Р
Е Ш Е Н И Е
№
гр. Добрич, 10.12.2019 г.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
ДОБРИЧКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНА КОЛЕГИЯ, ТРЕТИ СЪДЕБЕН СЪСТАВ, в публичното
заседание на пети ноември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Галя Митева
При участието на секретаря Стоянка П., разгледа докладваното от съдия Митева АНД № 626
по описа на Добричкия районен съд за 2019 г. и за да се произнесе, взе следното
предвид:
Производството е по реда на чл. 59
и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от Р.Н.И. с
ЕГН **********, с адрес: ***, срещу НП № 18/08.04.2019 г., издадено от
Директора на ОДБХ – гр. Добрич, с което на жалбоподателя,
за нарушение по чл. 12, ал. 1 от Закона за храните, на основание чл. 42, ал. 1
от Закона за храните е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 1 500
/хиляда и петстотин/ лева.
С жалбата се иска отмяна на
наказателното постановление, като незаконосъобразно.
В съдебно заседание жалбоподателят
не се явява, като се представлява по надлежния ред. Пълномощникът на
жалбоподателя иска отмяна на наказателното постановление, като излага доводи за
несъставомерност на описаното в НП административно нарушение.
Въззиваемата страна чрез процесуалния
си представител счита жалбата за неоснователна, а наказателното постановление –
за правилно и законосъобразно.
Добричкият районен съд, като
прецени събраните доказателства и становищата на страните, намира за установено
следното:
Жалбата е допустима като
депозирана в законоустановения 7-дневен срок и от лице, което има правен
интерес.
Независимо от основанията,
посочени от жалбоподателя, съдът подложи на цялостна преценка обжалваното
наказателното постановление, какъвто е обхватът на въззивната проверка и
констатира следното:
В процесния случай
административно-наказателното производство е започнало с Акт за установяване на
административно нарушение /АУАН/ № 7891345 от 01.04.2019 г. АУАН е съставен от
компетентното длъжностно лице, съобразно разпоредбата на чл. 49, ал. 1 от Закона
за храните /ЗХ/ в присъствие на нарушителя, документирано с подписа му и в
присъствие на един свидетел, присъствал при съставяне на акта, надлежно е връчен
на нарушителя и съдържа необходимите реквизити по чл. 42 от ЗАНН. При
съставянето на акта нарушителят се е възползвал от правото си на обяснения и
възражения, като е изписал: „Имам възражения – Продавах тез яйца за прехрана на
пъдпъдъците. Искам да имам разрешително”. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН не е
депозирано писмено възражение по акта.
Обжалваното наказателно
постановление е издадено в рамките на срока по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН, както и в
инструктивния срок по чл. 52, ал. 1 от ЗАНН от компетентния административно-наказващ
орган, съобразно разпоредбата на чл. 49, ал. 2 от ЗХ, съдържа необходимите
реквизити по чл. 57 от ЗАНН и е надлежно връчено на нарушителя.
В АУАН като описание на
нарушението е посочено: „извършва търговия чрез предлагане за продажба”, а в
обстоятелствената част на НП е посочено „е извършвал търговия с храни в
нерегистриран по реда на чл. 12 от ЗХ обект, а именно чрез съхранение и
предлагане за продажба”. Съдът намира, че с добавяне на думата „съхранение” в
описанието не е нарушено правото на защита на нарушителя. В случая е приложима
разпоредбата на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН, съгласно която наказателното
постановление се издава и когато е допусната нередовност в акта, щом е
установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на
нарушителя и неговата вина. Постановление № 5/1968 г. на Пленума на ВС е
категорично, че въпросът, дали наказателното постановление е законосъобразно
издадено, трябва да се решава не с оглед на това, дали са допуснати въобще
нарушения при съставянето на акта, а преди всичко с оглед на това, доколко те
са пречка чрез надлежна проверка да се установи, че деянието е извършено и
деецът е известен.
Предвид изложеното съдът намира,
че наказателното постановление е законосъобразно в процесуален аспект.
По отношение на визираното
нарушение и приложимия материален закон съдът установи следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 12,
ал. 1 от Закона за храните, “Производство и търговия с храни в страната се
извършва само в обекти, регистрирани по реда на закона, които:
1. отговарят на хигиенните
и/или на ветеринарно-санитарните изисквания, определени с нормативен акт,
2. имат разработена
технологична документация за групите храни, които ще се произвеждат в обекта,
3. имат въведени:
а/ добри практики за
производство и търговия с храни и система за анализ на опасностите и критичните
контролни точки или процедури в съответствие с нейните принципи, когато
цялостното внедряване на системата е неприложимо,
б/ система за управление на
безопасностите на храните.
За нарушение на тази императивна
разпоредба, виновното физическо лице, ако не подлежи на по-тежко наказание се
наказва с глоба от 1500 до 2000 лв., а при повторно извършване на същото
нарушение – с глоба от 2000 до 4500 лв./чл. 42, ал. 1 от ЗХ/.
При преценка на събраните
доказателства, съдът установи следното:
На 30.03.2019 г. около 11.10 часа
във връзка с подаден сигнал на тел. 112 до Първо РУ на МВР - Добрич св. Я.П.К. ***
и св. И.Н.Ч. – технически сътрудник, съвместно с полицейските служители при
Първо РУ на МВР – гр. Добрич – св. св. Д.Х.Ж. и М.К.И., извършили проверка в района на „**” в гр. Добрич.
При проверката било установено,
че Р.И. бил застанал в редицата от лица, продаващи най-различни стоки, като пред
него имало поставена „касетка”, върху която били подредени няколко торбички с
пъдпъдъчи яйца, като на една
от тях имало поставена и цена. В хода на проверката И. се
държал агресивно, като дори изхвърлил част от яйцата в канала зад битака.
При така установеното в хода на
проверката св. К. съставила Доклад от извършена проверка /л. 8/, в който
описала, че в момента на проверката И. извършвал нерегламентирана продажба от
нерегистриран обект по чл. 12 от ЗХ на пъдпъдъчи яйца – 200 броя. Докладът бил
връчен на И., който посочил, че има възражения.
В хода на проверката били
съставени и Акт за възбрана № 1, Протокол за подлежащи на унищожаване суровини
и храни от животински произход, както и Разпореждане за насочване за
унищожаване, които също бил връчени лично на И., който отново посочил, че има
възражения.
С връчването на Доклада И. бил
уведомен, че следва да се яви
в ОДБХ гр. Добрич на 01 април в 09,00 часа за съставяне на АУАН. Той се явил, представил лична
карта и св. К. в присъствието на Н.И. съставила АУАН №
7891345/01.04.2019 г., с който вменила на жалбопдоателя нарушение по чл. 12,
ал. 1 от Закона за храните за това, че на 30.03.2019 г. в 11,10 ч. е извършвал
търговия чрез предлагане за продажба на 200 броя пъдпъдъчи яйца в нерегистриран
по чл. 12 ЗХ обект, а именно – на територията на общински пазар /* до бул. „Р*”,
гр. Добрич. Наличните 200 броя пъдпъдъчи
яйца са подредени на земята в торбички с обявени цени. В АУАН св. К. описала
като писмени материали всички съставени в хода на проверката документи.
АУАН бил връчен на Р.И., който се
е възползвал от правото си на обяснения и възражения, като собственоръчно изписал:
„Имам възражения – Продавах тез яйца за прехрана на пъдпъдъците. Искам да имам
разрешително”. Впоследствие
не се е възползвал от законното си право и не е депозирал допълнително
възражение в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН.
Въз основа на съставения АУАН е
издадено и атакуваното НП, с което административно наказващият орган е възприел
описаната в АУАН фактическа обстановка и е приел от правна страна, че Р.И. е
извършил нарушение на чл. 12, ал. 1 от ЗХ, като на 30.03.2019 г. на *, находящ
се в гр. Д*, бул. „*” е извършвал търговия в нерегистриран по реда на чл. 12 ЗХ
обект, а именно чрез съхранение и предлагане за продажба с обявени цени на 200
бр. пъдпъдъчи яйца, подредени на земята в торбички с обявени цени.
За гореописаното нарушение,
излагайки подробни мотиви за липса на основание за приложение на чл. 28, б. А ЗАНН /маловажност на деянието/, наказващият орган е наложил административно
наказание глоба в размер на 1 500 лева на основание чл. 42, ал. 1 ЗХ.
Изложената фактическа обстановка
съдът намира за безспорно установена въз основа на разпитаните в хода на
съдебното дирене свидетели, както и от приложените и приети по делото писмени
доказателства изчерпателно изброени в протоколно определение на съда и ценени
като логични, последователни и непротиворечиви - Наказателно постановление № 18/08.04.2019
г.; известие за доставяне; Доклад от извършена
инспекция в обект за производство и търговия с храни; АУАН № 7891345/01.04.2019
г.; Акт за забрана № 1/30.03.2019 г.; Разпореждане за насочване за унищожаване на суровини и
храни от животински произход № 1/30.03.2019 г.; Протокол
за подлежащи на унищожаване суровини и храни от животниски произход №
1/30.03.2019 г.; Чек лист за инспекция наобект за търговия на
дребно с храни; Справка от Областна дирекция по безопасност
на храните – Добрич вх. № 20098/09.10.2019 г.
При така установената фактическа
обстановка, съдът стигна до следните правни изводи:
Съгласно & 1, т. 60 от ДР на
ЗХ, “Търговия е процес на внос, износ, съхранение, транспорт, продажба и
предоставяне за продажба на храни, предлагане на храни в места за обществено
хранене, както и предоставяне на потребителите на безплатни мостри на храни”. В
следващата точка е дадено и определение на “търговец на храни” – всяко
физическо или юридическо лице, което се занимава с търговия с храни по смисъла
на т. 60.
В настоящия случай безспорно се
установява и доказва извършване на търговия от страна на наказаното лице на
територията на страната на стока – пъдпъдъчи яйца, която безспорно представлява
храна, както и че тази търговия на посочените в НП дата и място се е
осъществявала извън регистриран обект, т. е. такъв, за който да има издадено
удостоверение по чл. 12, ал. 9 от ЗХ.
В този
смисъл съдът не приема доводите на жалбоподателя, че не е доказано
осъществяването на търговия, т. к. не била установена конкретна продажба на яйца.
В случая от събраните доказателства безспорно се установява, че процесните
продукти пъдпъдъчи яйца – насочени за унищожаване и впоследствие унищожени
видно от Разпореждане № 1/30.03.2019 г. - при извършване на проверката са
открити на касетка, разпределени в торбички и с цена на една от тях. Това
обстоятелство и наличието на поставена цена е достатъчно за обосноваване на
извод, че продуктите са били представени за продажба, което е „търговия“ по
смисъла на § 1, т. 60 от ЗХ.
В подкрепа на този правен извод
се явяват както констатациите на проверяващите и полицейските служители,
обективирани в показанията им пред съда, така и от собственоръчно изписаните
възражения на жалбоподателя в АУАН. Наред с това подкрепа на обвинителната теза
съдът намира и в показанията на св. Н*И*И* – чичо на жалбоподателя, който
потвърждава, че И. е дошъл на пазара, извадил е торбичките с яйца, сложил ги е
на столчето /касетката/, но не продал нищо до идването на контролните органи, които
ако не били дошли, хората „можеше
да питат” за яйцата,
защото „то от другата страна
имаше и там продаваха пъдпъдъчи яйца, кокошки и други.”
Ето защо съдът намира за
безспорно доказано описаното нарушение.
Налице е и виновно поведение у извършителя,
доколкото последният следва да познава закона – в случая чл. 12, ал. 1 от ЗХ и
да ръководи поведението си съобразно нормативните изисквания.
От теорията е известно, че
административно-наказателното производство започва със съставянето на АУАН, но
както той, така и НП могат да се основават на други официални документи, още
повече, ако те са създадени в производството по контрол по спазване на
законодателството. Следователно всички съставени в хода на проверката документи
са неразделна част от административно-наказателното производство, още повече,
че същите са описани в АУАН и в издаденото въз основа на него НП.
С оглед горното, съдът намира така
описаното нарушение по чл. 12, ал. 1 от ЗХ за доказано, поради което
законосъобразно на основание чл. 42, ал. 1 от ЗХ, административно-наказващият
орган е санкционирал жалбоподателя.
Относно наведените от защитата
доводи за наличие на процесуално нарушение при съставяне на АУАН, изразяващо се
в това, че актът е съставен в присъствието на един свидетел, който не е
очевидец, при положение, че в хода на проверката е имало свидетели-очевидци:
Действително, АУАН е
съставен в присъствието само на един свидетел. Според настоящия състав обаче това не
представлява такова
нарушение на процесуалните правила, което да налага отмяна на обжалваното НП. Това се подкрепя и от разпоредбата на
чл. 43, ал. 1 от ЗАНН, съгласно която
разпоредба, актът се подписва от актосъставителя и поне един от посочените
свидетели, което очевидно е достатъчно същият да бъде редовен.
Освен това съгласно
разпоредбата на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН, наказателно постановление се издава и когато е
допусната нередовност в акта, стига да е установено по безспорен начин
извършването на нарушението, самоличността на извършителя и неговата вина,
обстоятелства, които очевидно в случая са налице. Постановление № 5/1968 г. на
Пленума на ВС е категорично, че въпросът, дали наказателното постановление е
законосъобразно издадено, трябва да се решава не с оглед на това, дали са
допуснати въобще нарушения при съставянето на акта, а преди всичко с оглед на
това, доколко те са пречка чрез надлежна проверка да се установи, че деянието е
извършено и деецът е известен.
Ето защо настоящият съдебен
състав приема, че при съставянето на АУАН и издаването на обжалваното наказателно
постановление не са допуснати нарушения на материалния закон. НП е обосновано и
не е постановено при непълнота на доказателствата.
По отношение на наложеното
наказание:
Административното наказание се
определя за всеки конкретен случай в рамките на посочените в правната норма
размери, съобразени с извършеното от нарушителя деяние. Това означава всяко
наказание да бъде конкретно определено и съобразено с отделния нарушител, с
неговата вина и различните смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, довели
до извършване на нарушението. Безспорно е установено от доказателствата по
делото, че наказаният е извършил виновно деяние /действие/, което по смисъла на
чл. 6 от ЗАНН е административно нарушение. Предвиденото административно
наказание по чл. 42, ал. 1 от ЗХ е глоба от 1500 до 2000 лв. Наложеното от
административно-наказващия орган административно наказание за нарушението по
чл. 12, ал. 1 от ЗХ е в минималния, предвиден от законодателя размер, а именно
глоба в размер на 1500 лв., поради което не подлежи на преразглеждане от съда.
Спазването на нормативните
изисквания за търговия с храни представлява гаранция за защита на здравето и
интересите на потребителите. С оглед значимостта на охраняваните с нарушената
материално-правна норма обществени отношения и с оглед наличието на важен
обществен интерес по отношения на търговията и производството с храни,
конкретното нарушение не би могло да бъде квалифицирано по чл. 28 от ЗАНН.
Така мотивиран, Съдът намери, че
обжалваното наказателно постановление е правилно и законосъобразно и следва да
бъде потвърдено, поради което и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН,
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
НП № 18/08.04.2019 г., издадено от Директора на ОДБХ – гр. Добрич, с което на Р.Н.И. с ЕГН **********, с адрес: ***, за нарушение по
чл. 12, ал. 1 от Закона за храните, на основание чл. 42, ал. 1 от Закона за
храните е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 1 500 /хиляда и
петстотин/ лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване с касационна жалба по реда на Административно-процесуалния кодекс
пред Административен съд – гр. Добрич в 14–дневен срок от уведомяването на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /Галя
Митева/