РЕШЕНИЕ
№ 204
гр. Б.***, 18.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Б.***, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на
десети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Димитър Р. Беровски
при участието на секретаря Ана Г. Г.ева
като разгледа докладваното от Димитър Р. Беровски Гражданско дело № 20221210102350 по
описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава тринадесета от ГПК („Основно производство”).
Образувано е въз основа на искова молба, подадена от „Водоснабдяване и Канализация“
ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр. Б.*** представлявано от инж. М. П. –
управител против Г. В. З., ЕГН **********, с настоящ адрес: гр. Б.***
Ищецът твърди, че в периода 16.08.2019г. -16.09.2019г. се е намирал в облигационно
правоотношение с ответника, по силата на което е доставил на последния ВиК услуги за
имот, находящ се в адрес гр. Б.***, ж.к. „***, абонатен № 1024502. Поддържа, че
процесното облигационно отношение било уредено от Общите Условия /ОУ/ за
предоставяне на ВиК услуги на потребителите, одобрени с Решение № ОУ-09/11.08.2014г.
Заявява, че съгласно чл. 33, ал. 2 ОУ ответникът като потребител бил длъжен да заплаща
дължимите суми за ползваните от него ВиК услуги - "вода", "канал" и "пречистване" в 30-
дневен срок след датата на фактуриране. Навежда, че за процесния период /16.08.2019г. -
16.09.2019г. / предоставил на ответника ВиК услуги на обща стойност от 497,51 лв., за което
е била издадена 1 фактура, която е подробно описана в исковата молба. Твърди, че във
фактурата били вписани показанията на водомера за процесния имот. Заявява, че поради
неплащане на задълженията по цитираните фактури в срок на основание чл. 44 ОУ се
дължало и обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата, за периода
от 04.10.2019 г. до 22.07.2022 г., възлизащо на общо 122,30 лв. Посочва, че за
претендираните вземания по ч. гр. д. № 1899/2022г. на Районен съд – гр. Б.*** е била
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, била връчена на ответника /длъжник в
заповедното производство/ по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК.
Ответникът заявява, че признава претендираните от ищеца вземания, като в тази връзка не
оспорва основанието и размера на предявените искови претенции. Заявява, че в хода на
процеса е заплатил исканите суми, включително и разноските. Не претендира разноски.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните, извърши анализ на
събраните доказателства и съобрази приложимия закон, намира за установено по
делото следното от фактическа и правна страна:
По повод подадената искова молба, предмет на разглеждане в настоящото производство са
следните установителни искове:
1
- чл. 422 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД – относно вземането за сумата от 497,51 лева
(четиристотин деветдесет и седем лева и петдесет и една стотинки) - главница, неизплатено
задължение за доставена ВиК услуга за имот, находящ се в гр. Б.*** абонатен № 1024502, за
периода от 16.08.2019 г. до 16.09.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата от
датата на подаване на заявлението в съда-16.08.2022 г. до окончателното изплащане.
- чл. 422 ГПК във вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД – относно вземането за сумата от 122,30 лева (сто
двадесет и два лева и тридесет стотинки) - лихва за забава за периода от 04.10.2019 г. до
22.07.2022 г.
Вземанията по така предявените установителни искови претенции са били предмет на
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК с № 981 от 16.08.2022г.,
издадена по ч. гр. д. № 1899/2022г. на Районен съд – гр. Б.***. Заповедта за изпълнение е
била връчена на длъжника чрез залепване на уведомление по чл. 47, ал. 5 ГПК.
В принципен план уважаването на разглеждания иск за главница е предпоставено от
кумулативното наличие на следните изисквания: 1/ наличието на валидно облигационно
отношение, породено от договор за доставка (продажба), по силата на който ищецът има
качеството на доставчик на ВиК услуги, а ответникът – на потребител; 2/ реалното
доставяне на ВиК услуги от доставчика на потребителя за процесния имот; 3/ размера на
претендираното вземане и 4/ неизпълнение на корелативното задължението на потребителя
за заплащане на главницата.
Основателността на претенцията за лихва за забава пък е детерминирана от
съществуването на наличието на: 1/ наличието на главен дълг, произтичащ от процесния
договор доставка на ВиК услуги, с определен ден на изпълнение (падеж); 2/ изпадане в
забава на ответника; 3/ размер на претендираната мораторна лихва; 4/ настъпване на падежа
на задължението на ответника за заплащането на последната и 5/ неизпълнение на
корелативното задължението на ответника за заплащане на мораторната лихва.
В настоящия случай, съобразно процесуалните си позиции, страните по делото признават
всички факти, подлежащи на доказване в настоящото производство.
Същевременно от изявленията на процесуалните представители на страните, направени в
откритото съдебно заседание на 10.04.2023г., става ясно, че след депозиране на исковата
молба и получаване на препис от същата, ответникът е бил заплатил в полза на ищеца
всички паричните суми, предмет на разглежданите искове, включително и направените
разноски както по заповедното производство, така и по исковото производство.
В този контекст и след като съобрази, на основание чл. 235, ал. 3 ГПК, така осъщественото
плащане, съдът счита, че предявените обективно съединени искове (за главница и лихва за
забава върху главницата) трябва да бъдат отхвърлени като погасени поради плащане,
извършено след завеждането на исковата молба.
Относно разноските:
В настоящия случай извършеното от ответника плащане е покрило направените от ищеца
разноски както за заповедното производство, така и за исковото производство. Ищцовата
страна изрично и признава това обстоятелство. Следователно на ищеца не следва да се
присъждат разноски.
Ръководейки се от изложените съображения, Районен съд – гр.Б.***, Гражданско
отделение, Осми състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като погасени чрез плащане, извършено в хода на процеса, исковете по чл.
422 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 422 ГПК във вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД, предявени от
ищеца „Водоснабдяване и Канализация“ ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр.
Б.*** представлявано от инж. М. П. – управител против ответника Г. В. З., ЕГН
**********, с настоящ адрес: гр. Б.*** с които се претендира да бъде признато за
2
установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми, които са били предмет на
Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК с № 981 от 16.08.2022г., издадена по ч. гр. д. №
1899/2022г. на Районен съд – гр. Б.***, а именно:
- 497,51 лева (четиристотин деветдесет и седем лева и петдесет и една стотинки) -
главница, неизплатено задължение за доставена ВиК услуга за имот, находящ се в гр. Б.***
абонатен № 1024502, за периода от 16.08.2019 г. до 16.09.2019 г., ведно със законната лихва
върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда-16.08.2022 г. до
окончателното изплащане.
- 122,30 лева (сто двадесет и два лева и тридесет стотинки) - лихва за забава за периода
от 04.10.2019 г. до 22.07.2022 г.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Окръжен съд – гр. Б.*** в двуседмичен срок,
считано от връчването на препис на страните по делото. Като въззивната жалба се подава
чрез Районен съд – гр.Б.***.
Съдия при Районен съд – Б.***: _______________________
3