МОТИВИ към ПРИСЪДА от 18.11.2020г. на КжРС
по НЧХД № 290/ 2020г.
С тъжба е повдигнато обвинение срещу подсъдимата М.П.
за това, че в периода от 05.01.2020г. до 02.02.2020г. в гр.Кърджали като
родител не изпълнила и осуетила изпълнението на съдебно решение- Определение №
224389 от 28.09.2017г. изменено с Определение № 261631/ 7.11.2017г., изменено с
Определение № 280295/ 28.11.2017г., изменено с Определение № 305809/
04.01.2018г., изменено с протоколно определение от 05.02.2018г., изменено с протоколно
определение от 21.03.2018г., всички по гр.д.№ 31285/ 2017г. по описа на СРС,
относно лични контакти на бащата Ю. П.Ф. с ЕГН ********** с детето Н.Ю.Ф.-
престъпление по чл.182 ал.2 вр.чл.26 ал.1 от НК.
Повереникът на тъжителя моли съда да уважи тъжбата и
да признае подсъдимата за виновна като й наложи наказание и им се присъдят
направените по делото разноски. Настоява да се приеме, че показанията на
свидетелите доведени от тъжителя са достоверни, а тези посочени от защитата са
вътрешно противоречиви и противоречиви помежду си. Пледира, че и обясненията на
подсъдимата се използват като средство за защита и не съдържат обективни факти
от действителността, поради не следвало да се кредитират. Тъжителят в ход по
същество заявява, че от четири години се мъчи да вижда сина си като заявява
желание подсъдимата да спре да побърква детето им и да осъзнае, че така вреди
единствено и само на него.
Подсъдимата М.П. не се признава за виновна и дава
подробни обяснения, в които отрича тъжителят Ю. Ф. да й се е обаждал, да е
идвал на адреса и да търси детето си повече от година. В своя защита настоява,
че делото е доказателство за това, че Ю. Ф. упражнява системен тормоз над нея
като майка на детето му и с цел събиране на доказателства за делото за промяна
на режима му на лични контакти с детето, което се води. В последна дума
подсъдимата П. заявява желание да бъде оправдана. Защитникът й пледира, че
обвинението не било доказано по несъмнен начин от субективна страна, каквото е
изискването на чл.303 ал.2 от НПК, за да бъде призната подсъдимата за виновна.
Поради това моли съда да я признае за невинна и да я оправдае по частното
обвинение като им се присъдят направените по делото разноски.
Съдът като обсъди всички доказателства, събрани по
делото, прие за установено следното от фактическа и правна страна:
ОТ
ФАКТИЧЕСКА СТРАНА: Подсъдимата М.Н.П. е родена на ***г***, българска
гражданка, неомъжена, с висше образование, работи, неосъждана, с ЕГН **********.
От съжителството на семейни начала между тъжителя Ю. Ф.
и подсъдимата М.П. на 23.08.2017г. се родил техния син Н.Ю.Ф.. Двамата родители
се разделили, при което в края на 2018 година подсъдимата П. заедно с детето си
Н. се преместили да живеят в гр.Кърджали на адрес ***. Този дом обитавали и
нейните родители- свидетелите З.П. и Н.П.. По повод разделното живеене на
родителите по образувано гражданско дело № 31285/ 2017г. по описа на Софийски
районен съд били постановени привременни мерки относно режима на лични
отношения на бащата Ю. Ф. с детето Н.Ю.Ф.. Те били изменяни няколко пъти като
считано от 21.03.2018г. те имат следното съдържание: бащата има право на режим
на лични отношения с детето всяка първа и трета събота и неделя от месеца от
9,30ч. до 18,00ч., без приспиване, както и 15 дни през лятото, което не съвпада
с платения годишен отпуск на майката. По повод на това Софийски районен съд на
17.04.2018г. издал изпълнителен лист. ДСИ при Районен съд- Кърджали образувал
изпълнително дело под № 455/ 2018г. по издадения изпълнителен лист с взискател Ю.
Ф. и длъжник М.П.. Последната молба за извършване на действие от него по
цитираното дело била с вх.№ 1024 от 26.08.2019г., след което е издадено
Разпореждане от ДСИ за предаване на детето Н.Ю.Ф. на неговия баща за 15 дни
през лятото по време, в което не съвпада с платения годишен отпуск, при което
са насрочени две дати за предаването- 05.09.2019г. и 10.09.2019г., които не са
осъществени поради нередовно призоваване. Следващото действие по изпълнителното
дело е във връзка с молба от Ю. Ф. с вх.№ 495 от 20.07.2020г.
Подсъдимата П. и свидетелките И.И. и М.Ч. са
приятелки, поради което всяка събота и неделя последните две гостували в дома
на М.П., в която винаги присъствали и родителите й- З.П. и Н.П.. Така ставало и
през месеците януари и февруари 2020г., когато те идвали с децата си в
апартамента обитаван от подсъдимата към 8,30ч. и оставали там до обяд. През
това време тъжителят Ф. не е идвал там, за да взима детето си. За сигурност и
за доказване дали бащата Ю. Ф. идва да осъществява режим на лични отношения с
детето си, през 2018г. подсъдимата М.П. чрез фирма монтирала видеокамера над
входната врата на апартамента, в който живеела в гр.Кърджали.
Ю. Ф. съставил множество документи, озаглавени
протоколи, в които вписал дата, адреса на който живеела подсъдимата П. ***, и
причината за отиването там, а именно осъществяване режима си на лични контакти
със сина си Н., където позвънявал, но никой не му отварял вратата. В тези
документи има положени по два подписа, като в протокола от 05.01.2020г.
подписите били срещу имената на Ю.Ф. и П.Л., от 18.01.2020г.- от Ю.Ф. и Л.И., а
от 02.02.2020г.- от Ю.Ф. и Х.И..
По делото е прието като веществено доказателство флаш
памет, която е експертизирана. Заключението по назначената съдебно техническа
експертиза е, че не може да се даде еднозначен отговор дали са автентични
записите, тъй като е необходимо да сравнят файловете от представената флашка с
тези от първоизточника. Вещото лице Т. установява, че записите представляващи
13 броя снимки от дата 05.01.2020г., 8 броя снимки от дата 18.01.2020г. и 16
броя снимки от дата 02.02.2020г., не са последователни, а са през произволно
избрано време през около 2- 3 минути, както следва: за датата 05.01.2020г.- от
09:28:29ч. до 09:39:22ч., за 18.01.2020г.- от 9:29:31ч. до 09:46:24ч., за
02.02.2020г.- от 09:28:10ч. до 09:48:19ч. От разпита му в съдебно заседание е
видно, че датата и часът на записващото устройство не всякога съответстват на
астрономическото време, поради което не може да се установи с категоричност,
дори и при изследването на устройството, дали представените снимки от флашката
са правени на датата и часа обозначен на тях.
Тази фактическа обстановка се установи от обясненията
на подсъдимата М.П., от свидетелските показания на И.И., М.Ч., З.П. и Н.П.,
както и от извършената справка по изпълнително дело № 455/ 2018г. по описа на
СИС при РС- Кърджали. Всички те изграждат една последователна и логична
житейска картина, в която обаче не можа по безспорен начин да се установи, че подсъдимата
П. с действията си или бездействията си да не е изпълнила или да е осуетила
изпълнението на съдебно решение относно личните контакти на тъжителя с детето
им Н. в инкриминирания период от 05.01.2020г. до 02.02.2020г. В подкрепа на тях
е и назначената по делото съдебно техническа експертиза, на която съдът дава
вяра като неоспорена и обективна. Експертизираните снимки представени като
веществено доказателство записани в приетата флаш памет, за които макар и да не
се установи тяхната автентичност поради изтеклия времеви период и липсата на
техническа възможност за това, то те са някаква индиция, която подкрепя
обясненията на подсъдимата П.. Съображенията на настоящата инстанция за това са
следните:
По делото са налице две групи свидетели като от едната
страна са тези, които са от страната на тъжителя Ф., а от другата- тези
посочени от подсъдимата П.. Първата група включва свидетелите П.Л., Х.И. и Л.И.,
които не бяха кредитирани поради това: че не бяха потвърдени от никакви други
доказателства, а това е необходимо, тъй като и тримата са приятели и близки на
пострадалия, а двама от тях са и роднини помежду си по права линия. Всички тези
обстоятелства са от значение, за да се провери дали някой друг извън кръга на
близките на тъжителя е узнал за случилото се в инкриминирания период; в
показанията и на тримата свидетели става ясно, че те не знаят адреса на който
са идвали в гр.Кърджали през месеците януари и февруари 2020г., не могат да
посочат има ли табелка на вратата на апартамента на който е звънял тъжителя Ю. Ф.,
както и етажа на който се намира. Нелогично е да са ходили многократно до този
апартамент, а да не могат да дадат конкретно описание на входната врата и
етажа, на който се намира; свидетелските показания и на тримата досежно
твърдението, че в инкриминирания период е имало позвъняване на вратата на подсъдимата
М.П. са в противоречие с безспорно установеното от другите събрани по делото
доказателства, че такова не е налице съгласно свидетелските показания на И.И., М.Ч.,
З.П. и Н.П., както и на обясненията на подсъдимата П.. Поради всичко изброено
до тук настоящата инстанция не дава вяра на показанията на тези свидетели
досежно свидетелството, че в периода от 05.01.2020г. до 02.02.2020г. са идвали
заедно с тъжителя Ф., за да осъществи режима на лични отношения с неговия син.
Индиция в подкрепа на този извод са и следните обстоятелства: първо- пострадалият Ю. Ф. нито се е
обадил предварително на трите дати на майката на детето си- подсъдимата М.П.,
за да уведоми, че пътува за гр.Кърджали, за да види сина си; второ- нито е сигнализирал в Районното
управление или на ЕЕН 112, че не се спазва определението на съда за
осъществяване на режима на привременни мерки, дори не е подал никаква молба по
образуваното от него изпълнително дело при ДСИ при КжРС за осъществяването на
режима му на лични отношения в инкриминирания период, както и не е сезирал,
както е правел многократно преди и след това, отдел „Закрила на детето“- Кърджали;
трето- режимът на лични отношения на
тъжителя с детето е събота и неделя от 9,30ч. до 18,00ч., поради което ако той
се е явил в 9,30ч., то записът от камерата над входната врата на апартамента, в
който живее подсъдимата П. би го заснела, а и е нелогично поведението му да си
тръгне след като не му е отворена вратата в 9,30ч., тъй като режимът му е до
18,00ч. Вярно е, че по делото са приети документи озаглавени протоколи, в които
са вписани дата, адреса на който живеела подсъдимата П. ***, и причината за
отиването там, а именно осъществяване режима си на лични контакти със сина си Н.,
където позвънявал, но никой не му отварял вратата, в които има положени по два
подписа, като в протокола от 05.01.2020г. подписите били срещу имената на Ю.Ф.
и П.Л., от 18.01.2020г.- от Ю.Ф. и Л.И., а от 02.02.2020г.- от Ю.Ф. и Х.И..
Тези документи обаче с оглед обстоятелството, че са подписани от самия тъжител
и след съпоставянето им с другите събрани по делото доказателства, намира че са
съставени за целта на настоящото дело, поради което не кредитира тяхното
съдържание.
Втората група
свидетели включва И.И., М.Ч., З.П. и Н.П., както и обясненията на подсъдимата П..
Настоящата инстанция кредитира показанията на всички тях поради следното:
всички те са били на мястото на деянието, поради което са придобили
непосредствени впечатления както от подсъдимата, така и от пострадалия;
показанията на всички тях са еднопосочни, взаимно се допълват и са
последователни. Те изграждат една логична житейска картина, която кореспондира
и с обясненията и на подсъдимата М.П..
Но дори и да не се приеме описаната по- горе
фактология, то е налице съмнение относно явяването на тъжителя Ю. Ф. през
инкриминирания период от 05.01.2020г. до 02.02.2020г. на три дати до дома на М.П.,
за да осъществи режима на личен контакт с детето си, при което тя не му е
отворила врата и така не е изпълнила и е осуетила съдебното определение. Това е
така, защото настоящата инстанция приема, че не е налице пълно доказване на
твърдението в тъжбата, така както изисква закона.
ОТ ПРАВНА СТРАНА: Деянието по чл.182 ал.2 от НК
касае родител или друг сродник, който не изпълни или по какъвто и да е начин
осуети изпълнението на съдебно решение относно упражняване на родителски права
или относно лични контакти с дете. Престъплението има особен субект, в
настоящия случай родител- майката, а предмета му е влязло в сила съдебно решение,
по настоящото дело съдебно определение за привременни мерки относно режим на
лични отношения на бащата Ю. Ф. с детето Н.. Изпълнителното деяние засяга
обществените отношения свързани с безпроблемното осъществяване на регулярен и
непрепятстван контакт на дете с всеки от неговите разделени родители.
Законодателят е инкриминирал две форми на това деяние, а тъжителят в тъжбата си
е посочил и двете такива, а именно неизпълнение на съдебно решение и осуетяване
на изпълнението му. При така установената фактология подсъдимата М.П. от
обективна и субективна страна не е осъществила състава на нито едно от двете
посочени форми на престъплението по чл.182 ал.2 от НК. Това е така, защото не
се установи тя да е извършила каквито и да било действия или бездействия по
отношения на постановените привременни мерки на лични отношения на тъжителя Ф.
с детето си Н. в инкриминирания период от 05.01.2020г. до 02.02.2020г.
Настоящата инстанция следва да отбележи, че присъдата съгласно чл.303 ал.1 от НПК не може да почива на предположения, а обвинението следва да бъде доказано
по несъмнен начин на основание ал.2 на цитираната норма. В случая безспорно е
налице неосъществяване на установения със съдебен акт режим на бащата с детето
в периода от 05.01.2020г. до 02.02.2020г., но без наличието на виновно
поведение- действие или бездействие, от страна на подсъдимата, поради което
няма как да е налице престъпление, защото общественоопасните последици не са
настъпили в резултат на деяние на подсъдимата. И тъй като не се доказа, така
както изисква закона, да е осъществен състава на престъплението и по двете
форми на чл.182 ал.2 от НК, то съдът оправда подсъдимата М.П. по настоящото
дело.
Предвид изхода на делото и на основание чл.190 ал.1 от НПК съдът възложи на тъжителя Ю. Ф. направените по делото разноски от страна на
подсъдимата П. в размер на 1000.00лв. за адвокатска защита. Все поради това го
осъди и да заплати по сметка на Районен съд- Кърджали направените по делото
разноски за експертиза в размер на 384,30лв.
По изложените съображения, съдът постанови присъдата
си.
Районен
съдия: