Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 126
30.01.2019г., гр. Пловдив
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение, VІІ състав,
в открито съдебно заседание на петнадесети януари
две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФКА МИХОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОРИС ИЛИЕВ
ВИДЕЛИНА КУРШУМОВА
при участието на секретаря Ангелина
Костадинова, като разгледа докладваното от съдия Илиев въззивно
гражданско дело №2287/2018г. по описа на ПОС, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. от
ГПК.
Делото
е образувано по въззивна
жалба на „Тета“ ЕООД, със
седалище и адрес
на управление гр. Пловдив,
бул. „Пещерско шосе“
№200, представлявано от
управителя Г. И. К., ЕИК *********, чрез пълномощника му по делото
адв. А. Ш., против
Решение №2697 от 09.07.2018г., постановено по гр.д. №18155/2017г.
по описа на Районен съд- Пловдив, І
гр.с., с което
е бил отхвърлен
предявения от дружеството
против ответника
Х.Г.Б., ЕГН **********, иск за установяване съществуването на парично вземане,
представляващо сумата от 2 932,86 лева, съставляваща установени на 30.03.2017г.
липси на парични средства на отчетник, ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от 23.10.2017г. до окончателното й плащане, за която сума е
издадена заповед за изпълнение по член 410 ГПК по ч. гр. д. № 16839/2017г. на
ПРС, ХХІ гр.с. В жалбата
се излагат доводи за
неправилност на решението,
като се иска
отмяната му и постановяване на
ново решение за уважаване
на предявения иск.
Ответната страна
по жалбата- Х.Г.Б. ***, ЕГН **********, чрез
пълномощника си по
делото адв. П. Т., в
писмен отговор на
същата иска обжалваното
решение да бъде
потвърдено.
Предмет
на разглеждане в производството е и частна
жалба на Х.Г.Б. против
Допълнително Решение №2988
от 24.07.2018г., постановено по
гр.д. №18155/2017г. по описа на Районен съд-
Пловдив, І гр.с.,
с което в производство по
чл.250 от ГПК е
била оставена без
уважение молбата на жалбоподателя
за допълване на решението
с присъждане на направените от него разноски за
адвокатско възнаграждение. В
частната жалба се излагат
съображения за неправилност
на решението, като
се иска отмяната
му и уважаване
на молбата за допълване
на основното решение.
Не
е постъпил отговор на частната
жалба от насрещната
страна по нея
„Тета“ ЕООД.
Пловдивският окръжен съд, след като
провери обжалваното решение съобразно
правомощията си по
чл.269 от ГПК, прецени
събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и
обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намери за установено от
фактическа и правна страна следното:
По въззивната
жалба на „Тета“
ЕООД:
Въззивната жалба е подадена в срок,
изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен
акт, поради което се явява процесуално допустима.
При
извършената служебна
проверка на решението
съобразно правомощията си
по чл.269, изр.
първо от ГПК съдът
намери, че същото
е валидно и допустимо. Предвид
горното и на
основание чл.269, изр.2 от ГПК следва
да бъде проверена
правилността на решението
съобразно посоченото в
жалбата, като въззивният
съд като инстанция
по същество се произнесе
по съществуващия между страните
материалноправен спор.
Първоинстанционният съд
е бил сезиран с иск на „Тета“ ЕООД против Х. Г. Б. с правно
основание чл.422, ал.1 от
ГПК във връзка
с чл.207, ал.1, т.2 от КТ за
признаване за установено
съществуването на парично
вземане, представляващо сумата от 2 932,86 лева, съставляваща установени на
30.03.2017г. липси на парични средства на отчетник, ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от 23.10.2017г. до окончателното й плащане, за която
сума е издадена заповед за изпълнение по член 410 ГПК по ч. гр. д. №
16839/2017г. на ПРС, ХХІ гр.с.
От фактическа
страна по делото
не се спори
между страните, а и се
установява от приетите писмени доказателства, че на 12.05.2014г.
между страните е бил сключен трудов договор, а
на 01.07.2015г.- допълнително
споразумение към него,
по силата на което ответникът
е бил назначен на длъжността
„***“ в ищцовото дружество. Съгласно
утвърдената от работодателя
длъжностна характеристика за посочената
длъжност ответникът е имал
задължения да приема
и отчита стоки
и парични средства, поради което
същият е
имал качеството на „отчетник“
по смисъла на
чл.207, ал.1 от КТ.
От приетите във въззивното производство показания
на ответника Х. Б., дадени
в качеството му на
свидетел по досъдебно
производство №189/2017г. по
описа на Второ РУП- Пловдив,
както и от
заключението на приетата
по делото съдебно-
счетоводна експертиза, се
установява, че на 30.03.2017г. ответникът
в изпълнение на служебните си
задължения е осъществил
продажби на стоки на
клиенти на ищцовото
дружество, от които е
получил сумата от
общо 2932,86 лв.,
за която няма спор,
че не е била
отчетена на работодателя
му. Не се
спори между страните, че
на същата дата
неизвестно лице е
извършило кражба на чантата
на ответника, в
която се е
намирала посочената сума,
като за така
извършеното деяние е
било образувано досъдебно производство
№189/2017г. по описа на
Второ РУП- Пловдив, което
е било спряно
с постановление на Районна
прокуратура- Пловдив от 13.09.2017г.,
тъй като извършителят на деянието
не е бил
открит. При така установените
по делото факти претенцията на ищцовото дружество срещу
ответника е неоснователна и следва да
се отхвърли. При положение,
че по делото няма спор между страните, че
е била извършена кражба
на получените от ответника
пари от трето лице,
то не е
налице липса по
смисъла на чл.207, ал.1, т.2 от КТ,
която представлява вреда с
неустановен произход, за която
се презумира, че е
настъпила в резултат на
поведението на отчетника.
Съгласно приетото
в Постановление №5
от 15.12.1955г. на
Пленума на Върховния съд
отчетникът не отговаря за щетите, ако има обективна причина, която той
не е могъл да предотврати и престъплението кражба е такава обективна причина. Предвид горното
в случая не са налице
предпоставките на чл.207, ал.1, т.2 от
КТ за ангажиране
на отговорността на
ответника /в този смисъл- Решение
№247 от 30.06.2015г.
на ВКС по
гр.д.№970/2015г., ІV г.о./. В
случай, че ответникът
не е положил
дължимата грижа за
опазване на повереното му
имущество, с което е
улеснил извършването на
престъплението, то
евентуално биха налице основания за ангажиране на
отговорността му по чл.207, ал.1, т.1 от КТ, а в случай, че
същият има някакво
съучастие /подбудител или
помагач/ в извършената
кражба, то отговорността
му би била
за умишлено причиняване
на вредите по чл.203, ал.2
от КТ. В настоящото
производство обаче съдът
не е сезиран с
такива претенции, доколкото
от страна на ищцовото дружество не са
изложени твърдения за умишлено
или непредпазливо неправомерно поведение на
ответника, което да
е допринесло по
някакъв начин за
извършеното престъпление. Ето
защо и на заявеното
основание предявеният иск с
правно основание чл.422, ал.1
от ГПК във
връзка с чл.207, ал.1, т.2 от КТ
следва да се отхвърли.
Предвид
горното обжалваното решение следва да
бъде потвърдено.
С оглед неоснователността на
въззивната жалба дружеството-
жалбоподател следва да бъде осъдено да заплати
на въззиваемата страна направените
по делото разноски
в размер на 300
лв. съгласно представения
списък.
По частната жалба
на Х. Г. Б.:
За
да остави без
уважение молбата на Х. Г. Б. за допълване
на решението в
частта му за разноските с присъждане
на направените по
делото разноски за адвокатско възнаграждение, първоинстанционният съд
е приел, че същият
не е направил
искане за присъждането им
до приключване на
устните състезания по делото.
Така
постановеното допълнително решение е
неправилно.
Видно от
протокола от проведеното
на 28.06.2018г. открито съдебно
заседание по делото
преди даване ход на
устните състезания страните са
представили и съдът
е приел списъци
на направените разноски.
Видно от представения
от ответника Х. Г. Б.
такъв, намиращ се
на л.56 от
първоинстанционното дело, в същия
се съдържа изрично
искане за присъждане
на направените разноски
за адвокатски хонорар
в размер на
250 лв. Към
него е приложен договор
за правна защита
и съдействие, сключен между
ответника и адв. П.
Т., в който
е уговорено адвокатско
възнаграждение в размер на
250 лв., за което
се съдържа изявление
на страните, че е
било заплатено при подписването му. При
това положение претенцията
на ответника за присъждане
на направените по делото
разноски е била своевременно заявена
и доказана и
същата е следвало
да бъде уважена от
първоинстанционния съд. Ето
защо обжалваното допълнително
решение следва да
бъде отменено, като вместо
него се постанови допълване
на основното решение
с осъждане на „Тета“
ЕООД да заплати
на Х. Г. Б.
направените по делото
разноски пред първата инстанция
в размер на 250
лв.
По
изложените съображения съдът
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №2697 от 09.07.2018г.,
постановено по гр.д. №18155/2017г. по описа на Районен съд- Пловдив,
І гр.с.
ОТМЕНЯ
Допълнително Решение
№2988 от 24.07.2018г., постановено по гр.д. №18155/2017г. по описа
на Районен съд- Пловдив, І
гр.с., с което
в производство по чл.250 от
ГПК е била
оставена без уважение
молбата на Х. Г. Б. за
допълване на решението с
присъждане на направените от него разноски за
адвокатско възнаграждение, като вместо нето ПОСТАНОВЯВА:
ДОПЪЛВА Решение
№2697 от
09.07.2018г., постановено по гр.д. №18155/2017г. по описа на Районен
съд- Пловдив, І
гр.с., в частта
му за разноските, като ОСЪЖДА
„Тета“ ЕООД, със седалище
и адрес на
управление гр. Пловдив, бул.
„Пещерско шосе“ №200,
представлявано от управителя
Г. И. К.,
ЕИК *********, да
заплати на Х.Г.Б. ***, ЕГН **********, сумата
от 250 лв.- разноски
за първата инстанция.
ОСЪЖДА „Тета“ ЕООД,
със седалище и адрес
на управление гр. Пловдив,
бул. „Пещерско шосе“
№200, представлявано от
управителя Г. И. К., ЕИК
*********, да заплати
на Х.Г.Б. ***, ЕГН **********, сумата
от 300 лв.-
разноски във въззивното
производство.
Решението е окончателно
и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.