№ 9996
гр. София, 29.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА
ПЕТКОВА
при участието на секретаря БОЖИДАРА П. КУБАДИНОВА
като разгледа докладваното от ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА ПЕТКОВА Гражданско
дело № 20241110160254 по описа за 2024 година
Производството е по чл. 235 на Гражданския процесуален кодекс ГПК/.
Съдът е сезиран с искова молба на П. С. Г., подадена чрез адв. М. Д. срещу „Изи Асет
Мениджмънт“ АД и „Файненшъл България“ ЕООД, с която са предявени в условията на
субективно и обективно съединяване на следните установителни искове:
установителен иск за признаване на установено между ищеца и „Изи Асет
Мениджмънт“ АД, че договор Договор за паричен заем № ******/15.09.2023г. е
нищожен поради противоречие и заобикаляне със закона, съединен в условията на
евентуалност с иск за признаване недействителността на уговорките, обективирани в
чл. 4 за предоставяне на обезпечение в 3-дневен срок и в чл. 2, т. 8 за ГПР;
установителен иск за признаване на установено спрямо „Файненшъл България“
ЕООД, че Договор за предоставяне на гаранция № ******/15.09.2023г е нищожен
поради липса на основание и противоречие с добрите нрави, съединен в условията
на евентуалност с иск за признаване недействителността на клаузата по чл. 3, ал. 1 от
договора, предвиждаща възнаграждение в полза на ответника.
Ищецът твърди, че на 15.09.2023 г. сключил договор за паричен заем № ****** с „Изи
Асет Мениджмънт“ АД, по силата на който му била предоставена в заем сума в размер на 1
500 лв. срещу задължение да я върне на 15 погасителни вноски в 30-седмичен срок при
годишен лихвен процент от 35 % и годишен процент на разходите от 41,28%. Отбелязва, че
съобразно чл. 5 от договора в 3-дневен срок от сключването на сделката следвало да
представи обезпечение под формата на: двама поръчители-физически лица, отговарящи на
определени изисквания, банкова гаранция или одобрено от заемодателя дружество гарант.
1
Сочи, че в изпълнение на тази клауза на 15.09.2023 г. сключил и договор за предоставяне на
гаранция № ****** с „Файненшъл България“ ЕООД, съобразно който ответникът като
гарант се задължил да издаде гаранция за плащане в полза на „Изи Асет Мениджмънт“ АД
срещу възнаграждение от 823,35 лв. Поддържа, че съглашението за кредит е недействително
поради наличието на неравноправна уговорка, която създава в тежест на кредитополучателя
задължението да изпълни неизпълними в уговорения срок изисквания за предоставяне на
обезпечение, като по този начин бил насочен към единствената форма на обезпечение, която
обективно би могло да се предостави. Поддържа, че договорът е недействителен, тъй като
възнаграждението за обезпечение не е включено в ГПР, не са посочени компонентите, които
формират ГПР, както и че действителният размер на ГПР надхвърля максимално
допустимата стойност. Релевира аргументи за нищожност и на договора за предоставяне на
гаранция поради липса на основание, тъй като по процесната сделка не получавал насрещна
престация под формата на услуга, а обезпечението било предоставено единствено в полза на
кредитодателя. Навежда твърдения, че заемодателят и дружеството гарант са свързани лица,
а възнаграждението за предоставяне представлявало средство за генериране на
допълнителна печалба, поради което противоречал на добрите нрави. Моли за уважаване на
предявените искови претенции. Претендира разноски и отправя молба при отхвърляне на
исковете да не бъдат възлагани разноските в негова тежест, доколкото в качеството си на
потребител се позовава на неравноправни клаузи в договор за потребителски кредит.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от „Изи Асет
Мениджмънт“ АД, с който излага становище за нередовност, недопустимост и
неоснователност на исковите претенции. Релевира възражения, че договорът за
потребителски кредит отговаря на изискванията на ЗПК и е действителен. Твърди се, че
процесният договор съдържа ГПР и общата сума, изчислени към момента на сключване на
договора, както и че за заемодателя не съществува задължение да преизчислява ГПР, в
случай на промяна на условията по договора. Сочи се, че надвишаването на ГПР над
максималния законоустановен размер, не води до недействителност на цялото съглашение, а
единствено на процесната клауза. Оспорва се възнаграждението за гаранцияда е разход,
който следва да се включи в ГПР, тъй като сключването на договор за гаранцияне е условие
за сключване на договора за кредит. Моли за отхвърляне на предявените искови претенции.
Претендира разноски. Отправя възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на исковата молба от „Файненшъл
България“ ЕООД, с който излага становище за недопустимост на исковата молба и оспорва
исковете като неоснователни. Релевира възражение, че уговореното възнаграждение по
договора за предоставяне на гаранция не противоречи на закона и на добрите нрави. Твърди,
че процесната двустранна сделка е влязла в сила три дни след подписването на договора.
Счита, че разпоредбите на ЗПКр не са относими към сключения договор за гаранция,
респективно твърди, че липсва основание за включване на възнаграждението на
дружеството гарант в ГПР. Оспорва основателността и доказаността на твърденията на
2
ищеца. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски и възразява срещу размера на
претендираните разноски от ищеца.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
Предявени са искове с правна квалификация: чл. 26, ал. 1 ЗЗД – чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД
вр. чл. 22 ЗПК вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК и чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД.
Не се спори между страните, че на 15.09.2023 г. между „Изи Астен Мениджмънт“ АД в
качеството му на заемодател и П. С. Г. в качеството му на заемател бил сключен договор за
паричен заем № ******, по сила на който заемодателят предоставил на заемателя сумата от
1 500 лв. срещу задължението да я върне в срок от 30седмици на 15 погасително вноски,
всяка в размер на 111, 11 лв. Уговорен бил фиксиран годишен лихвен процент 35,00 %,
годишен процент на разходите – 41,28 % и общодължимата сума от земателя била 1 666, 65
лв.
Страните не спорят и че на същата дата бил сключен договор за предоставяне на
гаранция № *********, сключен между „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД в качеството му
на гарант и П. С. Г. в качеството му на потребител, по силата на който гарантът се задължил
да издаде гаранция за плащане (за изпълнение на парични задължения) в полза на „Изи Асен
Мениджмънт“ АД с цел гарантиране за изпълнението на всички задължения на потербителя,
възникнали съгласно Договор за паричен заем, както и всички последици от неизпълнението
на задълженията на потребителя по договора за паричен заем, като потребителят дължи на
гаранта възнаграждение в размер на 823, 35 лв. Възнаграждението е разсрочено на вноски,
всяка в размер на 54, 89 лв., като вноските са дължими на падежа на плащане на
погасителните вноски по договора за паричен заем и „Изи Асен Мениджмънт“ АД е
овластено да получи плащането.
Сключеният между П. С. Г. и „Изи Асен Мениджмънт“ АД договор е потребителски,
поради което намира своята правна регламентация в Закона за потребителския кредит, като
според легалната дефиниция, дадена в разпоредбата на чл. 9 ЗПК, въз основа на договора за
потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да предостави на
потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма
на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за
доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които
потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на
периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне.
С оглед изложеното, преценката относно действителността на процесните договор за
потребителски кредит и договор за предоставяне на гаранцияследва да се извърши както в
съответствие с общите правила на ЗЗД, така и с нормите на приложимия ЗПКр, при
действието на който са сключени договорите. Автономията на волята на страните да
определят свободно съдържанието на договора (източник в частност на претендираните от
заявителя вземания), в т.ч. да уговорят такси и неустойки, е ограничена от разпоредбата на
чл. 9 ЗЗД в две посоки: съдържанието на договора не може да противоречи на повелителни
норми на закона, а в равна степен и на добрите нрави, което ограничение се отнася както до
гражданските сделки, така и за търговските сделки (чл. 288 ТЗ) – в този смисъл и
3
задължителните за съдилищата разяснения, дадени с т. 3 от Тълкувателно решение №
1/2009 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ВКС, ОСТК.
В случая и от съвкупната преценка на събраните по делото доказателства не може да
се приеме, че процесните договорни съглашения отговарят изцяло на изискванията,
съдържащи се в глава ІІІ, чл. 9 – чл. 11 ЗПКр.
По силата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПКр договорът за потребителски кредит се изготвя на
разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума,
дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като
се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент
на разходите по определения в приложение № 1 начин.
Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява
общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или
косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на
посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер
на предоставения кредит.
В процесния договор за паричен заем /потребителски кредит/ е посочен процент на
ГПР 41, 28 %, т.е. формално е изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ГПК, като не се
надвишава максималният размер по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Този размер обаче не отразява
действителния такъв, тъй като не включва част от разходите за кредита, а именно –
възнаграждението по договора за предоставяне на гаранция, сключен от потребителя с
„ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, което се включва в общите разходи по кредита по
смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, в този смисъл и Решение на СЕС по дело С-337/23.
По силата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК „Общ разход по кредита за потребителя“ са всички
разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни
посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски
кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати,
включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-
специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е
задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на
кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по
кредита за потребителя не включва нотариалните такси.
Възнаграждението в полза на гарантае разход, свързан с предмета на договора за
потребителски кредит, доколкото касае обезпечение на вземанията по договора.
От служебно извършена справка в Търговския регистър се установява, че „Изи Асен
Мениджмънт“ АД е едноличен собственик на капитала на „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“
ЕООД, като двете дружества са с един адрес на управление. В същото време, съгласно чл. 3,
ал. 3 от договора за предоставяне на гаранция, „Изи Асен Мениджмънт“ АД е овластено да
приема вместо гарантавъзнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство.
Тази свързаност обуславя извод, че разходът за възнаграждение в полза на гарантае известен
на заемодателя, което се потвърждава и от съвкупната преценка на събраните по делото
доказателства.
Видно от събраните по делото доказателства договорът за гаранцияе сключен във
връзка с договор за паричен заем, сключен между ищеца и „Изи Асет Мениджмънт“ АД.
„Изи Асет Мениджмънт“ АД се е задължило да предостави на ищеца сумата от 1 500 лв.,
който от своя страна е поел задължение за връщането й в срок от 30 седмици. Съгласно чл. 4
от договора заемателят се задължава в срок до три дни, считано от датата на сключване на
договора да предостави на заемодателя едно от посочените обезпечения: две физически лица
4
поръчители, всяко от което да отговаря на множество изисквания: да представи служебна
бележка за трудово възнаграждение , нетният размер на получаваното възнаграждение да е
над 1 000 лв., да работи по безсрочен трудов договор, да не е заемател или поръчител по
друг договор за паричен заем, сключен с „Изи Асет Мениджмънт“ АД, да няма неплатени
осигуровки а последните две години, да няма задължения към други банкови и финансови
институции или ако има кредитната му история в ЦКР на БНБ една година назад да е статус
„период на просрочие от 0 до 30 дни“; банкова гаранция с бенефициер – заемодателя за
сумата по чл. 2, т. 7 и одобрено от дружеството гарант, който сключва гаранционни сделки.
От доказателствата по делото се установява, че договорът за гаранция е сключен от ищеца с
ответника „Файненшъл България“ ЕООД в изпълнение на задължението си по чл. 4 от
договора за потребителски кредит, сключен с „Изи Асет Мениджмънт“ АД. Съгласно чл. 138
ЗЗД поръчителят се задължава пред кредитора на друго лице да отговаря за изпълнение на
неговото задължение. Поръчителството е безвъзмездна сделка, т. е. поръчителят не получава
възнаграждение и само при изрично договаряне на страните може да бъде включена клауза
за заплащане на такова. В случая доколкото ответниците са свързани лица по смисъла на § 1,
т. 5 от ДР на ТЗ, след като кредиторът е едноличен собственик на капитала на дружеството -
поръчител, то с договора за гаранцияне се цели реално обезпечаване на договора за заем,
сключен с „Изи Асет Мениджмънт“ АД. Това е така, доколкото, плащайки задължението на
потребителя, кредиторът плаща вземането си сам на себе си.
От анализа на клаузите относно обезпечението на кредита следва, че потребителят, за
да осигури сключването на договора за потребителски кредит, следва да избере да го
обезпечи чрез гаранционна сделка, сключена със свързаното лице на земодателя. Условията
за поръчителите физически лица са до такава степен усложнени, че почти е невъзможно
осъществяването им. Освен това дори всички множество условия да са изпълнени трудно би
могло потребителят да се снабди с всички документи, удостоверяващи ги в срок от едва три
дни, предвид обстоятелството, че издаването им е обусловено от волята и съдействието на
трети лица. По отношение на банковата гаранция на първо място законодателят изобщо не е
предвидил такова обезпечение и на второ място тази възможност е практически
неизпползваема, доколкото е безсмислено едновременно да се учредява банкова гаранция и
да се взема кредит за една и съща сума. Поради което и сключването на договор за гаранция
е единствената практическа възможност за заемателя във връзка със сключването на договор
за кредит.
Изложените съображения водят до извода, че в конкретния случай договорът за
гаранцияима за цел да обезщети кредитора за вредите от възможна фактическа
неплатежоспособност на длъжника, което влиза в противоречие с предвиденото в чл. 16 ЗПК
изискване към доставчика на финансова услуга да оцени сам платежоспособността на
потребителя и да предложи цена за ползването на заетите средства, съответна на получените
гаранции.
Въпреки, че всеки един от представените договори - този за заем и този за
предоставяне на гаранция, формално представляват самостоятелни договори, двата договора
следва да се разглеждат като едно цяло. Тази обвързаност се установява от уговорката за
сключване на договор за гаранция на кредитополучателя с одобрено от кредитодателя
юридическо лице-гарант, сключването на договора за гаранция в същия ден, в който е
сключен договорът за кредит.
С оглед изложеното съдът намира, че разходът за възнаграждение на гаранта за
5
обезпечаване вземанията на „Изи Асен Мениджмънт“ АД по процесния договор за
потребителски кредит отговаря на поставените от ЗПК изисквания, за да се включи в общия
разход по кредита. По този начин и при включване на разходите за възнаграждението по
договора за предоставяне на гаранцияв ГПР, то размерът на ГПР възлиза на много повече от
законоустановения и допустим размер от 50 %, а именно достига до 96, 17 %, съгласно
приетото по делото и кредитирано от съда като компетентно изготвено заключение по
съдебно-счетоводната експертиза.
При това положение и въз основа на съвкупната преценка на всяка от уговорките
настоящият състав намира, че макар формално процесният договор за потребителски кредит
да покрива изискуеми реквизити по чл. 11, ал. 1 ЗПК, вписаните параметри не
кореспондират на изискуемото съдържание по т. 10 – годишния процент на разходите по
кредита и общата сума, дължима от потребителя. Тази част от сделката е особено
съществена за интересите на потребителите, тъй като целта на уредбата на годишния
процент на разходите по кредита е чрез императивни норми да се уеднакви изчисляването и
посочването му в договора и това да служи за сравнение на кредитните продукти, да
ориентира икономическия избор на потребителя и да му позволи да прецени обхвата на
поетите от него задължения. Затова и неяснотите, вътрешното противоречие или
подвеждащото оповестяване на това изискуемо съдържание законодателят урежда като
порок от толкова висока степен, че изключва валидността на договарянето – чл. 22 ЗПК. В
този смисъл, като не е оповестил действителен ГПР в договора за кредит, кредитодателят е
нарушил изискванията на закона и не може да се ползва от уговорената сделка, което
обосновава извод за недействителност на договора за кредит на основание чл. 22 ЗПК,
поради неспазването на изискванията на чл. 11, т. 10 и 11 ЗПК. В тази хипотеза потребителят
следва да върне само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва и или други разходи
по кредита, съгласно разпоредбата на чл. 23 ЗПК - виж решение № 50174 от 26.10.2022 г. по
гр. дело № 3855/2021 г. на ВКС, IV г.о., решение № 60186 от 28.11.2022 г. по т. дело №
1023/2020 г., на ВКС, I т. о. и решение № 50259 от 12.01.2023 г. по гр. дело № 3620/2021 г.
на ВКС, III г. о., определение № 50161 от 29.03.2023 г. по т. д. № 1070/2022 г. на ВКС, II т.
о., решение № 50056 от 29.05.2023 г. по т. д. № 2024/2022 г. на ВКС, I т. о. и др.
Следователно предявеният иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за
прогласяване на нищожността на процесния договор за потребителски кредит е основателен,
поради което не са налице условията за разглеждането на другите релевирани от ищеца
основания за неговата нищожност. Предвид последното съдът намира, че не се е сбъднало
вътрешнопроцесуалното условие за разглеждане на предявения от ищеца в условията на
евентуалност иск за прогласяване за нищожна уговорката между страните, съдържаща се в
чл. 4 на сключения договор за потребителски кредит.
Следва да се отбележи, че договорът, сключен между потребителя и „Изи Асен
Мениджмънт“ АД, и договорът, сключен между потребителя и „ФАЙНЕНШЪЛ
БЪЛГАРИЯ“ ЕООД , се намират във взаимовръзка помежду си и като система от
правоотношения между страните, поради което последиците от недействителността на
договора за потребителски кредит неминуемо рефлектират и по отношение на договора за
предоставяне на поръчителство, поради естеството на правоотношенията - решение №
264616 от 09.07.2021 г. по в. гр. д. № 9991/2020 г. по описа на СГС. Ето защо, следва да се
приеме, че и договорът за предоставяне на гаранция също е недействителен, поради което
самият той не е породил правни последици. Изложеното обосновава извод, че не се е
сбъднало вътрешнопроцесуалното условие за разглеждане на евентуалния иск.
По разноските:
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът има право на
разноски. В случая се претендират сторените разноски в размер на 110 лв. за държавна такса
и 300 лв. за възнаграждение за вещото лице, които следва да бъдат присъдени на ищцата.
6
Претендира се и възнаграждение за процесуалния й представител по реда на чл. 38
ЗАдв. Съдът намира, че с оглед предмета и правната сложност делото, извършените
процесуални действия и обстяотелството, че делото е приключило в едно съдебно заседание
на адв. Д. следва да бъде определено възнаграждение в минимален размер от по 400 лв.,
дължимо за защитата срещу всеки един от двамата ответници.
По изложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от П. С. Г., ЕГН **********, с адрес:
************************************ срещу „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Люлин 7“, бул.
„Джавахарлал Неру“ № 28, ет. 2, ап. 40-46 иск, че Договор за паричен заем № ****** от
15.09.2023 г. е нищожен на основание чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД поради противоречието му със
закона.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от П. С. Г., ЕГН **********, с адрес:
************************************ срещу „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД ,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Люлин 7“, бул.
„Джавахарлал Неру“ № 28, ет. 2, ап. 40-46, че Договор за предоставяне на гаранция №
****** от 15.09.2023 г. е нищожен на основание чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД поради
противоречието му със закона.
ОСЪЖДА „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ж.к. „Люлин 7“, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, ет. 2, ап.
40-46 и ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД , ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ж.к. „Люлин 7“, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, ет. 2, ап. 40-46 да
заплатят на П. С. Г., ЕГН **********, с адрес: ************************************
сторените по делото разноски в размер на 410 лв.
ОСЪЖДА „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ж.к. „Люлин 7“, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, ет. 2, ап.
40-46 и ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД , ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ж.к. „Люлин 7“, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, ет. 2, ап. 40-46 да
заплатят на адв. М. Д. Д. от САК, личен номер ********** сумата от 400 лв. – адвокатско
възнаграждение по чл. 38 ЗАдв.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7