Решение по дело №70250/2009 на Районен съд - Монтана

Номер на акта: 69
Дата: 20 юли 2009 г. (в сила от 20 юли 2009 г.)
Съдия: Румен Петков
Дело: 20091630170250
Тип на делото: Брачно дело
Дата на образуване: 12 юни 2009 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

гр. МОНТАНА

20.07.2009г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в открито заседание на тридесети юни през две хиляди и девета година, в следния състав:

 ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЕН ПЕТКОВ

при секретаря Т.Ц., като разгледа докладваното от съдията ПЕТКОВ гражданско дело № 250 по описа за 2009 година и за да се произнесе, СЪДЪТ взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 330 ГПК (обн., ДВ, бр. 59 от 20.07.2007г., в сила от 1.03. 2008г., образувано по молба за развод по взаимно съгласие, с правно основание на молбата по чл. 100 СК.

Молителите М.П. К. – А. от гр. Лом, ЕГН xxxxxxxxxx и П.Ц.А. xxx, ЕГН xxxxxxxxxx твърдят в молбата си, че на 30.06.1996г. са сключили граждански брак, от който имат родено едно дете: А. П. А. xxx, ЕГН xxxxxxxxxx. Поддържат, че още в началото на брачната им връзка възникнали недоразумения, породени от различията помежду им по отношение на различие в характерите, манталитет и различно отношение към обикновени житейски ценности. Тези различия довели до сериозно емоционално отдалечаване един от друг и като краен резултат от това, през лятото на 2008г. (от м. август с. г. ) живеят във фактическа раздяла. На практика всеки от двамата съпрузи има свой отделен живот, без да се интересува от другия. В тази връзка и двамата молители поддържат, че бракът им е дълбоко и непоправимо разстроен, поради което те желаят да бъде прекратен по взаимно съгласие, което видно от твърденията в молбата им е сериозно и непоколебимо. Постигнали са помежду си и представят споразумение по смисъла на чл. 101 СК, с което се уреждат правните последици от развода.

Петитумът на молбата е след като се убеди в основателността на молбата им съдът да постанови решение, с което да утвърди постигнатото споразумение между двамата молители и прекрати брака им, като дълбоко и непоправимо разстроен, по взаимно съгласие, което ще потвърдят и в съдебното заседание.

ДОКАЗАТЕЛСТВАТА по делото са писмени.

СЪДЪТ, като разгледа молбата и прецени доказателствата по делото във връзка с доводите на молителите и съобразявайки особените правила на чл. 330 ГПК приема следното:

Молителите са съпрузи, като гражданският им брак е сключен на 30.06.1996г. в гр. Лом обл. Монтана с Акт за граждански брак № 66/30.06.1996г., от който брак те имат родено едно дете: А. П. А. xxx, ЕГН xxxxxxxxxx, видно от приложените по делото удостоверение за сключен граждански брак (л. 6) и удостоверение за раждане (л. 7).

Обективните данни по делото сочат на дълбоко и непоправимо разстройство на брака, дължащо се на причини, които не подлежат на по-обстойно обсъждане и изясняване предвид безспорния и охранителен характер на настоящето съдебно производство. В същото време е налице сериозно и непоколебимо съгласие на съпрузите да се разведат, в което съдът се убеди непосредствено, изслушвайки изразените становища от всеки един от тях в открито съдебно заседание.

Представеното споразумение по разбиране на съда отговаря на изискванията на чл. 101 СК, като урежда всички последици от развода и според разбирането на съда в него интересите на детето са защитени по възможно най-добрия начин.

Ето защо и предвид гореизложеното това споразумение следва да бъде утвърдено и с настоящето съдебно решение се допусне развод по взаимно съгласие на молителите и бракът им бъде прекратен, поради настъпилото в него дълбоко и непоправимо разстройство.

ПРИ ТОЗИ ИЗХОД НА ДЕЛОТО следва да бъде определена окончателната държавна такса за допускане на развода, която в случая е в размер на 40 лева (съгласно чл. 6, т. 3 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК (обн., ДВ, бр. 22 от 28.02. 2008г. ), а така също се присъди и следващата се държавна такса относно издръжката на детето – в размера установен в чл. 7, т. 2 от цит. Тарифа във връзка с чл. 69, ал. 1, т. 7 ГПК. В тази

връзка и с оглед чл. 329, ал. 1, изр. 2 ГПК молителите дължат довнасяне по сметка на Районен

съд – Монтана на още 15 лева допълнителна държавна такса за допускане на развода, както и да заплатят 28.80 лева държавна такса върху споразумението за издръжката на детето (2% от сбора на платежите за три години) и 15 лева държавна такса за промяна на име. Молителите дължат и заплащане по 5 лева държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

Разноските по делото остават в тежест на молителите, така както са направени.

Мотивиран от гореизложеното СЪДЪТ

РЕШИ:

ПРЕКРАТЯВА БРАКА на М.П.К. xxx  xxxx  , ЕГН xxxxxxxxxx (съдебен адресат: адв. М.К. xxx) и П.Ц.А. xxx, ЕГН xxxxxxxxxx (съдебен адресат: адв. М.К. xxx), сключен на 30.06.1996г. в гр. Лом обл. Монтана с Акт за граждански брак № 66/ 30.06.1996г., поради настъпилото в същия брак дълбоко и непоправимо разстройство, като ДОПУСКА РАЗВОД ПО ВЗАИМНО СЪГЛАСИЕ при условията на чл. 100 СК.

УТВЪРЖДАВА постигнатото между съпрузите М.П. К. – А. и П.Ц.А. СПОРАЗУМЕНИЕ по смисъла на чл. 101 СК по силата на което:

1.ПО ОТНОШЕНИЕ УПРАЖНЯВАНЕТО НА РОДИТЕЛСКИТЕ ПРАВА, ЛИЧНИТЕ ОТНОШЕНИЯ И ИЗДРЪЖКАТА НА РОДЕНОТО ОТ БРАКА МАЛОЛЕТНО ДЕТЕ:

1.1.Родителските права спрямо роденото от брака дете А. П. А. xxx, ЕГН xxxxxxxxxx се предоставя на майката М.П. К. – А..

1.2.Бащата П.Ц.А. има правото да осъществява лични контакти с детето А. П. А. по всяко време, който режим ще се съгласува между двамата родители на принципа на взаимната лоялност, продиктуван от най-добрия интерес на детето.

1.3.Бащата П.Ц.А. ще плаща на М.П. К. – А. като майка и законна представителка на малолетното дете А. П. А. –р. 1.12.1996г. по 40 (четиридесет) лева месечна издръжка, считано от 1.06.2009 г. до настъпването на обстоятелства, имащи значение за изменяване или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена съобразно падежа й вноска до окончателното й изплащане.

2.ПО ОТНОШЕНИЕ НА ИМУЩЕСТВЕНИТЕ ОТНОШЕНИЯ МЕЖДУ СЪПРУЗИТЕ, ПОЛЗВАНЕТО НА СЕМЕЙНОТО ЖИЛИЩЕ, ИЗДРЪЖКАТА МЕЖДУ СЪПРУЗИТЕ И ФАМИЛНОТО ИМЕ:

2.1.През време на брака двамата съпрузи не са придобили движимо и/или недвижимо имущество, представляващо съпружеска имуществена общност по смисъла на чл. 19 СК.

2.2.Семейното жилище, находящо се в гр. Монтана, ж. к.  xxxx  , след развода ще се ползва от съпруга П.Ц.А..

2.3. Съпрузите не си дължат издръжка един на друг.

2.4.След прекратяването на брака съпругата М.П.К. ще носи предбрачното си фамилното име К., като второто й фамилно име, добавено при сключването на прекратения брак се заличава.

ОСЪЖДА М.П. К. – А. и П.Ц.А. с посочени по-горе адреси и ЕГН ДА ЗАПЛАТЯТ по сметка на РАЙОНЕН СЪД–МОНТАНА сумата 15 (петнадесет) лева допълнителна държавна такса за допускане на развода, както и 28.80 лева(двадесет и осем лева и осемдесет стотинки) държавна такса върху споразумението в частта му относно издръжката, 15 (петнадесет) лева държавна такса за промяна на име и по 5 (пет) лева държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

РЕШЕНИЕТО не подлежи обжалване.

 

 РАЙОНЕН СЪДИЯ: