Решение по дело №8003/2021 на Софийски районен съд

МОТИВИ
към решение по НАХД № 8003/2021 г. по описа на СРС, НО, 13 с-в.

Производството е образувано по постановление на СРП по реда на чл.375 от
НПК, с предложение за освобождаване от наказателна отговорност и налагане на
административно наказание по чл. 78а от НК на ХР. ИЛ. Б. за това, че на 08.11.2017 г. в
гр. София, бул. „Г.М.Димитров“, № 52А с писмо с изх.№ УП-10-1145 от 31.10.2017 г.
на ВТУ "Св. св. К.иМ." съзнателно се ползвал пред А.А.Х. – главен специалист в
Национален център на информация и документация от преправен частен документ –
препис извлечение от Решение на заседание на Академичен съвет, проведено на
18.04.2016 г., №4 на ВТУ "Св.в. К.иМ.", в частта му, касаеща Решение № 4.4.6, за да
докаже, че съществува правоотношение, а именно, че АС на ВТУ е признал дипломите
за завършено висше образование, придобито в чужбина на лица, съгласно приложен
списък, с цел приемането им за дистанционно обучение с практика в Център за
квалификация за придобиване на професионалната квалификация "Учител", като за
самото му съставяне не може да се търси отговорност от Б. - престъпление по чл. 316,
пр. 1, вр. чл. 309, ал.1 от НК.

В съдебно заседание СРП, редовно призована, не изпраща представител.
Защитникът на обвиняемия счита, че поведението на обвиняемия не
осъществява състава на твърдяното престъпление, поради което и пледира за
признаването му за невинен.
Обвиняемият дава обяснения, твърди, че е обвинението му е част от кампания,
насочена срещу ВТУ, а с последната си дума заявява, че не е действал виновно.

Софийски районен съд обсъди доводите и възраженията на страните‚ подложи
на анализ доказателствените материали, събрани по делото, съобразно принципите на
чл. 14 и чл. 18 от НПК и установи следната, относима към предмета на делото,
фактическа обстановка:
Обвиняемият ХР. ИЛ. Б., с ЕГН ********** е роден в с. П., живущ в гр. В.Т..
Същият е българин, български гражданин, женен, неосъждан, с висше образование,
ректор на ВТУ "Св.Св. К.иМ.".
През 2016 г. между представители на ВТУ и на Европейския политехнически
университет /ЕПУ/ - Перник се провели разговори за съвместна дейност. Обсъдена
била възможността за провеждане на съвместно обучение на италиански граждани за
придобиване на професионална квалификация "учител". Във връзка с тези разговори
със заповед на обвиняемия от 11.04.2016 г. била сформирана комисия във ВТУ, която
да обсъди въпроса за признаване на висшето образование на италиански граждани,
съобразно представени от ЕПУ списъци, с цел продължаване на образованието им във
ВТУ. Комисията била в състав – С.Б., Д.С., Л.Л. и С.Т.-Ч.. Комисията провела
заседание на 18.04.2016 г., на което било взето решение да се предложи на
академичния съвет (АС) на ВТУ да бъдат признати дипломите за висше образование,
придобито в чужбина на лицата, посочени в представения от ЕПУ списък, с цел
обучението им в Центъра за квалификация към ВТУ. За проведеното заседание била
изготвена докладна записка от С.Б. до ректора на ВТУ, съдържаща предложението до
1

АС. Докладната записка била подписана от обвиняемия и резюлирана с "Да" на
18.04.2016 г.
Заседанието на Академичния съвет следвало да се проведе на същата дата, като
непосредствено преди него обвиняемият и С.Б. провели устен разговор и решили да
оттеглят към този момент от обсъждане на академичния съвет предложението за
признавана на дипломите, тъй като не били сигурни дали това следва да се извърши от
ВТУ или от ЕПУ, както и дали ще се постигне съгласие за съвместна дейност между
ВТУ и ЕПУ.
На проведеното на 18.04.2016 г. заседание на АС на ВТУ, на което присъствал и
обвиняемият в качеството му на ректор на ВТУ, не била обсъждана докладната записка
и не бил подлаган на гласуване въпросът за признаване на висше образование,
придобито в чужбина на посочените от ЕПУ лица, с цел приемането им за обучение в
Центъра за квалификация за придобиване на професионална квалификация "учител".
Точка 4.4. от провелото се заседание била посветена на въпроси, свързани с приема на
студенти във ВТУ за учебната 2016-2017 г. и учебната дейност, като т.4.4.5 касаела
избор на преподаватели във ВТУ съгласно процедурните правила за включване на
академичния състав в научно-изследователската дейност след възрастта за
пенсиониране. Точка № 4.4.6 не била включена в дневния ред и не било гласувано
решение с такъв номер, като след 4.4.5 било гласувано решение 4.5, касаещо въпроса за
назначаване на съвместители за учебната 2016-2017 г. във ВТУ.
На заседанието присъствала св. Р.В., заемаща длъжността главен експерт към
колективните органи за управление във ВТУ. Въз основа на водените от нея
стенографски бележки тя изготвила протокол на заседанието, както и проект на взетите
от АС решения, който предоставила на служител във ВТУ на длъжност "коректор" –
Ц.Р.-Г. за извършване на езиково- граматични корекции. След като получила
проверената от коректор версия на Решения на АС от 18.04.2016 г. Р.В. я изпратила на
ректора на ВТУ за одобрение и подпис. Решенията се публикували на сайта на ВТУ в
деня на одобрението им.
През юли 2016 г. Р.В. напуснала ВТУ, а нейната длъжност била заета от И.Х..
На 04.10.2016 г. между ВТУ и ЕПУ бил сключен рамков договор за съвместна
академична дейност. В рамките на договора следвало да се осъществява съвместно
обучение за придобиване на професионална квалификация "учител". Съвместното
обучение следвало да обхване повишаване квалификацията на специалисти с висше
образование от Италия, които желаят да придобият педагогическа правоспоспобност.
За целта, съгласно договора, ВТУ осигурявал провеждане и административно
обслужване на самото обучение, управление на учебния процес, провеждане на
държавния практико-приложен изпит и издаване на свидетелство за професионална
квалификация. Набирането на специализантите се осигурявало от ЕПУ. Договорът бил
подписан от ректора Х.Б..
На заседание на 24.10.2016 г. на АС на ВТУ било взето решение за
утвърждаване на сключения договор, като италианските граждани, които притежавали
висше образование и се обучавали за придобиване на професионална квалификация
"учител" следвало да бъдат прехвърлени към Центъра за квалификация на ВТУ. На
31.10.2016 г. бил подписан анекс към договора, съгласно който ВТУ и ЕПУ
определили цена от 250 евро за курсист за първия квалификационен курс за
повишаване на квалификацията на специалисти с висше образование от Италия и
придобиване на квалификация "учител".
2

След завършване на обучението им и успешно полагане на държавен
практически изпит пред комисии с председатели - представители на ВТУ на
италианските граждани били издадени свидетелства за професионална квалификация
"учител". Свидетелствата били подадени до Националния център за информация и
документация (НАЦИД) чрез ЕПУ. От НАЦИД констатирали, че в тях липсва дата на
признаване на дипломата за завършено висше образование, придобито в чужбина от
италианските граждани от ВТУ.
След като научил за това искане на НАЦИД, С.Б. указал на И.Х. да допълни в
електронния архив на ВТУ взетото на 18.04.2016 г. решение на АС на ВТУ, като
добави т.4.4.6 за признаване на висше образование, придобито в чужбина с цел
продължаване на образованието във ВТУ. Б. обяснил, че това са изисквания на
НАЦИД, за да се признае проведеното обучение на италиански граждани във ВТУ,
като и представил и изготвената от него на 18.04.2016 г. докладна записка, както и
съдържанието на решението, което следвало да добави. И.Х. изпълнила тези указания,
като добавила в електронния архив към дневния ред на заседанието от 18.04.2016 г.
точка № 4.4.6, както и решение "4.4.6. На основание чл. 30, ал.1, т.10, буква "г" от
Закона за висшето образование във връзка с чл. 23, ал. 6, т.4 от Правилника за работа
на АС на ВТУ "Св.св. К.иМ." Академичният съвет признава дипломите за завършено
висше образование, придобито в чужбина, на лицата съгласно приложения списък с
цел приемане за дистанционно обучение с практика в Центъра за квалификация за
придобиване на професионална квалификация"учител" – Приложение № 3 към
настоящите решения". И.Х. изготвила препис-извлечение от решението на АС в тази
част.
На 31.10.2017 г. от ВТУ било изготвено писмо във връзка с изискванията на
НАЦИД към свидетелствата за професионална квалификация. Писмото било
адресирано до изпълнителния директор на НАЦИД, В.Грашкина и изхождало от
обвиняемия в качеството му на ректор на ВТУ. В писмото се сочело, че се изпращат
като приложения копие от договора между ВТУ и ЕПУ, копие на свидетелство,
издадено на специализант, както и копие от Решение на Академичния съвет № 4.4.6 от
18.04.2016 г., протокол №4, с приложение списък на кандидатите, като бил приложен
именно изготвеният от И.Х. препис-извлечение от допълненото решение. Писмото
било подписано от професор Х.Б., ректор на ВТУ, и било изпратено на НАЦИД, за да
докаже, че АС на ВТУ е признал висшето образование, завършено в чужбина на
лицата, които били приети за обучение във ВТУ за придобиване на квалификация
"учител".
Писмото, заедно с приложенията към него било получени по пощата на
08.11.2017 г. от служителката на НАЦИД А.Х. и заведено от нея в деловодната
система с входящ номер 20-00-1176 от 08.11.2017 г.
Решението от 18.04.2016 г. било публикувано на сайта на ВТУ, като там към
този момент не била извършена промяна и липсвала т.4.4.6. И.Х. се притеснявала, че
извършената от нея промяна не е била отразена в онлайн версията на решението,
поради което на 05.02.2018 г. попитала С.Б. в имейл дали да допълни на сайта на
университета решението на АС на ВТУ с т.4.4.6. и след като получила положителен
отговор на 06.02.2018 г. тя заменила стария файл на сайта на ВТУ с нов файл, в който
фигурирало решение № 4.4.6.
Междувременно през 2016 г. от ЕПУ били сформирани комисии за признаване
на висше образование, придобито в чужбина, които взели решения за признаване
3

италианските дипломи за висше образование на 146 лица, като с писмо с изх. №
196/17.11.2016 г. ЕПУ предоставили информация за това на НАЦИД. Решенията за
признаване били публикувани на 07.12.2016 г. в поддържания от НАЦИД публичен
регистър на взетите решения за признаване на висше образование от висши училища.
На 27.02.2017 г. ЕПУ изпратил на НАЦИД информация за признати италиански
дипломи за висше образование на още 30 лица, като информацията била отразена в
същия регистър на 06.03.2017 г.
С писмо от 25.01.2018 г. до директора на НАЦИД, с копие до министъра на
образованието, обвиняемият, в качеството му на ректор на ВТУ, изразил загриженост и
тревога от забавената заверка от НАЦИД на свидетелства за професионална
квалификация "учител" на италиански граждани, обучавани във ВТУ. На 07.03.2018 г.
обвиняемият изпратил ново писмо до министъра на образованието и директора на
НАЦИД, посочвайки вредите, които ВТУ и италианските граждани търпели от
дейността на НАЦИД.
Същевременно през 2018 г. в Република Италия започнали поредица от
административни дела, във връзка с признаването в Италия на професионална
квалификация "учител", придобити в България от италиански граждани, като предмет
на делата били необходимите условия за признаването на тази професионална
квалификация.

Описаната фактическа обстановка е установена след анализ на непосредствено
събраните в хода на съдебното производство доказателствени материали – обясненията
на обвиняемия, преводи на решение на италиански държавни органи, писмо-справка от
НАЦИД, писма от ректора на ВТУ до МО и НАЦИД, както и въз основа на събраните
в хода на досъдебното производство и преценени на основание чл. 378, ал. 2 от НПК
доказателствени материали – показанията на свидетелите С.Б., С.Т.-Ч., Л.Л., Д.С.,
М.М., М.М., Р.В., Ц. Р.-Г., И.Х. и А.Х.; и писмени доказателства и доказателствени
средства - писма със справки от НАЦИД и МОН, различни варианти на протоколи и
решения на АС на ВТУ от 18.04.2016 г., стенографски бележки, рамков договор между
ВТУ и ЕПУ и анекс към него, писмо от 31.10.2017 г. от ВТУ до НАЦИД с приложения
към него, заповеди от ректора на ВТУ, докладна записка от зам.ректор на ВТУ,
разпечатка от кореспонденция по електронна поща, протоколи от заседания на
комисии на ЕПУ, справка за съдимост и др.

В доказателствената съвкупност липсват съществени противоречия по
отношение на фактите, включени в предмета на доказване по настоящото дело.
Следва да се посочи, че голяма част от доказателствените материали, събрани в
рамките на досъдебното производство, нямат пряко отношение към предмета на
делото, доколкото прокурорската преписка първоначално е образувана по реда на
надзор за законност за дейността на ВТУ, а впоследствие в рамките на досъдебното
производство е проведена значително по-широка по обхват проверка на процедурата
по практическо обучение и провеждане на изпити за придобиване на професионална
квалификация "учител". Не са пряко относими към предмета на делото и
представените от защитата актове от италиански правораздавателни органи, доколкото
същите касаят признаване на професионална квалификация "учител" в друга държава –
Италия. Съгласно чл. 102 от НПК в наказателното производство подлежат на доказване
на първо място извършеното престъпление и участието на обвиняемия в него, които са
4

и т.нар. главен (основен) факт.
Доказателствените материали са безпротиворечиви относно това, че на
18.04.2016 г. АС на ВТУ не е приемал решение № 4.4.6 за признаване на дипломи за
завършено висше образование, придобито в чужбина, като на обвиняемия е бил
известен този факт, доколкото е участвал в заседанието в качеството си на ректор, а
идеята за оттегляне от обсъждане на този въпрос е станала след дискусия между него и
заместник ректора С.Б.. Това обстоятелство се установява както от показанията на
свидетелите Р.В., С.Т.-Ч., С.Б., така и от обясненията на обвиняемия и от копие от
стенографски бележки от заседанието.
Доказателствената съвкупност е еднопосочна и относно изпращането на
изходящо от ВТУ писмо от 31.10.2017 г. до НАЦИД, подписано от обвиняемия, с
приложен към писмото препис извлечение от решение на АС на ВТУ, № 4.4.6 от
18.04.2016 г. с приложение списък на кандидатите, като това се потвърждава както от
писмените доказателства по делото, така и от обясненията на обвиняемия.
Обстоятелствата по внасяне на промени в съдържанието на решението на АС от
18.04.2016 г. се установяват от показанията на св. И.Х., С.Б. и от приетите по делото
писмени доказателства и доказателствени средства – имейл кореспонденция и
представена бележка с вариант на допълнението, изготвена от С.Б., като показанията
на свидетелите са взаимно допълващи се, логични, последователни и се подкрепят от
останалите доказателствени материали.
От свидетелските показания - С.Б., М.М., С.Т.-Ч. се установява и развитието на
отношенията между ВТУ и ЕПУ в процесния период, довели до сключване на рамков
договор и последвалото обучение и изпити на италиански граждани, с цел издаване на
свидетелство за професионална квалификация "учител".
От представената от НАЦИД справка и протоколите от комисии на ЕПУ се
установява признаването от ЕПУ на италианските дипломи за висше образование на
176 лица, както и датите на уведомяване на НАЦИД за решението на ЕПУ.
От приетите по делото преводи на решения от 05.11.2019 и 14.06.2021 г. на
италиански правораздавателни органи се установява, че в Република Италия е
възникнал правен спор относно признаването в Италия на придобита в България
професионална квалификация "учител" от италиански граждани, както и изходът на
този спор.
От справката за съдимост се установява чистото съдебно минало на обвиняемия.
При липса на противоречия в доказателствената съвкупност и при достатъчната
степен на обезпеченост на подлежащите на доказване обстоятелства по делото, не се
налага детайлно обсъждане на въпроса за отхвърляне на определени доказателствени
материали по арг. от чл. 305, ал.3, изр. 2 от НПК.

При така установените по делото факти, съдът прие, че обвиняемият ХР. ИЛ. Б.
е осъществил състава на престъплението по чл. 316, ал. 1 вр. чл. 309, ал. 1 от НК.
Обект на защита при документните престъпления е установеният ред и начин за
съставяне и използване на документите, тези деяния накърняват правната сигурност на
документирането, подриват общественоправната функция, която се възлага на
документите.
Предмет на настоящото престъпление е преправен документ. Правната природа
5

на преправения документ е изяснена в т.8 от Постановление № 3/1982 г. по н. д. №
12/81 г. на Пленума на ВС. Преправянето се изразява във въздействие върху
съществуващ истински документ чрез подменяване, допълване или заличаване на
съдържанието му, което го променя съществено. Съдържанието на документа включва
както самото изявление, така и всички останали необходими елементи - подпис, дата,
снимки и др. Когато в резултат на преправянето е засегнато изявлението, на документа
се придава вид, че преправеното изявление изхожда от лицето, посочено като негов
автор. Създалото се несъответствие между действителното изявление и промененото
чрез преправянето на съдържанието в тази му част не води до създаване на документ с
невярно съдържание, а до превръщането на истинския документ във вид неистински
документ.
Академичният съвет, съгласно чл. 30 от Закона за висшето образование, е орган
за ръководство на учебната и научната дейност на висшето училище. Съгласно
действащия правилник за работата на академичния съвет на ВТУ (приет с Решение на
АС от 08.11.1999), АС определя политиката на Университета за сътрудничество с
университети, научни, учебни организации и институции у нас и от други страни,
включително като взема решения за признаване на висше образование, придобито в
чужбина, с цел продължаване на образованието във висшето училище (чл. 23, ал.6, т.4
от Правилника).
В настоящия случай се касае именно за преправен документ, като са
неоснователни доводите на защитата в обратна насока относно правната прорада на
инкриминирания документ. Изявлението за признаване от ВТУ на дипломи за висше
образование, придобито в чужбина, може да изхожда само от Академичния съвет на
ВТУ, подобно решение не може да бъде взимано от заместник-ректора или от главен
експерт към колективните органи за управление. Като е допълнила съдържащото се в
електронния архив на ВТУ Решение на АС на ВТУ от 18.04.2016 г. и е добавила
решение № 4.4.6, каквото в действителност АС не е взимал, св. И.Х., следвайки
указанията на св. С.Б., не е създала документ с невярно съдържание, а е преправила
истински документ, превръщайки го във вид неистински документ, в който смисъл е и
трайната съдебна практика.
Изпълнителното деяние на престъплението по чл. 316, пр.1,вр. чл. 309 от НК се
състои в употреба на преправения документ от дееца, за да докаже, че съществува или
не съществува или че е прекратено или изменено някое право или задължение или
някое правно отношение. Употребата ще е налице с представянето на документа пред
съответното длъжностно лице в държавен или обществен орган или пред частно лице.
Престъплението е довършено с използването на документа, като не е нужно целта, за
която се използва да бъде постигната, касае се за формално престъпление, което не се
характеризира с допълнителен съставомерен резултат, поради което са и
неоснователни доводите на защитата за липса на описан и респективно доказан
резултат от ползването на документа.

От обективна страна по делото се установи, че на 08.11.2017 г. в гр. София, бул.
„Г.М.Димитров“, № 52А с писмо с изх.№ УП-10-1145 от 31.10.2017 г. на ВТУ "Св. св.
К.иМ." Х.Б. се е ползвал пред А.Х. – главен специалист в НАЦИД от препис
извлечение от Решение на заседание на Академичен съвет, проведено на 18.04.2016 г.,
№4 на ВТУ "Св.в. К.иМ.", което е било преправено в частта му, касаеща Решение №
4.4.6, като за самото съставяне на документа обвиняемият не носи отговорност. Той е
6

употребил документа, за да докаже, че съществува правоотношение, а именно, че АС
на ВТУ е признал дипломите за завършено висше образование, придобито в чужбина
на лица, съгласно приложен списък, с цел приемането им за дистанционно обучение с
практика в Център за квалификация за придобиване на професионалната квалификация
"Учител".
Извън предмета на делото и ирелевантно за съставомерността на поведението на
обвиняемия е дали е било нормативно необходимо да представи този документ, за да
могат да придобият професионална квалификация "учител", обучаваните във ВТУ
лица. Както вече бе посочено, обстоятелството, което обуславя от обективна страна
осъществяването на престъплението, за което обвиняемият е привлечен в това качество
по настоящото дело, е употребата на преправен документ за доказване на определено
правоотношение. Ако от академичното ръководство на ВТУ са считали, че НАЦИД
неправилно изиска от тях да представят даден документ, те не е следвало да създават и
ползват неистински такъв, а да потърсят законен начин за разрешаване на
противоречието.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че професионална
квалификация "учител" се придобива чрез обучение във висше училище от лица, които
се обучават за придобиване на висше образование или са придобили степен на висше
образование (чл. 2 и чл. 3 от Наредба за държавните изисквания за придобиване на
професионална квалификация "учител"). На следващо място в Наредба за държавните
изисквания за признаване на придобито висше образование и завършени периоди на
обучение в чуждестранни висши училища е предвидено, че признаването на висше
образование на образователно-квалификационни степени "бакалавър" и "магистър" и
на образователна и научна степен "доктор", придобити в чуждестранни висши училища
и научни организации, се извършва с цел: 1. достъп до по-нататъшно обучение в
системата на висшето образование, до обучение за повишаване на квалификацията и до
докторантура и 2. улесняване на достъпа до пазара на труда, до докторантура в научна
организация, както и за други цели, когато заявителят има правен интерес (чл. 6 от
Наредбата). Съгласно чл. 7, ал. 1 от Наредбата, процедурата по признаване се
организира от висшето училище в случаите по чл. 6, т. 1 и от министъра на
образованието и науката чрез НАЦИД в случаите по чл. 6, т. 2. Съгласно чл. 14, ал. 3
от Наредбата в случаите по чл. 6, т. 1 признаването на висше образование важи само за
продължаване на обучението във висшето училище, което извършва признаването, и не
осигурява права, които могат да бъдат ползвани в отношенията с трети страни.
За да осигури на италианските граждани достъп до обучение за придобиване на
професионална квалификация "учител", ВТУ е следвало на основание чл. 6, т.1, вр. чл.
7, ал.1 от Наредбата да признае придобитото от тях в чужбина висше образование.
Извършеното по-рано признаване на висшето образование от ЕПУ, съгласно чл. 14 от
Наредбата, е важало само при продължаване на обучението в ЕПУ, поради което
същото не е могло да се ползва от ВТУ при провежданото от тях обучение на
италиански граждани в Центъра за квалификация, ерго, твърденията на защитата, че
инкриминираният документ е нямал никаква правна стойност, са неоснователни.
На следващо място е ирелевантно, както към престъпното ползване на
преправен документ, така и към изискванията на НАЦИД за свидетелства за
професионална квалификация, какви са условията на признаване в чужда държава –
Италия на придобита в България професионална квалификация, в каквато връзка са
представените от защитата преводи от актове. Нямат отношение към предмета на
делото и условията при които са били издавани от други университети (НБУ)
7

свидетелства за професионална квалификация.

От субективна страна деянието следва да бъде извършено съзнателно, при
форма на вина пряк умисъл, като деецът трябва да осъзнава, че употребява документ,
който е с неистински характер (преправен), за да докаже определен правно значим
резултат, като иска и цели именно това. За формата и съдържанието на вината се съди
по установените по делото обективни обстоятелства. В настоящия случай се установи
по безспорен начин, че обвиняемият е присъствал на заседание на АС на ВТУ на
18.04.2016 г., поради което е осъзнавал, че тогава не е било взимано решение № 4.4.6,
нещо повече - оттеглянето на въпроса за признаване на дипломите на италиански
граждани за висше образование, завършено в чужбина, е станало след разговор между
С.Б. и Х.Б.. Обвиняемият е съзнавал, че приложеното към писмо от 31.10.2017 г. до
директора на НАЦИД, копие от решение на АС № 4.4.6 от 18.04.2016 г. е преправен
документ, като писмото е било подписано от обвиняемия и изпратено от негово име,
заедно с описаните приложения, до директора на НАЦИД, като е получено от служител
на НАЦИД.
Обвиняемият заявява като защитна позиция, че на ден подписва до хиляда
документа. Заеманата от него длъжност – ректор е със значителни представителни и
управленски правомощия, като с голямата власт идва и голяма отговорност, поради
което според настоящата инстанция от ректора се очаква да съзнава ясно какви
документи подписва и представя на държавни институции.
Следва да се посочи и, че провеждането на обучение на италиански студенти
във ВТУ би било съпроводено с немалки икономически ползи за университета, които
биха спомогнали за нормалното му функциониране - обстоятелство, което
обвиняемият сам изтъква в обясненията си. От тях, а и от приложената кореспонденция
на обвиняемия с директора на НАЦИД и с министъра на образованието следва да се
направи извод, че издаването на свидетелствата за професионална квалификация не е
бил незначителен въпрос за ректора на ВТУ. Изпратеното от него писмо от 31.10.2017
г. не е било просто поредната капка в море от документи, а е имало важна за него цел –
да изпълни изискванията на НАЦИД към свидетелствата за учителска квалификация и
да гарантира осъществяването на обучението на италианските граждани. Обвиняемият
е действал умишлено, като е осъзнавал общественоопасния характер на деянието си -
че с него засяга обществените отношения, свързани с правната сигурност на
документооборота, предвиждал е и е искал настъпването на тези общественоопасни
последици.

С оглед доводите на защитата за липсата на обществена опасност, съдът отчете
обстоятелствата, при които е преправен документът, целта на използване на документа
и характерът на обществените отношения, които са застрашени от използването му.
Както вече бе посочено издаването от ВТУ на свидетелства за професионална
квалификация "учител" на италиански граждани е засягало голям кръг лица и
законосъобразното му провеждане би довело до немалка икономическа облага, поради
което и инкриминираното деяние не е малозначително, обществената му опасност е
налична, същата не е явно незначителна и разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от НК е
неприложима в настоящия случай.

8

За престъплението по чл. 316, вр. чл. 309, ал.1 от НК е предвидено наказание
"лишаване от свобода" за срок до две години.
В настоящия случай съдът констатира, че са налице предпоставките за
приложение на чл. 78а от НК и освобождаването на обвиняемия от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание "глоба" от хиляда до пет хиляди
лева. За престъплението, за което обвиняемият бе признат за виновен, е предвидено
наказание по-леко от лишаване от свобода до три години, обвиняемият не е осъждан
или освобождаван от наказателна отговорност, няма настъпили съставомерни
имуществени вреди от деянието и липсват пречките за приложение на института,
визирани в чл. 78а, ал.7 от НК.
При индивидуализацията на предвиденото административно наказание "глоба"
бяха отчетени обществената опасност на деянието и дееца, взети бяха предвид като
смекчаващо отговорността обстоятелства мотивите на обвиняемия, изразяващи се в
желание да запази дейността на представлявания от него университет, изминалото
време от деянието, както и характеристичните данни за обвиняемия. Като отегчаващи
отговорността обстоятелства съдът отчете значителния брой лица, които биха извлекли
ползи от инкриминирания документ. С оглед съотношението на отегчаващите към
смекчаващите отговорността обстоятелства и тяхната относителна тежест съдът
намира за справедливо да определи наказанието на обвиняемия "глоба" в минималния
предвиден в закона размер, а именно - 1000 /хиляда/ лева, като така определеното
административно наказание ще въздейства предупредително и превъзпитателно върху
обвиняемия и ще съдейства напълно за постигане целите на чл.36 от НК.

По делото не са направени разноски, поради което и съдът не се произнесе по
реда на чл. 189 и сл. от НПК.

Така мотивиран, съдът постанови решението си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

9

Номер на акта:	3541
Дата:	26 септември 2022 г.
Съдия:	Илиана Бойкова Рашкова Цековска

Дело:	20211110208003
Тип на делото:	Административно наказателно дело
Дата на образуване:	8 юни 2021 г.

Решение по дело №8003/2021 на Софийски районен съд

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите