№ 11513
гр. София, 12.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 52 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:НИКОЛАЙ ИЛ. НИКОЛОВ
при участието на секретаря АЛЕКСАНДРА В. Т.
като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ ИЛ. НИКОЛОВ Гражданско дело
№ 20231110111625 по описа за 2023 година
Предявени са искове по чл. 344, ал. 1, т. 1; по чл.344,ал.1,т.2 и по чл.344, ал.1,т.3, във
връзка с чл.225 от КТ.
Ищецът Б. М. К. твърди в исковата молба, че е работил по трудово правоотношение
при ответника на длъжността „Старши учител“. Заявява, че със Заповед № РД-06-
285/05.01.2023 г. му е наложенао дисциплинарно наказание „уволнение“ и трудовото
правоотношение е прекратено, считано от 06.01.2023 г. Поддържа, че не е извършил
описаните в заповедта нарушения. Твърди, че визираните като „опасни предмети“ са вещи
(топки, кутия „меджик бокс“ от шперплат, пури и тояги за жонглиране от дърво и картон,
сгъваеми столове, маси, стълби, колела), с които осъществява трудовата си дейност и
същите са внесени в Двореца на децата след разрешение на директора и за което е изготвен
протокол-опис. Заявява, че на 03.11.2022 г. не е оставил децата без надзор, а точно в този
момент директора г-жа Досева го е извикала при себе си за около 15 минути в кабинета.
Поддържа, че не е използвал непристойни изрази спрямо колегитеси-госпожа Кьосева и
госпожа И. на 25.11.2022 г. Твърди, че на 30.11.2022 г. по нареждане на прекия си
ръководител е бил да прибере реквизита от мястото, където на 28.11.2022 г. се е провел
обявения спектакъл „Красив, сладък сън“, на който обучаваните от него деца са взели
участие и на който са били поканени директора и администрацията. Заявява, че
работодателя-ответника не е обсъдил представените от него обяснения с останалите събрани
доказателства по случая. Поддържа, че не знае в какви реални действия и бездействия е
обвинен, поради което не е в състояние да организира защитата си. Претендира уволнението
да бъде признато за незаконно и неговата отмяна (да бъде отменена Заповед № РД-06-
285/05.01.2023 г.); да бъде възстановен на заеманата преди уволнението длъжност „старши
1
учител“ и да му се плати сумата от 10804.62 лева, представляваща обезщетение за времето
през което е останал без работа поради уволнението- за периода от 06.01.2023 г. до
06.07.2023 г., както и разноските.
Ответникът ............. е получил препис на исковата молба и в срока по чл.131 от ГПК е
подал писмен отговор. Заявява, че в процесната заповед е посочено правното основание на
уволнението- чл.190, ал.1, т.3 КТ, представляващо „системни нарушения на трудовата
дисциплина“. Твърди, че в заповедта са посочени кои и какви нарушения на трудовата
дисциплина за периода от 03.11.2022 г. до 03.01.2023 г. са извършени и същите
представляват системни нарушения на трудовата дисциплина. Поддържа, че конкретните
нарушения са посочени в докладни записки на длъжностните лица от Двореца на децата.
Заявява, че ищеца не се е ползвал от закрилата по чл.333 КТ. Твърди, че директора е обсъдил
дадените от ищеца обяснения при определяне на наказанието. Поддържа, че процесната
заповед е законосъобразна. Претендира разноски.
Софийски районен съд, като прецени събраните доказателства и доводи на
страните съгласно чл. 235, ал. 2 от КТ, намира за установено от фактическа страна
следното:
Безспорно е между страните, че между тях е имало сключен трудов договор, въз основа
на който ищецът е заемал при ответника длъжността „Старши учител“, прекратен със
Заповед № РД-06-285/05.01.2023 г., поради налагане на дисциплинарно наказание
„уволнение“.
По делото е представено Искане за даване на писмени обяснения (вътр.
№112/07.12.2022г.) на Директора на .............; Обяснения (вътр.№116/09.12.2022 г.) от Б. К. и
Заповед № РД-06-285/05.01.2023 г.
Представени са по делото Доклад(вх.№74/10.11.2022 г.) на Б. К.; Премо-предавателен
протокол от 24.11.2022 г. и Докладни (вътр.№58/03.11.2022 г.; вътр.№96/25.11.2022 г.; вътр.
№99/25.11.2022 г.; вътр.№100/30.11.2022 г.; вътр.№ 106/01.12.2022 г.; вътр.№ 111/01.12.2022
г. и вътр.№ 115/01.12.2022 г.) на С.К.-заместник-директор по административно-стопанската
дейност в Националния дворец на децата(НДД) до Директора на НДД; Докладна записка
(вътр.№60/03.11.2022 г.) на Валентина Колева-домакин в Националния дворец на децата.
По делото са представени Искане (вътр.№71/08.11.2022 г.) на Директора на НДД до Б.
К. за представяне на писмени обяснения; Уведомление (вътр.№63/07.11.2022 г.) и
Обяснения от 08.11.2022 г. на Б. К. до Директора на ..............
Приложени са по делото Писма (изх.№ РД-13-21/10.01.20923 г.; изх.№ РД-13-
22/18.01.2023 г. и изх.№ РД-13-25/25.01.2023 г.) на Директора на ............. до Началника на
Регионалния инспекторат по образованието; Констативни протоколи (изх.№РУО1-
1646/20.01.2023 г. и изх.№РУО1-3447/07.09.2023 г.) на Регионално управление на
образованието-София-град; Заповед №РД-31/23.01.2023 г. на Началника на Регионално
управление на образованието-София-град.
Представени са по делото Писмо (изх.№РД-13-26/26.01.2023 г.) на Директора на
Националния дворец на децата да Началника на Началника на Регионално управление на
образованието-София-град, ведно с Благодарствено писмо от Министерството на младежта
2
и спорта и Уведомление от 01.02.2023 г. от Албена М.-заместник директор по учебно-
творческата дейност до Директора на НДД.
По делото е приложена Молба (вх.№89/23.11.2022 г.) на Б. К.; Списък на вещите от Б. К.;
Становище (вътр.№79/11.11.2022 г.) на С.К.-заместник-директор по административно-
стопанската дейност в Националния дворец на децата и Протокол от 09.11.2022 г. за
намерени, нерегламентирано внесени в НДД вещи.
Представени са по делото Опис на реквизити и помощни репетиционни средства от
08.12.2022 г. и Докладна записка(вътр.№114/09.12.2022 г.) на Здравка И.-охранител.
Представени са в открито съдебно заседание на 27.03.2024 г.Месинджър кореспонденция
за събитията на 25.11.2022 г. и на 30.11.2022 г.
Приложена е по делото Заповед №85/09.06.2009 г., с която на Б. М. К. е наложена
дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“.
По делото са представени Допълнително споразумение №81/08.03.2021 г. към Трудов
договор №17/18.09.2007 г. и Препис от трудова книжка(страници 20-21).
Приета е по делото съдебно-счетоводна експертиза, според която размера последното
пълно брутно трудово възнаграждение е 2069.55 лева, като размера на обезщетението за
периода от 06.01.2023 г. до 06.07.2023 г. е 12 515.85 лева.
По делото е разпитан свидетеля(в полза на ищеца) Теодора Добринова Я., която заяви, че
познава Б. от 6 години, тъй като е майка на деца, участващи в Школата по атракционни
изкуства, като към този момент е Председател на сдружението „Школа по атракционни
изкуства“. Заявява, че реквизита(кокили, стойки за въртене на чинии, обръчи, моноцикли,
магически кутии, шишове) е закупен от Б. и се съхранява в един ъгъл, в залата зад параван.
Твърди, че за последните 6 години не е имало оплаквания, че нещо е застрашавало живота и
безопасността на децата. Поддържа, че Б. е уведомявал госпожа М. за ангажиментите на
школата (25-ти, 28-ми и 30-ти) извън НДД, като на 25 ноември школата не е била в двореца,
а е била през целия ден (от 09.00 часа до 19.00 часа) в зала „Лиляна Димитрова“(„Средец“ в
момента) на генерална репетиция, като големия концерт е бил на 28 ноември, за което
събитие е занесъл поканите. Заявява, че на 30.11.2022 г. са имали запис в телевизия
„Евроком“ за предаването на Светослав Владиславов.
По делото е разпитан свидетеля(в полза на ответника) С. Н. К.-И., заемащ длъжността
Заместник-директор по административно-стопанската дейност при .............. Заявява, че на
03.11 е констатирано внасянето на опасни уреди/реквизит (кокили, шишове, моноцикли),
които били сложени в съседно помещение на фоайето, където школата репетира. Твърди, че
на 24 ноември след устно разпореждане на директора г-жа Досева са предадени уредите-
реквизити на Б. К., който се бил държал грубо и неетично. Поддържа, че Б. К. не е бил на
работа на 2-ри ноември, на 25-ти ноември, на 26-ти ноември и на 30-ти ноември, като за
промяна в графика си е следвало да уведоми писмено директора.
Другите представени доказателства са относими към предходни периоди и са
ирелевантни за правния спор.
3
При така установените факти съдът приема следното от правна страна:
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ.
Дисциплинарната отговорност е лична отговорност за виновно неизпълнение на
задълженията на работника или служителя по индивидуалното трудово правоотношение с
работодателя. Тази отговорност се реализира чрез налагането на предвидено в закона
дисциплинарно наказание, но след като бъдат изслушани или приети обясненията на
работника или служителя по отношение на дисциплинарното нарушение, съгласно чл. 193,
ал. 1 от КТ, за което не са изтекли преклузивните срокове по чл. 194 от КТ и въз основа на
мотивирана заповед по чл. 195, ал. 1 от КТ, в която се посочват нарушителят, извършеното
от работника или служителя дисциплинарно нарушение с ясно и точно описание на същото
и кога то е извършено, наказанието и законният текст, въз основа на който се налага.
Тежестта на доказване на тези изисквания, съгласно процесуалните правила на чл. 154, ал. 1
от ГПК за разпределяне на доказателствената тежест в гражданския процес е на
работодателя.
Процесното трудово правоотношение е прекратено със Заповед № РД-06-285/05.01.2023
г., с която на ищеца на основание чл. 190, ал.1, т.3 КТ е наложено дисциплинарно наказание
"уволнение" за системни нарушения на трудовата дисциплина. Разпоредбата на чл. 330, ал.2,
т.6 КТ предвижда, че трудовия договор се прекратява от работодателя без предизвестие,
когато работникът или служителят бъде дисциплинарно уволнен. Тълкуването на
посочената норма води до извода, че наложеното наказание дисциплинарно уволнение има
като своя последица прекратяване на трудовия договор, като този факт се констатира със
заповед по чл. 330, ал.2, т.6 КТ, в настоящия случай Заповед № РД-06-285/05.01.2023 г.
По делото се доказа, че работодателя-ответник е спазил императивната разпоредба на
чл. 193, ал. 1 от КТ. С Искане (вътр.№112/07.12.2022г.) на Директора на ............. и на
основание чл.193, ал.1 КТ са поискани писмени обяснения от ищеца, като същото е връчена
лично на последния на 07.12.2022 г. В тази връзка Б. К. е представил обяснения(вътр.
№116/09.12.2022 г.). Представените в производството писмени обяснения от ищеца са
дадени във връзка с релевираните в процесната уволнителна Заповед нарушения на
трудовата дисциплина, поради което настоящият съдебен състав приема, че ответника като
работодател е изпълнил своето задължение, преди налагането на наказанието да даде
възможност на служителя да изложи своите обяснения и възражения за констатираните
дисциплинарни нарушения, обуславящи законността на уволнението (в този смисъл
Решение № 205/2004 г. по гражданско дело № 1235/2002 г. на III ГО при ВКС; Решение №
398/2002 г. по гражданско дело № 748/2001 г. на III ГО при ВКС и други).
При това положение следва да бъдат разгледани твърденията на ищеца за незаконност
на уволнението, които са свързани с неизвършването на посочените в Заповедта
дисциплинарни нарушения. В производството по чл. 344, ал.1, т.1 КТ, когато предмет на
делото е спор относно законността на наложено дисциплинарно наказание и ищецът
оспорва, че е извършил дисциплинарната простъпка/нарушение, в тежест на работодателя е
4
да установи, че описаните в заповедта дисциплинарни нарушения са извършени от
работника или служителя.
Съгласно обжалваната Заповед за уволнение, лицето е извършило системни нарушения
на трудовата дисциплина. Понастоящем в закона липсва легална дефиниция на понятието
"системни нарушения". Теорията и практиката възприемат наличието на системни
нарушения на трудовата дисциплина, когато работникът/служителят е извършил три или
повече нарушения. Работникът или служителят трябва да е извършил три или повече
нарушения на трудовата дисциплина, за които не е налагано преди това дисциплинарно
наказание, а ако е наложено, то да не е заличено и за наказването на които не са изтекли
сроковете за осъществяване на дисциплинарната отговорност. По аргумент от чл. 189, ал. 2
КТ, системност е налице, когато и трите констатирани нарушения все още не са
санкционирани или когато поне едното от тях не е санкционирано, а наказанието за
останалите не са заличени по реда на чл. 197 или чл. 198 КТ, т. е. същите са извършени в
рамките на една календарна година. Законодателят е посочил системните нарушения като
основание, за което може да се налага най-тежкото дисциплинарно наказание „уволнение“.
Независимо от вида и тежестта на всяко отделно нарушение, те със своята повторяемост
обективно сочат значително виновно неизпълнение на трудовите задължения. В тази насока
е и съдебната практика- Решение № 44/22.02.2018 г. по гражданско дело № 2306/2017 г., на
IV ГО при ВКС; Решение № 441/13.12.2011 г. по гражданско дело № 1681/2010 г., на IV ГО
при ВКС; Решение № 55/01.03.2011 г. на ВКС по гражданско дело № 1972/2009 г., на IV ГО
при ВКС и други).
Ответникът по делото не успя да докаже, че визираните в процесната Заповед
нарушения- т.1, т.2, т.3, т.4, т.5 и т.6 са извършени от ищеца.
Твърденията на работодателя в т.1 и т.2 от уволнителната заповед, че на 03.11.2022г.
служителят „е внесъл лични вещи, опасни уреди и реквизит /кокили, колела-моноцикли,
шишове, тояги, стълби и други тежки и опасни предмети/, създаващи предпоставки за
възникване на инциденти и застрашаващи сигурността и безопасността на децата,
учениците, учителите и служителите в нарушение на Заповед РД-06-226/12.10.2021 г. на
Директора на НДД“, както и „При необходимост от внасяне/изнасяне на техника и друго
имущество от съответния учител/служител се изготвя и подписва протокол за
внасяне/изнасяне на имущество, който се съгласува с ръководството и се предоставя на
дежурния охранител, който да осигури достъп за внасянето/изнасянето на описаното в
протокола имущество, каквато процедура в случай липсва в нарушение на чл.62, ал.2 от
Правилник за дейността и вътрешния ред /ПДВР/ на НДД“, както и че „на 03.11.2022 г.
служителят е оставил децата от ръководената от него форма да провеждат занимания сами в
16,30 часа, като се е явил на работа в 17,30 часа /съгласно седмичния график заниманията са
от 16.00 – 19.30 часа/. По време на заниманията присъстват външни лица. Това е нарушение
на КТ и ПЗБУТУ, раздел втори чл. 22 и ПДВР глава седма, раздел първи, чл.63...“, останаха
недоказани в процеса.
На първо място, към доказателства по делото е представена Докладна (вътр.№ 58/
5
03.11.2022 г.), подписана от С.К. – И., Заместник- директор АСД в НДД, в която е описано,
че „днес на 03.11.2022 г.“ е извършила проверка, при която е установила, че „Ръководителят
на школата в нарушение на издадена от Директора заповед“ внася и използва „кокили,
колела, шишове и други опасни уреди“. В Докладната от 03.11.2022 г. няма данни да е
извършена проверка от С.К., Заместник-директор АСД в НДД за спазване на работното
време от страна на Б. К., както и да е констатирано отсъствието му от работното място в
указаният в уволнителната Заповед период от 16.30 часа до 17.30 часа. По делото С.К. – И. е
призована и като свидетел и посочва „...В началото на графика той трябва да е 15 минути
по-рано и поне час и половина след това, около 17.30 часа също го нямаше в сградата. Два
пъти направихме проверка. Него го нямаше. Докладната е на 2 ноември, но е с входящ
номер 3 ноември. На 2-ри извършихме проверка...“ Видно е, че свидетелските показания се
отнасят до извършена проверка относно присъствието на ищеца на работното му място, като
резултатите от същата са отразени в докладна от 03.11.2022 г., като самата проверка е
извършена на 02.11.2022 г. Съвкупната преценка на представената Докладна от 03.11.2022 г.
и свидетелските показания относно установяването на един същ факт – отсъствието на
ищеца на 03.11.2022 г., си противоречат. Налице е неясна фактическа обстановка, която не
позволява да се установи точно на кой ден е извършена проверката от представителя на
работодателя и ако е извършена проверка, то какви са точните констатации. Още повече, че
ако проверката е извършена на 03.11.2022 г. (четвъртък), то съгласно представения по
делото График на заниманията, в четвъртък заниманията са до 18.30 часа. Налице е още едно
несъответствие между Графика и отразеното в уволнителната Заповед. Протоворечието и
неяснотата в изложените в Докладната от 03.11.2022 г. факти и обстоятелства и събраните
по делото свидетелските показания са явни, поради което се поражда съмнение относно
достоверността на констатациите на работодателя в процесната Заповед № РД-06-
285/05.01.2023 г. за извършени нарушения от страна на Б. К. на 03.11.2022 г. В тежест на
работодателя е да докаже извършването на конкретна дата на посочените в заповедта
дисциплинарни нарушения, които са дали основание за прилагане на най-тежкото
дисциплинарно наказание. В случая е налице противоречие между събраните писмени и
гласни доказателства, като според първите нарушенията в т.1 и т.2 са извършени на
03.11.2022 г., а според вторите на 02.11.2022 г. В тази връзка, настоящият съдебен състав
прави обоснован извод, че работодателя не доказа извършването на визираните в
уволнителната Заповед (т.1 и т.2) дисциплинарни нарушения от Б. К. на 03.11.2022 г.
На следващо място, в уволнителната Заповед са цитирани множество вътрешни актове
(Правилник за дейността и вътрешния ред на НДД /ПДВР/, ПЗБУТУ, Етичен кодекс на
учителите и служителите в НДД), чиито разпоредби според ответника-работодател са
нарушени от ищеца Б. К.. По делото работодателят представи: Правилник за вътрешния
трудов ред, приет на Общо събрание № .... от 08.09.2022г., Педагогически съвет № .... от
08.09.2022г.; Правилник за дейността и вътрешния ред на НДД, приет на Общо събрание с
Протокол № ...... от 08.09.2022г. и от Педагогически съвет на НДД с Протокол № ....от
08.09.2022г.; Правилник да здравословни и безопасни условия на труд, приет с Протокол №
86 от 08.09.2022г. на Общо събрание и с Протокол №9 от 08.09.2022г. от Педагогически
6
съвет на НДД. От съдържанието на представените Правилник за вътрешния трудов ред и
Правилник за дейността и вътрешния ред на НДД е видно, че не е посочен номер на
протоколите на Общото събрание и на Педагогически съвет, с които следва да са приети,
който е задължителен реквизит. Липсата на данни в тази насока пораждат съмнения относно
тяхната актуалност и приложимост за процесния период. В тежест на работодателя е да
представи доказателства, че служителя е запознат с посочените в уволнителната заповед
вътрешни актове, доколкото в случая нарушенията са индивидуализирани в същите.
Твърдението на свидетелката С.К. в частта, че ищеца е запознат с нормативната уредба,
приложима за работата в НДД, както и с всички вътрешни актове на институцията, остана
недоказано. От представените по делото писмени документи не се установява, че Б. К. е
запознат със съдържанието на цитираните в уволнителната Заповед вътрешни актове и
правилници. Няма дата на утвърждаване от Директора на ............. на представената от
ответника Длъжностната характеристика за длъжност „старши учител“ в направление
„Изкуство“ код: 23555023, както и не става известно от същата кога е връчена на
ищеца(08.03….), доколкото няма посочена година. В тази връзка остана недоказано дали
представената длъжностна характеристика е своевременно изготвена и е действала в
процесния период, когато Б. К. е бил в трудово правоотношение с ответника.
На трето място, твърдението на ответника, че ищеца е допуснал нарушения на трудовата
дисциплина като е внасял в институцията „опасни“ предмети, остана недоказано. В тежест
на ответника-работодател е да докаже, че ищеца е внасял „опасни“ предмети. От събраните
по делото доказателства не се установява въз основа на какъв точно писмен документ
(вътрешен или нормативен) работодателя е извършил преценката за „опасността“ на
използваните вещи, т.е. от които да е видно въз основа на какви точно критерии се
преценява че конкретен уред/реквизит/ е опасен. Свидетелката С.К. заявява „..нямаме
индивидуални критерии за това кое е опасно и кое не, но тези уреди които практиката е
показала, че има нанесени някакви травми, които рушат материалната база, скачайки с
кокилите вътре в залата, разрушавайки паркета, достигайки таваните, карайки моноциклите,
където е балетна зала няма как Директора да разреши ползването на тези уреди. Той е
достатъчно грамотен да прецени, че тези уреди са опасни...“ От показанията на свидетелката
става ясно единствено, че преценката се извършва въз основа на критерии, които не са
отразени в какъвто и да било писмен документ. Преценката се извършвала въз основа на
практиката и при съобразяване дали рушат материалната база или има нанесени някакви
травми. И да се приеме, че уредите/реквизита са „опасни“ предмети, то ответника не
ангажира доказателства, от които да се установи, че в резултат от тяхното използване има
настъпили травми, респ. има разрушена материална база, поради което същите са обявени за
„опасни“. Липсата на ясни и обективни критерии, заложени в писмен документ реално
прави невъзможно определянето на който и да било конкретен уред използван от ищеца за
упражняване на трудовите му функции, за „опасен“. Също така, ответника не е ангажирал
каквито и да било доказателства за да докаже, че цитираните в уволнителната Заповед за
„опасни“ уреди/реквизит са наистина опасни и „...създават предпоставки за възникване на
7
инциденти и застрашаващи сигурността и безопасността на децата, учениците, учителите и
служителите...“ От ангажираните от ищеца писмени (снимков материал, приложен към
исковата молба) и гласни доказателства (показания на свидетеля Я.), неоспорени от
ответника се установява по безспорен начин, че считаните от ответника за „опасни“ уреди са
обезопасени, като свидетеля Я. заявява „...Шишовете са направени от пластмаса, няма връх
и не може да убоде...“, както и „…За последните 6 години не е имал оплавания, че нещо е
застрашавало живота и безопасността на децата. Детето ми нямаше 4 години, когато беше
там за първи път, ако се притеснявах нямаше да е там...“.
Твърденията на ответника-работодател, изложени в т.3 от процесната Заповед, че на
25.11.2022 г. при предаване от комисия на Б. К. на внесени от него лични вещи – опасни
уреди и реквизит /кокили, колела – моноцикли, шишове, тояги, стълби и други тежести и
опасни предмети/, създаващи предпоставки за възникване на инциденти и застрашаващи
сигурността и безопасността на децата, учениците, учителите и служителите, същият е
проявил грубо аругантно поведение, заплахи към членовете на комисията, което
съставлявало нарушение, изразяващо се в неспазване на Заповед РД-06-226/12.10.2021г. на
Директора на НДД и на Етичен кодекс на учителите и служителите в НДД, са неоснователни
и недоказани. Съгласно установената съдебна практика нарушаването на Етичният кодекс
не е правно основание за налагане на дисциплинарно наказание, а може да бъде търсена
отговорност по друг ред (основание за ангажиране на отговорност по Наказателния кодекс).
Още повече, че и тук има разминаване за датата- в Заповедта е посочено на 25.11.2022 г. , а
по делото е представен Приемо-предавателен протокол от 24.11.2022 г.
Твърденията на работодателя в уволнителната Заповед в т.4 и т.5, че на 25.11.2022 г. Б.
К. е „извършил поредно нарушение – внасяне на лични вещи, опасни уреди и реквизит
/кокили, колела-моноцикли, шишове, тояги, стълби и други тежки и опасни предмети/,
създаващи предпоставки за възникване на инциденти и застрашаващи сигурността и
безопасността на децата, учениците, учителите и служителите – неспазване на Заповед
РД[1]06-226/12.10.2021г. на Директора на НДД“ , както и „...Децата отново сами провеждат
занимания/Неспазване на ПЗБУТУ раздел втори чл. 22 и ПДВР глава седма, раздел първи,
чл.63 Влизането и престоят на децата и учениците в залите и кабинетите става само в
присъствието на учителя. Не се допускат до кабинетите и залите за занимания, репетиция и
тренировки деца и ученици по време, когато учител, ръководител на съответната ОПФ
отсъства/. Заниманията се провеждат извън определените от седмичния график. Неспазване
на ПДВР глава втора чл.17 (8) След приемането от ПС и утвърждаването на седмичните
разписания и графици корекции се правят само с решение на ПС, а при изключителни
случаи – само от Директора/“ и че „на 25.11.2022 г. служителят не е бил на работното си
място в 16.20 часа.. /съгласно седмичния график заниманията са от 16.00 – 19.30 часа/“
останаха недоказани. От събраните писмени и гласни доказателства безспорно се
установява, че на 25.11.2022 г. през целия ден ищеца, заедно с децата е бил извън НДД, на
генерална репетиция за концерт, който се е провел на 28.11.2022 г.. Същият предварително е
уведомил г-жа М. – Заместник директор по учебно–творческата дейност за отсъствието си в
8
присъствието на свидетелката Я. ( „..иначе съм .присъствала когато Б. уведомява г-жа М. по
време на репетиция, че ще предстои генерална репетиция или телевизионна изява и ще
бъдем еди къде си, в еди кой си ден...“), т.е. налице е устно уведомяване и получаване на
разрешение от същата. Тук следва да се има предвид т. 3.18 от длъжностната
характеристика, че ищеца „сам планира и подбира методите, средствата, материалите и
инструментариум за реализация на дадена извънучилищна дейност“. В т.3.46 от
длъжностната характеристика е указано: „Уведомява ръководството на НДД за всички
организационни дейности с деца, родители и външни институции“, без да е разписано, че
уведомяването на ръководството следва да е в писмен вид. От съдържанието на останалите
представени вътрешни документи, уреждащи дейността на НДД, също не се съдържа
изрично посочване, че уведомяването, съответно разрешението следва да е в писмен вид.
Съгласно чл.17, ал. 9 от представеният по делото Правилник за дейността и вътрешния ред
на НДД „Промени в графика за деня се извършват само с разрешение на директора или
заместник – директора по учебно-творческата дейност (ЗДУТД) при отсъствие на учители
по уважителни причини или други извънредни обстоятелства.“, както и чл.18. „За точното
изпълнение на седмичното разписание и графиците на учебните занятия отговаря ЗДУТД.“
При съобразяване с посоченото и със събраните по делото доказателства е видно, че в
настоящия случай става дума именно за промяна в графика за деня, а не за промяна в
графика изобщо, както твърди ответника в процесната Заповед. От събраните по делото
доказателства се установява, че ищеца през целия ден на 25.11.2022 г. от 9.00 до 19.00 часа е
бил на репетиция, поради което е нямало как едновременно да бъде в НДД и да внася
„опасни“ вещи и да има грубо и арогантно поведение, както и че няма как децата хем да са
били извън НДД на репетиция и хем сами да провеждат занимания в НДД, както е отразено
в Заповед № РД-06-285/05.01.2023 г. и в Докладна (вътр.№ 99/25.11.2022 г.) от С. К.-И.-
Заместник директор по АСД. Самият процесуален представител на ответника заяви в
съдебно заседание, че представените доказателства (разпечатки от Фейсбук групата, от
които се вижда, че децата са на участие извън Школата) „доказват извършеното
дисциплинарно нарушение, а именно че на 25 и 30 ноември, лицето не е било на работното
си място и не си е спазил графика. Моля да приемете за безспорен този факт“. Още повече,
че по делото е представено Искане (вътр.№89/23.11.2022 г.), с което Б. К. уведомява
Директора на НДД-София за участия в БНТ-предаване на 25.11.2022 г., 26.11.2022 г. и на
28.11.2022 г. е концерта и издаване на извинителни бележки за децата. В тази връзка
съдебният състав счита, че е налице неясна фактическа обстановка, която създава
основателни съмнения относно всяко едно от твърденията на ответника за извършени от
ищеца дисциплинарни нарушения.
Твърдението на работодателя, че на „..30.11.2022г. съгласно утвърдения седмичен график
на заниманията служителят не е бил на работа, за да проведе заниманията с Школата по
атракционни изкуства от 16.00 часа до 19.30 часа. За деня не са провеждани занимания.“. По
делото се прие за доказано от показанията на свидетеля Я., че „На 30.11.2022 г. имахме
запис в „Евроком“, както и че Б. К. е уведомил г-жа М. – Заместник директор по учебно–
творческата дейност за отсъствието си „..иначе съм .присъствала когато Б. уведомява г-жа
9
М. по време на репетиция, че ще предстои генерална репетиция или телевизионна изява и
ще бъдем еди къде си, в еди кой си ден...“, т.е. налице е устно уведомяване и получаване на
разрешение от същата. В тази връзка ищецът е спазил процедурата по уведомяване на
ръководството на НДД(отразено в предходната част на акта).
Съгласно трайно установената съдебна практика преценката на тежестта на
нарушенията следва да се основава на всички обстоятелства, имащи отношение към
извършеното дисциплинарно нарушение, в това число характера на извършваната дейност и
значимостта на неизпълнените задължения по трудовото правоотношение, с оглед
настъпилите или възможни неблагоприятни последици за работодателя, обстоятелствата при
които е осъществено неизпълнението, както и субективното отношение на работника
/служителя/ към конкретното неизпълнение. В тежест на ответника е да докаже какви щети
или неблагоприятни последици са настъпили в резултат на неправомерните действия на Б.
К., за да може да се извърши преценка относно значимостта на неизпълнените задължения
по трудовото правоотношение. Доказателства в тази насока не бяха представени от
ответника. Според съдебната практика- Решение № 372/01.07.2010 г. по гражданско дело №
1040/2009 г. на ІV ГО при ВКС; Решение № 167/14.05.2013 г. по гражданско дело №
1102/2012 г. на ІV ГО при ВКС и Решение №112/07.05.2025 г. по гражданско дело
№5348/2014 г. на III ГО при ВКС преценката за тежестта на извършеното дисциплинарно
нарушение трябва да се основава на всички обстоятелства, имащи отношение към
нарушението, като се вземат предвид характера на изпълняваната работа, а също така
характера на изпълняваните трудови функции и доколко те сочат за оказано от работодателя
по-високо доверие, доколкото са свързани с по[1]висока степен на отговорност при
изпълнение на работата. Също така следва да бъдат съобразени и последиците от
извършеното нарушение и доколко тези последици са повлияли или могат да повлияят
върху дейността на работодателя, както и дали за работодателя биха могли да настъпят
неблагоприятни последици. При това следва да бъдат съобразени както настъпилите, така и
възможните неблагоприятни последици за работодателя, както и субективното отношение
на работника или служителя към извършеното нарушение и последиците към него.
В тази връзка ответникът по делото не успя да проведе пълно и главно доказване,
съобразно правилата на чл.154, ал.1 от ГПК, че визираните в уволнителната заповед
нарушения- т.1, т.2, т.3, т.4, т.5 и т.6 са извършени от ищеца. Според съдебната практика-
Решение №967/18.12.2009г. по гражданско дело №258/2009г. на III ГО при ВКС, ако са
установени обстоятелства, при които категорично не може да се направи извод уволненият
работник или служител да е участвал в действието, вменено му в дисциплинарно
нарушение, то и наложеното наказание ще е незаконосъобразно.
С оглед гореизложените правни съображения съдът намира, че уволнението,
извършено с процесната заповед е незаконно, поради което предявеният иск по чл. 344, ал.
1, т. 1 от КТ следва да бъде уважен.
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ.
10
С оглед основателността на главния иск и безсрочния характер на трудовото
правоотношение основателен е и акцесорния иск по чл.344, ал.1, т.2 от КТ и като такъв
следва да бъде уважен.
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, във връзка с чл. 225 от КТ.
Предпоставка за уважаване на осъдителния иск за обезщетение на работника или
служителя за времето, през което е останал без работа поради уволнението, е признаването
на уволнението за незаконно, като заедно с нея обаче работникът или служителят трябва да
докаже вредите от незаконното уволнение и причинната връзка между тях.
В резултат на незаконното уволнение ищецът е претърпял вреди, защото не е получавал
трудово възнаграждение след прекратяване на трудовото правоотношение с ответника,
настъпило съгласно чл. 335, ал. 2, т. 3 във връзка с ал. 1 от КТ, от връчването на заповедта на
ищеца или от 06.01.2023 г. Липсата на трудово възнаграждение за ищеца след тази дата е в
причинна връзка с уволнението. По делото не се доказа, че ищеца е започнал работа в
периода след 06.01.23 г. до 06.07.2023 г. при друг работодател, видно от отбелязването на
представеното копие на Трудова книжка- серия Т, №298219(страници 20-21). Отговорност
следователно за посочените вреди следва да носи именно ответникът, защото те произтичат
пряко от неговото неправомерно действие. Съдебният състав съобразява приложеното по
делото Допълнително споразумение №147/17.10.2022 г. към Трудов договор №17/18.09.2007
г. и кредитира допуснатата и приета съдебно-счетоводна експертиза, която намира за
компетентно дадена и според същата обезщетението за времето от 06.01.2023 г. до
06.07.2023 г., изчислено съгласно чл. 225, ал. 1, във връзка с чл. 228 от КТ въз основа на
последното получено месечно брутно трудово възнаграждение от 2069.55 лева (за месец
ноември 2022 г.) е в размер на 12 515.85 лева.
Предвид изложените правни съображения и диспозитивното начало в гражданския
процес, искът следва да бъде уважен за цялостния размер от 10 804.62 лева и за времето от
06.01.2023 г. до 06.07.2023 г., ведно със законната лихва от предявяването на исковата
молба- 06.03.2023 г. до окончателното изплащане на обезщетението.
С оглед изхода на правния спор и на основание чл.78, ал.1 ГПК, предвид направеното от
ищеца своевременно искане, ответникът следва да бъде осъден да му заплати сумата от 1400
лева, представляваща разноски за платено адвокатско възнаграждение. На основание чл.78,
ал.6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на Софийски районен съд, сумата от
932.18 лева, съставляваща държавна такса от 532.18 лева и депозит за вещо лице от 400 лева.
По изложените съображения Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО И ОТМЕНЯ на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ
уволнението на Б. М. К., ЕГН **********, с адрес: гр.Бургас, ул.“Христо Ботев“ №50 и
11
съдебен адресат- гр.София, ул.„Проф. Георги Павлов“№30, офис 3- адвокат Г. Н., от
длъжността „Старши учител“ при ответника-............., извършено със Заповед № РД-06-
285/05.01.2023 г.
ВЪЗСТАНОВЯВА на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ Б. М. К., ЕГН **********, с
адрес: гр.Бургас, ул.“Христо Ботев“ №50 и съдебен адресат- гр.София, ул.„Проф. Георги
Павлов“№30, офис3- адвокат Г. Н., на длъжността „Старши учител“ при ответника-..............
ОСЪЖДА ............., ЕИК *********, с адрес: гр. София, бул.“Александър
Стамболийски“ №191, да заплати на Б. М. К., ЕГН **********, с адрес: гр.Бургас,
ул.“Христо Ботев“ №50 и съдебен адресат- гр.София, ул.„Проф. Георги Павлов“№30, офис3-
адвокат Г. Н., на основание чл. 344, ал. 1, т. 3, във връзка с чл. 225, ал. 2 от КТ, сумата
10 804.62 лева, представляваща обезщетение за времето от 06.01.2023 г. до 06.07.2023 г.,
заедно със законната лихва върху тази сума от предявяването на исковата молба-06.03.2023
г. до окончателното й изплащане и на основание чл. 78, ал.1 от ГПК сумата 1400 лева,
представляваща съдебни разноски за платено адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА ............., ЕИК *********, с адрес: гр. София, бул.“Александър
Стамболийски“ №191, да заплати на Софийски районен съд, на основание чл.78, ал.6 от
ГПК, сумата от 932.18 лева, представляваща дължими разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от датата на неговото обявяване – 12.06.2024 г. от страните, на които да се
връчи препис от него.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
12