Р Е Ш
Е Н И Е № 5
гр. Сливен, 23.01.2019 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,
гражданско отделение, в публично заседание на шестнадесети януари през две хиляди
и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ БЛЕЦОВА
ЧЛЕНОВЕ:
СТЕФКА МИХАЙЛОВА
Мл.с.СИЛВИЯ
АЛЕКСИЕВА
при секретаря Соня В., като
разгледа докладваното от съдия Алексиева в.гр.д. № 552 по описа за 2018 год.,
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството
е въззивно и се движи по реда на чл. чл.546 ал. 2 вр.
с чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба,
подадена от пълномощника на молителя в първоинстанционното производство, против
Решение № 1188/18.10.2018 г. по гр.д.№ 2819/2018 г. на Сливенски районен съд, с което е отхвърлена
молбата на Ю.А., роден на *** г. в гр. Томарза,
Република Турция, живущ в Турция, гр. Есенлер, да
бъде допусната поправка в акт за раждане
№ 2559/26.10.2016 г. съставен в Община Сливен, като в графата за баща се
впишат данните на молителя, а също така да се промени бащиното и фамилно име на
детето Ф., съобразно името на молителя, като неоснователна.
Решението се обжалва изцяло
като неправилно, незаконосъобразно и немотивирано.
Въззивникът – молител в
първоинстанционното производство, основава твърденията си за порочност на
постановения от СлРС акт, на следното: сочи се, че
решението е неправилно и незаконосъобразно, тъй като съдът погрешно е
интерпретирал нормата на чл. 547 ГПК като е изключил от приложението й
настоящият случай. Посочва се какви и защо са допуснатите грешки при
съставянето на акт за раждане на детето Ф.. Подчертава се, че фактът на
раждането е доказан по надлежния ред, а именно с акт за раждане, но съставен
при допускане на фактически грешки, а именно пропуск за вписване на имената на
бащата. Аргументира се безспорна установеност, на факта на раждане и бащинство.
Развиват се подробни съображение за невъзможността да се извърши припознаване.
Посочва се и от къде произтича правният интерес от водене на настоящото
производство.
Иска се с решението на въззивния съд в акт
за раждане № 2559/26.10.2016 г. да се допусне поправка на бащиното име на
детето, на фамилното име на детето и в графата данни за родителите да се впишат
данните на молителя. Да се изпрати решението на длъжностното лице по гражданско
състояние при Община Сливен за вписване на промените по реда на чл. 74, ал. 2
от ЗГР и да се задължи Община Сливен да издаде ново удостоверение за раждане на
детето.
Производството е едностранно и охранително. Не са
направени доказателствени искания с въззивната жалба.
В с.з., въззивникът
Ю.А., редовно призован, не се явява, като се представлява от пълномощник, който
поддържа подадената жалба и моли за отмяна на първоинстанционното решение и
постановяване на промяна на името на детето и промяна на записването в графата
за данни за бащата.
Заинтересованата страна
Окръжна прокуратура Сливен – изпраща представител, който моли за потвърждаване
на атакувания акт като правилен и
законосъобразен.
Заинтересованата страна
Община Сливен не изпраща представител.
Пред настоящата инстанция не
се събраха допълнителни доказателства.
Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на
чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в законовия срок, от процесуално
легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания
акт съд.
Съдът извърши служебна проверка
на обжалваното решение по реда на чл.269 от ГПК и констатира, че обжалваното
съдебно решение е валидно а с оглед обхвата на обжалването
– и допустимо в обжалваната част.
При извършване на въззивния
контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в
рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на
събраните пред районния съд доказателства, намира, че обжалваното решение е законосъобразно и правилно.
Настоящият състав на въззивния съд счита, че
формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така, както е
изложена в мотивите на решението, е правилна и кореспондираща с
доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА
своята към нея. Въззивният съд, счита че
доказателствата са правилно анализирани и оценени и не следва да преповтаря
техния анализ. Единствено, въззивният съд следва да допълни фактическата
обстановка със следното: От представения и заверен с апостил
Формуляр Б, издаден от Република Турция се установява, че бракът на А.К. и Ю.А.
е признат в Република Турция.
Въз основа на установеното
от фактическа страна, настоящия състав на СлОС се солидаризира с направените от
първоинстанционния съд правни изводи, като ги разширява и допълва по следния начин:
Редовно съставеният акт за
раждане е официален писмен документ, удостоверяващ настъпване на юридическо
събитие. Той има доказателствена сила за отразените в
него данни до доказване на тяхната неистинност – чл.34 ал.2 ЗГР. При оценката
на материалната доказателствена сила на акта за
гражданско състояние като официален документ обаче, трябва да се отчита, че
тази доказателствена сила се отнася само до това,
което се е осъществило пред длъжностното лице по гражданско състояние и то го е
възприело лично. Така например, при сключването на брак длъжностното лице по
гражданско състояние възприема лично волеизявленията на страните, но при
съставянето на акта за раждане или смърт, то възприема лично не фактите на
раждането и смъртта, а съобщенията за раждане и смърт. Когато в издадения акт
липсват данни или наличните са посочени погрешно, длъжностното лице може да
поправи своя пропуск или грешка в акта. По този ред обаче, то не може да
допълни или промени акта, като промени неговия смисъл. По изключение,
длъжностното лице може да съобрази официални документи, като направи
отбелязвания в акта /напр. промяната на име/, но то не може да допълни акта с
данни, които не се съдържат в съобщението за раждане или смърт, или не е
възприело лично /както е при сключването на брака/. Такива данни могат да бъдат
поправени или добавени в акта, след като бъдат установени пред съд по реда на
чл. 542 ГПК. От гореизложеното следва, че производството е допустимо, но
претенцията е неоснователна.
Браковете сключени в чужбина
следва да бъдат легализирани в България. Съставените актове по гражданско
състояние следва да бъдат легализирани, а не просто преведени на български
език, за да произведат последиците, които се целят с тяхното съставяне.
Процедурите по легализиране на браковете сключени в чужбина се определят в
зависимост от държавата, в която е сключен брака, а именно дали тя попада сред
кръга на държавите асоциирали се към Хагската Конвенция, между които и Турция,
което позволява легализирането на документите да се осъществява с официален
превод и заверка Апостил, или България има подписан
договор за правна помощ по граждански и търговски дела, или както в случая с
Гвинея, която не попада в изброените групи, редът на легализация на документите
е посочен в Правилник за легализациите, заверките и преводите на документи и
други книжа. Фактът на признаване на брака от Р Турция не обвързва Българската
държава от последиците на този брак, тъй като има специален ред, по който да се
достигне до този резултат. Документът преведен и заверен с Апостил
не е от категорията на актове за гражданско състояние, а представлява
свидетелстващ документ, че РТурция е уведомена за
сключен между двете лица посочени в акта, брак в Р Гвинея.
Поради гореизложеното не е
възможно приложението на презумпцията за бащинство по чл. 61 от СК, да стане по
избрания от молителя ред, тъй като няма годно доказателство за сключен
граждански брак между него и майката на новороденото дете, тъй като се касае за
акт за гражданско състояние, който по чл. 75, ал. 3 от КМПЧ се признава в
Република България, ако е спазена формата му, установена в правото, приложимо
по правото на държавата, от чийто орган е издаден, което обуславя процедура по
легализация.
Настоящият състав на съда
споделя правните изводи на първата инстанция, че длъжностното лице по
гражданско състояние не е допуснало грешка в акта за раждане, тъй като не му е
бил представен годен свидетелстващ документ за сключен брак на родителите на
детето и той не е могъл да узнае за него. Към настоящият момент по
законодателството на РБългария, според което бракът
сключен в чужбина следва да се легализира в България по определен за това ред,
не са налице и условията за приложение на предположението за произход на баща,
а именно съпругът на майката, тъй като доказателство за брак няма.
Ръководен от гореизложеното
съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1188/18.10.2018 г. по гр.д.№ 2819/2018
г. на Новозагорски районен съд в
обжалваната част, като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на касационно обжалване в
едномесечен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.