№ 2459
гр. София, 03.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 116-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на десети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ПАВЕЛ Г. ПАНОВ
при участието на секретаря ВИОЛЕТА К. ДИНОВА
като разгледа докладваното от ПАВЕЛ Г. ПАНОВ Административно
наказателно дело № 20251110206703 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 58д и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Общинско предприятие „Екоравновесие“ с БУЛСТАТ
0006963271537 против наказателно постановление № 33 от 08.04.2025 г., издадено от
директора на Областна дирекция по безопасност на храните (ОДБХ) – София град, с което
на жалбоподателя на основание чл. 417, ал. 2, вр. ал. 1 от Закона за
ветеринарномедицинската дейност (ЗВД) е наложено административно наказание
„имуществена санкция“ в размер на 1000 (хиляда) лева за нарушение на чл. 132, т. 20 от
ЗВД, вр. чл. 105, ал. 6 от Наредба № 41 от 10.12.2008 г. за изискванията към обекти, в които
се отглеждат, развъждат и/или предлагат домашни любимци с цел търговия, към пансиони и
приюти за животни.
С жалбата се претендира отмяната на наказателното постановление по съображения
за неговата незаконосъобразност, необоснованост и противоречие на материалния закон.
Твърди се, че наказващият орган не е извършил преценка на основателността на
направените възражения срещу АУАН. Излагат се съображения за ангажирането на
експертно мнение от специалист, притежаващ професионална квалификация във връзка със
защитата на животните, вследствие на което е изказано становище, че осигуряването на
играчки при групово настаняване на кучета в общи пространства би могло да предизвика
агресивно поведение между животните и би увеличило риска от сбивания и наранявания,
които да наложат допълнителна ветеринарна намеса. Жалбоподателят смята даденото му
предписание за неизпълнимо, тъй като същото би застрашило живота и здравето на
отглежданите животни. Изразява готовност да изпълни процесното предписание, в случай че
това е възможно. Моли за повторна преценка на извършеното нарушение в аспекта на
неговата маловажност и претендира, че наложената му санкция е прекомерна и
несъответстваща на характера и тежестта на извършеното деяние.
В допълнително становище към своята жалба, депозирано до даване ход на делото
пред настоящата инстанция, жалбоподателят изтъква, че в обжалваното наказателно
постановление не били посочени основанията за възлагане на проверката, а от съдържанието
му не ставало ясно кое е конкретното правно основание за извършването , както и кои са
определените за тази цел лица. Аргументирано е отсъствието на доказателства за
уведомяването на жалбоподателя относно образуването на административно производство и
1
за осигуряването му на възможност да участва в него. На следващо място се сочи, че НП е
било издадено в нарушение на материалния закон и на процесуалните правила, доколкото
твърдяното нарушение не покривало състава на определената правна норма. В заключение
се изтъква, че неправилно е било изключено приложението на института на маловажността,
въпреки наличието на всички предпоставки на чл. 28 от ЗАНН. По тези съображения се
моли за отмяна на наказателното постановление и за присъждане на сторените в хода на
производството разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят – редовно уведомен, се представлява от адв.
Д., която поддържа изложеното в жалбата и моли за постановяване на решение, с което
наказателното постановление да бъде отменено. Счита, че съставът на приложената правна
норма касаел единствено селскостопански животни, настанени в животновъдни обекти, и не
можел да се отнесе към процесния случай. Пледира за липса на данни за настъпили вредни
последици и отсъствие на обществена опасност, при което по нейно мнение следвало да се
приложи разпоредбата за малозначителност. В полза на своя доверител претендира
присъждането на разноски.
Въззиваемата страна – директор на ОДБХ – София град – редовно уведомен, се
представлява от адв. Б., която моли наказателното постановление да бъде потвърдено като
правилно и законосъобразно. Излага съображения по същество, според които оспореният акт
бил издаден от компетентен орган, изложените в него обстоятелства се установявали
безспорно от документите по преписката и събраните гласни доказателствени средства, а
посочените в сигнала факти били потвърдени в хода на предприетата проверка на
животновъдния обект. Адв. Б. намира за неоснователни възраженията на защитата,
доколкото на контрол по ЗВД подлежали всички животни, независимо от своето
предназначение, статут и мястото на отглеждането им. В заключение релевира възражение
за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.
Съдът, с оглед на събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в
тяхната съвкупност, намира за установена следната фактическа обстановка:
При извършена проверка на 18.07.2024 г. по повод подаден сигнал, инспектори при
Областната дирекция по безопасност на храните – София град посетили обект общински
приют „Горни Богров“, находящ се в с. Горни Богров, Столична община, с ветеринарен
регистрационен № 1885-00661, стопанисван от Общинско предприятие „Екоравновесие“,
при което контролните органи установили, че не е спазена разпоредбата на чл. 105, ал. 6 от
Наредба № 41 от 10.12.2008 г. за изискванията към обекти, в които се отглеждат, развъждат
и/или предлагат домашни любимци с цел търговия, към пансиони и приюти за животни, тъй
като в помещенията за настаняване на кучета не били осигурени играчки. Констатациите от
извършената проверка били описани със съставянето на протокол, а с издаването на
предписание № 374 от 19.07.2024 г. на общинското предприятие са дадени указания да
изпълни нарушената разпоредба с приложението във всички свои звена. Още в деня на
своето съставяне, препис от писменото предписание е връчен на представител на
жалбоподателя.
За проверка на изпълнението на дадените указания, инспектори от ОДБХ – София
град са осъществили вторична проверка на приюта за отглеждане на животни, проведена на
17.01.2025 г. Резултатите от инспекцията са документирани със съставянето на Протокол №
19/17.01.2025 г., от който е видно, че предходно даденото предписание не е било изпълнено в
определения срок.
Описаните факти, свид. Д. Б. – главен инспектор в отдел „Здравеопазване на
животните“ при ОДБХ – София град, счела за нарушение на чл. 132, т. 20 от ЗВД, вр. чл. 105,
ал. 6 от Наредба № 41 от 10.12.2008 г. за изискванията към обекти, в които се отглеждат,
развъждат и/или предлагат домашни любимци с цел търговия, към пансиони и приюти за
животни, поради което на 20.02.2025 г.съставила акт за установяване на административно
нарушение № 0000361 против Общинско предприятие „Екоравновесие“ в качеството му на
оператор на животновъдния обект. Актът бил подписан от представител на жалбоподателя с
писмено отразяване на възражението, че „в наредбата няма императивна норма по
2
отношение на изискванията, на които трябва да отговарят въпросните играчки“.
Въз основа на съставения АУАН на 08.04.2025 г. било издадено процесното НП, с
което на основание чл. 417, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗВД директорът на Областна дирекция по
безопасност на храните – София град наложил на Общинско предприятие „Екоравновесие“
административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 1000 (хиляда) лева за
нарушение на чл. 132, т. 20 от ЗВД, вр. чл. 105, ал. 6 от Наредба № 41 от 10.12.2008 г. за
изискванията към обекти, в които се отглеждат, развъждат и/или предлагат домашни
любимци с цел търговия, към пансиони и приюти за животни.
Горната фактическа обстановка съдът възприе от показанията на разпитания в
съдебното заседание свидетел Д. Б. – актосъставител, както и въз основа на събраните по
делото писмени доказателства, приобщени по реда на чл. 283 от НПК.
Съдът изцяло кредитира събраните чрез разпита на горепосочения свидетел гласни
доказателствени средства - същите са логични, еднопосочни и последователни, като
кореспондират с останалите по делото доказателствени материали. Свидетелката Б. е
извършила проверката по спазването на даденото предписание и пред съдебния състав
възпроизвеждат обстоятелствата по протичането и констатациите от същата. Заявеното от
нея изцяло се подкрепя от наличните по делото писмени доказателства, които съдът също
прецени като еднопосочни, безпротиворечиви и последователни. Тълкувани в своята
взаимовръзка, приобщените по делото доказателства – както гласни, така и писмени,
безпротиворечиво сочат на възприетата от съда фактическа обстановка, която и не се
оспорва от жалбоподателя. Свидетелката лично е възприела липса на осигурени играчки на
отглежданите в приюта животни. Предвид непротиворечивата доказателствена съвкупност и
по аргумент за обратното от разпоредбата на чл. 305, ал. 3 от НПК, съдът намери, че не се
налага изложението на по-подробен доказателствен анализ.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Жалбата е допустима, като подадена от лице с активна процесуална легитимация, в
законоустановения срок, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол. Разгледана по същество,
жалбата е основателна.
В производството по чл. 58д и следващите от ЗАНН районният съд е винаги
инстанция по същество и следва да провери законността на обжалваното наказателно
постановление, т. е. дали правилно е приложен както процесуалният, така и материалният
закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от
НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.
В изпълнение на правомощията си съдът служебно констатира, че АУАН и НП са
издадени от длъжностни лица в рамките на тяхната компетентност – съобразно чл. 472, ал. 1
и ал. 2 от ЗВД и представените по делото диплома за висше образование на свидетелката Д.
Б. /Я./ с професионална квалификация „ветеринарен лекар“, заповед № ОСПД-
Н1451/21.09.2022 г. и заповед № ВР-6/28.06.2021 г. на изпълнителния директор на Българска
агенция по безопасност на храните, длъжностна характеристика на главен инспектор при
ОДНХ – София град.
При съставяне на АУАН и при издаване на атакуваното НП са спазени изискванията,
визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. АУАН и НП съдържат всички
изискуеми от ЗАНН реквизити - описано е нарушението и обстоятелствата, при които то е
извършено, посочена е нарушената законова разпоредба и нормата, въз основа на която е
определена санкцията. Спазени са сроковете по чл. 34 от ЗАНН за съставяне на акта и
издаване на НП. В случая не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното
НП, тъй като при реализиране на административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да
накърняват правото му на защита до степен, даваща основание на съда да отмени
оспореното НП само на това основание, без да разгледа спора по същество.
В случая се установява, че действително не е изпълнено посоченото предписание.
3
Общинско предприятие „Екоравновесие“ е наказано за неизпълнение на задължение
по чл. 132, ал. 1, т. 20 от ЗВД, която разпоредба изисква от собствениците, съответно
ползвателите на животновъдни обекти със селскостопански животни, да изпълняват
предписанията и разпорежданията на ветеринарните лекари, свързани с прилагане на
ветеринарномедицински контрол по чл. 7, ал. 1 от нормативния акт.
Съгласно приложената санкционна норма на чл. 417, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗВД, при
неспазване изискването на чл. 132, ал. 1, т. 20 от ЗВД, собственикът на селскостопанските
животни, се наказва с глоба от 500 до 2000 лв., а когато нарушението по е извършено от
юридическо лице или едноличен търговец, му се налага имуществена санкция от 1000 до
3000 лв.
Доколкото в Закона за ветеринарномедицинската дейност липсва легално
определение, което да дефинира обхвата на употребеното понятие „селскостопанско
животно“, същото се извлича от § 1, т. 24 от Закона за животновъдството (към който
препраща и чл.133 от ЗВД), според който такива са „говеда, биволи, овце, кози,
еднокопитни, свине, птици, зайци, пчелни семейства и копринена пеперуда, отглеждани и
развъждани със стопанска цел, както и каракачанско куче и българско овчарско куче,
отглеждани със селскостопанско предназначение“. В настоящия случай обаче не са налице
данни в общинския приют за безстопанствени кучета в с. Горни Богров, опериран от
общинско предприятеи „Екоравновесие“, да са отглеждани животни със селскостопанско
предназначение. Приютът е с ветеринарно регистрационен № 1855-0066 и притежава
удостоверение за регистрация пред ОДБХ – София град, където е регистриран като
животновъден обект, но няма данни в него да са отглеждани някои от изброените в закона
породи (каракачанско куче и българско овчарско куче), нито същите да са отглеждани със
селскостопанско предназначение. Очевидно е, че регистрационният статус на обекта не
може автоматично да обуслови естеството на осъществяваните в него дейности, доколкото
приютът не може да се приеме за териториално обособена единица, предназначена за
отглеждане на селскостопански животни или производство на животинска продукция.
Същият няма и такава регистрация. Напротив, видно от самото предписание и
свидетелските показания се касае за приют за животни, а не за обект, в който се отглеждат
селскостопански животни.
Не се доказа извършването на територията на обекта на дейности, свързани с
отглеждане или възпроизводство на селскостопански животни, нито на такива по
производство на животински продукти, предназначени за продажба или добив на суровини и
храна за лична консумация, което да обуслови селскостопанското предназначение на
отглежданите животни. Обществената значимост и полезност на управлявания животински
приют за кучета произтича от неговия общински статут и прокарването чрез него на
програми за овладяване на популацията на безстопанствените кучета, включваща
настаняване на кучета след тяхната кастрация за подготовка на предстоящо връщане по
местата на залавянето им. Начинът на отглеждането на тези животни, техният вид и
предназначението на тяхното настаняване не могат да обусловят извод за стопанско
предназначение за тяхното отглеждане, както е посочено и в протокол за проверка от
18.07.2024г..
По повод на горното настоящият съдебен състав намира, че в случая не е бил
осъществен съставът на административно нарушение по чл. 417, ал. 2 вр. ал.1 от ЗВД, който
санкционира неизпълнението на предписание, дадено на собственик на селскостопански
животни, каквото качество общинско предприятие „Екоравновесие“ очевидно не притежава.
Нес е твърди и да има такова качество в АУАН или НП. Констатираният порок при
приложението на закона налага отмяна на наказателното постановление, без да е нужно
обсъждането на останалите доводи на жалбоподателя.
При този изход на делото право на разноски има жалбоподателят, който претендира
такива, но не представя доказателства за техния размер или реалното им изплащане, с оглед
на което такива не следва да му се присъждат.
Мотивиран от изложеното, съдът
4
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 33 от 08.04.2025 г., издадено от директора
на Областна дирекция по безопасност на храните – София град, с което на Общинско
предприятие „Екоравновесие“ с БУЛСТАТ 0006963271537, на основание чл. 417, ал. 2, вр. ал.
1 от ЗВД, е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 1000
(хиляда) лева за нарушение на чл. 132, т. 20 от ЗВД, вр. чл. 105, ал. 6 от Наредба № 41 от
10.12.2008 г. за изискванията към обекти, в които се отглеждат, развъждат и/или предлагат
домашни любимци с цел търговия, към пансиони и приюти за животни.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен
съд София-град, в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5