Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 26.07.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски
градски съд, Гражданско отделение, ІV а въззивен състав, в закрито съдебно
заседание на двадесет и шести юли две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА КАЦАРОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ГАЛИНА ТАШЕВА
АЛЕКСАНДРИНА ДОНЧЕВА
като
разгледа докладваното от младши съдия Дончева ч. гр. дело № 6392 по описа на
съда за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 435 и сл. от ГПК.
Инициирано е с жалба, подадена от
пълномощник на Я.П.С. – длъжник по изпълнително дело № 20128410412272 по описа
на частен съдебен изпълнител Н.Л.М., рег. № 841, район на действие Софийски
градски съд, срещу разпореждане от 14.02.2018 г., с което производството по
изпълнителното дело е прекратено спрямо Я.П.С., както и срещу разпореждане от
14.02.2018 г. по същото изпълнително дело, с което е оставено без уважение
искането на Я.П.С. за присъждане на разноски в размер от 2000 лева.
В жалбата се навеждат доводи за
неправилност на разпореждането за прекратяване на изпълнителното производство,
тъй като същото се отнасяло единствено до длъжника Я.П.С., която твърди, че
производството следвало да бъде прекратено и спрямо длъжника Й.С., по отношение
на който бил предявен установителен иск по чл. 422, ал. 1 от ГПК, който бил
отхвърлен като неоснователен с решение на съда. Заявява се наличие на правен
интерес от обжалване на разпореждането, макар да става въпрос за другия длъжник
по делото, тъй като става въпрос за съпрузи, които са солидарни длъжници. Иска
се отмяна на разпореждането и постановяване на друго, с което производството по
изпълнителното дело да бъде прекратено изцяло – и спрямо другия длъжник.
По отношение на разпореждането от 14.02.2018
г. с
което е оставено без уважение искането на Я.П.С. за присъждане на разноски в
размер от 2000 лева се твърди неправилност, тъй като предявеният от кредитора
срещу длъжницата установителен иск по чл. 422, ал. 1 от ГПК бил отхвърлен като
неоснователен, а производството по изпълнителното дело било прекратено. С оглед
на това се твърди, че с акт на съдебния изпълнител в полза на Я.С. следвало да
бъдат приети разноски за адвокатско възнаграждение, които следвало да бъдат
възложени в тежест на взискателя „У.Б.“ АД. Иска се отмяна на атакуваното
разпореждане и постановяване на друго, с което да бъде уважено искането на
жалбоподателката за присъждане на направените от нея в качеството й на длъжник
разноски за адвокатско възнаграждение в изпълнителното производство.
Направено е искане за присъждане на
разноски в размер на 3000 лева, представляващи адвокатско възнаграждение на
основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв.
Взискателят по изпълнителното
производство и ответник по жалбата „У.Б.“ АД е депозирал възражение по чл. 436,
ал. 2 от ГПК, в което изразява становище за недопустимост на жалбата. Сочи се,
че жалбоподателката не е легитимирана да обжалва разпореждането за прекратяване
на делото по отношение на другия длъжник, тъй като няма правен интерес, а и не
е упълномощена за това от длъжника Й.С.. По съществото на доводите се твърди, че
доводите на жалбоподателката са неоснователни, доколкото твърди, че чл. 435,
ал. 2 от ГПК визира акт на съдебния изпълнител, с който се произнася по
разноски, единствено сторени от взискателя, но не и от длъжника, спрямо когото
изпълнителното дело е прекратено.
Съдебният изпълнител е изложил
мотиви по обжалваните действия в съответствие с чл. 436, ал. 3 от ГПК, като
намира жалбата за неоснователна. Сочи, че изпълнителното производство е
прекратено единствено по отношение на Я.П.С., тъй като от двамата солидарни
длъжници единствено тя е подала възражение по чл. 414, ал. 1 от ГПК, съответно
отхвърленият като неоснователен установителен иск по чл. 422, ал. 1 от ГПК е
бил насочен единствено срещу нея, т. е. съдебното решение не произвежда действие
спрямо другия длъжник, поради което няма основание за прекратяване на
изпълнителното производство по отношение на него.
Съдът, като взе предвид становищата
на страните и събраните по делото доказателства, намери за установено следното:
Жалбата на Я.П.С., в частта, с
която е насочена срещу разпореждане от 14.02.2018 г., с което производството по
горепосоченото изпълнително дело е било прекратено е процесуално недопустима.
Това е така, тъй като жалбоподателката
намира акта на съдебния изпълнител за неправилен, доколкото с него не е било
прекратено изпълнителното дело и по отношение на другия длъжник Й.К.С., т. е.
обжалването се мотивира с правен интерес, който поначало принадлежи на другия
длъжник по изпълнителното дело, а и такъв интерес от обжалване в случая не може
да се изведе от обстоятелството, че жалбоподателката и длъжникът Станчев са
съпрузи, както и че имотът, срещу който е насочено изпълнението е придобит в
режим на съпружеска имуществена общност.
Освен горното, жалбата е подадена от
пълномощник на Я.П.С., която не е била упълномощена от Й.К.С. да обжалва
разпореждането за прекратяване, а с оглед на това не разполага с представителна
власт да упражни правото на обжалване от името на Й.С..
Ето защо, подадената жалба следва да
бъде оставена без разглеждане в частта, с която се обжалва разпореждане от
14.02.2018 г. за прекратяване на изпълнителното производство по отношение на Я.П.С.,
тъй като в тази част същата е процесуално недопустима.
В останалата част, с която се обжалва
разпореждане от 14.02.2018 г. на съдебния изпълнител, с което е оставил без
уважение искането на Я.П.С. за приемане на направени от нея в хода на
изпълнителното производство разноски, жалбата е процесуално допустима, но
разгледана по същество е неоснователна.
От приложеното копие на изпълнително
дело № 20128410412272 по описа на частен съдебен изпълнител Н.Л.М., рег. № 841,
район на действие Софийски градски съд се установява, че изпълнителното
производство е образувано по молба на взискателя „У.Б.“ АД от 10.09.2012 г. за
принудително удовлетворяване на вземания по изпълнителен лист от 30.03.2012 г.,
издаден въз основа на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК, срещу Я.П.С. и Й.К.С..
На 12.02.2018 г. по изпълнителното дело е депозирана молба от пълномощник на Я.П.С.,
с която е направено искане за прекратяване на изпълнителното производство и
присъждане на разноски в полза на С. в размер на 2000 лева, като към молбата са
приложени решение от 21.11.2016 г. по гр. дело № 8555/2012 г. на Софийски
градски съд, с което се отхвърля предявеният от „У.Б.“ АД, срещу Я.П.С.
установителен иск по чл. 422, ал. 1 от ГПК, както и решение от 13.11.2017 г. по
в. т. дело № 3742/2017 г. на Софийски апелативен съд, с което
първоинстанционното решение е потвърдено. С оглед представените съдебни решения
и направеното искане, с разпореждане от 14.02.2018 г. съдебният изпълнител е
прекратил производството по изпълнителното дело по отношение на длъжника Я.П.С.,
а с друго разпореждане от същата дата е оставил без уважение искането на С. за
приемане на направени от нея във връзка с изпълнителното производство разноски
за адвокат и възлагането им в тежест на взискателя „У.Б.“ АД.
Така постановеният отказ за възлагане в
тежест на взискателя на направени от длъжника Я.П.С. разноски в изпълнителното
производство е правилен.
Отговорността за разноски е обективна и
безвиновна отговорност за неоснователно причинени имуществени вреди в резултат
на воденото производство.
Възлагането в тежест на някоя от
страните на разноски е предпоставено от признаване на дължимост на разноските в
полза на една от страните чрез присъждането им с акт, ползващ се с изпълнителна
сила, въз основа на който за кредитора да се породи право на принудително
изпълнение.
Съгласно чл. 79, ал. 1, т. 1 от ГПК при
прекратяване на изпълнителното дело на основание чл. 433, ал. 1 от ГПК,
направените разноски по изпълнението остават за сметка на взискателя, т. е. не
се възлагат в тежест на длъжника. От този законов тест обаче, не може да се
направи извод за обратното, а именно, че направените от длъжника разноски се
възлагат в тежест на взискателя. В посочения законов текст не е предвидена
хипотеза, при която направените от длъжника в изпълнителното производство
разноски да се възлагат в тежест на взискателя, по инициатива на който е било
образувано изпълнителното дело.
Освен горното, нормата на чл. 78, ал. 4
от ГПК не намира приложение в изпълнителното производство, тъй като е обща и е изключена
от предвидените специални правила, поради което е неприложима в конкретния
случай. Прилагането на посочения законов текст в исковото производство се
осъществява посредством съдебно решение, което се ползва с изпълнителна сила, а
постановлението на съдебния изпълнител би могло да има тези последици
единствено при изрична разпоредба на закона, каквато в случая липсва.
С оглед изложените съображения и в
обобщение следва да се посочи, че в процесуалния закон не е предвидена
възможност за съдебния изпълнител да присъди на длъжника направените от него
разноски при прекратяване на делото. Отговорността на взискателя за направените
във връзка с прекратеното изпълнително производство разноски може да бъде
реализирана по реда на исковото производство, при което уважаването на
претенцията с осъдителен съдебен акт ще бъде основание за издаване на
изпълнителен лист, съответно за принудително удовлетворяване на вземането.
Поради всичко това, обжалваният
понастоящем акт на съдебния изпълнител, с който е отказано присъждане на
разноски в полза на длъжника Я.П.С. е правилно,а подадената срещу него частна
жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
При този изход на спора, разноски в
полза на жалбоподателката не следва да бъдат присъждани.
На основание чл. 437, ал. 4, изр.
Последно от ГПК настоящото решение е окончателно в частта, с която подадената
жалба е оставена без уважение. В частта, с която жалбата е оставена без
разглеждане, решението може да се обжалва с частна жалба в едноседмичен срок от
съобщението пред Софийски градски съд.
По тези мотиви, съдът,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна жалба
с вх. № 020852 от 01.03.2018 г., подадена от пълномощник на Я.П.С., ЕГН: **********,
в частта, с която се обжалва разпореждане от 14.02.2018 г. по изпълнително дело
№ 20128410412272 по описа на частен съдебен изпълнител Н.Л.М., рег. № 841,
район на действие Софийски градски съд, с което производството по
изпълнителното дело е прекратено спрямо Я.П.С..
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба с
вх. № 020852 от 01.03.2018 г., подадена от пълномощник на Я.П.С., ЕГН: **********,
в частта, с която се обжалва разпореждане от 14.02.2018 г. по изпълнително дело
№ 20128410412272 по описа на частен съдебен изпълнител Н.Л.М., рег. № 841,
район на действие Софийски градски съд, с което е отказано приемане на
направени от Я.П.С. разноски за адвокатско възнаграждение и възлагането им в
тежест на взискателя „У.Б.“ АД.
В частта, с която жалбата е оставена
без разглеждане, решението може да се обжалва с частна жалба, подадена в
едноседмичен срок от съобщението за съдебния акт, пред Софийски апелативен съд.
В частта, с която жалбата е оставена
без уважение, решението не подлежи на инстанционен съдебен контрол и не може да
се обжалва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.