О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № ________
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, първо гражданско отделение, І-6 състав в закрито заседание на двадесет и втори януари
две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ АЛЕКСИЕВА
при секретаря
и с участието
на прокурора
изслуша докладваното
от съдията Алексиева гр. дело №
15534 по описа
за 2019 г. и за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по иск с правно основание чл.2б от ЗОДОВ, предявен от Л.К.Б.
против П.на Р.Б..
Ищецът
претендира обезщетение за причинени имуществени и неимуществени вреди, в
качеството на пострадал от престъпление, от нарушение на правото на разглеждане
и решаване на делото в разумен срок.
С
уточнителна молба от 14.01.2020 г. ищецът заявява, че не се е ползвал от
административната процедура посочена в чл.8, ал.2, тъй като не е бил запознат с
нея. Поддържа, че с исковата молба е представил доказателства, че воденото
наказателно производство е прекратено с влязъл в сила акт, поради изтекла
погасителна давност. Видно от приложеното с исковата молба Определение № 140151
от 08.06.2017 г., постановено по ч.гр.д.№ 9428/2017 г. по описа на СГС, НО, 135
състав, СГС е потвърдил постановление на СРП от 07.12.2016 г., с което е било
прекратено наказателното производство по ДП № 3294/2007 г. по описа на 09
РУ-СДВР, пр.пр.№ НСН 289/2014 г. по описа на СРП. Определението е влязло в сила
на 02.11.2017 г.
При
тези фактически твърдения, настоящият съдебен състав намира, че предявеният иск
е процесуално недопустим, поради което и на основание чл.130 ГПК исковата молба
следва да бъде върната, а производството по делото прекратено.
Нормата
на чл. 2б от ЗОДОВ /ДВ бр. 98/11.12.2012 г./ създаде национален компенсаторен
механизъм за бавно правосъдие. С нея се предвиди като вътрешноправно средство
за защита, самостоятелна хипотеза на отговорност на държавата за вреди,
причинени на граждани и на юридически лица от нарушение на правото на
разглеждане и решаване на делото в разумен срок по чл. 6 § 1 от Конвенцията за
защита на правата на човека и основните свободи, като претенцията за
обезщетение, съгласно чл. 8, ал. 1 от ЗОДОВ,
се разглежда по този закон и реда на ГПК. Съгласно втората алинея на същия чл. 8 - абсолютна предпоставка за предявяване
на иска по чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ е изчерпването на административната процедура за
обезщетение на вреди по реда на глава трета "а"от Закона за съдебната
власт, по която няма постигнато споразумение.
Безспорно
се установява, че влизането в сила на постановлението за прекратяване на
наказателното производство през месец ноември 2017 г. е последващо датата на
влизане в сила на ЗИДЗОДОВ (ДВ, бр. 98/11.12.2012 г.). Административна
процедура не е провеждана, поради което и предявеният иск се явява недопустим.
Очевидно
ищецът е пропуснал срока по чл.60, ал.4 от ЗСВ, доколкото и съобразно нормата
на закона, заявленията по ал. 1 се подават в 6-месечен срок от приключване на
съответното производство с окончателен акт чрез Инспектората към Висшия съдебен
съвет до министъра на правосъдието. В случая за ищеца този срок е изтекъл на
02.05.2018 г.
С оглед
на горното за него остава възможността да реализира правата си по общия
ред-чл.49 от ЗЗД, но такъв иск ищецът не е предявил.
Водим
от горните съображения и на основание чл.130 ГПК Съдът
О
П Р Е
Д Е Л
И :
ВРЪЩА искова молба по иск с
правно основание чл.2б от ЗОДОВ, предявен от Л.К.Б. против П.на Р.Б. и
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.дело № 15534/19 г. по описа на Софийски градски
съд, първо гражданско отделение, І-6 състав.
Определението подлежи на
обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му на ищеца пред
Софийски Апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: