РЕШЕНИЕ
№ 323
гр. Пловдив, 19.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, II СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Велина Бр. Дублекова
при участието на секретаря Каменка Т. Кяйчева
като разгледа докладваното от Велина Бр. Дублекова Търговско дело №
20225300900046 по описа за 2022 година
Предявени са обективно съединени искове по чл.432, ал.1 КЗ.
Ищецът А. М. Г., ЕГН **********, с адрес гр. ***, моли съда да
постанови решение, с което да осъди ответника ЗАД „ОЗК –
ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. София, ул. „Света София“ № 7, да му заплати обезщетение за претърпени
имуществени вреди в размер на 4239 лв. и неимуществени вреди в размер на
80 000 лв., в резултат на настъпило на ***г., на път ***, между гр. *** и гр.
***, ПТП, ведно със законната лихва считано от 23.06.2021г. до
окончателното изплащане на сумата. Претендира разноски. .
Исковата претенция се основава на твърденията, че ищецът е претърпял
ПТП на ***г., на път ***, между гр. *** и гр. ***, виновно причинено от
водача на товарен автомобил марка и модел „Волво ФЛЛ42 РД“ , с рег. №
***, Й. С. А., като ищецът е бил пътник на предна дясна седалка в лек
автомобил „Мицубиши Колт“, с рег. № ***, управляван от водача Б. Г.. За
процесното ПТП е образувано досъдебно производство № ***/ ***г. по описа
на РУ – ***. В резултат на ПТП на ищеца са причинени следните
травматични увреждания: фрактура с лекостепенна луксация на прешлен С4
1
спрямо С3 с разкъсване на междупрешленни дискове и оформяне на
травматична дискова херния. Проведеното лечение включва болничен
престой, оперативна интервенция и медикаментозна терапия. Изпитвал е
болки в травматичните части, които се засилвали при физическо
натоварване, както и при заемане на определена поза на тялото. Имал
затруднения при обличане, задоволяване на хигиенни потребности и други
елементарни битови дейности, като не е можел да се обслужва сам и е имал
необходимост от помощта на своите близки, което му създавало силно
неудобство. За продължителен период от време се задъхвал лесно и страдал
от бърза уморяемост при физическа активност, все още изпитва трудности
при изкачване на стълби, куца, като движението му е ограничено поради
продължаващите болки в кръста и краката. Оплаква се от силно главоболие и
постоянен световъртеж. Има трайно останали белези от извършените
оперативни интервенции, които предизвикат у ищеца чувство на неудобство и
неувереност. Все още не може да движи тялото си нормално, като
възстановяването му не е приключило. В резултат на ПТП за ищеца са
настъпили и негативни промени в психически и емоционален план. Пътният
инцидент се е отразил върху общото емоционално състояние на ищеца
поради изживения силен стрес, станал раздразнителен, изпитва чести приливи
на чувство на безпокойство и притеснение, изпитва неувереност и страх от
МПС, затворил се в себе си и ограничил социалните си контактни, намалял
апетитът му и има нарушения в съня. Твърди, че в резултат на претърпяното
ПТП е претърпял имуществени вреди, представляващи разходи за
закупуването на медицински консумативи /анатомичен шиен кейдж и
титаниеви плаки за предна шийна стабилизация на гръбнак/. Твърди, че към
датата на процесното ПТП за лек автомобил марка и модел „Волво ФЛЛ42
РД“ , с рег. № *** е имало валидно сключена застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“ с ответното дружество, полица № ***,
валидна до 29.01.2021г. Твърди, че на 23.06.2021г. е уведомил ответника за
настъпилото произшествие и е отправил извънсъдебна претенция до
ответното дружество за заплащане на обезщетение за претърпените
имуществени и неимуществени вреди, но такова не е платено.
Ответникът ЗАД „ОЗК – ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД в срока по чл. 367, ал.1
ГПК е подал отговор на исковата молба. Не оспорва, че към датата на
процесното ПТП за товарен автомобил марка и модел „Волво ФЛЛ42 РД“ , с
2
рег. № *** е имало валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност
на автомобилистите“ с ответното дружество, полица № ***, валидна до
29.01.2021г. Оспорва изложения в исковата молба механизъм на настъпване
на процесното ПТП, както и че то е причинено от противоправно и виновно
поведение на водача на застрахования при ответното дружество автомобил.
Оспорва сочените от ищеца травматични увреждания да са настъпили
вследствие на процесното ПТП, както и наличието на причинно- следствена
връзка между процесното ПТП и претендираните имуществени и
неимуществени вреди. Прави възражение за съпричиняване на вредоносния
резултат, дължащо се на поведението на ищеца, изразило в неизползване на
предпазен колан, както и в неспазване на предписаните на ищеца препоръки
за провеждане на възстановителния процес. Релевира възражение за
прекомерност на претенцията за обезщетение за неимуществени вреди, като
се излагат съображения, че претендираното от ищеца обезщетение за
претърпените от него неимуществени вреди е прекомерно завишено, в
противоречие с принципа за справедливост. Оспорва претендираната сума за
медицински изделия да е била заплатена в действителност от ищеца.
В срока по чл.372, ал.1 ГПК е постъпила допълнителна искова молба.
Поддържат се твърденията в исковата молба относно обстоятелствата и
причините, при които е настъпило процесното ПТП, както и твърденията за
претърпени травматични увреждания и във връзка с тях настъпилите
имуществени и неимуществени вреди. Оспорва възраженията на ответника
както неоснователни.
В срока по чл.373, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на допълнителната
искова молба. Поддържат се направените с отговора на исковата молба
оспорвания и възражения, както и направените доказателствени искания.
По същество ищецът чрез пълномощника си адв. В. пледира за
уважаване на исковете. Развива подробни съображения в представена
писмена защита.
По същество ответникът чрез пълномощника си адв.Ш. моли иска да
бъде отхвърлен.
Пловдивският окръжен съд, като взе предвид събраните по делото
писмени и гласни доказателства, както и доводите на страните намери за
установено следното:
3
По допустимостта на исковете.
Предявените искове са допустими и следва да бъдат разгледани по
същество.
По основателността на исковете.
По делото е прието като писмено доказателство препис от Определение
№ ***, по НОХД № ***г. по описа на Районен съд- Карлово, с което е
одобрено споразумение, влязло в законна сила на 26.04.2022г., по силата на
което Й. С. А., ЕГН **********, се признава, че е извършил виновно
престъпление по чл.343, ал.3, пр. 3-то, б „а“ , пр.1-во, алт. 2-ра, във вр. с ал.1,
във вр. с чл.342, ал.1 от НК за това, че при управление на товарен автомобил
марка и модел „Волво ФЛЛ42 РД“ , с рег. № ***, на ***г., на път ***, между
гр. *** и гр. ***, е нарушил правилата за движение и по непредпазливост е
причинил средна телесна повреда на повече от едно лице, а имено Б. Г. Г.,
изразяваща се в закрито счупване на десния малък пищял в долната част,
закрито размачкване на дясно ходило, които поотделно и по съвкупност са
довели до трайно затрудняване на десния малък пищял в долната част, и на А.
М. Г., изразяваща се в контузия на шийния отдел, счупване и изкълчване на
С4, травматична дискова херния С-3/4, контузия и притискане на основата на
корена на шията и средата на гръбначния канал, които по отделно и по
съвкупност са довели до трайно затрудняване на движенията на врата му.
Приетото като доказателство и цитирано по-горе споразумение, имащо
характер на присъда, постановена по наказателното дело, на основание чл.300
от ГПК, установява в настоящото производство факта на настъпване на
процесното ПТП, противоправността на деянието, извършено от Й. С. А. и
вината на последния.
За установяване механизма на настъпване на процесното пътно-
транспортно произшествие, във връзка с направеното от ответника
възражение за съпричиняване от страна на ищеца на настъпилия вредоносен
резултат, както и за установяване вида и характера на претърпените от ищеца
телесни повреди и причинно- следствената връзка между процесното ПТП и
съответните травматични увреждания по делото е допусната и изслушана
комплексна съдебно- медицинска и автотехническа експертиза, изготвена от
в.л. инж. С. М. и д-р Г. Б..
4
Настоящият съдебен състав кредитира изцяло заключението по
КСМАТЕ, същото е мотивирано и обосновано и не противоречи на събраните
по делото доказателства.
От заключението се установява, че най- вероятният механизъм на
настъпване на процесното ПТП е, че водачът Й. А. е управлявал т.а. „Волво“
на платното за движение на път *** гр. *** – гр. *** в посока от запад на
изток. През това време л.а. „Мазда 6“ се е движил по платното за движение по
същия път, в посока от изток на запад, срещу т.а. „Волво“, и л.а. „Мицубиши
Колт“, управляван от водача Б. Г., се е движел по платното за движение на
същия път, в посока от изток на запад, срещу т.а. „Волво“. В един момент
водачът на т.а. „Волво“ е допуснал автомобилът му да навлезе в лявата за
него лента на платното за движение. Така е настъпил неизбежен удар в
предната част на т.а. „Волво“ и л.а. „Мазда 6“. Водачът на л.а. „Мицубиши
Колт“ е реагирал, като екстрено е задействал спирачната система и е спрял, но
въпреки това е настъпил удар поради насрещното движение на т.а. „Волво“ ,
който удар е бил неизбежен. Ударът е настъпил в предната част на т.а.
„Волво“ и в предната част на л.а. „Мицубиши Колт“ . Съгласно
заключението от техническа гледна точка причините за настъпване на
процесното ПТП е, че водачът на т.а. „Волво“ Й. А. е навлязъл в лявата за
него лента на платното за движение на място, по начин и в момент , когато
това не е било безопасно, т.е. когато там насрещно се е движел. л.а.
„Мицубиши Колт“.
От заключението по КСМАТЕ се установява, че вследствие на
процесното ПТП ищецът е получил следните травматични увреждания:
контузия на шията, счупване и изкълчване на С4 шиен прешлен, разкъсване
на интервертебралния диск и травматична дискова херния на ниво С3/4,
контузия и компресия на шийни нервни коренчета и гръбначен мозък. В
конкретния случай ищецът е имал отслабена чувствителност по хода на
засегнатите нерви С4 и С5 двустранно, повече вдясно; лека отслабена сила на
дясна ръка, без оформена тежка пареза, както и тежко изразен шиен
вертебрален синдром. Налице са били лекостепенни органични увреди на
шийните нервни коренчета С4 и С5 и гръбначния мозък и тежкостепенни
функционални увреди на меките тъкани на шията. В конкретния случай
прешлената фрактура (счупване 4-ти шиен прешлен) не уврежда гръбначните
5
нерви и/ или гръбначния мозък, тя по- скоро показва силата на претърпяната
травма от ищеца. Получил е и травматично разкъсване на междупрешленен
диск С-3/4, поради което при ищеца са установени увреди на нервните
коренчета на С4 и С5 (сетивните смущения при ръцете) и лекостепенно
притискане на гръбначния мозък (слабостта на дясна ръка по типа на латентна
пареза). В това се изразява и контузия и компресия на нервни коренчета и
гръбначен мозък, клинично изявени при ищеца. Всички претърпени
увреждания от ищеца са с травматичен характер, настъпили са в резултат от
процесното ПТП, определят се като лекостепенни (функционални, с
лекостепенни органични увреди) шийна травми и са с преходен характер без
остатъчен невродефицит и/ или засягане важни функции на нервната система
на организма. Съгласно заключението при повторната хоспитализация на
ищеца през 2021г. той е бил лекуван за дегенеративна стеноза на
вертебралния канал в поясната област и дегенеративна дискова херния на
ниво Л5-Ес1 вдясно (ниско долу в кръста , при съчетаването на гръбнака с
тазовата кост). Това са хронични дегенеративни промени при лумбалния
гръбнак и нямат нищо общо с претърпяното ПТП, както и с шийната травма.
Няма причинно- следствена връзка между преживяното ПТП и полученото от
ищеца дегенеративно заболяване на гръбнака в поясно- кръстната област и
съответно повторната операция за стеноза на лумбалната област на гръбнака
през 2021г. Съгласно заключението след диагностициране на претърпените от
ищеца травми на шията, е последвало адекватно оперативно и консервативно
лечение, при операцията са били използвани специален изкуствен диск-
кейдж, както и титаниеви метални планки. Кейджа се заплаща изцяло, а
титатниевата планка – частично от пациента. Прилагана е обезболяваща и
симптоматична консервативна терапия, в условията на щадящ
имобилизационен за шията с яка на Шанц режим. Приложено е активно
клинично наблюдение и активно раздвижване. При стабилизиране на
състоянието му ищецът е бил вертикаризиран и активно самостоятелно
раздвижен. Изписан е след 7- дневно лечение и активно наблюдение, в добро
общо състояние: почти напълно отзвучаване на шийния вертебрален синдром
(болки, скованост, ограничени движения и дискомфорт в шийна област), без
данни за неврологична симптоматика и невродефицит от страна на главен и
гръбначен мозък. Персистирали са остатъчни сетивно прояви на ръцете и
дискомфорт в шийна област. Всички оплаквания са били най- силни в
6
първите една – две седмици след травмата и впоследствие са били с
регресиращ характер, до почти пълно отшумяване. При извършения от
вещото лице преглед на ищеца на 22.08.2022г. не се установяват данни за
вертебрален синдром, няма данни за доловима увреда на чувствеността и
силата на крайниците, не се установяват данни за неврологичен дефицит от
страна на шиен гръбначен мозък и шийни нервни окончания. Оздравителният
процес е протекъл в срок от три месеца и не са възникнали усложнения по
отношение на травмите на шията. Няма данни за останали постоянни
увреждания. Претърпените травми на шията са напълно излекувани.
Съгласно заключението по КСМАТЕ настъпилите травматични
увреждания не могат да бъдат избегнати или ограничени в каквато и да е
степен при ползването на обезопасителен колан, тъй като главата и шията не
могат да бъдат фиксирани от колан и при инерционен удар при ПТП са
подвластни на инерционните сили.
От събраните по делото доказателства, безспорно се установи, че в
резултат на процесното пътно-транспортно произшествие, станало на ***г.,
ищецът е претърпял следните травматични увреждания: контузия на шията,
счупване и изкълчване на С4 шиен прешлен, разкъсване на
интервертебралния диск и травматична дискова херния на ниво С-3/4,
контузия и компресия на шийни нервни коренчета и гръбначен мозък. Не се
установява сочените от ищеца стеноза на вертебралния канал в поясната
област и дискова херния на ниво Л5-Ес1 вдясно, за лечението на което
ищецът е претърпял през 2021г. оперативна интервенция, да са в пряка
причинно- следствена връзка с процесното ПТП. Напротив, по категоричен
начин се установява, че това са хронични дегенеративни промени на
лумбалния гръбнак и няма причинно- следствена връзка между преживяното
ПТП и полученото от ищеца дегенеративно заболяване на гръбнака в поясно-
кръстната област.
По делото са изслушани показанията на св. И. П. и св. М. Н. относно
техните преки впечатления за състоянието на ищеца след катастрофата и по
време на оздравителния процес, необходимостта от грижи, които близките на
ищеца са полагали за него, тъй като същият е имал затруднения при движение
и обслужване за ежедневни дейности.
От показанията на св. П. се установява, че свидетелят е близък приятел
7
на ищеца, посетил го е веднага след като ищецът е бил изписан от болницата
и в продължение четири- пет месеца след това са се виждали почти всеки ден.
Според показанията на свидетеля след инцидента ищецът лежал, психически
не бил добре, защото не знаел дали няма да остане инвалид. Изобщо не
изглеждал добре, бил много притеснен за здравето си. Имал нужда от помощ,
включително и финансова. Свидетелят му помагал да ходи до банята, за да се
изкъпе и измие, защото той не можел да стане, в продължение на два месеца
не можел да се движи самостоятелно. Помагал му за пазаруване до магазина,
защото ищецът не можел да ходи. В продължение на четири – пет месеца
свидетелят и други приятели на ищеца са му помагали, включително и
финансово. Според свидетеля до края на месец август, началото на септември
ищецът носел яка, за този период ищецът не се чувствал добре, като вземел
чаша, я изпускал, нямал сили да я вдигне. След като свалил шината станал по-
уверен. Ищецът бил променен след катастрофата, не бил същият човек,
когото свидетелят познавал, свидетелят му предлагал да работи заедно с него
в строителството, но ищецът нямал тази сила, която имал преди, чувствал се
отпаднал.
От показанията на св. Н. се установява, че се видяла с ищеца през месец
май 2020 г. Ищецът бил с яка на врата, бил доста отслабнал. На срещата
разказал на свидетелката за инцидента и ситуацията, в която бил. Бил
депресиран и отчаян от живота. По време на срещата посягал към чаша с
безалкохолна напитка, но ръката му треперела и казал на свидетелката, че не
може да вдига. Бил различен от човека, когото свидетелката познавала. След
тази среща свидетелката и ищецът задълбочили отношенията си. Ходели по
лекари и в София, за второ мнение, лекарите му казали, че няма да му се
възвърне на 100 %, правено било ЯМР. Психическото му състояние не било
добро, получавал паник атаки, страхувал се, когато пътувал в кола и насреща
идвал камион. Нощно време нямал пълноценен сън, бил нервен, сприхав,
страхувал се. Според свидетелката опорно- двигателната система на ищеца е
в трагично състояние. Към момента ищецът не се занимавал с нищо, защото
лекарите му забранили да вдига повече от 10 кг, иначе щял да остане в
инвалидна количка. След втората операция шест месеца спал на пода, било го
страх.
При това положение, с оглед на събраните по делото писмени и гласни
8
доказателства съдът намира за установено, че е налице фактическият състав
на разпоредбата на чл.45 от ЗЗД за ангажиране отговорността на причинителя
на описаните неимуществени вреди, а именно: деяние, противоправност,
вреди, причинна връзка между деянието и вредите.
Фактът на настъпване на ПТП и самоличността на извършителя – водач
на ПТП, неговата вина и противоправността на извършеното деяние са
безспорно установени по силата на одобреното от наказателния съд
споразумение, имащо характер на присъда, която е задължителна за
гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието
относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и
виновността на дееца.
Безспорно установени са и получените от ищеца травматични
увреждания, които са в пряка причинно- следствена връзка с процесното
ПТП.
Страните не спорят, като това обстоятелство е обявено от съда с
доклада по делото за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че към датата
на процесното ПТП с ответното дружество за управлявания от Й. А. товарен
автомобил е имало валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност
на автомобилистите“.
Предвид изложеното следва да се приеме, че застрахователното
дружество е материалноправно легитимирано да отговаря по предявения иск
с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ.
Съгласно чл. 432, ал.1 от КЗ увреденият, спрямо който застрахованият е
отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя.
Обезщетението обхваща причинените на трети лица - участници в
движението по пътищата вследствие използването на МПС неимуществени
вреди поради телесно увреждане или смърт. В настоящия случай наличието
на валидна застраховка Гражданска отговорност обосновава пасивната
легитимация на ответното дружество и задължението му за заплащане на
обезщетение за претърпените от ищеца имуществени и неимуществени вреди
от претърпените травматични увреждания.
Предявените искове по чл. 432, ал.1 от КЗ за неимуществени и
имуществени вреди против застрахователя са доказани по основание поради
9
наличието на основните елементи от състава му: наличие на валидно
сключена застраховка „Гражданска отговорност“ към датата на ПТП, деликт
със всички елементи на неговия състав (виновно и противоправно деяние,
вреда и причинна връзка между тях). В полза на ищеца е възникнало вземане
за застрахователно обезщетение за причинените му имуществени вреди,
представляващи направени разходи от ищеца за негово лечение, и
неимуществени вреди, изразяващи се във физически и психически болки и
страдания вследствие на получените травматични увреждания.
При определяне размера на обезщетението за понесените от
пострадалия неимуществени вреди съдът съобрази следното:
Ищецът е претърпял следните травматични увреди: контузия на шията,
счупване и изкълчване на С4 шиен прешлен, разкъсване на
интервертебралния диск и травматична дискова херния на ниво С-3/4,
контузия и компресия на шийни нервни коренчета и гръбначен мозък. По
отношение на сочените от ищеца стеноза на вертебралния канал в поясната
област и дискова херния на ниво Л5-Ес1 вдясно, съдът приема за безспорно
установено, че същите не са получени от ищеца в резултат на процесното
ПТП. Установява се от заключението по КСМАТЕ, че се касае за хронични
дегенеративни промени на лумбалния гръбнак и че няма причинно-
следствена връзка между преживяното ПТП и полученото от ищеца
дегенеративно заболяване на гръбнака в поясно- кръстната област. Няма
пряка връзка между процесното ПТП и констатираните дегенеративни
промени.
Шийната травма е довела до трайно затруднение движението на врата,
като възстановяване е било за период от около три месеца. Непосредствено
след инцидента ищецът е изпитвал болезненост в шийната област и
затруднени и болезнени движения във врата. Имал е отслабена
чувствителност и леко отслабена мускулна сила на дясната ръка, без
оформена тежка пареза. Всички оплаквания са били най- силни в първите
една- две седмици след травмата и впоследствие са намалявали до пълното
им отзвучаване. От болницата ищецът е изписан след седем дена, в добро
общо състояние, почти пълно отшумяване на шийния вертебрален синдром,
изразяващ се в болки, скованост, ограничени движения и дискомфорт в
шийната област. Ищецът е претърпял една операция, непосредствено след
10
инцидента, по време на която му е поставен изкуствен диск –кейдж, и
титаниева метална пластина, които са били необходими по отношение
подобряването на възстановителния период при шийната травма и предпазват
от последващи усложнения. След операцията е носел в продължение на 2-3
месеца имобилизираща подложка за шията – яка на Шанц, което е
препоръчително за профилактика на болката и да се подобри
възстановителния период постоперативно. Безспорно се установява по
делото, че втората операция през април месец 2021г. не е във връзка с
получените от процесното ПТП травматични увреждания, а е препоръчано
лечение за диагностицираната при ищеца дегенеративна болест на лумбалния
гръбнак, което заболяване няма причинно- следствена връзка с пътния
инцидент. Повторната операция за стеноза на лумбалната област на гръбнака
през 2021г. няма причинно- следствена връзка с процесното ПТП. Не се
установи от събраните по делото доказателства оздравителният процес да е
протекъл с усложнения и с извън обичайното за този вид травма
продължителност. От заключението по КСМАТЕ се установява, че при
извършения от вещото лице преглед на ищеца на 22.08.2022г. не се
установяват данни за вертебрален синдром, няма данни за доловима увреда на
чувствеността и силата на крайниците, не се установяват данни за
неврологичен дефицит от страна на шиен гръбначен мозък и шийни нервни
окончания. Претърпените травми на шията са напълно излекувани.
Следователно не се доказват твърденията на ищеца, че възстановяването му
не е приключило и че той не може все още да движи тялото си нормално.
Показанията на св. Н., че с ищеца са ходили на лекари в София, които са му
казали, че няма „да му се възвърне на 100%“ не мотивират извод в обратна
насока, тъй като по делото не е представена каквато и да е била медицинска
документация – за извършени такива прегледи от специалисти, назначени и
направени изследвания, включително твърдяното от свидетелката ЯМР. Не на
последно място от показанията на свидетелката не става ясно дали тези
прегледи при специалисти в София за второ мнение и направено ЯМР касаят
травматичното увреждане на ищеца вследствие на процесното ПТП или
оплакванията в поясно- кръстната област и променената чувствителност и
дискомфорт в долните крайници, които са вследствие от дегенеративни
промени при ищеца в областта на лумбалните прешлени. Също така не се
установява от събраните по делото доказателства, че ищецът е с трайно
11
загубена или намалена работоспособност, както и че същият има предписани
от лекари ограничения при вида на труд, който може да полага, и обема на
работа и интензитета на физическите натоварвания. Показанията на
свидетелите, че ищецът се чувствал отпаднал и нямал сила, за да работи в
сферата на строителството (св. П.), както и че сега не се занимава с нищо,
защото е противопоказно за здравето му да продължи да се занимава със
сонди и изкопаване на кладенци (св. Н.) са в противоречие със заключението
на вещото лице по КСМАТЕ, както и не се подкрепят от други писмени
доказателства, че това състояние на ищеца е вследствие от получените при
процесното ПТП травми, а не от хроничните дегенеративни промени на
лумбалния гръбнак при ищеца. Св. Н. сочи, че д-р Б. е забранил на ищеца да
вдига повече от 10 кг, иначе щял да остане в инвалидна количка. От
приложената по делото медицинска документация – ИЗ № ***г. от болничния
престой на ищеца за периода 07.04.2021г. – 12.04.2021г. в УМБАЛ „Св. Г.“
ЕАД /л.216-л.248/, конкретно предоперативна епикриза /л.230/, се установява,
че д-р Д. е лекуващ лекар на ищеца в отделението по неврохирургия в
УМБАЛ „Св. Г.“ ЕАД, за периода 07.04.2021г. – 12.04.2021г., когато на
ищеца е извършена оперативна интервенция във връзка с дегенеративна
дискова херния на ниво Л5-Ес1 вдясно. Следователно дадените от д-р Д.
медицински препоръки са във връзка с лечението на дегенеративната стеноза
на вертебралния канал в поясната област и дегенеративната дискова херния в
същата област при ищеца, а не във връзка с получените от ищеца
травматични увреждания вследствие с процесното ПТП.
Не се доказват твърденията на ищеца за силно главоболие и
световъртеж, които да са в причинна връзка с получените при процесното
ПТП травми. От заключението на вещото лице по КСМАТЕ се установява, че
диагностицираните регенеративни промени в областта на лумбалните
прешлени биха могли да обяснят продължаващите оплаквания от променена
чувствителност и дискомфорт в долните крайници и лумбалната област, както
и по- бързата уморяемост при походка. Следователно не се доказват
твърденията на ищеца, че за продължителен период от време се задъхвал,
изпитвал бърза уморяемост, куцал, имал ограничени движения в кръста и
краката, изпитвал затруднения при изкачване на стълби, които оплаквания да
са в пряка причинно- следствена връзка с процесното ПТП и провокирани
вследствие на пътния инцидент травми. Тези оплаквания са обясними с
12
констатираните при ищеца дегенеративни промени в областта на лумбалните
прешлени. По отношение на необходимостта от чужда помощ за обслужване
за ежедневни дейности – като обличане, хранене, поддържане на лична
хигиена, не се доказват твърденията на ищеца, че тази необходимост е била за
продължителен период от време. От заключението по КСМАТЕ се установява
безспорно, че след седем дена ищецът е бил напълно изправен и активно
раздвижен, бил изписан от болницата със самостоятелна стабилна походка, с
редуцирани болки, добър мускулен тонус, без невродефицит. Според вещото
лице вероятно му се е налагало помощ при някои ежедневни дейности,
свързани с по- голямо натоварване и по- голям обем движения. В тази връзка
не се кредитират показанията на св. П., че в продължение на 2 месеца ищецът
не е можел да се движи самостоятелно, че не е можел да ходи сам до банята,
да стане, да се изкъпе и измие. Не се кредитират показанията на свидетеля и в
частта, че ищецът нямал сила да държи чаша и я изпускал, както и че в
продължение на 4-5 месеца е носел имобилизиращата яка на Шанц. Тези
показания на свидетеля са в противоречие с обективните данни за
състоянието на ищеца и протеклия оздравителен процес. Свидетелката Н.
няма преки впечатления от състоянието на ищеца непосредствено след
инцидента и следващите два месеца, нейната първа среща с ищеца след
пътния инцидент е през месец май, т.е. след повече от два месеца от пътния
инцидент. Наблюденията й за състоянието на ищеца след втората операция са
неотносими, тъй като втората операция е във връзка с диагностицирани при
ищеца дегенеративни промени в областта на лумбалните прешлени, които не
са вследствие с процесното ПТП.
Безспорно ищецът е преживял и негативни емоции – стрес и нервно
напрежение и безпокойство, в резултат на претърпения пътен инцидент,
които съдът отчита при определяне на обезщетението.
С оглед гореизложеното, установената съдебна практика и принципите
на справедливост, установени в чл. 52 ЗЗД, съдът намира, че исковата
претенция за обезщетение от причинените травматични увреди: контузия на
шията, счупване и изкълчване на С4 шиен прешлен, разкъсване на
интервертебралния диск и травматична дискова херния на ниво С-3/4,
контузия и компресия на шийни нервни коренчета и гръбначен мозък, е
доказана, а предявеният иск следва да бъде уважен в размер от 35 000 лв.
13
Посочената сума, според съда, справедливо възмездява ищеца за
претърпените в следствие процесното ПТП физически болки в обичаен
размер и характер.
Съдът определя размера на дължимото за обезвреда обезщетение като
се ръководи от критерия за справедливост, съобразявайки разпоредбата на
чл.52 от ЗЗД и като взема предвид, че понятието справедливост не е
абстрактно, а е свързано с преценката на конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които следва да се зачетат. Такива обективни обстоятелства са
характера на уврежданията, посочени подробно по-горе; начина на
настъпването им и обстоятелствата, при които са извършени, вредоносния
резултат. С посочените размери, според настоящия състав на съда, ще се
реализира целта на института за репарация на търпените от ищеца
неимуществени вреди, като за разликата до пълния заявен размер, искът е
неоснователен.
При определяне размера, който ще се присъди на ищеца, следва да се
разгледа и наведеното от ответника възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат, изразяващо се в това, че ищецът е пътувал без
предпазен колан. За да е налице съпричиняване от страна на пострадалия е
необходимо да е установен конкретен принос от негова страна, т.е с
действията си същият обективно и конкретно да е допринесъл за
настъпването на вредоносния резултат. Релевантен за съпричиняването и
прилагането на чл.51, ал.2 ЗЗД е само онзи конкретно установен принос на
пострадалия, без който не би се стигнало до неблагоприятния резултат. В
настоящия случай обаче такъв конкретен принос от страна на ищеца не е
установен, тъй като от заключението по КСМАТЕ се установява безспорно,
че настъпилите травматични увреждания в шийната област не биха били
избегнати или ограничени в каквато и да е степен от наличието на правилно
поставен обезопасителен колан.
Предвид на изложеното искът за присъждане на обезщетение за
неимуществени вреди следва да бъде уважен за сумата от 35 000 лв., като до
пълния предявен размер следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Искът за обезщетение за имуществени вреди е основателен и следва да
бъде уважен изцяло, за пълния претендиран размер по следните съображения:
От заключението по КСМАТЕ се установява безспорно, че поставените
14
при извършената операция изкуствен диск – кейдж, и титаниеви метални
пластини са необходими по отношение подобряване на възстановителния
период при шийна травма, каквато е получена от ищеца, и тяхното поставяне
предпазва пациента от последващи усложнения. Установява се, че
изкуственият диск – кейдж, се заплаща изцяло от пациента, а титаниевата
планка – частично от пациента. По делото са представени писмени
доказателства – фактура № ***г. /л.18/, от които се установява, че дължимата
сума за шиен кейдж е в размер на 2760 лв., а за доплащане за титаниеви
планки за предна шийна стабилизация на гръбнака е в размер на 1479 лв. или
общо дължимата сума е в размер на 4329 лв. Следователно от събраните по
делото доказателства се установява, че въпросните разходи са били
необходими за лечението на ищеца, същите са действително извършени –
изкуственият диск – кейдж, и титаниевите планки за стабилизация, са
поставени на ищеца при извършената операция. Установява се също така, че
въпросните разходи не се поемат от НЗОК и при здравноосигурени лица.
Размерът на разходите се установява от издадената от болничното заведение
фактура, в която като пациент е посочен ищецът. Дължимата сума от 4239 лв.
е заплатена на 02.03.2020г., което обстоятелство се установява от квитанция
№ ***г. /л.170/, съдържаща се в предоставената от УМБАЛ „Св. Г.“
медицинска документация – ИЗ № ***г. от болничния престой на ищеца в
Клиника по неврохирургия, УМБАЛ „Св. Г.“ гр. Пловдив, за периода ***г. –
05.03.2020г.
По иска за присъждане на законна лихва.
Съгласно разпоредбата на чл. 429, ал.3, изр. второ от КЗ от
застрахователя се плащат само лихвите за забава, дължими от застрахования,
считано от датата на уведомяването от застрахования за настъпването на
застрахователното събитие по реда на чл.430, ал.1, т.2 КЗ или от датата на
уведомяване или на предявяване на застрахователната претенция от
увреденото лице, която от датите е най- ранна.
В настоящия случай, с оглед на това че няма данни застрахованият да е
уведомил застрахователя за настъпилото ПТП, то началният момент на
забавата е от датата на уведомяване на застрахователя от увреденото лице
или от датата на предявяване на претенцията пред него. От представените от
ищеца писмени доказателства – застрахователна претенция, вх. № ***. по
15
описа на ответното дружество /л.20/, се установява, че ответното дружество е
уведомено на 23.06.2021г.
С оглед на горното претенциите на ищеца за заплащане на обезщетение
за забава в размер на законната лихва върху присъденото обезщетение ще
бъде уважена считано от 23.06.2021г.
В частта по разноските.
Ищецът претендира разноски за адвокатско възнаграждение за
осъществена безплатна адвокатска помощ по чл.38, ал.1, т.2 и чл.36 от ЗАдв,
като бъде присъдено дължимото минимално възнаграждение, което в
настоящия случай, с оглед материалния интерес, съгласно разпоредбата на
чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1/ 09.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, възлиза на сумата от 3668,60 лв. с вкл. ДДС.
Съобразно уважената част от иска, на процесуалния представител на ищеца
следва да бъде присъдена сумата от 1614,18 лв. с вкл. ДДС /3668,60 лв. лв. х
0,44/ Адвокатско възнаграждение ще бъде присъдено на адв. Р. М., за която е
представен договор за правна защита и съдействие /л.159/, от който договор
се установява, че е договорена безплатна правна помощ, на основание чл.38,
ал.2 вр. ал.1, т.2 от ЗАдв.
Ответното застрахователно дружество претендира разноски в общ
размер на 4540 лв., за което са представени доказателства за извършени
такива /л.327-л.333 и л.110-л.111/, като по съразмерност на ответника следва
да бъдат присъдени разноски в размер на 2542,40 лв .
Ищецът е освободен от внос на държавна такса. В тази връзка и на
основание чл.78, ал.6 ГПК ответното дружество следва да бъде осъдено да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт следните суми: 1569,56 лева –
държавна такса съобразно уважената част от исковата претенция; 176 лева –
възнаграждение на вещи лица по КСМАТЕ, допусната и по искане на ищеца и
платени от бюджета на съда /400 лв. общо за КСМАТЕ/, изчислено съответно
на уважената част от исковата претенция.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК – ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК *********, със
16
седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Света София“ № 7, да
заплати на А. М. Г., ЕГН **********, с адрес гр. ***, обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания
вследствие причинените му телесни увреждания при ПТП, осъществило се на
***г., на път ***, между гр. *** и гр. ***, причинено от Й. С. А., ЕГН
**********, при управление на товарен автомобил марка и модел „Волво
ФЛЛ42 РД“ , с рег. № ***, в размер на 35 000 лв. /тридесет и пет хиляди
лева/, ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от
23.06.2021г. до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ като
неоснователен иска за разликата до пълния предявен размер от 80 000 лв.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК – ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Света София“ № 7, да
заплати на А. М. Г., ЕГН **********, с адрес гр. ***, обезщетение за
претърпени имуществени вреди, представляващи разходи за закупуване на
анатомичен шиен кейдж и титаниеви планки за предна шийна стабилизация
на гръбнак, вследствие причинените му телесни увреждания при ПТП,
осъществило се на ***г., на път ***, между гр. *** и гр. ***, причинено от Й.
С. А., ЕГН **********, при управление на товарен автомобил марка и модел
„Волво ФЛЛ42 РД“ , с рег. № ***, в размер на 4239 лв. /четири хиляди
двеста тридесет и девет лева/, ведно със законната лихва върху посочената
сума, считано от 23.06.2021г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК – ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Света София“ № 7, да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Окръжен съд-
Пловдив, съобразно уважената част от иска, държавна такса в размер на
1569,56 лв. /хиляда петстотин шестдесет и девет лева и петдесет и шест
стотинки/ и възнаграждение за вещи лица по допусната КСМАТЕ в размер
на 176 лв. /сто седемдесет и шест лева/ за производството по търг. дело №
46/ 2022г. по описа на Окръжен съд- Пловдив.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК – ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Света София“ № 7, да
заплати на адв. Р. И. М., с адрес гр. ***, адвокатско възнаграждение за
осъществена безплатна адвокатска помощ на основание чл.38, ал.1, т.2 във вр.
чл.36 ЗАдв в размер на 1614,18 лв. /хиляда шестстотин и четиринадесет
17
лева и осемнадесет стотинки/ за производството по търг. дело .№ 46/ 2022г.
по описа на Окръжен съд- Пловдив.
ОСЪЖДА А. М. Г., ЕГН **********, с адрес гр. ***, ул. ***, да
заплати на ЗАД „ОЗК – ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Света София“ № 7, разноски
в размер на 2542,40 лв . /две хиляди петстотин четиридесет и два лева и
четиридесет стотинки/ за производството по търг. дело № 46/ 2022г. по
описа на Окръжен съд- Пловдив.
Сумата може да бъде изплатена от ЗАД „ОЗК – ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД
на ищеца по банкова сметка: ***.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд
Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________
18