Р Е Ш Е Н И Е
Номер 1423 от 27.10.2020 г. град Бургас
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен
съд – Бургас, петнадесети състав, на петнадесети октомври две хиляди и
двадесета година в публично заседание в следния състав:
Председател: Лилия Александрова
Членове: 1. Станимир Христов
2. Галя Русева
при
секретаря К. Л. и прокурора Дарин Христов, като разгледа докладваното от съдия
Русева КАНД № 1889 по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.63, ал.1, изречение второ от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба на Областна дирекция на МВР – Бургас,
Сектор „Пътна полиция“, против Решение № 876/14.07.2020 г., постановено по
а.н.д. № 232/2020 г. по описа на Районен съд – Бургас, с което е отменено наказателно
постановление № 19-0769-004081/27.08.2019 г., издадено от Началник група в
Сектор „ПП“ към на ОДМВР-гр.Бургас, с което за нарушение на чл. 139, ал.1, т. 2 ЗДвП, на основание чл. 177, ал.3, т. 1 ЗДвП на Я.А.Б. с ЕГН ********** е наложено
административно наказание глоба в размер на 1000 лева.
В касационната жалба се излагат възражения, че оспореното съдебно решение е
неправилно, постановено в нарушение на
процесуалния и материалния закон. Касаторът счита, че не е допуснато съществено
нарушение на процесуалните правила при издаване на НП, довело до невъзможност
да се разбере каква е волята на АНО. Сочи, че не са релевирани подобни възражения
в жалбата, сезираща районния съд. Искането е за отмяна на оспореното решение и
за потвърждаване на издаденото НП.
В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не изпраща представител.
Процесуалният представител на ответника по касация– Я.А.Б., оспорва жалбата
като неоснователна в съдебно заседание и моли за оставяне в сила на оспореното
решение. Претендира разноски.
Представителят на Окръжна прокуратура – Бургас дава заключение за основателност
на касационната жалба.
Административен съд - Бургас, ХV-ти състав, след като прецени допустимостта
на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, становището на прокурора в
съдебно заседание, събраните по делото доказателства и извърши проверка на
обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира
за установено следното:
Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211
от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването по смисъла на
чл. 210, ал.1 от АПК.
Разгледана по същество и в пределите на касационната проверка по чл.218 от АПК, настоящият съдебен състав намира жалбата за неоснователна, по следните съображения:
С оспореното пред РС наказателно постановление отговорността на Я.А.Б. е
ангажирана за това, че на 30.07.2019 г. около 15.00 часа в гр. Бургас, на ул.
„Крайезерна“, като водач на товарен автомобил управлява товарен автомобил
„Щаер“ с рег.№ А2993КС с прикачено ремарке „Шмитц“ с рег. № А1379ЕК,
собственост на „Я. Транспорт“ ЕООД с БУЛСТАТ *********, натоварен с товар
/дървесина/ с обща маса на състава от ПС 56760 кг, която надвишава нормите,
установени от министъра на регионалното развитие и благоустройството в Наредба
№ 11/2001 г. – нарушение на чл.3 вр.чл.6 от наредбата; съставът на ПС е с 5 оси
и с обща допустима маса по СРМПС 44000 кг. В НП е прието, че движейки се по
пътя с ППС с размери, маса и натоварване на ос, надвишаващи нормите, установени
от МРРБ, както и с товар, представляващ опасност за движението, Я.Б. виновно е
нарушил чл.139, ал.1, т.2 ЗДвП и е санкциониран по чл. 177, ал.3, т.1 ЗДвП.
За да постанови оспореното
съдебно решение, въззивният съд е приел, че е допуснато съществено нарушение на
закона, довело до неяснота и невъзможност да се разбере каква точно е била
волята на АНО, тъй като описаните факти в НП изпълват състава на две отделни и
напълно самостоятелни нарушения – това по чл.126 от ЗДвП и това по чл.139,
ал.1, т.2 от ЗДвП, но в НП е дадена квалификация само на едно – по чл.139,
ал.1, т.2 от ЗДвП. Съдът е приел, че тази норма е бланкетна и препраща към
Наредба № 11/03.07.2001 г., като в чл.6 в пет алинеи, повечето от които
съдържащи по няколко точки, а те - по няколко букви, са предвидени различни
хипотези на нарушения, в зависимост от това с колко оси е МПС, колко от тях са
задвижващи, с колко оси е полуремаркето, какво е разстоянието между тях и т.н.
АНО не е конкретизирал коя от множеството хипотези на чл.6 от наредбата е
нарушена от водача на МПС и за съда не съществува възможност да изяснява и
допълва волята на АНО, съответно - това препятства проверката за
законосъобразност на НП.
Решението на районния съд е правилно,
по следните съображения:
От описанието на нарушението
в АУАН и в НП не става ясно какво точно нарушение е вменено на Я.А.Б. - дали е такова
по чл. 126 от ЗДвП, за което е предвидено наказание в чл.185 от ЗДвП, или е
нарушение по чл.139, ал.1, т.2 от ЗДвП,
за което е предвидено наказание в
чл.177, ал.3, т.1 от ЗДвП. В НП е посочена обща допустима маса на МПС, съгласно
СРМПС, което сочи на нарушение по чл.126 от ЗДвП, а същевременно е налице
препратка и към Наредба № 11/2001г., където, обаче, са описани състави на
нарушения на чл.139, ал.1, т.2 от ЗДвП. Нарушенията по чл.139, ал.1, т.2 от ЗДвП са свързани с изискванията към техническите характеристики на превозните
средства и по –специално - маса, размери
и натоварване на ос, докато нарушението на чл.126 от ЗДвП е свързано с
нарушаване на правилото, въвеждащо ограничение при превоз на товари, масата на
натовареност МПС да не надвишава максимално допустимата маса, отразена в
свидетелството му за регистрация. В случай, че се приеме, че нарушението е от първия
вид – чл.139, ал.1, т.2 от ЗДвП, то същото не е индивидуализирано, като не
е посочено и кои точно норми на Наредба
№ 11 не са спазени.
Доколкото защитата на санкционираното лице е срещу
фактите, така както са му предявени, настоящият касационен състав намира, че е
допуснато съществено нарушение на процесуалните правила при издаване на НП.
По изложените съображения, съдът
намира, че оспореното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила, тъй
като не се установиха касационни основание за неговата отмяна.
С оглед изхода на спора, предвид
своевременно направено искане и на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН вр.чл.143,
ал.3 от АПК, в полза на ответника по касация следва да бъде присъдено
договорено и платено в брой възнаграждение за адвокат в размер на 150 лева,
съгласно представения по делото договор за правна защита и съдействие.
Мотивиран
от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл.първо от АПК във връзка
с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Административен съд – Бургас, петнадесети състав,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №
876/14.07.2020 г., постановено по а.н.д. № 232/2020 г. по описа на Районен съд
– Бургас.
ОСЪЖДА Областна дирекция на
МВР – Бургас, Сектор „Пътна полиция“ да плати на Я.А.Б. с ЕГН **********
разноски в размер на 150 (сто и петдесет) лева.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.