Р Е
Ш Е Н
И Е №701
гр.Пловдив,18.04.2013 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски окръжен съд,гражданско
исково отделение,Ігр.с.,в публично заседание на четиринадесети март през две хиляди и тринадесета година ,в
състав:
Окръжен съдия:Атанаска
Букорещлиева
при участието на секретаря Е.А.,като разгледа докладваното
от съдията гр.д.№ 895 по описа за 2009г. , за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
по делото е образувано по искова молба/уточнена с молба от 13.04.2009г./,подадена
от Г. Б. П. ,ЕГН ********** и Д.К.П. ,ЕГН
**********,двамата от ****,с която е предявен против П.Д.Н.,ЕГН **********,***,иск
с правно основание чл.59 ЗЗД , заявен като частичен- за заплащане на сумата от
50000лв. от общо 100000лв., представляваща
обезщетение за неоснователно обогатяване на ответницата за сметка на
ищците , вследствие ползването , за периода 08.11.1994г. до датата на завеждане
на исковата молба в съда, на част от собствения им недвижим имот пл.№1048,
целият с площ от 2695кв.м , находящ се в кв.59 от кв.**** , ****,която площ
възлиза на 50кв.м и е в границите на
описания имот-на имотната граница, откъм южната страна на имот №1048 ,която е
дъговидна.
Твърди
се в исковата молба,че по силата на нотариален акт №136/1994г. ищците са
собственици на описания в него недвижим
имот.Сочи се ,че с решение по гр.дело
№ 2868/1995г. на ПРС Х гр.с.,ответницата е осъдена да предаде владението
на една част от имота,предмет на нотариален акт №136/94г. ,с площ от 50кв.м,в
която е имало монтиран търговски обект.Въз основа на съдебното решение било
образувано изп.дело №3982/1995г. на СИС при ПРС,ІІІр. ,производството по което
било спряно по молба на ответницата - за обезпечаване на бъдещ иск по
чл.97,ал.1 ГПК/отм/.По повод предявяването на последния било образувано гр.д.№
3563/1996г.,което пък било спряно до приключване на гр.д.№3700/1996г. След
възобновяването му гр.д. № 3563/1996г. приключило с влязло в сила определение
от 12.10.2006г.Твърди се още,че и след приключване на посочените дела ответницата
продължава да ползва собствения на ищците имот без основание ,с което
последните обосновават интереса си от предявяване на иска за обезщетение. Претендира
се присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът-П.Д.Н.
е изразила становище за неоснователност на предявения иск.В депозирания по делото отговор
на исковата молба оспорва, че ищците са собственици
на горепосочения имот.Твърди,че замяната на недвижими имоти , предмет на
нотариален акт 136/1994г., е незаконосъобразна ,тъй като праводателят на
ищците- Т. К. се е легитимирал като собственик на заменения имот с решение на
ПК№590/1993г.,което впоследствие било отменено с решение №П1201/10.04.1996г. на
ПК-Пловдив .Това е довело до отмяна по реда на чл.231,ал.1,б.д ГПК/отм./ на
постановеното решение по гр.д.№2868/1995г. на ПРС, което е имало за предмет
искове по чл.108 ЗС и 59 ЗЗД, предявени от Т. К. и Г.П. против ЕАД”Р.” и П.Н. ,както
и потвърждаващото го решение по гр.д.№3429/1995г. на ПОС.Ответницата поддържа,че
владее въпросния имот на правно основание-сключен договор за аренда от 27.07.1990г.
Твърди ,че е придобила собствеността
върху 50/2695 идеални части от имота на основание придобивна давност, която е
започнала да тече от 28.12.1994г. ,като оттогава до настоящия момент владее
имота непрекъснато .След възобновяване на производството по настоящото дело,което
е било спряно до приключване на спора за собствеността по отношение на
процесния имот/предмет на гр.д.№3862/2009г./,ответницата е заявила, че е
преустановила ползването на последния към 2000г. Направено е от нейна страна възражение за погасяване на предявената
претенция по давност /в съдебно заседание на 25.10.2012г./.Допълнителни
съображения по спора са развити в
писмена защита на адв. У. -пълномощник на ответницата. Претендира се присъждане
на разноски.
Съдът,след
като прецени събраните по делото доказателства , поотделно и в тяхната
съвкупност , намира следното:
Не се спори между страните и се
установява от приложеното към настоящото дело гр.д.№ 3862/2009г. на ПРС,ХVІ
гр.с.,че с влязло в сила на 28.06.2012г. съдебно решение №2101/27.07.2009г. ,постановено
по това дело, са уважени предявените от Г.
П. и Д.П. против П.Н. искове с правно основание чл.108 и чл.109 от
ЗС,като ответницата е осъдена да предаде на ищците владението върху терен от
50кв.м в южната част на собствения им имот пл.№1048,кв.59,с площ от 2,695дка,находящ
се в ****, на който тя държи метален павилион без основание,както и да
демонтира и премести последния.
Видно от приетите по делото копия
от материалите по изп.д.№780/2009г. на ЧСИ В.А.,последното е образувано по
молба на Г.П. от 28.12.2009г. и изпълнителен
лист от 28.12.2009г. ,издаден въз основа на решение №2083/ 16.12.2009г. по
в.гр.д. №2755/2009г. на ПОС ,с което е потвърдено решение по гр.д.№3862/2009г.
на ПРС. Установява се от данните по изпълнителното дело ,че на 13.01.2010г.
ищците са въведени във владение на недвижимия имот- терен от 50кв.м в южната
част на имот пл.№1048 от кв.59, ***, след като е бил демонтиран поставения върху
него павилион от смесена конструкция/ламарина,желязо,талашит/.
Разпитани са по делото свидетелите
на ответната страна- С. А. и М. П. В.,от чиито показания се установява ,че П.Н.
е работила в магазин за хранителни продукти, представляващ метален павилион , разположен
в дворно място на П.. В двора имало и други обекти-книжарница, рибарски магазин
и кафене.П. закупила павилиона и след това го преустроила. През 1995г. или
малко преди това Д.П. поставил телена
ограда ,висока около 1,50м,която заграждала терен за паркинг, като достъпът до
магазина бил единствено през входа на паркинга.Свидетелят А. не знае кога е премахнат павилиона на П., а свидетелката В.
сочи,че ответницата го е ползвала и след
2007г.
В производството пред настоящата
инстанция е прието заключението на СТЕ, с вещо лице И.Г. ,според което размерът
на дължимото обезщетение по средни
пазарни наемни цени за процесния
недвижим имот за периода 08.11.1994г. до 01.04.2009г. възлиза на 16 487лв.
,а за периода 01.04.2009г. - 10.01.2010г.-1120лв.
При така установените фактически
обстоятелства и събрани доказателства,съдът намира ,че предявеният иск се явява
частично основателен.
Съгласно разпоредбата на чл.59 ЗЗД, всеки , който се е обогатил без основание
за сметка на другиго е длъжен да му върне онова,с което се е обогатил до
размера на обедняването.
За да се уважи иск с посоченото правно основание е необходимо да се
установят в процеса следните предпоставки-обедняването на ищеца ,който
претендира обезщетение, произхождащо от неоснователното ползване от ответника
на собствения му имот, обогатяването на ответника и наличието на причинна
връзка между обедняването и обогатяването.
В разглеждания случай спорът за
собствеността по отношение на процесния имот е разрешен между страните по
делото със сила на присъдено нещо.С влязлото в сила съдебно решение на ПРС по гр.д.№
3862/2009г. е признато за установено,че Г. и Д. П. са
собственици на терен от
50кв.м в южната част на собствения им имот пл.№1048,кв.**,в ****,както и че липсва основание за упражняване на фактическа власт от
ответницата върху този имот, като
съгласно чл.108 от ЗС същата е осъдена да предаде на ищците владението върху
него.В мотивите към решението е прието,че правото на собственост е възникнало в
патримониума на ищците по силата на извършената през 1994г. правна сделка-замяна,
сключена с нотариален акт №136/ 1994г., и изрично е отречено, ползването на
имота от П.Н. да е осъществявано при наличието на валидно правно основание.
С горепосоченото решение е даден
отговор на всички спорни въпроси между страните и са отречени претендираните от
ответницата права,поради което възраженията й, направени в настоящото
производство, че ищците не са придобили правото на собственост върху процесния
имот въз основа на договора за замяна, обективиран в представения по делото
нотариален акт №136,т.49, д.№14535/1994г. , тъй като праводателят им Т. К. не е
бил изключителен негов собственик ,не следва да се разглеждат отново. Не следва да се обсъждат и наведените доводи в писмената защита на адв.У.
,касаещи валидността на решение №590/22.06.1993г. на ПК –Пловдив ,с което
имотът е бил възстановен на Т. К. по реда на ЗСПЗЗ в стари реални граници.
Същите са били заявени по гр.д. 3862/2009г. и са коментирани от съда , като е счетено, че
спорът за собственост между наследниците на
К. и Т. Ц. против настоящите ищци по образуваното гр.д.№3700/96г./с
предмет иск по чл.108 ЗС/е бил разрешен с влязло в сила съдебно решение ,с
което е прието, че въпросното решение на ПК е породило правно действие и
собствеността върху имота е била надлежно възстановена на праводателя на ищците .
На следващо място,съдът намира за
доказано и твърдението на ищците, че в целия исков период ответницата е
упражнявала фактическа власт върху процесния имот . Първоначално същата е
признала ,че е ползвала имота в посочения период,като е държала върху терена
павилион за търговия. Поддържала е в отговора на исковата молба/стр.3 и 4 /,че
владее този имот, считано от 27.07.1990г. /когато е сключила договор за аренда
с фирма „Р.”/ и досега ,като се е позовавала на изтекла в нейна полза
придобивна давност, започнала да тече от
28.12.1994г.,а впоследствие е заявила , че ползването на имота е било
преустановено след 2000г. От събрания в настоящото производство доказателствен
материал обаче не се установи ответницата да е освободила спорния имот преди 13.01.2010г.,когато е изпълнено от ЧСИ В.А. решението на ПОС по в.гр.д.№2755/2009г. Видно е от данните по изп.д.
№780/2009г. и от съдържанието на приложения протокол за въвод във владение от 13.01.2010г.,че
на 28.12.2009г. на П.Н. е изпратена покана за доброволно изпълнение, връчена
при отказ на 29.12.2009г. ,като в посочения протокол е отразено,че към датата
на въвода длъжникът не е изпълнил доброволно задължението си за предаване
владението на описания имот и за демонтирането на разположения върху него
павилион. Твърденията на ответницата, че е ползвала имота до 2000г. не намират
опора и в изслушаните свидетелски показания-свидетелят А. не си спомня кога П.
е напуснала обекта,а свидетелката М. В. заявява,че това е станало след 2007г.
При така установените обстоятелства се налага извод , че за претендирания период ответницата
е ползвала процесния терен, собственост на ищците ,без правно основание и при
наличието на противопоставяне от тяхна страна, без да им заплаща разноски за
ползването, при което се е обогатила
неоснователно със спестения от нея наем .От друга страна, налице е и обедняване на собствениците, тъй
като те са лишени от дохода ,който биха получили ,ако бяха предоставили
собствения си имот за ползване на друго лице.
Имайки предвид изложеното,съдът
намира, че претенцията на ищците, основаваща се на неоснователното обогатяване
на ответницата,се явява доказана по основание и следва да бъде уважена,като се
постанови решение за осъждането на последната да им заплати обезщетение за
ползването на имота за посочения период от време.
Размерът на дължимото обезщетение
е съизмерим с пазарния наем на вещта, както е възприето в съдебната практика ,
и в случая следва да се определи съобразно заключението на СТЕ от 01.02.2013г.,което съдът кредитира като
обективно, компетентно изготвено и неоспорено от страните. Според заключението средно-пазарният наем за процесния
имот за периода 08.11.1994г. до
01.04.2009г. е в размер на 16487лв. За тази сума /или съотв. по 8243,50лв. за
всеки от ищците/ предявеният иск се явява основателен и доказан и следва да се
уважи ,а в останалата част до претендирания размер от 50000лв. от общо
100000лв. ще се отхвърли ,като неоснователен. Тук следва да се отбележи, че
заключението ,в частта му, в която е изчислен и средно-пазарен наем за времето
от 01.04.2009г. до 10.01.2010г., се явява неотносимо към предмета на спора, тъй
като ищците не са претендирали присъждане на обезщетение по реда на чл.59 ЗЗД за този период.
Възражението за погасяване по давност на исковата
претенция е направено от ответницата
след срока по чл.133 от ГПК и не следва да се взема предвид при решаване на
спора по същество.В отговора на исковата молба същата е трябвало да посочи становището си по допустимостта и
основателността на иска, становище по обстоятелствата на иска,т.е. по
релевираното от ищците основание на иска, възраженията си срещу иска и
обстоятелствата, от които произтичат тези възражения, т.е. тези, на които ответницата
основава защитата си по съществото на спора, както материалноправни, така и
процесуалноправни.С отговора на исковата молба се преклудират възраженията,които
не са свързани със служебно приложение на материалния и процесуален закон от
съда.Това са въпросите,по които съдът не се произнася,ако не е сезиран с изрично
възражение на страната,между които е и това за изтекла давност.
С оглед изхода на правния спор и
на основание чл.78,ал.1 от ГПК ,ответницата следва да бъде осъдена да заплати
на ищците направените по делото разноски/в т.ч. 2000лв.-ДТ,142лв. за СТЕ,заплатени
адвокатски хонорари съгласно отразеното в договорите за правна защита и
съдействие 1200лв.-за адв.Н.М. и 1000лв.-адв.Л.М./,които са в размер на 748,84лв.
за Г.П. и на 682,89лв.-за Д.П.,изчислени съобразно уважената част на
претенцията. Съдът счита,че няма основание да се присъждат останалите суми, посочени
от ищците в т.нар.списък за разноски и за
които са представени доказателства-вносна бележка от 03.09.2012г., квитанция,
фактура от 04.09.2012г.,тъй като те касаят разноски по изпълнителното
производство.
На основание чл.78,ал.3 от ГПК,
ищците следва да бъдат осъдени да заплатят на ответницата направените по делото разноски/
заплатено адвокатско възнаграждение от 2450лв. съгласно приложена по делото
разписка- л.135/в размер на 1642лв.,изчислени съобразно отхвърлената част на
иска .
Предвид изложеното ,съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА П.Д.Н.,ЕГН **********,***, да заплати на Г.Б.П.,ЕГН ********** и Д.К.П. ,ЕГН **********,и двамата от ****, общо сумата от 16487/шестнадесет хиляди
четиристотин осемдесет и седем/лв. или съотв. по 8243,50лв. за всеки от
тях, представляваща обезщетение за
ползването без основание от П.Д.Н. на собствения на ищците недвижим имот:терен
от 50кв.м в южната част на собствения им имот пл.№1048,кв.59,с площ от 2,695
дка, находящ се в ****,в периода 08.11.1994г. до 01.04.2009г./датата на
завеждане на исковата молба в съда/,като за разликата над 16487лв. ОТХВЪРЛЯ предявения частичен иск за
сумата 50000лв. от общ размер от
100000лв., като неоснователен.
ОСЪЖДА П.Д.Н., ЕГН **********,***, да заплати на Г. Б. П.,*** сумата от 748,84/седемстотин
четиридесет и осем лв. и осемдесет и четири ст./лв и на Д.К.П.,***, сумата от 682,89/шестстотин осемдесет и два лв. и
осемдесет и девет ст./лв.-разноски по производството,изчислени съобразно
уважената част на иска.
ОСЪЖДА Г. Б. П.,ЕГН********** и Д.К.П., ЕГН **********,двамата
от ****,да заплатят на П.Д.Н.,ЕГН **********,***,сумата от 1642/хиляда шестстотин
четиридесет и два лв./лв.,представляваща направени разноски по делото,изчислени
съобразно отхвърлената част на иска.
Решението
подлежи на обжалване пред Пловдивския апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му.
Съдия: