РЕШЕНИЕ
№ 31
гр. Враца, 27.01.2022 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ВРАЦА, АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на 18.01.2022г. /осемнадесети януари две хиляди
двадесет и втора година/ в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЕВДАЛИНА ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА КОЦЕВА
КРАСИМИР ГЕОРГИЕВ
при
секретаря МАРГАРИТКА АЛИПИЕВА и в присъствието на прокурора ВЕСЕЛИН ВЪТОВ, като
разгледа докладваното от съдия КОЦЕВА КАН дело №612 по описа на АдмС – Враца за 2021г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.208 и
сл. АПК, във вр. чл.63, ал.1 ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба,
предявена от РИОСВ-Враца против РЕШЕНИЕ №18/06.08.2021г., постановено по АНД №230/2021г.
по описа на Районен съд Бяла Слатина, с което е отменено издаденото от касатора
НП №4-27-ИМ/28.04.2021г. С касационната жалба се твърди, че оспореното решение
е неправилно, поради нарушение на материалния закон, постановено при съществени
нарушения на процесуалните правила и необосновано. Прави се искане за отмяна на
решението и потвърждаване на наказателното постановление, като законосъобразно по
изложени в касационната жалба съображения. Претендира се юрисконсултско
възнаграждение и се прави възражение за прекомерност на присъдените по делото
разноски.
Ответникът – Б.П., чрез представен писмен
отговор по жалбата от процесуалния му представител адв. Х. оспорва касационната
жалба, като неоснователна и необоснована. Моли за потвърждаване на оспореното решение,
с което е отменено наказателното постановление, като неправилно и незаконосъобразно.
Претендират се разноски по делото за адвокатско възнаграждение в размер на 370
лева, адвокатско възнаграждение по настоящото производство, представляващо
безплатна правна помощ по см. на чл.38 Закон за адвокатурата.
Участващият по делото прокурор от
ОП-Враца дава заключение за основателност на касационната жалба, а решението неправилно.
Посочва, че не са допуснати процесуални нарушения по ЗАНН при съставянето на
АУАН. Посочена е датата на нарушението, както и актът не е съставен извън сроковете
по чл.34 ЗАНН.
Административен
съд-Враца, в настоящия касационен състав, след преценка на доказателствата по
делото и във връзка с доводите на страните намира, че касационната жалба е
подадена в законоустановения 14-дневен преклузивен срок по чл.211, ал.1 АПК, от надлежна страна,
срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което същата е
допустима. Разгледана по същество
е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Предмет на делото
е Решение №18/06.08.2021г., постановено по
АНД №230/2021г. по описа на Районен съд Бяла Слатина, с което е отменено издаденото
от касатора НП №4-27-ИМ/28.04.2021г., с наложено на основание чл.127, ал.3 от Закон за
биологичното разнообразие, във вр. с чл.8,§1 от Регламент /ЕО/ №338/97, чл.16,
§1,т.“й“ от същия регламент адм. наказание „глоба“ в размер на 2 000/две
хиляди/лева на Б. И.П. ***. В оспореното решение е прието, че са допуснати съществени процесуални нарушения
при съставянето на АУАН, с оглед на което и НП е отменено, като
незаконосъобразно, без да е разгледан спора по същество. От една страна е
прието, че АУАН е съставен извън сроковете по чл.34 ЗАНН, тъй като
адм.нарушение е извършено на 20.01.2020г., а актът за установяване на
адм.нарушение е съставен на 26.02.2021г., т.е повече от една година. От
друга страна е прието, че в издадения АУАН е описано, че нарушението е
извършено на 10.02.2021г., като в НП адм.орган се е опитал да поправи грешката,
като е записал че нарушението е извършено на 20.01.2020г. Прието е, че по този
начин жалбоподателя е бил лишен от правото на защита да подаде възражение във вр. с вмененото му нарушение, както и че следва да
има единство между съставения АУАН и НП.
С решението е осъдена РИОСВ да
заплати на адв. С. Х. сумата от 300 лева с ДДС за адвокатска защита. С последващо решение № 32/28.09.2021г.,
постановено по АНД №230/2021г. на РС-Б.Слатина е изменено решението в частта за разноските, като е
отменено същото в частта му, с която РИОСВ е осъдена да заплати на адв. С.Х.
сумата от 300 лева с ДДС за адвокатска защита и е осъдена РИОСВ-Враца да
заплати на адв. С.Х. разноски по производството в размер на 370 лева с ДДС на
основание чл.38, ал.2 ЗА, вр. чл.18, ал.2 от Наредбата за минималните
адвокатски възнаграждения, в качеството му на процесуален представител на Б.П..
Така постановеното решение за
присъдените разноски по делото, надлежно връчено на страните не е оспорено от тях
и е влязло в законна сила. В тази насока възражението на касатора за
прекомерност на присъдените разноски по делото не следва да се обсъжда,
тъй като последващото решение за
присъдените разноски не е оспорено с
касационната жалба.
Настоящата касационна инстанция не споделя изцяло изводите на въззивния съд за
отмяна на НП, но като краен резултат решението е правилно и следва да остане в
сила.
Не се споделя извода на въззивния съд, че АУАН е съставен извън сроковете по чл.34 ЗАНН. Съгласно разпоредбата на чл. 34 ЗАНН не се образува административнонаказателно производство, ако не е съставен
акт за установяване на
нарушението в продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е
изтекла една година от извършване на нарушението, а за митнически, данъчни, екологични и валутни
нарушения……….. две години. В конкретния случай се касае за извършено екологично
нарушение по Закона за биологичното разнообразие и срокът е удължен на две
години от неговото извършване. Като не е съобразил този факт въззивният съд
неправилно е приел, че АУАН е съставен извън сроковете по чл.34 ЗАНН. В тази
насока възраженията на касатора са основателни.
Настоящата касационна инстанция, въпреки
това споделя извода на въззивния съд за
допуснато съществено процесуално нарушение относно датата на нарушението. От
описаната в АУАН фактическа обстановка е видно, че не е посочена датата на
извършване на нарушението и мястото, което
е в нарушение на чл.42,т.3 ЗАНН. В АУАН е посочена само датата
на която е извършена проверката и установено нарушението, а именно 10.02.2021г.,
но не и датата на която същото е извършено. Неправилно съдът приема, че така
посочената дата е и датата на извършване на нарушението. Описани са обстоятелствата
по установяване на нарушението, но не е посочена датата и мястото на
извършването му, което представлява съществено процесуално нарушение и води до
отмяна на наказ.постановление на това основание. В действителност тази
нередовност на акта е преодоляна в НП, като е посочена датата и мястото на извършване на нарушението - 20.01.2020г. в
гр.Бяла Слатина. Посочване на точната дата на нарушението е задължителен
реквизит, както на акта, така и на наказ.постановление и има съществено
значение при индивидуализация на нарушението, в същото време е и
предмет на доказване, поради което такъв пропуск не може да бъде
отстранен при издаване на наказ.постановление. Същият не може да бъде преодолян
и по реда на чл.53, ал.2 ЗАНН. Следователно, липсата на дата в съдържанието на акта
е съществено процесуално нарушение, което е основание за отмяна на издаденото
наказателно постановление, без да се разглежда спора по същество. С оглед санкционния
характер на производството по ЗАНН, в тежест на административнонаказващия орган
е да проведе законосъобразна процедура, която да завърши с издаване на
законосъобразен акт. С оглед на горното и възраженията на кастора в тази насока
са неоснователни.
При осъществения контрол по реда на
чл.218, ал.2 АПК относно валидността, допустимостта и съответствието на
решението с материалния и процесуалния закон,
касационната инстанция намира, че обжалваното решение е правилно, като краен
резултат и следва да остане в сила. Касационната жалба е неоснователна и като
такава следва да се остави без уважение.
При този изход на спора и при
своевременно направено искане за разноски по делото от процес. представител на
ответника адв. С.Х., не следва да се присъждат такива. От процес. представител
на ответника е депозиран писмен отговор по касационната жалба, но не е приложен
договор за правна защита и пълномощно за касационната инстанция въпреки, че
същия е описан като приложение към
жалбата. Видно от данните по делото такъв
не е приложен и представен към касационната жалба и не се съдържа по делото. А от
представеното пред въззивния съд пълномощно и договор за правна защита е видно,
че същото е само за РС, но не и за касационната инстанция. С оглед на горното и разноски на ответника не следва да се
присъждат в настоящото производство на
основание чл.38 ЗА и искането следва да се отхвърли, като неоснователно.
Водим от гореизложеното и на основание чл.221, ал.2 АПК Административен
съд – Враца
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №18/06.08.2021г., постановено
по АНД №230/2021г. по описа на Районен съд Бяла Слатина.
Отхвърля искането на адв. С.Х., в
качеството му на пълномощник на Б.П. за присъждане на разноски по делото
на основание чл.38 ЗА.
Решението е окончателно и не подлежи
на обжалване и протест.
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.