Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. София, 17.05.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ІІ-д въззивен състав, в публичното заседание на двадесет и четвърти април
две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИЛВАНА ГЪЛЪБОВА
ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР МАЗГАЛОВ
Мл.с. БОРЯНА ВОДЕНИЧАРОВА
при секретаря Илияна Коцева, като разгледа
докладваното от съдията Гълъбова гр.д.
№12310 по описа на СГС за 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ищеца Й.А.И. срещу решение
от 04.06.2018 г. по гр.д. №47108/2015 г. по описа на СРС, 68 състав, с което е
отхвърлен изцяло предявения от ищеца срещу ответника З. „Л.И.“ АД иск с правно
основание чл.226 ал.1 КЗ отм. вр. чл.45 ЗЗД за заплащане на сумата от 15 000,00
лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди - болки и страдания, вследствие на ПТП,
настъпило на 28.06.2014 г.
В жалбата се твърди, че решението на СРС е неправилно и
постановено при нарушение на материалния и процесуалния закон. Поддържа, че
първоинстанционният съд неправилно е приел, че не са налице предпоставките за
ангажиране отговорността на ответника, а са събрани достатъчно доказателства
относно настъпването на процесното ПТП и причинно-следствената връзка между ПТП
и претърпените от ищеца вреди. Предвид изложеното, жалбоподателят моли
въззивния съд да отмени изцяло решението и да му бъде присъдено претендираното
обезщетение. Претендира разноски.
Въззиваемата страна З. „Л.И.“
АД в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК оспорва
жалбата и моли обжалваното решение да бъде потвърдено. Претендира разноски.
Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно
атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до
следните фактически и правни изводи:
Жалбата е подадена в срок и е допустима, а разгледана по
същество е частично основателна.
За
основателността на прекия иск в тежест на ищеца е да докаже, че в причинна
връзка от виновно противоправно деяние на лице, чиято гражданска отговорност
към датата на деянието е застрахована при ответника, е претърпял вреди, както и
какъв е техният действителен вид и размер.
В тежест на
ответника е да докаже положителният факт на плащане на обезщетението.
От представените по делото констативен протокол за ПТП №К-683
от 28.06.2014 г., съставен от длъжностно лице след посещение на
местопроизшествието, и АУАН №293973 от 22.06.2014 г. и НП №14-4332-014787 от
12.02.2014 г., се установява, че на 28.06.2014 г. на в гр. София, на бул. „Самоковско шосе“, е
реализирано ПТП между л.а. „Фолксваген Каравел“ с рег. № *****, управляван от В.Г.Б.,
и л.а. „Рено Клио“ с рег. № *****, управляван от Ю.Н.С., което ПТП е настъпило
по вина на водача на л.а. „Фолксваген Каравел“, който поради движение с
несъобразена скорост е навлязъл в лентата за насрещно движение и е реализирал
ПТП с л.а. „Рено Клио“.
От приетото по делото заключение на САТЕ, което съдът
кредитира напълно, се установява, че от техническа гледна точка причина за
настъпване на процесното ПТП е навлизане на л.а. „Фолксваген Каравел“ в лентата
за движение на л.а. „Рено Клио“.
С оглед на
това, съдът достигна до правния извод, че водачът на л.а. „Фолксваген Каравел”
с рег. № ***** В.Г.Б. е извършил виновно противоправно деяние, като е нарушил
разпоредбите на чл.20 ал.2 ЗДвП.
По делото не
се спори, а и се установява от представената застрахователна полица №22114000952681
от 27.03.2014 г., че към датата на процесното ПТП – 28.06.2014 г. между
ответника и собственика на л.а. „Фолксваген Каравел” с рег. № ***** е
съществувало валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска
отговорност”.
Разпоредбата
на чл.257 ал.2 КЗ отм. предвижда, че застраховани лица по застраховка
„Гражданска отговорност” са собственикът на МПС, както и всяко лице, което
ползва МПС на законно правно основание.
Деликтът е настъпил в срока на застрахователното събитие.
В тежест на ищеца е да докаже, че в причинна връзка с
деликта е претърпял неимуществени вреди, свързани с болки и страдания.
По делото
са представени амбулаторен лист №1589/30.06.2014 г., медицинско направление от
30.06.2014 г. и протокол на медицинска комисия №4696/07.07.2014 г., от които се
установява, че по повод ПТП при ищеца са установени: контузия на раменния пояс
и мишницата, счупване на ребро.
От приетото
по делото заключение на СМЕ, което съдът кредитира напълно, се установява, че
при процесното ПТП ищецът е получила: контузия на десния раменен пояс, контузия
на дясната мишница, счупване на VІІІ-мо дясно ребро по предната аксиларна линия.
При извършения медицински преглед три дни след ПТП при ищеца са установени оток
на предната повърхност на дясното рамо, затруднено отвеждане на дясната ръка и
затруднено дишане. Вещото лице сочи още, че контузията на раменния пояс е
причинила временно разстройство, неопасно за живота, счупването на дясното
ребро е причинило затруднение в движенията на снагата в срок по-кратък от 30
дни и временно разстройство на здравето, неопасно за живота. От заключението се
установява още, че на ищеца е проведено лечение с болкоуспокояващи и щадящ
режим на движения до 20-25 дни, като ищецът не е претърпял усложнения на
здравословното състояние, към настоящия момент здравословното и състояние е в
норма и е напълно възстановено.
От
показанията на свид. И.М.се установява, че през мес.06.2014 г. ищецът е
претърпяла ПТП като пътник в бус „Фолксваген“ на пътя от гр. София към гр.
Самоков, като бусът е поднесъл, навлязъл е в лентата за насрещно движение и се
е ударил в движещия се автомобил. Свидетелят сочи още, че непосредствено след
ПТП ищецът е нямала оплаквания, но по-късно са се появили болки в дясното ребро
и дясното рамо и е отишла в болница, където са установили счупено ребро и натъртено
рамо, и са и предписало болкоуспокояващи медикаменти. След инцидента не е
ходила на работа около 2-3 седмици, имала е болки.
С оглед на
така събраните доказателства, съдът намира, че в причинна връзка с ПТП ищецът е
претърпял телесна повреда, вследствие на което за определен период от време е
изпитвала болки и страдания. Налице е основание за обезщетение на претърпените
неимуществени вреди.
Съгласно
чл.52 ЗЗД размерът на обезщетението се определя по справедливост, като
преценката следва да се извърши въз основа обективни и доказани по делото факти
– интензитет и продължителност на болката, период на възстановяване, наличие на
остатъчна травма. Съдебната практика приема като критерии за определяне
на справедливо обезщетение житейски оправданото и утвърденото в практиката
обезщетение за аналогични случаи, но съобразени с конкретния случай.
Съдът, при
определяне размера на обезщетението, отчита обстоятелството, че контузиите на ищеца са заболяване без риск за
живота на пострадалия, че интензивността на болката е била значителна, че на
ищеца е проведено само консервативно лечение, периодът на възстановяване е с
малка продължителност и не се е налагало ограничен двигателен режим на
пострадалия, както и че същият не се е нуждаел от чужда помощ. Съдът отчита и
обстоятелството, че към датата на процесното ПТП ищецът е била на 40 години, т.е.
в една сравнително млада възраст, както и че тези болки са отзвучали и към
настоящия момент няма остатъчни травми. С оглед на изложеното по-горе съдът
счита, че справедливо обезщетение за претърпените травматични увреждания е в
размер на 3500,00 лв.
Настоящият съдебен състав намира за неоснователно и
недоказано възражението на ответника за наличието на съпричиняване от страна на
ищеца. Съгласно разпоредбата на чл.51 ал.2 ЗЗД, ако увреденият е допринесъл за
настъпването на вредите, обезщетението може да се намали. Не всяко нарушение на
установените в ЗДвП и ППЗДвП правила за движение по пътищата обаче е основание да се приеме
съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия, водещо до намаляване на
дължимото се за същия обезщетение. Тълкуването на нормата на чл.51 ал.2 ЗЗД налага разбирането, че за да е налице вина на участник в пътното
движение и принос на увредения към щетата, е необходимо не само извършваните от
последния действия да нарушават предписаните от ЗДвП и ППЗДвП правила за
поведение, но и нарушенията да са в пряка причинна връзка с настъпилия
вредоносен резултат, т.е. последният да е тяхно следствие. В този смисъл
е трайната практика на ВКС, постановена по реда на чл.290 ГПК – напр. решение №206/12.03.2010 г. по т.д.№35/2009 г., ІІ ТО на ВКС. Обективният характер на съпричиняването е признат изрично от Върховния
съд в ППВС №17/1963 г. – т.7, което има характер на задължителна съдебна
практика по смисъла на чл.280 ал.1 т.1 ГПК. С цитираното постановление Пленумът
на Върховния съд е приел със задължителна за съдилищата в Република България
сила, че обезщетението за вреди от непозволено увреждане се намалява, ако и
самият пострадал е допринесъл за тяхното настъпване, като се преценява
единствено наличието на причинна връзка между поведението му и настъпилия
вредоносен резултат.
От
показанията на свид. И.М.се установява, че при процесното ПТП ищецът е пътувала
на задната седалка в л.а. „Фолксваген Каравел“, като не е била с поставен
предпазен колан, тъй като на задните седалки е нямало такива.
При тези
данни и с оглед събраните в рамките на производството по настоящето дело
доказателства, съдът намира, че по делото не се установиха безспорно и
категорично твърденията на ответника, че ищецът е нарушил разпоредбите на чл.137а
ал.1 ЗДвП. За да се приеме, че ищецът е нарушил
цитираната норма, следва автомобилът, в който е пътувал, да е снабден с предпазен
колан, който пътникът не е поставил и по този начин е допринесъл за
настъпването на вредоносния резултат. Конкретният случай не е такъв. Нарушаването на правилото за
поставяне на предпазен колан, установено от
нормата на чл.137а ал.1 ЗДвП, е
възможно при наличието на такова предпазно средство в МПС.
Освен това, по делото не са ангажирани никакви
доказателства за установяване на обстоятелството, че ищецът би могъл да получи
тези травми и при поставен предпазен колан. Съдът намира, че липсва и причинна връзка между евентуалното нарушение на ищеца на правилата за
движение и настъпилия вредоносен резултат.
При тези данни, настоящият съдебен състав
намира, че предявеният иск се явява частично основателен до размера на сумата
от 3500,00 лв.
Поради изложеното, обжалваното решение следва да бъде
отменено в частта, в която е отхвърлен искът за сумата от 3500,00 лв. и вместо
него вместо него да бъде постановено друго, с което предявения от ищеца срещу
ответника иск следва да бъде уважен до посочения по-горе размер. В останалата
обжалвана част, в която искът е отхвърлен за разликата над сумата от 3500,00
лв. до пълния предявен размер от 15 000,00 лв., решението на СРС следва да бъде
потвърдено.
С оглед
изхода от делото и направеното искане, на ищеца на основание чл.78 ал.1 ГПК
следва да се присъдят разноски за производството пред СРС, съразмерно с
уважената част от иска, в размер на сумата от 228,63 лв., представляваща
адвокатско възнаграждение, платимо по реда на чл.38 ЗА. На основание чл.78 ал.6 ГПК ответникът следва да заплати по сметка на СРС сумата от 140,00 лв.,
представляваща държавна такса и сумата от 46,66 лв., представляваща депозити за
вещи лица.
С оглед
изхода на делото и направеното искане, на въззивника на основание чл.78 ал.1 ГПК следва да се присъдят разноски във въззивното производство в размер на
сумата от 228,63 лв., представляваща адвокатско възнаграждение, платимо по реда
на чл.38 ЗА. На основание чл.78 ал.6 ГПК въззиваемата страна следва да заплати
по сметка на СГС сумата от 70,00 лв., представляваща държавна такса.
С оглед изхода на делото и направеното искане, на
въззиваемата страна на основание чл.78 ал.3 ГПК се дължат разноски във
въззивното производство, но доколкото същият не е представил доказателства за
направени такива, то и не следва да му бъдат присъждани.
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение №421838/04.06.2018 г.,
постановено по гр.д. №47108/2015 г. по описа на СРС, ГО, 68 състав, в частта, в която е отхвърлен предявения от Й.А.И., ЕГН **********, адрес: ***,
срещу З. „Л.И.” АД, ЕИК *******, седалище и адрес на
управление:***, иск с правно основание чл.226 ал.1 КЗ отм. вр. чл.45 ЗЗД за заплащане
на сумата от 3500,00 лв., представляваща
обезщетение за неимуществени
вреди - болки и страдания, настъпили в
резултат на ПТП, осъществено на 28.06.2014 г. в гр. София, и вместо него постановява:
ОСЪЖДА З.
„Л.И.” АД,
ЕИК *******, седалище и адрес на управление:***, да заплати на Й.А.И., ЕГН **********, адрес: ***, на
основание чл.226 ал.1 КЗ отм. вр. чл.45 ЗЗД сумата от 3500,00
лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени
вреди - болки и страдания, настъпили в
резултат на ПТП, осъществено на 28.06.2014 г. в гр. София, ведно със законната лихва, считано от 28.06.2014 г. до
окончателното изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА З.
„Л.И.” АД,
ЕИК *******, седалище и адрес на управление:***, да заплати на адв. Н.Н., адрес: ***, на основание
чл.78 ал.1 ГПК вр. чл.38 ЗА сумата от 228,63
лв., представляваща адвокатско възнаграждение в първоинстанционното
производство и сумата от 228,63 лв.,
представляваща адвокатско възнаграждение във въззивното производство, а на
основание чл.78 ал.6 ГПК да заплати по сметка на СРС сумата от 140,00 лв., представляваща държавна
такса и сумата от 46,66 лв.,
представляваща депозити за вещи лица, и по сметка на СГС сумата от 70,00 лв., представляваща държавна
такса.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.