№ 295
гр. Перник, 05.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Кристина Н. Костадинова
като разгледа докладваното от Кристина Н. Костадинова Гражданско дело №
20211720102325 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 439 от ГПК.
Образувано е по искова молба на Н. АТ. Л.., с ЕГН: **********,
подадена чрез пълномощника й – адв. Н.Б. против „Топлофикация Перник“
АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление – гр. Перник,
ТЕЦ Република, с която се иска съдът да признае за установено, че ищецът
НЕ ДЪЛЖИ на ответното дружество следните суми: сумата от 2959.35 лева,
представляваща главница за неплатена топлинна енергия за периода от
01.11.2009 г. до 30.04.2012 г., вкл., сумата от 721 лева – законна лихва за
забава на месечните плащания за периода от 03.01.2010 г. до 03.10.2013 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 15.11.2013 г. до
окончателното изплащане на вземането, както и направените разноски по
делото в размер на 73.61 лева – за държавна такса и 100 лева за
юрисконсултско възнаграждение, за които суми е издаден изпълнителен лист
от 06.02.2014 г. по ч.гр.д. № 7746/2013 г. по описа на Пернишкия РС, поради
погасяването им по давност. Претендират се разноски.
В исковата молба се твърди, че процесните суми за главница и
обезщетение за забава за съответните периоди били начислени от ответника
за топлоснабден имот с адрес: гр. Перник, кв. Тева, бл. 53, ап. 20. Доколкото
същите не били заплатени ответното дружество подало заявление за издаване
на заповед за изпълнение на парично задължение срещу ищцата, като в тази
връзка било образувано ч.гр.д. № 7746/2013 г. по описа на Пернишкия РС. В
хода на последното била издадена заповед за изпълнение като с нея наред със
сумите за главница и обезщетение за забава в полза на дружеството били
1
присъдени и разноските по делото. По ч.гр.д. № 7746/2013 г. по описа на
Пернишкия РС за вземанията по заповедта в полза на дружеството бил
издаден и изпълнителен лист от 06.02.2014 г.
На следващо място в исковата молба се излагат подробни доводи, че
след издаване на изпълнителния лист процесните вземания били погасени по
давност като в тази връзка се поддържа, че приложима била кратката три
годишна погасителна давност, относима към периодичните плащания –
съгласно чл. 111, б. „в“ от ЗЗД. С тези аргументи се иска претенциите да
бъдат уважени. С исковата молба е представено копие от изпълнителен лист
от 06.02.2014 г. по ч.гр.д. № 7746/2013 г. по описа на Пернишкия РС.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК от страна на ответника по
делото е постъпил писмен отговор, с който предявените искове се оспорват
като неоснователни. В тази връзка се твърди, че ответникът не е бездействал
по отношение принудителното събиране на процесните вземания, а напротив
– образувал е две изпълнителни дела въз основа на представения по делото
изпълнителен лист, а именно: изп.д. № 167/2014 г. по описа на ЧСИ Соня
Димитрова и изп.д. № 1908/2021 г. по описа на ЧСИ Стилиян Бадев. В хода на
посочените изпълнителни дела били предприемани регулярно множество
изпълнителни действия, които прекъсвали давността за процесните вземания.
По тези съображения и дружеството счита, че същите не са погасени по
давност. В тази връзка се излагат подробни доводи с оглед приложението на
Постановление на пленума на ВС № 3/18.11.1980 г. и на Тълкувателно
решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълкувателно дело № 2/2013 г. на ОСГТК на
ВКС в настоящия случай. Цитирана е и съдебна практика – Решение №
37/24.02.2021 г. по гр.д. № 1747/2020 г. на 4-то г.о. на ВКС. С тези аргументи
се иска претенциите да бъдат отхвърлени.
В хода на производството по делото са представени: изп.д. № 167/2014
г. по описа на ЧСИ Соня Димитрова и изп.д. № 1908/2021 г. по описа на ЧСИ
Стилиян Бадев.
В съдебно заседание, проведено на 11.10.2021 г., ищцата чрез
процесуалния си представител изразява становище за уважаване на исковете.
Процесуалният представител на ответника изразява становище за
отхвърляне на исковете като неоснователни.
Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните,
приема за установено от фактическа страна следното:
Страните не спорят, а и видно от материалите по приложените изп.д. №
167/2014 г. по описа на ЧСИ Соня Димитрова и изп.д. № 1908/2021 г. по
описа на ЧСИ Стилиян Бадев от ответното дружество е депозирано заявление
за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от
ГПК срещу ищцата Н. АТ. Л.. за вземанията, предмет на настоящото
производство – за вземането за главница, както и за обусловените от същото
вземания за обезщетение за забава, лихви и разноски.
В тази връзка по подаденото заявление районният съд е издал заповед №
6476 от 18.11.2013 г. по ч.гр.д. № 7746/2013 г. по описа на РС Перник.
2
Доколкото заповедта е влязла в сила, по делото е издаден изпълнителен лист
от 06.02.2014 г. Въз основа на последния по молба на ответното дружество от
11.03.2014 г. е образувано изпълнително дело при ЧСИ Соня Димитрова, като
на последната е възложено да извърши действия по принудително изпълнение
в това число като наложи запор върху вземания на длъжника Н. АТ. Л...
От приложеното в цялост копие от изпълнителното дело № 167/2014 г.
по описа на ЧСИ Соня Димитрова се установява, че по същото са извършвани
справки за имущественото състояние на длъжника Н. АТ. Л.. като до нея е
изпратена и покана за доброволно изпълнение /ПДИ/ от 31.03.2014 г. –
връчена на длъжника лично на 09.04.2014 г. С ПДИ е определена дата –
08.05.2014 г. за извършване на опис на движими вещи. По изпълнителното
дело обаче няма данни такъв опис да е извършван, нито е искана или внасяна
такса за такъв. По делото реално не е наложен и запор, нито възбрана,
доколкото от извършените справки не е установено длъжникът да има
имущество.
На следващо място по изпълнителното дело е постъпила нова молба от
взискателя с дата 13.07.2015 г. , с която е поискано налагане на запор върху
вземания на длъжника, както и на възбрана върху недвижимо имущество ,ако
бъдат установени такива след извършване на съответните справки, за които
от взискателя са внесени и такси. Поисканите справки са извършени, но
запори или възбрани не са наложени, доколкото не е установено длъжникът
да разполага с имущество.
По изпълнителното дело е постъпила още една молба от взискателя – от
25.05.2018 г., с която е поискано ново извършване на справки и налагане на
запор. По посочената молба не са внесени такси, нито за давани указания за
внасяне на такива. Два дни по-късно обаче – на 27.05.2018 г. съдебният
изпълнител е постановил прекратяване на изпълнителното дело на основание
чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, което постановление за прекратяване е връчено на
взискателя, но не е обжалвано от него. В тази връзка и взискателят е поискал
и получил обратно и оригиналът на изпълнителния лист.
Извън посочените действия по изпълнителното дело не са
осъществявани никакви други действия. Няма данни по изпълнителното дело
да са постъпвали суми за погасяване на задълженията.
Въз основа на изпълнителния лист от 06.02.2014 г. по молба на
взискателя ответник от 22.06.2021 г. срещу Н. АТ. Л.. е образувано и второ
изпълнително дело № 1908/2021 г. – по описа на ЧСИ Стилиян Бадев. С
молбата е поискано налагане на запор респ. възбрана ако след справки бъде
установено имущество на длъжника. По посоченото изпълнително дело до
длъжника е изпратена ПДИ от 08.07.2021 г. като няма данни кога е връчена
същата. Наложени са и четири броя запори – в НОИ върху пенсия и в три
банки върху банкови сметки – отново от 08.07.2021 г. Доколкото са
установени доходи в секвестируем размер от съдебния изпълнител е
изпратено писмо до НОИ за удържане на 150 лева месечно от пенсията на
длъжника с начална дата 01.09.2021 г. На този етап към момента на
приключване на устните състезания по настоящото дело липсват данни в
3
изпълнение на запорите да са постъпили при съдебния изпълнител суми от
длъжника.
В тази връзка и към 11.10.2021 г. – датата на приключване на устните
състезания по исковото дело липсват данни по изп.д. № 1908/2021 г. по описа
на ЧСИ Стилиян Бадев да са събрани суми от длъжника ищец Н. АТ. Л...
Така установената фактическа обстановка налага следните изводи
от правна страна:
Предявените искове са отрицателни установителни искове и са с правно
основание по чл. 439, ал. 1 от ГПК – за установяване недължимост на
вземанията по изпълнителен лист от 06.02.2014 г., издаден по ч.гр.д. №
7746/2013 г. по описа на РС Перник. Съдът възприема посочената правна
квалификация, доколкото от твърденията в исковата молба /а и от
представените по делото доказателства/ се установява, че към момента на
предявяване на исковата претенция е налице висящо изпълнително дело
относно процесните вземания /изп.д. № 1908/2021 г. по описа на ЧСИ
Стилиян Бадев/.
По допустимостта:
Настоящият съдебен състав намира исковите претенции за допустими в
цялост, доколкото няма данни по изп.д. № 167/2014 г. по описа на ЧСИ Соня
Димитрова и изп.д. № 1908/2021 г. по описа на ЧСИ Стилиян Бадев или извън
тях да са събрани суми от длъжника Н. АТ. Л...
Посоченият извод се обосновава с трайната съдебна практика, в това
число на ВКС, където изрично се приема допустимостта на отрицателен
установителен иск за недължимост на вземане, признато на несъдебно
изпълнително основание, поради изтекла, след прекратяване на
изпълнителното производство, образувано въз основа на издадения на това
основание изпълнителен лист, погасителна давност, включително такъв иск е
допустим независимо дали за събирането на това вземане има висящо
изпълнително производство към момента на предявяването му. Това
разрешение е възприето, доколкото правната сфера на ищеца се явява
накърнена и само въз основа на съществуващия в полза на кредитора (бивш
взискател) изпълнителен титул, който материализира вземане, отричането на
което, въз основа на факти, настъпили след приключване на производството,
в което е издадено изпълнителното основание, ищецът има интерес да
установи. Достатъчен е безспорният интерес на ищеца от осуетяване
възможността за иницииране на ново изпълнително производство. Без правно
значение за интереса от иска е дали кредиторът е отписал едно свое вземане,
отчитайки го като загуба, или продължава да го води по избран от него начин,
за да може да осчетоводи последващо надлежно доброволно плащане
(доброволно плащане от длъжника ще е надлежно и след позоваването на
давността, както и след влизането в сила на решение, с което искът за
недължимост на вземането е уважен поради погасителна давност, респ. след
влизането в сила на решение, с което искът за вземането е отхвърлен като
погасен по давност). Даже да не ги води счетоводно като задължения на
ищеца, за ответника по иска винаги е налице възможност за ново
4
изпълнително дело, докато изпълнителният лист не бъде обезсилен или не се
установи по исков ред недължимост на сумите по него, което от своя страна
обуславя и интереса от отрицателния установителен иск.
Освен това длъжникът има интерес от иск за несъществуване на
вземането и когато не е заплашен непосредствено от принуда (процесуална
или извънпроцесуална), тъй като може да поиска решение при признание на
иска. При действието на новия ГПК ответникът по предявен установителен
иск не може да предизвика прекратяване на делото поради отсъствието на
правен интерес у ищеца, тъй като ищецът има интерес да получи решение при
признание на иска. Ответникът обаче може да удовлетвори този правен
интерес на ищеца, като направи признанието /в този смисъл Определение №
549 от 29.11.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4317/2018 г., IV г. о., ГК,
Определение № 513/ 24.11.2016 г. по ч. т. д. № 1660/ 2016 г., І т. о.,
Определение № 410 от 20.09.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3172/2018 г., IV г.
о. и Определение № 649/26.07.2019 г. по в.ч.гр.д. № 323 от 2019 г. на
Пернишкия ОС и др./.
По основателността:
По иска предмет на настоящото производство е налице противоречива
съдебна практика относно приложимия период на давностния срок – дали
същият е тригодишен поради периодичния характер на вземанията или
петгодишен предвид обстоятелството, че съдебното изпълнително основание
е издадено в хода на заповедно производство, а не на исково такова. Налице е
и противоречива практика от кога тече срокът по чл. 433, т. 8 от ГПК – дали
от последното изпълнително действие или от последното поискано от
взискателя действие съответно относно началния момент на давността /по
тези въпроси е постановено Решение № 37/24.02.2021 г. по гр.д. № 1747/2020
г. на 4-то г.о. на ВКС/. Предвид възприетата по настоящото дело фактическа
обстановка обаче съдът не намира за нужно да обсъжда в детайли посочените
противоречия.
На следващо място съдът отбелязва, че искът, предмет на настоящото
дело, може да се основава само на факти, настъпили след приключване на
производството, по което е издадено изпълнителното основание. В настоящия
случай съгласно чл. 404, т. 1, предл. 4 от ГПК изпълнителното основание е
заповед № 6476 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от
18.11.2013 г. по ч.гр.д. № 7746/2013 г. по описа на Пернишкия РС. В тази
насока следва да се отбележи, че заповедта за изпълнение се издава по реда
на специално производство, уредено в глава 37 от ГПК, което се развива без
провеждане на открито съдебно заседание с участието на заявителя и
длъжника съответно без провеждане на съдебно дирене. В тази връзка
специален е и редът за защита на длъжника, на когото е дадена възможност да
подаде възражение срещу заповедта в двуседмичен срок[1] от връчването й.
При липса на подадено възражение в този срок заповедта за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК влиза в сила и длъжникът губи
възможността, в това число чрез предявяване на иск, да оспорва вземането,
предмет на същата, на основание обстоятелства или доказателства, които е
могъл да посочи в срока по чл. 414 от ГПК (по аргумент от чл. 424, ал. 1 от
5
ГПК). В тази връзка в настоящото производство подлежат на преценка
единствено факти, настъпили след влизане в сила на заповедта за изпълнение.
В конкретния случай посочената заповед за изпълнение е издадена на
18.11.2013 г. като доколкото липсват данни, а и твърдения относно датата на
връчване на заповедта, то следва да се приеме, че същата е влязла в сила на
05.02.2014 г., денят предхождащ издаването на изпълнителния лист. С оглед
гореизложеното, считано от 05.02.2014 г. за процесните вземания е започнала
да тече нова давност.
На следващо място по делото се установява, че с оглед влязлата в сила
заповед за изпълнение е издаден изпълнителен лист от 06.02.2014 г. като въз
основа на посочените документи по молба на ответното дружество на
11.03.2014 г. при ЧСИ Соня Димитрова е образувано изп.д. № 167/2014 г. В
тази насока, между датата на влизане в сила на заповедта – 05.02.2014 г. и
датата на образуване на изп.д. № 167/2014 г. – 11.03.2014 г. е изминал период
от едва около месец.
На 31.03.2014 г. до длъжника Н. АТ. Л.. е изпратена ПДИ, връчена
лично на 09.04.2014 г. като с ПДИ е насрочен опис на движими вещи за
08.05.2014 г. Посочените действия обаче нямат отношение нито към
перемпцията, нито към давността, доколкото не е поискано или допуснато
разсрочване на дълга, нито е извършено признание на същия, а насроченият
опис не е извършен, нито са внесени такси за това.
На 13.07.2015 г. е поискано извършване на справки и налагане запор на
вземания респ. възбрана на имоти на длъжника. Такива не са наложени
поради липса на имущество на длъжника, установено след направени
справки. В тази връзка и по аргумент от чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК изп.д. №
167/2014 г. следва да се приеме за прекратено по право на 13.07.2017 г. /две
години след поискване на изпълнителните действия по арг. от Решение №
37/24.02.2021 г. по гр.д. № 1747/2020 г. на 4-то г.о. на ВКС, доколкото запор
респ. възбрана не са наложени поради липса на имущество, а не поради
причина, която може да се вмени във вина на взискателя/.
В тази връзка при преценка на давностния срок съдът следва да
съобрази и Постановление № 3 от 18.XI.1980 г. на Пленума на ВС. Съгласно
последното по арг. от чл. 116, б. „б" ЗЗД подаването на молба за образуване,
съответно образуването на изпълнително производство представлява
действие, което прекъсва давността относно вземането, предмет на
изпълнението, като погасителната давност не тече, докато трае
изпълнителният процес. Именно по тези съображения съдът приема, че
давността за процесните вземания е била прекъсната отново на 11.03.2014 г. –
с образуването на изп.д. № 167/2014 г. Отново съгласно цитираното ППВС
тази давност обаче е била не само прекъсната, но същата е спряла и да тече
през време на изпълнителното производство по изп.д. № 167/2014 г. относно
принудителното осъществяване на вземанията по силата на чл. 115, ал. 1, б.
„ж“ от ЗЗД. Това спиране на давността съдът приема за преустановено едва от
момента на отмяната на тълкуването на правната норма, дадено с цитираното
ППВС, извършена с т. 10 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по
6
тълк. дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
В този смисъл е трайната съдебна практика – напр. Решение № 170 от
17.09.2018 г. по гр. дело № 2382/2017 г. на 4-то г.о. ВКС,, разрешението на
което настоящият състав на съда възприема. Въз основа на тази съображения
относно прекъсването и спирането на давността за вземането по
изпълнителния лист, предмет на настоящото исковото производство, момента
на преустановяване на спирането на погасителната давност за него –
26.06.2015 г. (отмяната на даденото с Постановление № 3 от 18.11.1980 г.
тълкуване), и разпоредбата на чл. 116, б. „в“ от ЗЗД, която за разлика от чл.
116, б. „б“ от ЗЗД не свързва действието на прекъсването на давността с
резултата от предприетите изпълнителни действия, респ. с настъпилата
перемпция на изпълнителното производство, съдът приема, че новата
погасителна давност в случая е започнала да тече от момента на
преустановяване на спирането на погасителната давност, респ. от момента на
отмяната на даденото с Постановление № 3 от 18.11.1980 г. на Пленума на ВС
тълкуване – т.е. 26.06.2015 г. Следващото действие, довело до прекъсване на
давността представлява молбата от 13.07.2015 г.
В тази връзка и както се отбеляза по-горе на основание чл. 433, т. 8 от
ГПК /чл. 330, ал. 1, б. „д” от ГПК отм./ изпълнителното дело следва да се
счита за прекратено ex lege (по закон) на 13.07.2017 г., като е без значение
дали и кога съдебният изпълнител е постановил прекратяване на делото.
Посоченият извод съдът възприема, доколкото съгласно цитирания текст /чл.
433, т. 8 от ГПК, аналогичен на уредбата в ГПК отм./ изпълнителното
производство се прекратява ако взискателят не поиска извършването на
изпълнителни действия в продължение на две години. Такова искане
взискателят е направил в молбата за образуване на изпълнителното дело, а
впоследствие и в молбата от 13.07.2015 г. В тази връзка за пълнота следва да
се отбележи, че връчването на покана за доброволно изпълнение,
извършването на справки за имущественото състояние на длъжника, както и
изпращането на съобщение до НАП, до НОИ и Община Перник съответно
получаването на уведомление от агенцията, НОИ и писмо от общината, не
представляват изпълнителни действия.
С оглед гореизложеното съдът приема, че изп. дело № 167/2014 г. е
било висящо в периода от 11.03.2014 г. до 13.07.2017 г., когато е настъпило
прекратяване на същото. По арг. от цитираното Решение № 37/24.02.2021 г.
по гр.д. № 1747/2020 г. на 4-то г.о. на ВКС, както и от цитираното
тълкувателно решение, които провеждат последователно разграничение
между давността и перемцията в изпълнителния процес, последното
действие, довело до прекъсване на давността е молбата за налагане на запор
от 13.07.2015 г.
От 13.07.2015 г., когато за процесните вземания е започнала да тече
нова давност, до 22.06.2021 г., когато е образувано изп. № 1908/2021 г. по
описа на ЧСИ Стилиян Бадев не са предприемани никакви действия по
принудително удовлетворяване на процесните вземания. По тези
съображения, доколкото от 13.07.2015 г. до 22.06.2021 г. са изтекли повече от
пет години, то исковете следва да се приемат за основателни, още повече, че
7
и по второто изпълнително дело няма данни от длъжника да са събрани суми,
независимо от установяване на секвестируем доход. В тази връзка не се
налага обсъждане на въпроса относно приложимата спрямо вземанията
давност.
Само за пълнота следва да се отбележи, че молбата от 25.05.2018 г. за
налагане на запор, депозирана по изп.д. № 167/2014 г. на ЧСИ Димитрова не
следва да се приема за обстоятелство, което прекъсва давността. Посоченият
извод следва от една страна от обстоятелството, че посочената молба е
нередовна, доколкото към нея няма внесена държавна такса. Действително
съдебният изпълнител не е давал и указания за внасяне на такава след
получаване на молбата. От друга страна обаче съдебният изпълнител е
постановил прекратяване на изпълнителното дело едва два дни след молбата
– на 27.05.2018 г. Посоченото постановление за прекратяване е връчено на
взискателя и не е обжалвано от него. По тези съображения и с посоченото
постановление съдът приема, че в случая съдебният изпълнител е отказал
извършване на поисканото с молбата изпълнително действие, който отказ не е
бил обжалван. В тази връзка и по арг. от цитираното Решение №
37/24.02.2021 г. по гр.д. № 1747/2020 г. на 4-то г.о. на ВКС, което свързва
прекъсването на давността с реалното извършване на изпълнителното
действие, а по изключение само с поискването на такова действие, но само
когато последното не е осъществено по причина, за която взискателят на
отговаря, то в случая съдът намира, че е налице такава причина, за която
отговаря именно взискателят, доколкото същият не е внесъл такса по молбата
си, но едновременно с това не е обжалвал и последвалото молбата му
прекратяване на делото равнозначно да отказ да се наложи запор.
По исканията за разноски на страните:
Искане за разноски в производството са направили и двете страни.
Предвид изхода на делото такива се дължат само на ищеца.
Ищцата претендира разноски за държавна такса 154.16 лева и 500 лева
за адвокатски хонорар. Претендираният адвокатски хонорар не е прекомерен,
доколкото същият не надвишава минималния размер съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2
от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения предвид цената на исковете.
Искането за разноски на ответника е неоснователно предвид изхода на
делото.
Водим от горното, Пернишкият районен съд:
[1] С измененията от ДВ. бр. 100 от 2019 г. срокът вече е едномесечен.
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че Н. АТ. Л.., с ЕГН: ********** и
адрес: гр. Перник, ж.к. Тева, бл. 53, ап. 20 НЕ ДЪЛЖИ на „Топлофикация
Перник“ АД, с ЕИК: ********* и със седалище и адрес на управление гр.
8
Перник, кв. Мошино, ТЕЦ „Република“ следните суми: сумата от 2959.35
лева, представляваща главница за неплатена топлинна енергия за периода от
01.11.2009 г. до 30.04.2012 г., вкл., сумата от 721 лева – законна лихва за
забава на месечните плащания за периода от 03.01.2010 г. до 03.10.2013 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 15.11.2013 г. до
окончателното изплащане на вземането, както и направените разноски по
делото в размер на 73.61 лева – за държавна такса и 100 лева за
юрисконсултско възнаграждение, за които суми е издаден изпълнителен лист
от 06.02.2014 г. по ч.гр.д. № 7746/2013 г. по описа на Пернишкия РС, поради
погасяването на сумите по давност.
ОСЪЖДА „Топлофикация Перник“ АД, с ЕИК: ********* ДА
ЗАПЛАТИ на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на Н. АТ. Л.., с ЕГН:
********** сумата от общо 654.16 лева, представляваща разноски в
настоящото исково производство – за държавна такса и адвокатско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
9