РЕШЕНИЕ
№ 869
гр. Бургас, 26.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXI СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:ПЛАМЕНА Н. СЪБЕВА
при участието на секретаря КАЛИНА К. СЪБЕВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕНА Н. СЪБЕВА Административно
наказателно дело № 20212120204067 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.
Образувано е по жалба на „ПРОСИЛВЪР С“ ЕООД, ЕИК ********* срещу
Наказателно постановление № РД-05-22/23.06.2021 г., издадено от директор на РЗИ –
Бургас, с което на основание чл. 209а, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 63, ал. 4 от Закона за здравето
във вр. т.13 от Заповед №РД-01-677/25.11.2020 г., изм. и доп. със Заповед №РД-01-
718/18.12.2020 г. и Заповед № РД-01-20/15.01.21 г. на министъра на здравеопазването на
жалбоподателя е било наложено административно наказание „имуществена санкция” в
размер на 500 лева.
В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност и неправилност на
обжалваното НП. В съдебно заседание дружеството - жалбоподател, редовно уведомени, не
се представляват
За АНО, редовно уведомени, представляват се от ББ.П. на длъжност началник на отдел
„Административно-стопански и правен“ при РЗИ. Оспорва жалбата като неоснователна и
моли същата да бъде оставена без уважение и да се потвърди НП. Счита нарушението за
безспорно доказано.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази възраженията
на страните, намира за установено следното:
От фактическа страна:
На 20.01.2021 г. е била извършена съвместна проверка от служители на РЗИ и Второ
1
РУ при ОД на МВР – Бургас на търговски обект – магазин за сребро, стопанисван от
дружеството-жалбоподател, находящ се в гр. Бургас, ж.к. „с.“ търговски център „П.“.
Отивайки на място в търговския център контролните органи, в това число и свидетелката
Г.П. на длъжност инспектор в РЗИ установили, че не се спазват въведените със заповеди на
министъра на здравеопазването противоепидемични мерки във връзка с разпространението
на заболяването COVID-19, като в търговския център се допускат клиенти. Свидетелката П.
констатирала, че в момента на проверката се осъществила продажба в магазин за сребро,
стопанисван от жалбоподателя. Била е закупена сребърна верижка от клиент - В. П. П. на
стойност 22 лева, за която покупка бил издаден касов бон. При извършване на проверката
свидетелката П. съставила констативен протокол. На място в обекта не е присъствал
упълномощен представител на жалбоподателя. На следващия ден (21.01.2021 г.) управителят
на жалбоподателя се явил в сградата на РЗИ гр. Бургас и свидетелката П. съставила срещу
дружеството-жалбоподател АУАН, за това, че се нарушава забрана, въведена със заповед на
министъра на здравеопазването за този период, да не се посещават търговски центрове от
клиенти. На 23.06.2021 г. било издадено и НП предмет на обжалване в настоящото
производство.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по
делото писмени доказателства и гласни доказателствени средства. По делото не се събра
доказателствен материал, който да поставя под съмнение така установената от съда
фактическа обстановка. Показанията на свидетелката П. са последователни, логични и
безпротиворечиви, поради което съдът напълно ги кредитира. Показанията на свидетеля се
подкрепят от събраните писмени доказателства.
От правна страна:
Жалбата е депозирана в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2
ЗАНН, подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт,
поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по
същество жалбата е неоснователна по следните съображения:
Настоящият състав като инстанция по същество след извършена проверка за
законност, констатира, че при съставяне на АУАН и издаването на наказателното
постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, които да
обуславят отмяна на обжалвания акт. Обжалваното наказателно постановление и АУАН са
издадени от компетентни органи, в сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН. При издаване
на АУАН и наказателното постановление са спазени императивните разпоредби на чл. 42 и
чл. 57 ЗАНН. В тази връзка съдът намира за неоснователно възражението на жалбоподателя,
че в административно наказателното производство е допуснато съществено процесуално
нарушение, като в АУАН и НП нарушението не е описано по един и същ начин. В АУАН
като нарушена е посочена разпоредбата на чл. 63, ал. 4 от Закона за здравето във вр. т. 13 от
Заповед №РД-01-677/25.11.2020 г. изм. и доп. със Заповед №РД-01-718/18.12.2020 г. на
министъра на здравеопазването. В действителност нормата на чл. 63, ал. 4 Закона за
Здравето предвижда правомощия на министъра на здравеопазването при обявена
2
извънредна епидемична обстановка по ал. 1 да въвежда със заповед временни
противоепидемични мерки по предложение на главния държавен здравен инспектор за
територията на страната или за отделна област. От своя страна посочената точка 13 от
Заповед №РД-01-677/25.11.2020 г. изм. и доп. със Заповед №РД-01-718/18.12.2020 г. на
министъра на здравеопазването предвижда забрана да се посещават търговски центрове. При
издаване на НП АНО е посочил в допълнение и санкционната разпоредба на чл. 209а, ал.2,
вр. ал. 1 от Закона за здравето, която предвижда налагане на наказание за този, който
наруши или не изпълни въведени от министъра на здравеопазването или от директор на
регионална здравна инспекция противоепидемични мерки. Чл. 209а, ал. 2, вр. ал. 1 Закона за
здравето не е посочен в АУАН, но независимо от това съдът намира, че този пропуск не
представлява съществено процесуално нарушение, което да наруши правото на защита на
жалбоподателя. Както в АУАН, така и в НП подробно е описано от фактическа страна
вмененото на жалбоподателя нарушение, като фактите са идентични. Ето защо за съда не е
налице неяснота относно нарушението, за което е наказан жалбоподателят. Фактическото
описание на нарушението е относимо и към отразените в АУАН и в НП норми, които са
посочени. Квалифицирането на установените при проверката факти като нарушение на чл.
63, ал. 4 от Закона за здравето във вр. с т. 13 от цитираната по-горе заповед на министъра на
здравеопазването в АУАН според настоящия състав, в достатъчна степен разкрива правния
характер на вмененото на жалбоподателя нарушение. Правната квалификация е допълнена
от АНО при издаване на НП с посочване на санкционната норма на чл. 209а, ал.2, вр. ал. 1
от Закона за здравето, в която е предвидено наказанието, което следва да бъде наложено.
От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че при извършена на
21.01.2021 г. проверка от служители на РЗИ – Бургас и Второ РУ на обект магазин за сребро
в търговски център „П.“, стопанисван от жалбоподателя е било констатирано, че не се
спазват въведените от министъра на здравеопазването противоепидемични мерки за
ограничаване разпространението на болестта COVID-19. Установява се, че независимо от
въведената забрана със Заповед №РД-01-677/25.11.2020 г., изм. и доп. със Заповед №РД-01-
718/18.12.2020 г. и Заповед № РД-01-20/15.01.21 г. на министъра на здравеопазването,
действаща и към момента на проверката в търговски център „П.“ и в частност в магазин за
сребро, стопанисван от жалбоподателя, е имало посещение на клиенти, като клиент е
извършил покупка от магазина, за което е бил издаден касов бон. Общоизвестен факт е, че
още през февруари и март 2020г. от Съвета на Европа и Световната здравна организация са
постановявани актове, с които се признава, че широкото разпространение на нови заразни
болести като COVID-19 е потенциална заплаха за здравето в световен мащаб, а взрива на
заболяването е определен като „спешна ситуация за общественото здраве с международно
значение. На 11.03.2020г. COVID-19 е обявена официално от СЗО за „пандемия“, като
посоченото състояние продължава и към момента. Т.е. безспорно към 20.01.2021 г., а и към
настоящия момент е съществувала и продължава да съществува непосредствена опасност за
живота и здравето на гражданите от епидемично разпространение на заразна болест -
COVID-19. В тази връзка министърът на здравеопазването е издал заповеди, в това число и
Заповед №РД-01-677/25.11.2020 г., изм. и доп. със Заповед №РД-01-718/18.12.2020 г. и
3
Заповед № РД-01-20/15.01.21 г., с които се въвеждат мерки за ограничаване на
разпространението на заболяването.
В т. 13 от посочената заповед е предвидена забрана да се посещават търговски
центрове представляващи една или повече сгради, в които са разположени магазини,
заведения и други търговски обекти и търговските центрове тип МОЛ, с изключение на
магазините за хранителни стоки, лечебните заведения, аптеките, дрогериите, оптиките,
зоомагазините, банките, застрахователите, доставчиците на платежни услуги, офисите на
телекомуникационните оператори и други доставчици на съобщителни услуги в тях.
От събраните по делото доказателства категорично се установява, че търговски център
„П.“, в който е разположен процесният обект попада в обхвата на въведената забрана. В
търговския център „П.“ са разположени множество самостоятелни търговски обекта, с общи
помещения, коридори, където безспорно може да има струпване на много лица и да се
разпространява безпрепятствено заразяването със заболяването COVID-19. Ето защо като не
е предприел преустановяване на допускане на клиенти в обекта си, жалбоподателят е
нарушил въведените в т. 13 от Заповед №РД-01-677/25.11.2020 г., изм. и доп. със Заповед
№РД-01-718/18.12.2020 г. и Заповед № РД-01-20/15.01.21 г. на министъра на здраве
противоепидемични мерки.
Предвид изложеното съдът намира за абсолютно неприложима в случая разпоредбата
на чл. 28 ЗАНН, каквито твърдения излагат в жалбата. Предвид мащабите на разразилата се
световна пандемия във връзка със заболяването COVID-19 и настъпилите изключително
тежки негативни последици за живота и здравето на хората, неспазването на въведените
мерки с цел ограничаване на разпространението на заболяването, не следва да се приема
като маловажен случай, при който няма последици или те са незначителни. Общоизвестно е,
че точно обратното е факт.
За извършеното нарушение разпоредбата на чл. 209а, ал. 2, вр. ал. 1 от Закона за
здравето предвижда налагане на имуществена санкция в размер от 500 лева до 2000 лева.
Наказващият орган правилно е приложил посочената санкционна норма като относима към
настоящия случай и на дружеството-жалбоподател е наложена санкция в минимален размер
от 500 лева. С така наложеното наказание ще бъдат постигнати целите, предвидени в чл. 12
от ЗАНН да се предупреди и превъзпита нарушителя, както и генералната превенция за
въздействие върху обществото.
С оглед изложеното обжалваното наказателно постановление е законосъобразно и
следва да бъде потвърдено.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № РД-05-22/23.06.2021 г., издадено от
директор на РЗИ – Бургас, с което на „ПРОСИЛВЪР С“ ЕООД, ЕИК *********, на
4
основание чл. 209а, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 63, ал. 4 от Закона за здравето във вр. т.13 от
Заповед №РД-01-677/25.11.2020 г., изм. и доп. със Заповед №РД-01-718/18.12.2020 г. и
Заповед № РД-01-20/15.01.21 г. на министъра на здравеопазването е било наложено
административно наказание „имуществена санкция” в размер на 500 лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - Бургас в
14-дневен срок от датата на получаване на съобщението, че решението е изготвено.
Вярно с оригинала: /п/
КС
Съдия при Районен съд – Бургас: /п/
5