Определение по дело №633/2019 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 586
Дата: 19 юни 2020 г.
Съдия: Симеон Симеонов Михов
Дело: 20192100900633
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 25 ноември 2019 г.

Съдържание на акта

 О   П   Р   Е   Д   Е   Л   Е   Н   И   Е

 

 586                                                      19.06.2020г.                                                гр.Бургас

 

Бургаският окръжен съд                                                                           гражданска колегия

в закрито заседание на деветнадесети юни

през две хиляди и деветнадесета година                                                                   в състав:

                                                                                        Председател: Симеон Михов

                                                                                        Членове:

                                                                                                        

като разгледа докладваното от

            съдия Михов                        търговско дело          633   по описа

за   2019   година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

                        Производството по делото е образувано по повод искова молба с посочено правно основание чл. 383 ал. 4 във вр. с чл. 364 ал. 4 от КЗ от А.М.П., ЕГН ********** и М.Г.П., ЕГН **********, действаща от свое име и като законен представител на К.М.П., ЕГН **********, всички със съдебен адрес: ***, офис № 2, чрез адв. С.К. против „Групама животозастраховане“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Царско шосе“ № 47А, бл. В, ет. 3, представлявано от изпълнителния директор Селин Болар, чрез юрисконсулт Даниел Здравков, за осъждане на ответника да заплати на кредитодателя „Банка ДСК“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Московска“ № 19, договорената застрахователна сума по договор за застраховка „Живот, свързана с банков кредит“ в размер на 35 000 лева, ведно със законната лихва от датата на завеждането на иска - 25.11.2019 г. до окончателното заплащане, както и направените по делото разноски в полза на ищците.

Съдът е изпратил препис от исковата молба и приложенията към нея на ответника, като му е указана възможността за подаване на писмен отговор в законния двуседмичен срок, задължителното съдържание на отговора и последиците от неподаването му и неупражняването на права. В  определения от съда двуседмичен  срок, ответникът  „Групама животозастраховане“ ЕАД е депозирал писмен отговор на исковата молба. Отговорът на ответника е изпратени на ищците, като им е указана възможността да подадат допълнителна искова молба. В предоставения двуседмичен срок по чл.372 от ГПК,  ищците са депозирали допълнителна искова молба. В указания срок според чл. 373 от ГПК, е постъпил отговор на допълнителната искова молба от ответника – застраховател.

При това положение съдът приема, че книжата по делото са разменени редовно.   

Исковете са предявени съобразно правилата за родова и местна подсъдност. Не са направени от страните възражения, нито до настоящия момент са станали служебно известни на съда факти или обстоятелства, които след проверка за възникването им, да водят до извода, че са налице процесуални пречки или не са налице положителни процесуални предпоставки за разглеждане на иска, което го прави допустим.

Съдът счита, че в настоящото определение следва да включи и проекта си за доклад по делото на основание чл.374, вр. чл.146 ГПК.

 

             

 Проект за доклад:   

Твърди се в исковата молба, че ищците са наследници на Мирослав Атанасов П., който починал на 01.09.2019 г. и с когото не живеели в едно домакинство. След смъртта на наследодателя им, ищците установили, че той е бил длъжник по договори за кредит, поради което уведомили съответните кредитни институции за смъртта му, включително и ответното застрахователно дружество – „Групама животозастраховане“ ЕАД, което включило наследодателя в групата на застрахованите лица по групова застраховка „Живот, свързана с банков кредит“ по повод на сключен на 17.05.2018 г. от Мирослав П. договор за кредит за текущо потребление с „Банка ДСК“ ЕАД.

  След подаденото уведомление, ищците получили писмо от ответното застрахователно дружество, в което се заявява, че не са налице основанията за покриване на настъпилото събитие като застрахователно такова, тъй като застрахованият, при попълване на Съгласие за включване в групата на застрахованите лица, бил декларирал неверни обстоятелства – „че не боледува от хроничен хепатит тип В, С или D“. Според застрахователя, съществувала причинно следствена връзка между т.п. „Декомпенсирана чернодробна цироза“, установено при операция в УМБАЛ Пловдив през месец август 2019 г., с посоченото в епикризата при снемане на анамнеза, че през 1992 г. при кръводаряване бил установен положителен HBs Ag, без да се проследява от тогава. Посоченото обстоятелство, според ответника го освобождавало от задължението му по договора за застраховка, поради което е направил отказ за плащане.

Ищците заявяват, че към 10.12.2019 г., задължението на длъжника по кредита към  „Банка ДСК“ ЕАД, възлиза в размер на 40 014 лева, при месечни вноски от 387,82 лева, погасяването на което е непосилно за тях, но доколкото застрахователната сума е в размер на 35 000 лева, то и претенцията им е в този размер.

Правния си интерес от предявяване на иска, ищците обосновават с обстоятелството, че отказа на ответното дружество да удовлетвори кредитодателя „Банка ДСК“ ЕАД, ги уврежда.

Ответникът „Групама животозастраховане“ ЕАД с депозирания отговор на исковата молба, оспорва предявените искови претенции, като ги счита за неоснователни. Счита, че за ищците не е налице материалноправна легитимация, тъй като материалното право да претендира плащане на остатъка от кредита, принадлежи на „Банка ДСК“ ЕАД. Не се оспорва от ответника обстоятелството, че наследодателят на ищците е включен в групата на застрахованите лица по групова застраховка „Живот, свързана с банков кредит“, но счита, че отказът му да изплати застрахователна сума е основателен, тъй като при сключване на договора наследодателя на ищците е укрил съществено за риска обстоятелство, което в последствие се явява в причинна връзка със смъртта на застрахования. Заявява, че в случая застрахователят е сключил процесния договор, тъй като кредитополучателят е декларирал в подписаното от него съгласие, че не е боледувал през последните 5 години и в момента на присъединяване не е болен от хроничен хепатит тип В, С или D. Излага твърдения, че договора за застраховка се сключва въз основа на декларираните от кандидата обстоятелства и каквото и да е било отклонение от тях има за последица отказ от страна на застрахователя да сключи договора, поради завишен риск по отношение на този кандидат.

Ответникът твърди, че от представената му от наследниците на застрахованото лице медицинска документация е видно, че през 1992 год.  Мирослав П. е с установен положителен HBs Ag антиген. Според ответника, установеният антиген в своето развитие води до вирусен хепатит В и в последствие до декомпресирана чернодробна цироза. Счита, че застрахованото лице е било запознато със заболяването си и съзнателно не го е обявил  и го е премълчал при подписване на съгласието за присъединяване към груповата застраховка, като по този начин е заблудил застрахователя за съществено обстоятелство от значение за определяне на риска. На следващо място, ответникът оспорва размера на предявения иск, като сочи, че липсват доказателства, от които той да бъде установен.

Ищците с допълнителната си искова молба излагат становище относно направените с отговора на исковата молба доводи на ответната страна. Оспорват всички наведени от него възражения, като не се въвеждат нови фактически твърдения.

В предоставения срок по чл.373 от ГПК, ответникът „Групама животозастраховане“ ЕАД е депозирал отговор на допълнителната искова молба, с който поддържа първоначално направените твърдения и възражения.

 

              Правна квалификация

 

Претенцията има правното си основание в 382 ал. 3 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД.

 

              Относно въведените искания по доказателствата:

 

 Представените от ищеца към исковата молба писмени доказателства, съдът приема за относими към предмета на делото, тъй като посредством  тях той заявява, че ще установява наличието на посочените по-горе факти. Доказателствените искания са допустими и необходими, тъй като законът не поставя ограничения за събиране на тези доказателства за установяване на тези обстоятелства, а без събирането им и преценката им, решението ще бъде постановено при неизяснена фактическа обстановка. Следва да бъдат приети и представените от ответника „Групама животозастраховане“ ЕАД с отговора на исковата молба писмени доказателства, като относими към спора.

 Ищецът е направил доказателствено искане за назначаване на съдебно – медицинска експертиза, която да отговори на поставени с исковата молба въпроси, като такива са поставени и от ответника в отговора на исковата молба. Искането следва да бъде уважено, тъй като посредством поставените от страните задачи ще бъдат установени обстоятелства, за които са необходими специални знания и за които страните носят доказателствена тежест. Вещото лице следва да отговори на поставените в допълнителната искова молба въпроси, както и на въпросите поставени  от ответника „Групама животозастраховане“ ЕАД.

По отношение на искането на ищците за задължаване на ответното дружество да представи по делото всички документи по застрахователната им претенция № **********/ 25.09.2019 г., съдът ще се произнесе в съдебно заседание, след като ищците уточнят, за доказването на кои спорни между страните обстоятелства се прави искането.

Не следва да бъдат уважени направените от „Групама животозастраховане“ ЕАД доказателствени искания за задължаване на трети неучастващи по делото лица – РЗОК Бургас, РЗИ Бургас и Национален център по трансфузионна хематология – гр. София, да предоставят информация свързана с наследодателя на ищците Мирослав Атанасов П.. Съгласно разпоредбата на чл. 192 от ГПК, всяка страна може да иска с писмена молба от съда да задължи неучастващо в делото лице да представи намиращ се у него документ. В случая ответникът не е посочил, конкретни документи, находящи се в третите лица, които те следва да представят по делото, а е поискал те да представят информация, касаеща определени периоди от време или в случая редът на чл. 192 от ГПК е неприложим.

                     По доказателствената тежест

 

По делото липсват  въведени неподлежащи на доказване факти по смисъла на чл. 154 ал. 2 и чл. 155 от ГПК.

Съдът, с оглед изразените от страните становища, счита за необходимо да обяви на страните, че следните обстоятелства са безспорни и не се нуждаят от доказване, а именно: На 17.05.2018 г., между „Банка ДСК“ ЕАД и  Мирослав Атанасов П. е сключен договор за кредит за текущо потребление в размер на 30 000 лева; Във връзка със сключения от Мирослав Атанасов П. договор за кредит от 17.05.2018 г., същият е включен от „Групама животозастраховане“ ЕАД в групата на застрахованите лица по групова застраховка „Живот, свързана с банков кредит“.

На основание чл. 146 ал. 1, т. 5 и чл. 146 ал. 2 от ГПК, съдът следва да укаже на страните, че съгласно чл. 153 и чл. 154 ал. 1 от ГПК, всяка страна е длъжна да установи  спорните факти, на които основава своите искания или възражения, както и връзките между тях. Ищците носят тежестта да установят при условията на пълно и главно доказване настъпването на застрахователното събитие, както и размера на задължението към „Банка ДСК“ ЕАД по договор за кредит на текущо потребление от 17.05.2018 г., който ответното дружество следва да погаси. Ответникът носи тежестта да докаже своите правоизключващи и правопогасяващи възражения, да установи своите твърдения, въведени в процеса с отговорите на исковата молба, като проведе пълно и главно доказване на възраженията си за знание от страна на застрахования Мирослав Атанасов П. на обстоятелства, които са от съществено значение за риска, както и  че съзнателно не ги е обявил и ги е премълчал при подписване на съгласието за присъединяване към груповата застраховка.

Във връзка с разпределената доказателствена тежест е необходимо да се дадат указания на ищците, че не сочат доказателства за размера на задължението по кредита към „Банка ДСК“ ЕАД, което следва да бъде погасено от ответното застрахователно дружество.

С исковата молба ищците са отправили искане за за привличане на трето лице помагач – „Банка ДСК“ ЕАД. По така направеното искане, съдът намира следното: Съгласно нормата на чл. 382 ал. 3 от Кодекса за застраховането, в случай на смърт на длъжник – застраховано лице по застрахователен договор по повод негово неимуществено благо съгласно ал. 1, кредиторът е длъжен да предприеме с грижата на добър стопанин всички необходими действия относно претендирането и изплащането от страна на застрахователя на застрахователната сума по застрахователния договор. Предвидено е още, че по повод изплащането на обезщетение по застраховка по ал. 1 наследниците на длъжника, както и неговите съдлъжници или поръчители по кредита, имат права на застрахован, освен правото да получат обезщетението до размера на непогасената част от задължението. С посочената  разпоредба се защитава интересът на наследниците на застрахования кредитополучател при настъпване на застрахователно събитие, като се въвежда възможността същите да предявят иск за заплащане на застрахователно обезщетение, дължимо в полза на трето лице (кредитор). При тълкуването на разпоредбата се налага извода, че когато кредиторът не изпълни задължението си да предяви иск срещу застрахователя за изплащане на обезщетението при настъпило застрахователно събитие, наследниците на починалия длъжник по договора за кредит, както и всяко задължено по договора за кредит лице, имат право на иск срещу застрахователя, като допустимото искане е за осъждане на застрахователя да заплати в полза на кредитора дължимото застрахователно обезщетение до размера на непогасената част от задължението по кредита. В този случай, по аргумент от чл. 26 ал. 4 от ГПК, съдът задължително следва да конституира като съищец кредитора, в чиято полза е сключена застраховката.

 

Мотивиран от горното, на основание чл.374 от ГПК, Бургаският окръжен съд

                                  

                                                            О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

 

 

ПРИЕМА всички представени от страните при предварителната размяна на книжа писмени доказателства.

КОНСТИТУИРА като ищец по делото „Банка ДСК“ ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Московска“ № 19, ЕИК *********.

ДОПУСКА извършването на съдебно – медицинска експертиза, която да отговори на поставените в исковата молба въпроси и допълнителната такава, както и на въпросите поставени от ответника „Групама животозастраховане“ ЕАД, като определя депозит за възнаграждение на вещото лице в размер на 300 лева, вносим по депозитната сметка на Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от получаване на препис от настоящото определение, от които 170 лева, вносими от бюджета на съда и 130 лева, вносими от ответника „Групама животозастраховане“ ЕАД.

ЗА ОПРЕДЕЛЯНЕ на вещо лице да се изпрати писмо до болнично заведение в гр.Бургас, с преписи от исковата молба и задачите на страните, което да стане след внасяне на определения депозит.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника „Групама животозастраховане“ ЕАД за задължаване на основание на чл. 192 от ГПК, на трети неучастващи по делото лица – РЗОК Бургас, РЗИ Бургас и Национален център по трансфузионна хематология – гр. София, да предоставят информация свързана с Мирослав Атанасов П..

УКАЗВА на ищците, че по искането им за задължаване на ответното дружество да представи по делото всички документи по застрахователната им претенция № **********/ 25.09.2019 г., съдът ще се произнесе в съдебно заседание

ПРИКАНВА страните към сключване на съдебна спогодба.

НАСРОЧВА делото в открито съдебно заседание за 20.08.2020 г. от 15.00 часа, за които дата и час да се призоват страните.

ДА СЕ ВРЪЧАТ на страните преписи от настоящото определение, като съдът им обявява и проекта си за доклад по делото. На ищеца да се връчи и препис от допълнителния отговор на ответника, а на конституирания съищец – копие от исковата молба.

Определението е окончателно.

 

 

 

 

                                                                            ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: