№ 14606
гр. София, 15.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 172 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА
при участието на секретаря МОНИКА В. АСЕНОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА Гражданско дело
№ 20211110130001 по описа за 2021 година
при секретаря Моника Асенова, като разгледа докладваното гр. дело 30001/21 г. за да се
произнесе, взе предвид следното:
„Т. С.” ЕАД е предявило искове с правно основание с чл. 318, ал. 1 ТЗ, чл. 286, ал. 1
ТЗ и чл. 100, ал. 2 ЗС за постановяване на съдебно решение, с което да бъде осъден
ответникът посочените от него суми за цена на доставена от дружеството топлинна енергrя,
начислена за процсния период, за мораторна лихва, за цена на извършена услуга за дялово
разпределение за както и за плихва, ничеслена върху вземането за цена на услугата дялово
разпределение.
Ищецът твърди, че между него и ответника е възникнало облигационно
правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия, по което е доставил за
процесния период на ответника топлинна енергия, като купувачът не е осъществил
насрещната парична престация – да заплати установената покупна цена, обективирана в
представените по делото фактури.
Ответникът, получил препис от исковата молба е е депозирал в законоустановения
срок отговор на исковата молба, с който оспорва основателността на предявените искове.
Прави и възражение за погасителна давност.
Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
От представените по него доказателства се установява обстоятелството, че
ответниците са придобили правото на собственост върху процесния имот въз основа на
1
транслативен акт, сключен в момент, предхождащ процесния период /л.14-16 от
делото/,поради което съдът за доказано твърдението на ищцовото дружество, че между
страните е възникнало облигационно правоотношение през спорния период, по което
ответникът има качеството на купувач на топлинна енергия и носител на задължението за
заплащане на нейната цена в полза на ищеца.
След анализ на фактите, отразяващи доставената и отчетена топлинна енергия, вкл. и
енергията за разпределение – в процесната абонатна станция и в апартамента на ответника,
вещото лице, работило по СТЕ, изяснява, че отчитането на постъпилата топлинна енергия в
процесното жилище е извършено на базата на показания на топломер и два броя водомери,
монтирани в процесния обект.
По делото е допусната и ССЕ, от чието заключение се установява, че цената на
топлинна енергия, доставяна за периода м.04.2018г. до м.04.2020 г. възлиза на сумата от 199.
21лв.
Съдът намира периода м.04.2018г. до м.04.2020 г за релевантен при определяне на
това за какъв размер следва да се уважи процесното вземане на ищеца поради следното, а
именно:
От ответника е направено възражение за изтекла погасителна давност.
Съгласно задължителните за правосъдните органи тълкувателни разяснения на
ОСГТК на ВКС, дадени в ТР № 3/2011 г. от 18.05.2012 г., " Вземанията на
топлофикационни, електроснабдителни и водоснабдителни дружества, както и на
доставчици на комуникационни услуги също съдържат изброените признаци на понятието,
поради което са периодични плащания по смисъла на аден парк.
Ето защо съдът приема, че и за тях се прилага тригодишна давност".
Исковата молба е пдададена на 28.05.2021г..., ., поради което в този момент е
прекъснато теченето на погасителната давност.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от ОУ на ищеца,, приети през м.06.2016 г. клиентите са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал.1 и ал.2 в
45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
За вземането за м. 04.2018г. . този срок е изтекъл на 14.06.2018г. т.е. вземането за
цена на топлинна енергия за м.04.2018 г.. следва да се приеме за първото по време вземане,
включено в непокрития по давност период.
По делото се установи, че цената на топлинна енергия за периода м.04.2018г. до
м.04.2020 г. възлиза на сумата от 199. 21лв.., поради което исковете срещу двамата
ответниците следва да се уважат за сумата от по 99.6 лв. и да се отхвърли за разликата до
пълния предявен размер от по 127.10 лв.. и за периода м.07.2017г. до м.03.2018г., вкл.,
доколкото в транслативния акт не е посочено при какви квоти придобиват правото на
собственост върху имота, от което следва, че правата им върху същия са равни /чл. 30, ал. 2
ЗС/ и възлизат на по ½ идеални части от правото на собственост върху имота, в каквато част
възлизат и припадащите им се части от процесното задължение с оглед разпоредбата на чл.
2
30, ал. 3 ЗС.
Относно исковете с правно основание чл. 86 ЗЗД.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от ОУ клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими
суми за топлинна енергия по чл. 32, ал.1 и ал.2 в 45-дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят.
Установи се че непокрития по давност период обхваща времето от м.04.2018г. до
м.04.2020 г., като за задължението, начислено за първия месец, вкл. в непокрития по давност
период ответниците са изпаднали в забава на 15.06.2018г.
Оглед правилото на чл. 86 ЗЗД и принципа на диспозитивното начало, лихвата,
изчислена върху непокритата по давност главница за периода 15.09.2018г. до 11.05.2021 г.
възлиза на сумата от 26.23лв., като срещу всеки от ответниците този иск следва да се уважи
за сумата от 13.11 лв. и да се отхвърли за разликата до пълния предявен размер от 20.78лв.
Относно исковете за присъждане на вземане за такса за дялово разпределение:
Съгласно чл. 36 от действащите през процесния период ОУ, приети с Решение по
Протокол No 7 от 23.10.2014 г. на Съветана директорите на “Т. С.” ЕАД и са одобрени с
РешениеNoОУ-1 от 27.06.2016 г.на КЕВР, на основание чл. 150, ал. 1 от Закона за
енергетиката, Клиентите заплащат цена за услугата “дялово разпределение”, извършвана от
избран от Клиентите Търговец, като стойността й се формира от:1. Цена за обслужване на
партидата на Клиента, включваща изготвяне на изравнителна сметка; 2. Цена за отчитане
наедин уред за дялово разпределение и броя на уредите в имота на Клиента.3. допълнителна
цена п оценоразпис, определен от Продавача, за отчитане на уредите за дялово
разпределение, извън обявените от Търговеца дати.
Съгласно заключението от първоначалната ССЕ стойността на таксата за дялово
разпределение, начислена за процесния период възлиза на сумата от 43.36лв.../таблица № 3,
ст. 5 от съдебно-счетоводната експертизата/..
За да се формира извод дали това задължение или част от него е погасено по давност
следва да се има предвид следното:
Съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността почва да тече от деня, в който вземането е
станало изискуемо.
В случая по делото не е депозиран договор , сключен между ищеца и дружеството,
извършващо услугата дялово разпределение, въпреки, че такъв фигурира в описателната
част на приложенията към исковата молба.
Предвид на това, че по делото не е представен действащ към момента на
съсществуване на процесното облигационно правоотношение договор, удостоверяващ в
какъв размер е уговерена между ищцовото дружество и дружеството, извършващо услугата
дялово разпределение цената на услугата за дялово разпределение и срока за изпълнение на
задължението за нейното заплащане, този иск и акцесорният му иск по чл. 86 ЗЗД следва да
се отхвърлят като недоказани.
3
С оглед изхода на правния спор пред настоящата съдебна инстанция по правилата на
чл. 78, ал. 1, вр. ал. 8 ГПК следва в полза на ищеца да бъдат присъдени и сторените от него
деловодни разноски за платена държавна такса в размер, юрисконсултско възнаграждение в
размер, определено съгласно правилото на чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37 от Закона за правната
помощ, вр чл. 25 от Наредбата за заплащането на правната помощ, депозит за вещо лице и
особен представител в общ размер от 1102лв.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
РЕШИ:
ОСЪЖДА А. Г., гр. С., район В., ул. А. I № 52, ет. 4, ап. 13 и Х. В. Г., ЕГН
**********, гр. С., район В., ул. А. I № 52, ет. 4, ап. 13, да заплатят всеки от тях на„Т. С.”
ЕАД, ЕИК еик по искове с правно основание чл. 79 и чл. 86 ЗЗД сумата от по 99.6 лв. ведно
със законната лихва от 28.05.2021 г. до окончателното изплащане на вземането, ,
представляваща цена на топлинна енергия, начислена за периода м.04.2018г. до м.04.2020 г.,
като ОТХВЪРЛЯ всеки от тези искове за разликата до пълния предявен размер от по 127.10
лв.. и за периода м.07.2017г. до м.03.2018г. ; да заплатят сумата от 13.11 лв. всеки от тях,
представляваща мораторна лихва, начислена за 15.09.2018г. до 11.05.2021 г. , като
ОТХВЪРЛЯ всеки от тези искове за разликата до пълния предявен размер от 20.78лв., да
заплатят и разноски от по 551 лв. всеки от тях за платена държавна такса в размер,
юрисконсултско възнаграждение в размер, определено съгласно правилото на чл. 78, ал. 8
ГПК, вр. чл. 37 от Закона за правната помощ, вр чл. 25 от Наредбата за заплащането на
правната помощ, депозит за вещо лице и особен представител.
ОТХВЪРЛЯ исковете, предявени от „Т. С.” ЕАД, ЕИК еик, срещу А. Г., гр. С., район
В., ул. А. I № 52, ет. 4, ап. 13 и Х. В. Г., ЕГН **********, гр. С., район В., ул. А. I № 52, ет.
4, ап. 13 постановяване на решение, с което да бъдат осъдени ответниците да заплатят в
полза на ищеца сумата от по 21.68 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово
разпределение за периода м.04.2018г. до м.04.2020 г., както и сумата от по 4.10лв., .,
мораторна лихва за периода от 31.05.2018г. до 11.05.2021 г.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред СГС в 2-седмичен срок
от връчването му на страните.
4
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните!
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5