№ 49965
гр. София, 04.12.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 148 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четвърти декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:СТОЙЧО Т. ПОПОВ
като разгледа докладваното от СТОЙЧО Т. ПОПОВ Гражданско дело №
20241110175086 по описа за 2024 година
Съдът е сезиран с предявени от „Т.С.“ ЕАД срещу М. Д., гражданин на
Република Португалия, и Л. М., гражданин на Република Франция
кумулативно обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл.
79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 и чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, ответниците да
бъдат осъдени да заплатят на ищеца при условията на разделност посочените
в исковата молба суми за стойност на топлинна енергия и извършена услуга за
дялово разпределение, мораторна лихва върху главниците, ведно със
законната лихва от подаване на исковата молба до изплащане на вземането.
В исковата молба се излагат фактически твърдения, че ответниците, в
качеството на собственици на процесния топлоснабдения имот, са
потребители на топлинна енергия /ТЕ/ за битови нужди по смисъла на чл. 153,
ал. 1 ЗЕ, поради което е обвързана от договор за продажба при Общи условия,
приети от топлопреносното дружество. Твърди се, че през исковия период за
процесния имот е била доставяна ТЕ, цената за която е платима месечно, като
падежите за плащане са определени в съответните приложими през този
период Общи условия. Поддържа се, че съгласно чл. 155, ал. 1, т. 2 ЗЕ
стойността на потреблението е начислявана по прогнозни месечни вноски,
като в края на всеки отоплителен сезон са изготвяни изравнителни сметки на
база реален отчет на уредите за дялово разпределение от фирмата,
извършваща дялово разпределение на доставяната топлоенергия в сградата
етажна собственост по местонахождение на имота. Посочва се, че ответницата
не е изпълнила задълженията си за заплащане цената на потребената ТЕ и на
услугата дялово разпределение през исковия период, като поради забавата за
плащане дължи и мораторна лихва върху главниците след изтичане на
установения в Общите условия падеж. Претендира се присъждане на
сторените по делото разноски.
Препис от исковата молба, ведно с приложените към нея документи, са
изпратени на ответниците на посочения в исковата молба адрес за
призоваване, съответстващ на адреса на топлоснабдения недвижим имот.
1
Видно от върналите се отрязъци от съобщения до адреса /л. 56-59 от делото/
ответниците не са установени на същия, препис от книжата, ведно с
разпореждането по чл. 131 ГПК са връчени по реда на чл. 47, ал. 1 ГПК чрез
залепване на уведомление. В двуседмичния срок по чл. 47, ал. 2 ГПК
ответницата не се е явила в съда и не е получила препис от исковата молба.
След служебно извършени справки съдът е констатирал, че за ответниците
липсва запис на данни в Национална база данни „Население“.
По делото не е спорно, че ответникът М. Д. е гражданин на Република
Португалия, а ответникът Л. М. е гражданин на Република Франция – в този
смисъл приложените на л. 15 и л. 22 от делото нотариални актове, както и
признанието на ищеца, обективирано в титулната част на исковата молба.
Международната компетентност на съда да разгледа спора, с който е
сезиран, представлява абсолютна положителна процесуална предпоставка за
допустимостта на исковото производството, за която съдът следи служебно
съобразно нормата на чл. 28 КМЧП.
При преценката относно компетентността на българския съд да разгледа
предявените пред Софийски районен съд обективно съединени искове следва
да се съобразят правилата на Регламент 1215/2012 на Европейския парламент
и на Съвета от 12.12.2012 г. относно компетентността, признаването и
изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела, намиращ
приложение по отношение на съдебни производства, образувани след
10.01.2015 г., каквото и е настоящото.
Първоинстанционният съд е сезиран с обективно, кумулативно
съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 и чл.
153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответниците да заплати на ищеца
суми за доставена топлинна енергия и дялово разпределение до собствен на
последните имот, находящ се в гр. София, ул. „Оборище“ № 37, вх. „А“, ет. 4,
апартамент, ведно с натрупаните мораторни лихви.
В настоящия случай делото е с международен елемент поради
обстоятелството, че ответниците М. Д. и Л. М. са чужди граждани, а негов
предмет е потребителски спор /изводи в този смисъл следват и от практиката
на СЕС – така решение по съединени дела C-708/17 и C-725/2017/,
произтичащ от договор за доставка на топлинна енергия за битови нужди,
сключен при Общи условия на топлофикационното дружество, т. е. за цел,
която не е свързана с търговска или професионална дейност на ответниците.
Съгласно чл. 17, вр. чл. 18 § 2 от Регламент /ЕО/ № 1215/2012 г.,
компетентен да разгледа спорове, свързани с потребители, е съдът на
държавата – членка, където потребителят има обичайно местоживеене. Тази
компетентност може да се пророгира само със изрично споразумение,
сключено след възникването на спора или при явяване на ответника пред съда,
сезиран с иска - арг. от чл. 19 и 25 и чл. 26 от Регламент /ЕО/ № 1215/2012 г.
Съгласно чл. 26, извън компетентността, която произтича от други разпоредби
на настоящия регламент, компетентен е този съд на държава членка, пред
2
който се яви ответникът. Това правило не се прилага, когато ответникът се
явява, за да оспори компетентността на съда, или когато друг съд има
изключителна компетентност по силата на чл. 24. Пророгацията е приложима
и по делата по раздел 4 - относно потребителски договори и се осъществява
чрез явяване на ответника за участие в процеса без да оспорва
компетентността на съда – чл. 26 § 1. В практиката си ВКС приема, че
"явяване" по смисъла на чл. 24 от Регламент /ЕО/ № 1215/2012 г. представлява
подаването на отговор на исковата молба, което е т. нар. "първо защитно
действие" /съгласно практиката на СЕО - така решение на СЕО от 20.05.2010 г.
по дело С-111/09 и решение на СЕО от 27.02.2014 г. по дело С 1/13/. В
определение № 18/13.01.2017 г. по ч. т. д. № 1734/2016 г. на ТК на ВКС се
приема, че ответникът може да оспори компетентността на българския съд да
разгледа делото, позовавайки се на чл. 16 § 2 от Регламент /ЕО/ № 44/2001 г. с
отговора на исковата молба. При липса на такова оспорване, изрично
подаденият отговор представлява приемане на легитимността на
юрисдикцията и непротивопоставяне български съд да разгледа делото. По
аргумент от обратното, неподаването на отговор следва да се приравни на
липса на "явяване" по смисъла на чл. 26 от Регламент /ЕО/ № 1215/2012 г. /чл.
24 от Регламент /ЕО/ № 44/2001 г. /.
По делото няма твърдения и данни за сключено след пораждане на спора
споразумение относно компетентността на съдилищата в Република България.
Както се посочи по-горе в процесния случай ответниците не са
депозирали отговор на исковата молба. Поради това и с оглед на изложеното
по-горе, за да се приеме, че българският съд е компетентен да разгледа и да се
произнесе по предявените искове, следва да бъде установено, че М. Д. и Л. М.
има местожителство/обичайно местопребиваване в Република България.
За да може да се прецени дали ответницата в настоящото производство
има местоживеене в Република България, следва да се съобрази нормата на чл.
62 от Регламент /ЕО/ № 1215/2012, където е посочено, че „За да определи дали
една страна има местоживеене в държава членка, чиито съдилища са сезирани
по дело, съдът прилага вътрешното си право“. Вътрешното право на
Република България определя като обичайно местопребиваване на
физическото лице мястото, в което то се е установило преимуществено да
живее, без това да е свързано по необходимост с регистрация или разрешение
за пребиваване или установяване, като за определянето на това място трябва
да бъдат специално съобразени обстоятелства от личен или професионален
характер, които произтичат от трайни връзки на лицето с това място или от
намерението му да създаде такива връзки.
В случая по делото е установено, че относно М. Д. и Л. М. няма вписани
данни за регистриран постоянен и/или настоящ адрес на територията на
Република България – в този смисъл справки от Национална база данни
„Население“ на л. 62 и 63 от делото.
От разписките към изпратените по делото съобщения до посочения в
3
исковата молба адрес за призоваване, съответстващ на адреса на
топлоснабдения жилищен имот /единственият установен по делото
евентуален адрес за призоваване на ответниците/, е видно, че М. Д. и Л. М.
реално не пребивава там / в какъвто смисъл са и събраните от връчителя
данни/.
По делото са направени опити за връчване на книжа на ответниците по
реда на чл. 47 ГПК, вследствие на които същите не са се явили в канцеларията
на съда и не са получили съдебните книжа.
След така извършените служебни справки и процесуални действия с цел
установяване адрес за призоваване на ответниците, съдът формира извод, че
по делото не са събрани каквито и да е данни за обичайно местопребиваване
на последната на територията на Република България. За пълнота следва да се
посочи, че по делото не се установява имотна обвързаност на лицето с
българската страна. Макар принципно въпросът за качеството на ответницата
на титуляр на вещно право върху процесния жилищен имот да е такъв по
същество на спора, в случая съдът, без да обсъжда последния, намира, че не
могат да бъдат пренебрегнати данните по делото, събрани след многократни
посещения на адреса, вкл. залепено уведомление, че посочените лица явно не
пребивават там, независимо дали те са собственици на топлоснабдения имот
или не. Поради това, при съобразяване правото на общността – чл. 17, вр. чл.
18 § 2 от Регламент /ЕО/ № 1215/2012, и с оглед осигуряване на дължимата от
съда потребителска защита на ответниците – потребители, следва извод, че
българският съд не е компетентен да разгледа предявените искове за вземания,
произтичащи от договор за доставка на топлинна енергия за битови нужди
срещу лице, чието обичайно местопребиваване не е на територията на
Република България, поради което и образуваното пред него исково
производство подлежи на прекратяване, като процесуално недопустимо. Това
е така, тъй като в разглеждания случай съдът намира, че не би могъл да
приложи по различно третиране на потребителите по договор за доставка на
топлинна енергия за битови нужди спрямо потребителите по договори за
потребителски кредити, за които еднопосочно и трайно в съдебната практика
се приема, че приложима е нормата на чл. 17, вр. чл. 18 § 2 от Регламент /ЕО/
№ 1215/2012 г. при определянето на международно компетентния съд да
разгледа спорове, свързани с потребители /така Определение №
349/29.07.2022 г. по гр. д. № 449/2022 г. на СРС, ТК, и др./
При тези мотиви и на основание чл. 15 ГПК, Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОБЯВЯВА, че българският съд НЕ Е МЕЖДУНАРОДНО
КОМПЕТЕНЕТЕН по исковете, предявени с искова молба вх. №
409727/17.12.2024 г. от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *********, срещу М. Д., гражданин
на Република Португалия, роден на ********** г., и Л. М., гражданин на
4
Република Франция, родена на ********** г., въз основа на която е
образувано ГД № 75086/2024 г. по описа на Софийски районен съд, III
Гражданско отделение, 148 граждански състав.
ПРЕКРАТЯВА производството по ГД № 75086/2024 г. по описа на
Софийски районен съд, III Гражданско отделение, 148 граждански състав.
Определението може да бъде обжалвано с частна жалба пред Софийски
градски съд в едноседмичен срок от съобщаването му на ищеца.
Препис от настоящото определение да се връчи на ищеца.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5