Р Е Ш Е Н И Е
гр.П., 15.07.2019г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданска
колегия, в публично заседание на втори юли през две хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНИ ХАРИЗАНОВА
при
секретаря Наталия Димитрова, като разгледа докладваното от съдия Харизанова гр.дело
№715 по описа на съда за 2019 година и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството по делото е образувано
по иск, предявен от С.С.Д. с ЕГН ********** ***, чрез пълномощника и адв. С.Д.,
срещу С.Г.Д. с ЕГН ********** ***.
В обстоятелствената част на исковата
молба се твърди, че ответникът е баща на ищцата. Твърди ,че ответникът повече
от единадесет години живее и работи в Испания. Родителите и са разведени. До
месец септември 2014г , докато навършила пълнолетие ответникът и заплащал
месечна издръжка. Считано от 15.09.2014г. баща и преустановил плащането на
издръжката. Твърди, че е студентка в Тракийския университет в град С. З.,
специалност „медицина“. С решение от 15.05.2015г. по гр.д.№4035/2014г по описа
на РС-П., изменено с решение от 13.08.2015г по възз.гр.д.№668/2015г. по описа
на ПОС ответникът е осъден да заплаща на ищцата месечна издръжка в размер на
100лв., считано от 30.12.2014г. до настъпване на основание за изменение или
прекратяване на издръжката. Твърди , ч в момента е студентка четвърти курс.
Така определената и издръжка се явява прекалено недостатъчна и с нея не може да
посреща и една десета от нуждите и за обучение, храна и жилище в гр.С. З.. На
семестър таксата и за обучение възлиза
на 475 лв. Живее на общежитие и месечния и наем е в размер на 65 лв. Тъй като
често поради безпаричие не може да плаща този наем и се начисляват лихви, които
също плаща , тъй като в противен случай
ще бъде освободена от общежитие, а няма
никаква възможност да живее на свободен наем, което ще доведе до
прекъсване на образованието и. Отделно от тези разходи на ищцата се налага да
купува скъпи учебници и помагала.
Необходими са и средства за ежедневни
разходи – храна, транспорт в гр.С. З. и от гр.С. З. до гр.П. и обратно. Ищцата
твърди, че няма трудови доходи,не
притежава имущество и не получава наеми. Подпомагана е единствено от майка си Ж.
Х. Ч.,чиито месечни трудови доходи са крайно недостатъчни да издържа нея и брат
и. За да посреща най- належащите си разходи, се налага майка и да взима
непосилни за нея заеми. Твърди, че ответникът работи в Испания и получава
месечни доходи от порядъка на 3000 евро
и доколкото и е известно си е купил недвижим имот на територията на Испания. Счита, че месечната издръжка, която
ответникът следва да и заплаща следва да бъде увеличена на 350 лв. Издръжка в
този размер ответникът би могъл да плаща без затруднения с оглед
обстоятелството, че от много години живее и работи в Испания. Моли се съда да
постанови решение, с което да се измени размера на месечната издръжка и бъде
осъден ответника да заплаща на ищцата месечна издръжка в размер на 350 лв.,
считано от датата на подаване на исковата молба до настъпване на основания за
изменението или прекратяването на издръжката, ведно със законната лихва за
забава на всяка месечна вноска до окончателното изплащане на сумата.
Претендират се сторените по делото разноски. В подкрепа на твърденията си
ищцата ангажира доказателства.
В срока по чл.131 от ГПК от ответника,
чрез особения му представител, е подаден писмен отговор, с който се оспорва предявения иск с твърдения, че липсват доказателства ищцата
да е записала летен семестър на четвърти курс редовно обучение за висше
образование на образователно-квалификационна степен магистър по специалност „
медицина“. Твърди се, че търсеното
увеличение на издръжката, което е повече от два пъти не е във възможностите на
ответника. Това е така, защото ответникът е с влошено здравословно състояние- с
увреден гръбначен стълб и не може да работи каквато и да е работа. Единствената
причина, поради която продължава да живее и работи в Испания е, че очаква да
бъде пенсиониран по болест. Твърди се, че пред последните шест месеца
ответникът е безработен и помощите, които е получавал не са били достатъчни за
самия него да заплати месечния наем на жилището, в което живее и да поеме
ежедневните си разходи, в т.ч. и собственото си лечение.Твърди се, че са касае
за издръжка на пълнолетно дете, което поначало е длъжно да се грижи за
издръжката си. Неговият родител може да бъде заставен да му дава издръжка само
ако това не би го затруднило особено, какъвто не е конкретния случай.Твърди се,
че ответникът не притежава средства над собствената си необходима издръжка ,
които да му позволяват без особени затруднения да отделя средства и за издръжка
на пълнолетното си дете. В подкрепа на възраженията си ответникът ангажира
доказателства.
Пазарджишкият районен съд след като се
запозна с изложените в исковата молба фактически твърдения, след като обсъди и
анализира събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, при
спазване разпоредбата на чл.235 от ГПК прие за установено следното от
фактическа страна:
Не се спори между страните, а това се
установява и от представеното писмено доказателство- удостоверение за раждане,
издадено въз основа на акт за раждане №1372 от 17.09.1996г., съставен от Община
П., че ищцата е родена на ***г. от майка
Жанет Христова Д. и баща С.Г.Д./ ответника по делото/.
С решение от 15.05.2015г, постановено по
гр.д.№4035/2014г по описа на ПРС, изменено с решение от 13.08.2015г. по
възз.гр.д.№668/2015г по описа на ПОС ответникът е осъден да заплаща на ищцата
месечна издръжка в размер на 100 лв. , считано от датата на подаване на
исковата молба 30.12.2014г. до настъпване на основания за нейното изменяване
или прекратяване , ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до окончателното
и изплащане.
От ангажираните от ищцовата страна
писмени доказателства-уверение №287 от 03.05.2019г, Заповед №1718/02.07.2018г,
издадени от Тракийски университет-С. З. , че ищцата е записана през 2018/2019г
в летен семестър на четвърти курс, редовно обучение за висше образование на
образователно –квалификационна степен магистър по специалност „медицина“.
Установява се от представената от
ищцата и неоспорена от ответната
страна квитанция №44217, издадена от
Студентски столове и общежития и приложения към нея касов бон, че за месец
април 2019г ищцата е заплатила за наем на стая в общежитие и консумативни
разходи сумата от 92 лв.
Установява се от представеното от
ищцата и неоспорено от ответната страна
платежно нареждане /съдържащо се на лист 21 от делото/, че ищцата е заплатила
семестриална такса в размер на 475лв.
Съдът не обсъжда представените от
ответната страна писмени доказателства, съдържащи се на лист 48 до лист 63 от
досието на делото като неотносими към
предмета на делото, тъй като касаят плащания на издръжка от ответника на ищцата
за минал период въз основа на коментираното по-горе осъдително съдебно решение.
От представените от ответника в легализиран превод на български език
писмени доказателства- трудов договор/ лист 99 от делото/, фиш за заплата/ лист 97 от делото/ се
установява, че същият е трудово ангажиран в Испания и получава
нетен месечен доход от трудово възнаграждение в размер на 1 025
евро. Установява се от писмените
доказателства, съдържащи се на лист 114-125 от делото, че ответникът заплаща месечен наем в размер на 500 евро.Ответникът
заплаща и консумативни разходи във връзка с наетия имот, които месечно възлизат
на около 120 евро / ток, вода и други услуги/.
На ответника е издадено медицинско
направление през 2004г от „ДКЦ-I“-П., с което същият е насочен за
консултация с неврохирург и за компютърно томографско изследване на лумбален
сегмент на гръбначния стълб.
За изясняване на спора от фактическа
страна по делото са ангажирани и гласни доказателствени средства от двете
страни. От разпита на свидетелката Жанет Ч./ майка на ищцата/ се установи,
че за издръжката на дъщеря и като
студент месечно са необходими минимум
500 лв. Между 70-100 лв. възлизат разходите за общежитие. Нужни са средства за
закупуване на скъпи учебници.
Свидетелката допълва, че желанието на ищцата е на специализира хирургия в
Германия, за което е нужно владеене на немски език и за целта следва да се
заплащат по 30 лв. на урок по немски език.Според свидетелката ищцата притежава
1/6 идеална част от недвижим имот, придобит по наследство.Не получа нито
средства от наеми, нито има какъвто и да било друг източник на доход.
Формата на обучение не и позволява да
работи. Свидетелката пространно разказа за собствените си усилия да осигури
средства за издръжката на дъщеря си като
заяви,че е теглила кредит за това, както и че работи на няколко места, тъй като
доходите и от заплата са в размер на 490 лв./ в каквато насока са ангажирани и
писмени доказателства/, от която сума и остават чисто 100 лв., след като плати
ипотеката за апартамента, но тези обстоятелства не са относими към предмета на
делото.
Показанията на свидетелката Марина
Здравкович допълват тези на свидетелката
Ч. и касаят основно нуждите на ищцата, поради което не следва да се
анализират подробно. По отношение на
възможностите на ответника тези
свидетели не установяват конкретни обстоятелства.
От разпита на свидетелката Еничка Д./
майка на ответника/ се установи, че ответника почти от 20 години живее в
Испания. Живее под наем и плаща 500 евро. Отделно от това консумативните му
разходи според свидетелката възлизат на 150 евро.Според свидетелката ответникът
страда от дискова херния, което не му
позволява да работи понастоящем в строителството, където е работил преди това и
да реализира по-високи доходи. Свидетелката допълва, че поради влошеното му
здравословно състояние работи по- лека
работа , за по-малко пари и очаква да го пенсионират по болест. В тази насока
са и показанията на свидетелката Христина Д./ първа братовчедка на ответника/,
поради което не се налага подробния им
анализ. Свидетелката допълни, че ответникът страда от парадонтоза.
Въз основа на така очертаната и
възприета по делото фактическа обстановка от правна страна съдът прави следните
изводи:
Предявен е иск с правно основание
чл.144 от СК- издръжка на пълнолетен учащ от родител.
Според чл.144 от
Семейния кодекс издръжка на навършили пълнолетие деца, които не могат да се
издържат от доходите си или от използване
на имуществото си, ако учат се дължи само ако не съставлява особено затруднение
за родителите. Пълна безусловност на задължението в случая не е налице- трябва
да се установи, че детето продължава да учи редовно в средно или висше учебно
заведение, че то не може да се издържа от доходите си или от използване на имуществото си, както и
даването на издръжката не трябва да създава особени затруднения за родителя,
като така посочените законови предпоставки следва да са налице кумулативно.ПреЦ.та
за това е винаги конкретна и зависи от имуществото , от доходите,
квалификацията, семейното положение, здравословно състояние и начина на живот
на задълженото лице.В ППВС№5/70 е посочено принципното положение ,че
възможността за даване на издръжка е винаги обективна и конкретна и се определя
от имуществото и от доходите на задълженото лице. При присъждане на издръжка на
пълнолетни учащи деца се преценява и обстоятелството дали плащането няма да
създаде особени затруднения за
родителите. В този смисъл е и постановената трайна съдебна практика- решение
№170 от 24.07.2013г по гр.д.№1339/2012г на ВКС, решение №199 от 17.05.2011г по
гр.д.№944/2010г на ВКС, решение №195 от 01.06.2011г по гр.д.№1424/2010г на ВКС,
решение №469 от 26.10.2011г по гр.д.№2/2011г на ВКС , решение №305 от
07.06.2011г по гр.д.№1269/2010г на ВКС и др.
Спрямо пълнолетното дете
задължението за издръжка не е безусловно, тъй като пълнолетния може да се грижи
сам за собствената си издръжка/ Решение №273/01.02.2012г по гр.д.№1694/2010г IIIг.о. на ВКС/.
Липсва легално
определение на отрицателната предпоставка за уважаване на иска по чл.144 от СК
„особени затруднения“, но предвид същността на издръжката като доставяне
на средства за съществуване на нуждаещия
се, за задоволяване на елементарните конкретни нужди , особените
затруднения на задължения за даване на
издръжката се преценяват винаги обективно и конкретно и се определят от материалните възможности на родителя и наличието на други
обстоятелства , които пряко рефлектират върху тези материални възможности.
Безспорен е факта, че ищцата е дъщеря на
ответника.Установи се, че същата е пълнолетна
и учи във висше учебно заведение, редовна форма на обучение, както и че същата не е навършила 25 годишна възраст.
Понастоящем ищцата е на 22 години. Действително във връзка с обучението си има
нужда от издръжка, изразяваща се в средства за квартира, пътуване, семестриални
такси и др.Категорично ищцата не може да се издържа сама, защото учи редовна
форма на обучение и няма възможност да работи, респективно няма доходи от труд,
а и няма имущество , от което да генерира достатъчни за издръжката си доходи.Твърдението,
че ищцата не може да се издържа сама е твърдение за отрицателен факт и в
доказателствена тежест на ответника бе да ангажира доказателства, оборващи обстоятелството, че ищцата не притежава
имущество или други доходи, от които да се издържа. Това не бе сторено от
ответника, поради което съдът приема, че ищцата не разполага със средства за
издръжка. За пълнота на изложението следва да се отбележи, че под „използване
на имуществото“ чл.144 от СК визира именно използване на имуществото по начин,
който да генерира доходи/ наеми, лихви и пр./, а не разпореждане със самото
имущество. Обстоятелството, че ищцата притежава 1/6 идеална част от недвижим
имот по наследство/ в каквато насока се
събраха доказателства/, не променя горните изводи на съда, тъй като не се
установи, ищцата да реализира някакви доходи от притежаваните от нея права в съсобственост, а именно да
получава припадаща се част от наем за този имот, съобразно правата и.
Установи се от гласните
доказателствени средства, че другия родител- майката на ищцата изпълнява
моралното си задължение като се грижи за издръжката на дъщеря си и поема
текущите и разходи. Нейните доходи и имущество в случая са ирелевантни, тъй
като право на пълнолетния учащ е да насочи претенцията си за издръжка към всеки
от двамата родители или само към единия
от тях – в случая бащата.
Досежно третата
кумулативна предпоставка- даването на издръжка да не съставлява особено затруднение
за ответника- родител, която предпоставка характеризира задължението за
издръжка като условно такова и го отграничава от задължението за издръжка на
непълнолетно дете , което е безусловно и
се дължи въпреки и независимо от конкретното имуществено състояние и
възможности на лицето, дължащо издръжка, съдът намира следното:
Съдът като взе предвид
данните от НСИ/ общоизвестни факти –отчетите се публикуват в интернет/ за
средствата , необходими за издръжка на едно лице счита, че за ищцата са
необходими 500лв. месечно за разходи за храна, облекло, учебници, наем,
семестриални такси , транспорт и т.н.
Установи се, че
ответникът е трудово ангажиран и реализира месечен нетен доход от трудово
възнаграждение в размер на 1025 евро/ равняващи се на 2009лв./. Не се установи
ответникът да има алиментно задължение
към непълнолетно дете, което задължение е безусловно и приоритетно и ако съществуваше
такова, то съдът бе длъжен да го съобрази. Макар да се събраха свидетелски
показания, че ответникът има здравословни проблеми, не се установи ответникът
да страда от хронично заболяване , което да налага ежемесечни разходи за
лекарства.След приспадане на месечните разходи, които са около 1200лв./ според
обсъдените по-горе писмени доказателства/ и които покриват собствената
необходима издръжка на ответника,
последният разполага с парични средства около 800 лв. месечно. Ето защо
същият без особени затруднения може да отделя средства в размер на 200лв.за издръжка на пълнолетното
си учащо дете.
При това положение,
съобразявайки обстоятелството, че родителят не е задължен да осигурява изцяло
издръжката на пълнолетното си дете, съдът намира, че ответникът може без
особени затруднения да поеме част от
обикновените разходи на пълнолетната си
учаща дъщеря, заплащайки и над вече определените по предходно съдебно решение
100 лв. месечно допълнително сумата от 100лв.
Предвид изложеното
предявеният иск се явява частично основателен като следва да се измени размера
на месечната издръжка, присъдена с
решение от 15.05.2015г. по гр.д.№4035/2014г
по описа на РС-П., изменено с решение от 13.08.2015г по възз.гр.д.№668/2015г.
по описа на ПОС като се увеличи същия от
100 лв. на 200 лв.и се осъди ответника да заплаща на ищцата месечна издръжка в
размер на 200 лв., считано от датата на подаване на исковата молба
-15.02.2019г. до настъпване на обстоятелства за нейното изменение или прекратяване,
ведно със законната лихва върху всяка
просрочена вноска като за разликата от 200 лв. до претендираните 350 лв. искът
следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
Предвид изхода на делото
и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати
на ищцата сумата от 120 лв. разноски по делото/ адвокатско възнаграждение/ с
оглед уважената част от иска.
На основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът
следва да бъде осъден да заплати в полза на РС-П. сумата от 80 лв. за особен
представител и сумата от 144 лв. държавна такса.
На основание чл.242 от ГПК следва да се допусне предварително изпълнение на решението
Така мотивиран Пазарджишкият
районен съд:
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯВА размера на присъдената с решение от 15.05.2015г. по гр.д.№4035/2014г по описа
на РС-П., изменено с решение от 13.08.2015г по възз.гр.д.№668/2015г. по описа
на ПОС издръжка като увеличава същия от 100 лв.
на 200 лв.и ОСЪЖДА С.Г.Д. с ЕГН **********
*** да заплаща на пълнолетната си дъщеря
С.С.Д. с ЕГН ********** *** ежемесечна издръжка
в размер на 200 лв./ двеста лева/, считано от датата на подаване на исковата молба -15.02.2019г. до настъпване
на обстоятелства за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната
лихва върху всяка просрочена вноска като за разликата от 200 лв. до
претендираните 350 лв. отхвърля иска
ОСЪЖДА С.Г.Д.
с ЕГН ********** *** да заплати на С.С.Д. с ЕГН ********** *** сумата от 120 лв.
разноски по делото.
ОСЪЖДА
С.Г.Д. с ЕГН **********
*** да заплати в полза на РС-П.
държавна такса в размер на 144 лв. и сумата от 80 лв. за особен представител.
На основание чл.242 от ГПК допуска
предварително изпълнение на решението.
Решението подлежи на обжалване с
въззивна жалба пред Пазарджишкия окръжен съд в двуседмичен срок, считано от 16.07.2019г.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: