явява .
Постъпило е писмо по ел.поща с признание за вина и готовност да се плати
дължимата глоба.Не се прави искане за прекратяване на НП .
Наказващият орган, редовно призован,
представлява се от ю.к Й. .Представя се писмена защита с искане за
потвърждаване на НП . Претендират се и разноски на основание чл.63 ал.5 ЗАНН .
Жалбата е подадена в срока по чл.59
ал.2 ЗАНН и е процесуално допустима.
Снети са показания от свидетели.Събрани са писмени
доказателства .
Анализирайки събраните по делото доказателства, по отделно и
в тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното от фактическа страна :
На 07.02.2020 г. около
17,30 часа на път I-1 -Е79 ,
км.165.177 на КПП-Ребарково , посока Мездра-Ботевград
,общ.Мездра , като част от
републиканската пътна мрежа, служители на националното ТОЛ управление, сектор
Монтана -свидетелите Г.М. и Т.Т. спрели за проверка лек автомобил „Форд Фиеста“ с рег.№ ВР3681СА с обща техническа допустима маса до 1570 , управляван
от В.Б.Я. *** , като при извършена
проверка било установено, че автомобилът е без
платена винетна такса съгласно чл. 10 ал.1 т.1
от Закона за пътищата. На място бил съставен АУАН за нарушение на чл.139 ал.6 ЗДвП. Въз основа на съставеният АУАН било издадено обжалваното наказателно
постановление.
Така описаната и
възприета от съда фактическа обстановка се установява по от показанията на
разпитания в хода на съдебното следствие свидетели М. и Т., който проверили автомобила
и водача и установили , че за МПС не е платена винетна
такса . Съдът кредитира тези показания като логични, непротиворечиви и
съответстващи на събраната по делото доказателствена
съвкупност. Описаната и възприета фактическа обстановка се установява и от
писмените доказателства по делото – АУАН чийто констатации не са оборени ,
които е подписан от нарушителя без възражения ,разписка за връчване на АУАН и
уведомление за заплащане на компенсаторна такса и писмо № 11-00-394 /
26.10.2020 г. на Национално ТОЛ управление относно липса на заплатена винетна такса към момента на нарушението и по отношение на
МПС управлявано от жалбоподателя ,както и липса на заплатане
компенсаторна такса за това МПС
При тези установено и необорени
факти съдът намира следното от правна страна:
Жалбата е неоснователна .
Съставеният АУАН и
обжалваното НП отговарят на формалните изисквания на ЗАНН. При съставянето на
АУАН и при издаването на НП не са налице съществени нарушения на процесуалните
правила, които да водят до опорочаване на административнонаказателното
производство по налагане на наказание на жалбоподателя. АУАН е издаден от
служител на АПИ-ТОЛ управление Монтана – Г.М. с права по чл.167а ал.2 т.8 от ЗДвП при делегирана компетентност за това по
чл.167 ал.2 ЗДвП съобразно приложената
заповед № НТУ/РД -11-1480/13.12.2019 г. на председател УС на АПИ , при
спазване на императивните изисквания на чл.42 и чл.43 от ЗАНН и не създава
неяснота относно нарушението, която да ограничава право на защита на
жалбоподателя и да ограничава правото му по чл.44 от ЗАНН в тридневен срок от
съставяне на акта да направи и писмени възражения по него.
Атакуваното НП съдържа реквизитите по чл.57 от ЗАНН и в него не съществуват съществени пороци, водещи до накърняване правото
на защита на жалбоподателя. Издадено е на 29.07.2020 г. от длъжностно -началник
отдел „Контрол и Правоприлагане“ в национално ТОЛ управление към АПИ –София по силата на възложена делегирана компетентност по чл. 189е ал.12 ЗДвП с приложената заповед № РД
–И-1423/02.12.2019 г. на председател УС на АПИ Спазени са и сроковете по чл. 34 от ЗАНН. Правната квалификация на приетото
нарушение съответства на приложимата за
нея санкционна норма .Мястото на
нарушението е отразено като част от републиканската пътна мрежа в община Мездра
, с посочване на типа път и посока на движение и като такова попада в списъка
на републиканските пътища за които се дължи винетна
такса съгласно приложение №2 към т.2 от
Решение № 959 на МС на РБ от 31.12.2018
г. за утвърждаване списъка на републиканските пътища , за който се събира такса
за ползване на пътна инфраструктура –винетна такса по
чл.10 ал.4 от ЗП за ползване на отделно съоръжение . Мястото на нарушението е конкретизирано в
необходимият обем като извършено на километър 165,177 по първокласен път I-1 с посока на движение Мездра –Ботевград, общ.Мездра и се потвърждава от показанията на свидетелите М. и Т. , конкретизиращи го допълнително като
КПП-Ребърково , общ.Мездра . При тези
доводи правото на защита не е нарушено, тъй като съгласно отразеното в
АУАН жалбоподателят е присъствал при
неговото съставяне на посоченото място в момент на установяване на нарушението
, т.е знаел е къде е извършено и не е
направил възражения за неяснота по отношение неговото местоизвършване. Описанието на нарушението спрямо мястото на извършване действително не е в необходимият пълен
обем , но тази непълнота не е от
категорията на съществените процесуални нарушения обуславящи
незаконосъобразност на АУАН и НП. Това е
така защото направеното описание в
АУАН и допълнено в НП позволява да се
установи къде е прието извършеното нарушение , като мястото съответства на показанията на
разпитаните свидетели,следователно са
налице основно реквизити свързани с мястото на нарушението ,като неговите параметри не са променени. В този смисъл
е константната съдебна практика , изразена в Решение
№150/ 11.05.2017 г. на АС-Враца по КАНД
№ 152 /2017 г. и Решение № 214/21.06.2017 г. на АС-Враца
по к.а.н.д. № 303/2017 г.
На жалбоподателя е
вменено нарушение по чл. 139 ал.6 ЗДвП, съгласно който водач на ППС е длъжен преди движение по път ,включен в
обхвата на платената пътна мрежа , да заплати такса по чл.10 ал.1 т.1
от ЗП ,когато такава е дължима според категорията на ППС/ , освен когато
таксата е заплатена от трето лице .Не се
установяват доказателства таксата за управляваният от жалбоподателя автомобил с
рег.№ ВР3681СА да е заплатена . На
място е разяснено на жалбоподателя право да плати компенсаторна такса по чл.
189е ал.2 ЗДвП и чл.10 ал.2 от ЗП от
което ще произлезе прекратяване на производството и отпадане на наложена глоба за липса на винетка
съгласно чл.189е ал.6 ЗДвП .
По данни на свидетелите
извършили проверката като служители на Национално ТОЛ управление водачът Я.
заявил , че автомобилът е собственост на труто лице е
не е знаел ,че същият е баз платена винетна такса .Съдът не третира това изявление като
извинително, тъй като е следвало преди управление на автомобилът водачът да се
убеди , че са налице всички изискуеми за него документи и са платени
съответните такси и застраховки .В този смисъл нарушението е извършено виновно под форма на проявена небрежност по смисъла на
чл.11 ал.3 пр.1 НК вр.чл.11 ЗАНН –деецът не е предвиждал настъпването на общественоопасните
последици , но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди и предотврати като провери
наличие на винетка и ако установи липса е имал възможност да плати съответната
такса преди управление на автомобила . Незнанието
на закона за релевантните към нарушението обстоятелства / т.н фактическа грешка за липса
на платена винетка / не е основание за
липса на отговорност при непредпазливо деяние като процесното
,когато незнанието на тези обстоятелства се дължи на небрежност- арг. от чл.14 ал.2 НК вр.чл.11 ЗАНН .
В случая по делото не е ангажирано каквото и да е доказателство
санкционираното лице да е изпълнило задължението си по заплащането на винетна такса за управляваният автомобил , при
положение, че изпълнението на посоченото задължение е положителен факт от
обективната действителност, който подлежи на доказване от лицето, което черпи
благоприятни за себе си правни последици. Не е заплатена след установяване на
нарушението по чл. 139 ал.6 ЗДвП и
компенсаторната такса по чл.189е ал.2 ЗДвП вр.чл.10
ал.2 ЗП в 14 дневен срок по чл.189е ал.3 ЗДвП , което би довело до
освобождаване от административнонаказателна
отговорност по реда на чл. 189е ал.5
,респ. ал6 ЗДвП .
Поради всичко изложено правилно и законосъобразно поведението на жалбоподателя
е квалифицирано като нарушение на нормата на чл.139 ал.6 от ЗДвП, поради което
и на основание чл.179 ал.3 от ЗДвП е ангажирана и административно-наказателната отговорност.
Извършеното от жалбоподателя деяние по
чл. 139 ал.6 ЗДвП е съставомерно
и е основание за реализирането на
административно- наказателната отговорност с приложно поле на санкционната
норма по чл. 179 ал.3 ЗДвП.Същата предвижда наказание глоба от 300 /триста/ лв. за водач на ППС управляващ го в обхвата на
платената пътна мрежа , за което е дължима , но не е заплатена такса по чл.10
ал.1 т.1 ЗП . Размерът на глобата е
фиксиран , поради което това наказание е
правилно определено от наказващият орган и не е налице правна възможност за
преценка на неговият размер към по-ниска
стойност –аргумент от чл. 27 ал.5 ЗАНН.
Ето защо атакуваното НП за нарушението по чл.139 ал.6 ЗДвП следва да бъде
потвърдено като правилно и
законосъобразно .
Съобразно разясненията,
дадени с Тълкувателно решение № 1/ 2007г. на
ОСНК на ВКС, съдът трябва
в пълнота да изследва релевантните за изхода на
спора факти, като това включва
и преценка за наличието, респективно отсъствието на такива обстоятелства, дефиниращи случая като маловажен. Преценката на административнонаказващият
орган за „маловажност“ се прави по законосъобразност и подлежи на съдебен
контрол.
Съгласно чл. 93, т. 9 от
НК "маловажен случай"
е този, при който извършеното престъпление /в конкретния случай административно нарушение /, с оглед на липсата или
незначителността на вредните последици, или с оглед на
други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност
в сравнение с обикновените случаи на престъпление
от съответния вид. Тази разпоредба е приложима
и в процеса, развиващ се по реда
на ЗАНН, съобразно изричната препращаща норма на чл.
11 ЗАНН.
В настоящия случай се касае за формално
нарушение, поради което факторът липса на вредни последици не може да бъде взет
предвид при преценката за маловажност на случая. Самото деяние не разкрива и
други смекчаващи обстоятелства, които да разкриват по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от
съответния вид.
От всичко изложено следва, че по
категоричен начин бе установено жалбоподателят да е извършил виновно по непредпазливост
под форма на небрежност вмененото му
административно нарушение. В хода на административнонаказателното
производство не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените
правила. Случаят не попада в приложното поле на чл. 28 б. „а“ ЗАНН. Обжалваното
наказателно постановление се явява законосъобразно и като такова следва да бъде
потвърдено. Наложената санкция е в определения от закона размер. Самото
нарушение е извършено по непредпазливост, като в закона тази форма на вина не е изключена от
санкционното поле така както изисква чл.7
ал.2 ЗАНН .
Наказващият орган АПИ е защитаван от
юрисконсулт , поради което следва да се осъди жалбоподателят да му заплати по
справедливост сумата от 100 лв .като балансираща средна
стойност на дължими разноски на основание императивната норма на чл.63 ал.5 ЗАНН вр.чл.37 от ЗПрП вр.чл.27е от Наредба за заплащането на правната помощ при
рамка на присъждане на възнаграждение от
80 до 120 лв. Защитата на наказващият
орган касае средна сложност на разглежданият казус, поради което и дължимите
разноски следва да спазват този принцип.
При изложените съображения и на
основание чл. 63, ал. 1 ,
ал.3 и ал.5 ЗАНН РС-Мездра в този съдебен състав
Р
Е Ш И
ПОТВЪРЖДАВА като правилно и законосъобразно наказателно постановление № 0011392/29.07.2020 г. на
Началник отдел „Контрол и правоприлагане“ в Национално ТОЛ управление към
АПИ-София , с което В.Б.Я. за извършено
нарушение на чл. 139 ал.6 ЗДвП е санкциониран на основание чл.179 ал.3 ЗДвП с административно наказание „глоба“ в
размер на 300 / триста / лева и независимо от налагането на
административното наказание е задължен да заплати такса от 10 /десет /лева по
чл.10а ал.2 от Закон за Пътищата на основание чл.189е ал.7 от ЗДвП и чл.4 ал.4
от Наредба за условията , реда и
правилата за изграждане и функциониране на смесена система за таксуване на
различни категории пътни превозни средства на база време и на база изминато
разстояние .
ОСЪЖДА
на основание чл.63 ал.5 ЗАНН жалбоподателя В.Б.Я. *** да заплати на АПИ-София сумата от 100 /сто/ лв. юрисконсултско
възнаграждение на страна в процеса поради защита правата на това юридическо
лице от юрисконсулт.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на обжалване пред АС-Враца по реда на
АПК с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщението до страните.
Районен съдия: