О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
Номер 83 22. 01.2018 година град С.
С.Т ОКРЪЖЕН СЪД……………………….втори граждански състав, на 22 януари……………………………2018
година, в закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА МАВРОДИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛИНА МИШОВА
НИКОЛА КЪНЧЕВ
Секретар………………………………………………………………………………..
Прокурор………………………………………………………………………………,
като разгледа докладваното
от………………..съдията В. МИШОВА…………..
частно гражданско дело номер
1014……………по описа за 2018……………...година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Обжалвано е
определението № 2999 от 24.11.2017 г., постановено по гр.д. № 5180/2017 г. на С.
районен съд, с което е върната исковата молба на П.Й.С. за присъждане на
обезщетение за неимуществени вреди и производството по делото е прекратено.
Жалбоподателят П.Й.С. счита, че
определението е неправилно, постановено при съществено нарушение на
съдопроизводствените правила и тълкувателните решения и е необосновано, както и
че води до нарушение на чл.6, т.1 ЕКПЧ. Моли определението да бъде отменено.
Съдът, като обсъди направените в
частната жалба оплаквания, намери за установено следното:
Частната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Първоинстанционният съд е бил сезиран
с иск от П.Й.С. срещу Висшия съдебен съвет, с който се претендира обезщетение в
размер на 2 000 лв. за претърпени от ищеца неимуществени вреди. Като
основание за претенцията е посочено, че ищецът е водил пред Административен съд
С. и Върховния административен съд няколко административни дела, по които съдът е
присъждал в полза на ответника ГД „Изпълнение на наказанията“ разноски за
юрисконсултско възнаграждение. Сочи се, че документи за реално направени и
действително заплатени разноски за юрисконсултско възнаграждение не били
представени по делата; съдиите по делата присъждали такива, без да се
съобразяват с действителната воля на закона, както и с тълкувателните решения.
Сочи се, че постановявайки тези съдебни актове, съдиите от Административен съд С.
и от Върховния административен съд показали поведение, което не съответствало
на „такова за независимост, безпристрастност и справедливост, критериите за
които са визирани в Кодекса за етично поведение на българските магистрати“.
Сочи се, че за някои от производствата, във връзка с това поведение, бил
сезиран ВСС и „въпреки, основната му отговорност за прилагането на същото“
/етичното поведение/, не вземал отношение. Ищецът счита, че винаги, когато
съответният магистрат не е прилагал закона, неговото поведение не е било
независимо, безпристрастно и справедливо при постановяване на съдебните актове.
Счита, че разноски за юрисконсултско възнаграждение не е следвало да се
присъждат и излага съображения в подкрепа на това. Счита, че отговорността за
прилагането на прогласените с Кодекса за етично поведение на българските
магистрати правила следва да бъде понесена от Висшия съдебен съвет, защото той
трябва да осъществява постоянен контрол върху поведението на съдиите за прилагането
на установените критерии за етично поведение в професионалната им дейност, при
правораздаването, но такъв контрол не е бил осъществяван. Счита, че
отговорността по чл.49 ЗЗД пада върху ВСС като административен и ръководен
орган. Счита, че става дума за отговорност на държавата за причинени вреди от нейни
длъжностни лица – правозащитни органи, при и по повод на тяхната дейност и тъй
като тази отговорност не била определена в ЗОДОВ, следвало да се реализира по
общия ред.
Първоинстанционният съд е приел, че ВСС не е
пасивно процесуално легитимиран да отговаря по предявения иск, тъй като не е
нито работодател по смисъла на КТ, нито възложител на работата по
правораздаване, извършвана от съдилищата, и не влияе пряко върху процеса на
правораздаване.
Така предявен, искът е недопустим. Претенцията на
ищеца за неимуществени вреди не би могла да бъде разгледана по същество. По
правило процесуалната легитимация както на ищеца, така и на ответника, е
обусловена от правното твърдение на ищеца, заявено с иска. В случая ищецът
сочи, че обезщетението, което претендира, е за вреди от „поведение, което не
съответства на такова за независимост, безпристрастност и справедливост“,
изразяващо се в присъждане на юрисконсултско възнаграждение. По същество това е
твърдение за наличие на вреди от незаконосъобразни съдебни актове, преценката
за което е изключена извън инстанционния контрол, поради което процесуалните
действия по установяване на тези твърдения е лишено от смисъл. Други факти и
обстоятелства, свързани с липсата на т. нар. поведение на независимост,
безпристрастност и справедливост, не са посочени.
От друга
страна следва да се има предвид и това, че ищецът иска да ангажира
отговорността на ВСС като орган, който има „задължение да осъществява постоянен
контрол върху поведението на магистратите“. ВСС не може да отговаря за
правилността на съдебните актове нито по ЗОДОВ, нито по общия ред за обезвреда
от непозволено увреждане по чл.45 и сл. ЗЗД. По искове за обезщетяване на
вреди, причинени на граждани от незаконни актове, действия и бездействия на
правозащитните органи, пасивно легитимиран е държавният орган, с който
длъжностното лице, което се сочи за причинител на вредата, е в трудови или
служебни правоотношения. ВСС е орган, който по силата на Конституцията на Р
България и ЗСВ назначава и освобождава магистратите, но не представлява орган,
който пряко да влияе върху процеса на правораздаване, в т.ч. и като орган,
който е натоварен да следи за прилагането на етичните правила и норми. Той не е
възложител на работата /правораздаването/, извършвана от съдиите, нито е техен
работодател. Следователно претенцията за заплащане на вреди от съдебни актове
срещу ВСС изначално е недопустима и ВСС не е пасивно легитимиран да отговаря по
този иск /така О-531-2012, III г.о./. Процесуалната
легитимация е процесуална предпоставка
от категорията на абсолютните, за наличието на която съдът следи служебно.
С оглед на тези съображения съдът намира, че
производството е образувано по недопустим иск, поради което правилно е било
прекратено от първоинстанционния съд.
Мотивиран от гореизложеното, Окръжният съд
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 2999 от 24.11.2017
г., постановено по гр.дело № 5180/2017 г. на С. районен съд.
Определението може да се обжалва пред
ВКС на РБ при наличие на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК в едноседмичен срок
от съобщаването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.