№ 66
гр. Велико Търново, 24.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ
И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми май
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА
Членове:МАЯ НЕДКОВА
ИСКРА ПЕНЧЕВА
при участието на секретаря ГАЛЯ М. РОМАНОВА
като разгледа докладваното от МАЯ НЕДКОВА Въззивно търговско дело №
20254001000089 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.259 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх.№ 3597/17.03.2025г. от “Корпоративна търговска
банка” АД /в несъстоятелност/ с ЕИК831184677, със седалище и адрес на управление:
гр.София, представлявано от синдиците А. Н. Д. и К. Х. М. - двамата заедно срещу Решение
№ 42/17.02.2025г. постановено по т.дело № 69/ 2023г. по описа на Окръжен съд – Велико
Търново, с което е ОТХВЪРЛEН предявения от въззивника против „Аркус“ АД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Лясковец, представлявано от
Изп.Директори, иск с правно основание чл. 422 от ГПК, за признаване на установено, че
„Аркус“ АД дължи на “Корпоративна търговска банка”АД/в несъстоятелност/ следните
суми: 792 143.52 USD /седемстотин деветдесет и две хиляди сто четиридесет и три щатски
долара и петдесет и два цента/, представляваща неиздължени комисионни /73 226.87 USD -
комисионна за издаване съгласно чл. 1 ал.3 б.„а“ в размер па 0.20 % за периода от
01.04.2017г. до 31.12.2022г. и сумата в размер на 718 916.65 USD комисионна за ангажимент
съгласно чл. 1ал.3 б.„б“ в размер на 2.05 % за периода от 01.04.2017г. до 31.12.2022г./ по
Договор за гаранционна сделка от 18.12.2003 г. между „КТБ“АД и „Аркус“ АД и
прилежащите му Анекс № 1 от 06.01.2004г. и Анекс № 2 от 25.10.2007г., SWIFT 36/033,
ведно със законната лихва върху паричното вземане, считано от датата на подаване на
заявлението по чл. 417 ГПК – 19.01.2023 г. до окончателното погасяване на задължението,
1
както и за сумата в размер на 135.43 лева /сто тридесет и пет лева и четиридесет и три
стотинки/, представляваща разноски за подновяване на обезпечения за периода от 11.10.2018
г. до датата на извлечението - 31.12.2022 г., за които суми е издадена Заповед № 343 за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК от 28.04.2023
година по ч.гр.д. № 160/2023г. по описа на РС-Горна Оряховица; сумата 300.00лв.,
представляваща разноски по ч.гр.дело №160/2023г. на ГОРС.
Считайки обжалваното решение за неправилно и необосновано, постановено при
нарушаване на материалния закон и допуснати съществени процесуални нарушения, моли за
отмяната му и постановяване на друго, с което иска на “КТБ” АД/н/ да бъде уважен.
Претендира присъждане на сторените по делото разноски. Излага, че от събраните по делото
доказателства безспорно е установено, че „Аркус" АД има задължения към „КТБ" АД /н./,
произтичащи от процесния Договор за гаранционна сделка от 18.12.2003 г. реф. № 36/033,
сключен от една страна от „КТБ" АД и от друга от „Аркус" АД като клиент/наредител или
кредитополучател, с който банката поема задължение да издаде по нареждане на „Аркус"
АД контрагаранция за сума в размер 1 568 400 USD, която да послужи пред банката - гарант
UBS AG Zurich/предоговорена на ABU DHABI COMMERCIAL BANK, ABU DHABI, UAE -
ТБ на Абу Даби,ОАЕ/, която от своя страна да издаде гаранция пред посочения бенефициент,
обезпечаваща доброто изпълнение на договор за доставка на боеприпаси на стойност 15 683
758 USD,в претендирания от ищеца размер, като твърди, че задължението на ответника е
установено от приетото по делото заключение по ССЕ. Оспорва извода на съда, че
неустойката от 0.2% се дължи еднократно, като твърди, че до спиране на плащанията,
ответникът е заплащал същата на тримесечие. Текстът на банковата гаранция е изцяло
посочен в SWIFT съобщението 36/033. Твърди, че съдът неправилно тълкува в тежест на
КТБ факта, че по делото не е представена банкова гаранция от ТБ на Абу Даби, ОАЕ,
доколкото „КТБ“ АД/н/ няма как да разполага с банковата гаранция, издавена от ТБ на Абу
Даби, тъй като връщането й би означавало, че отношенията по същата са финализирани, а
това не е така. Поддържа, че към дата на депозиране на исковата молба, банковата гаранция
е валидна, индиция за което е безспорно установеното, че „КТБ“ АД /н/ е превела в полза на
ABU DHABI COMMERCIAL BANK, ABU DHABI, UAE, банковата гаранция 36/033 в размер
на 1 568 400 USD. Доказателство, че договорът не е прекратен с представянето на
Окончателния сертификат от 2005г. е и, че до 2014г. /когато банката е поставена под особен
надзор/, ответникът е заплащал дължимите комисионни. Твърди, че в „КТБ“АД/н/ не е
постъпвала информация за финализиране на отношенията,не е отправяно и връчвано от
бенефициента на „КТБ“ АД/н/ на уведомление за прекратяване на банковата гаранция, респ.
контрагаранцията. За продължаването на договора се позовава на представена по делото
кореспонденция между „КТБ“АД/н/ и ТБ на Абу Даби от 11.05.2015г., от която е видно, че
гаранцията се подновява. Предвид горното твърди,че е налице хипотезата на чл.1, ал. 2, т. 8
от сключения договор за гаранционна сделка, а именно автоматично удължаване на
действието на гаранцията и контрагаранцията, което пък обективно означава дължимост на
комисиони. Окончателен сертификат за приемане на доставките по Договор №
DP3/2/6/2002/50-С не е представен на банката , а в хода на производството същата го е
2
оспорила. Отделно от това твърди, че отношенията между „КТБ“ АД/н/ и „Аркус“ АД по
банковия акредитив са извън предмета на делото и не касаят възникналите правни
отношения между същите по процесия договор за гаранционна сделка, както и, че с
окончателния сертификат се уреждат отношения между ответника и трето за спора лице,
поради което го счита за неотносим. Претендира присъждане на направените по делото
разноски.
В срока по чл.263, ал.2 от ГПК е постъпил отговор от насрещната по жалбата страна,
чрез процесуален представител, в който е изразено становище за неоснователност на
оплакванията срещу постановеното решение, което намира за правилно, законосъобразно и
обосновано. Оспорва всички твърдения изложени в жалбата, с подробни аргументи
идентични с изложените в отговора на исковата молба. Поддържа, че съгласно чл.4, чл.6 и
чл.8 от процесния Договор за гаранционна сделка от 18.12.2023г., сроковете на валидност на
банковата гаранция, респ., на контрагаранцията са изтекли. Отношенията между „Аркус“
АД, в качеството на продавач, и Генералния щаб на Въоръжените сили на ОАЕ (купувач) по
Договор №DP3/2/6/2002/50-С са били финализирани в рамките на срока на валидност на
гаранцията/контрагаранцията, за което е издаден Окончателен сертификат за приемане от
27.12.2005г.,подписан от представители на страните /л. 104 от дело/. „Аркус“ АД е доставило
цялото количество боеприпаси по договора /последните доставки на стоки са извършени на
29.07.2005г. и на 28.09.2005г./, като е получило пълния размер на договорената цена от 15
683 758 USA, съобразно неотменяем акредитив, който е бил открит в „КТБ“/н/ АД. До
изтичане срока на валидност на гаранцията, респ., контрагаранцията, не се установява да е
имало рекламации от купувача спрямо „Аркус“ АД във връзка с доставените изделия,
поради което не са настъпили условията за удължаване срока на
гаранцията/контрагаранцията. Съгласно чл.11 от Договор №DP3/2/6/2002/50-С за доставка
на боеприпаси, гаранцията на доставените стоки от „Аркус“ АД е две години от датата на
подписване на Окончателния сертификат за приемане, като през посочения период
купувачът ще проверява пратката за съответствие със спецификацията и този период се
базира на срока на валидност на банковата гаранция за изпълнение. Доколкото се касае за
банкова гаранция за изпълнение на договора, същата се издава, за да покрие гаранционния
срок на изделията по чл.11 от договора. Твърди, че гаранцията и контрагаранцията са
прекратени и по силата на приложимото към правоотношенията материално право - чл.288
от ТЗ, Еднообразни правила за гаранциите на поискване /ЕПДГ/ - чл.4 и чл.5 - ако гарантът
не получи претенция на или преди датата на прекратяването, както и ако претенцията по
гаранцията е изпълнена при пълно удовлетворяване на всички права на бенифициера,
гаранцията се прекратява. Поддържа, че невъзстановено парично покритие от ТБ на Абу
Даби на „КТБ“ АД/н/ не води до извод за неизтекъл срок на гаранцията. Поддържа, че
въпреки дадените му указания, ищецът не представил по делото банковата гаранция, която е
следвало да бъде издадена от ТБ на Абу Даби съобразно клаузите на Договора за
гаранционна сделка от 18.12.2003г.,а е представил единствено контрагаранцията, която е
излъчена от КТБ към ТБ на Абу Даби със SWIFT съобщение реф. №36/033. Твърди, че по
3
делото ищецът не е представил изисканите от него документи, като с това е признал, че не
разполага с процесната банкова гаранция. Твърди, че от представеното по делото писмо от
„КТБ“АД/н/ до ТБ на Абу Даби от 11.05.2015г. не се установява при условията на пълно и
пряко доказване валидността на гаранцията за периода /01.04.2017г. – 31.12.2022г./ От
същото единствено се установява, че на 11.05.2015г. „КТБ“АД/н/ вече е спряла да плаща
задълженията си за комисионни към ТБ на Абу Даби по банковата гаранция. Излага, че от
заключението по ССЕ, безспорно се установява, че „Аркус“ АД няма задължения към
„КТБ“АД/н/, които да произтичат от процесния Договор за гаранционна сделка от
18.12.2003г.По отношение оспорването на окончателния сертификат за приемане представен
от ответника, твърди, че същото е бланкетно, в последното по делото заседание ищецът е
заявил, че няма доказателствени искания, както и, че доколкото „КТБ“АД/н/ има
положението и на авизираща банка по отношение на акредитива, последната е получила и
потвърдила не само окончателния сертификат за приемане на доставките, но и спесимените
на двете длъжностни лица, които са подписали документа от името на Генерален щаб на
въоръжените сили на ОАЕ.
Претендира да бъдат присъдени направените по делото съдебно - деловодни
разноски.
В съдебно заседание по същество, въззивникът, чрез процесуален представител,
поддържа жалбата, претендира уважаването й, както и присъждане на разноски. Представя
писмени бележки.
В съдебно заседание по същество, въззиваемият, чрез процесуалните си
представители, поддържа депозирания отговор на въззивната жалба. Претендира
потвърждаване на решението, както и присъждане на сторените по делото разноски.
Представя писмени бележки.
За да се произнесе по спора, съставът на ВТАС съобрази следното:
Производството пред Окръжен съд –Велико Търново е образувано по иск на „КТБ“
АД /н./ - град София , с правно основание чл. 422 от ГПК против „Аркус“ АД – град
Лясковец, да бъде прието за установено по отношение на ответника, че дължи на „КТБ“ АД
/н./ - град София сумата общо в размер на 792 143.52 USD, дължима на основание Договор
за гаранционна сделка от 18.12.2003 година и прилежащите му Анекс № 1 от 06.01.2004г. и
Анекс № 2 от 25.10.2007г., SWIFT 36/033, от която сумата в размер на 73 226.87 USD -
комисионна за издаване съгласно чл. 1 /3/, б. „а“ в размер па 0.20 % за периода от 01.04.2017
г. до 31.12.2022 г., сумата в размер на 718 916.65 USD - комисионна за ангажимент съгласно
чл. 1 /3/. б. „б“ в размер на 2.05 % за периода от 01.04.2017 г. до 31.12.2022 г., ведно със
законната лихва върху паричното вземане, считано от датата на подаване на заявлението по
чл. 417 от ГПК до окончателното погасяване на задължението, както и сумата в размер на
135.43 лева, представляваща разноски за подновяване на обезпечения за периода от
11.10.2018 година до датата на извлечението - 31.12.2022 г., за които суми е издадена Заповед
№ 343 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК от
28.04.2023 г. по ч.гр.д. № 160/2023г. по описа на РС-Горна Оряховица; сумата 300.00лв.,
4
представляваща разноски по ч.гр.дело №160/2023г. на ГОРС.
В исковата молба ищецът твърди, че страните са в търговски отношения по силата
на Договор за гаранционна сделка от 18.12.2003 година, SWIFT 36/033, банката е поела
задължение да издаде по нареждане на „Аркус“ АД, контрагаранция за сума в размер 1 568
400 USD, която да послужи пред банката гарант UBS AG Zurich / заменена с банка Abu
Dhabi Commercial Bank, Abu Dhabi, UAE, съгласно Анекс № 1 от 06.01.2004 година/, която
от своя страна да издаде гаранция /безусловна, като плащане по нея ще се извърши при
получаване на първо писмено поискване от бенефициента, без обръщане към наредителя
пред посочения бенефициент/, обезпечаваща доброто изпълнение на договор за доставка на
боеприпаси на стойност 15 683 758 USD между ответника и Генералния щаб на
въоръжените сили на ОАЕ. Твърди, изпълнение на задълженията си по договора, като по
нареждане на „Аркус“ АД е издадена банкова контрагаранция с реф. № 36/033 в полза на
Abu Dhabi Commercial Bank, Abu Dhabi, UAE, която от своя страна е издала банкова
гаранция за добро изпълнение и качество в полза на Генералния щаб на въоръжените сили
на ОАЕ. Излага, че претендираните от ответника суми представляващи такси и комисионни
са дължими съгласно чл. 1, ал. 3 от договора, а именно комисионна за издаване на
гаранцията в размер на 0.2 % и комисионна за ангажимент в размер на 3.5 % на тримесечие,
платима в края на всяко тримесечие, такси за текст и др. Посочват, че с Анекс № 2 от
25.10.2007 година, страните са договорили размерът на дължимата комисионна за
ангажимент от 3.5 % да бъде намален на 2.05 %.
Ищецът обосновава правният си интерес от водене на настоящия иск с неизпълнение
на поетите от ответника задължения по процесния Договор за гаранционна сделка от
18.12.2003 година, за който твърди, че към дата на исковата молба все още обвързва страните
, по аргумент от чл. 1, ал. 2, т. 8 от същия, доколкото в „КТБ“ АД/н/ не е постъпвала
информация за финализиране на отношенията, нито уведомление за прекратяване на
банковата гаранция, респективно – контрагаранцията, както и доколкото, че преведеното
парично обезпечение по банковата гаранция от „КТБ“ АД /н/ в полза на Abu Dhabi
Commercial Bank, Abu Dhabi, UAE не й е възстановено от гаранта по сделката.
Относно размера на претенцията си, ищецът се позовава на Извлечение /Справка/ за
задълженията на „.Аркус“ АД, както следва: за комисионна за издаване съгласно чл. 1 /3/, б.
„а“ в размер на 0.20 % за периода 01.04.2017 г. до 31.12.2022 г. в общ размер на 73 226.87
USD; комисионна за ангажимент съгласно чл. 1 /3/, б. „б“ в размер на 2.05 % за периода
01.04.2017 г. до 31.12.2022 г. в общ размер на 718 916.65 USD и разноски за подновяване на
обезпечения за периода от 11.10.2018 година до 31.12.2022 година в размер на 135.43 лева.
Твърди, че за процесните вземания дружеството се е снабдило със заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и изпълнителен
лист по ч.гр.д. № 160/2023 година по опис на Районен съд – Горна Оряховица, оспорена от
ответника. Претендира уважаване на иска и присъждане на направените от дружеството
разноски по делото както в исковото, така и в заповедното производство.
5
В срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК ответникът, чрез процесуален представител е
депозирал писмен отговор, в който исковете се оспорват като неоснователни и недоказани.
Не оспорва, че страните са били в търговски правоотношения по силата на Договора за
гаранционна сделка от 18.12.2003 г., съгласно който „КТБ“ АД/н/ се е задължила да издаде
контрагаранция в полза на банката гарант UBS AG Zurich, c цел последната да издаде от
своя страна гаранция пред бенефициента GHQ-UAE Armed Forces, Abu Dhabi, UAE,
обезпечаваща доброто изпълнение на Договор № DP3/2/6/2002/50-C на стойност 15 683 758
USD, като към договора са сключени и посочените в исковата молба Анекс № 1 и Анекс №
2. Оспорва наличието на задължения по договора, респективно действието му към
настоящия момент , като твърди , че съгласно последния много преди момента, за който се
претендират исковите суми, както банковата гаранция, издадена от ТБ на Абу Даби, така и
насрещната гаранция, издадена „КТБ“ АД/н/ като обезпечение по банковата гаранция, са с
изтекъл срок на валидност и съответно – срок на действие, поради което са прекратени, в
съответствие с чл. 4, чл. 5 и чл. 6 от договора за гаранционна сделка. Посочва, че
отношенията между „Аркус“ АД и купувачът Генерален щаб на Въоръжените сили на ОАЕ
по Договор DP3/2/6/2002/50-С са финализирани в рамките на срока на валидност на
гаранцията/контрагаранцията, като дружеството е доставило цялото количество договорена
стока по договора и е получило пълния размер на договорената цена от 15 683 758 лева, като
цената по договора е платена на „Аркус“ АД чрез неотменяем акредитив, който е бил открит
в „КТБ“ АД/н/. Допълва, че последните доставки на стоки /боеприпаси/ съгласно Договор
№ DP3/2/6/2002/50-C, са извършени съответно на 29.07.2005г. и на 28.09.2005г., като на дати
25.12.2005г. и на 27.12.2005г. от страна на представителите на купувача в полза на „Аркус“
АД е подписан Окончателен сертификат за приемане на доставките. Излага, че издадената от
ищеца гаранция е „гаранция за изпълнение“ и целта й е да покрие гаранционния срок на
договора, който е две години от датата на последната доставка, като до изтичане срока на
валидност на гаранцията, респективно - на контрагаранцията /а и след това/ не е имало
рекламации от купувача спрямо „Аркус“ АД във връзка с ремонт или замяна на доставени
по договора изделия, поради което отношенията са финализирани и няма основание да се
счита, че е настъпило условието за подновяване на гаранцията/контрагаранцията. В
подкрепа на което се позовава на посоченото и в самия текст на искането на „КТБ“АД /н/
към ТБ на Абу Даби в приложеното към исковата молба SWIFT съобщение 36/033.
Дължимостта на претендираните суми оспорва и с аргумент, че същите са начислени
на основание чл. 1, т.9 от Договора за гаранционна сделка, съгласно който „страните се
договарят за частични плащания по гаранцията, респ. - на контрагаранцията, „в случай на
писмено съобщение за плащане от Бенефициента, т.е., от купувача на „Аркус“ АД -
Генерален щаб на Въоръжените сили на ОАЕ, а такова по делото липсва. Отделно от това,
съгласно чл. 1, ал. 3, б. ,,а“ от договора за гаранционна сделка комисионата за издаване в
размер на 0.2 % се събира от наредителя еднократно, а не периодично, поради което същата
не се дължи многократно и паралелно с т.н. “комисионна ангажимент“.
Твърди, че ищецът не е представил никаква относима документация относно
6
отношенията между двете банки по повод т.нар. от ищеца „парично покритие“, по което
ответното дружество не е страна, респективно ищецът не е представил документа ,
представляващ издадената от ТБ на Абу Даби банкова гаранция в изпълнение искането на
„КТБ“ АД/н/, обективирано в SWIFT 36/033. Твърди, че след отнемане на банковия лиценз с
Решението на БНБ от 06.11.2014г. „КТБ“ АД/н/ не може законно да извършва дейност по
„управление на банкови гаранции“, тъй като това е банкова дейност, за която се изисква
лиценз съгласно ЗКИ. Направено е искане предявените по делото искове да бъдат
отхвърлени като неоснователни и недоказани. Претендира да бъдат присъдени направените
от ответника разноски по делото
В допълнителна искова молба, депозирана от ищеца в срока по чл. 372, ал. 1 от ГПК
са оспорени наведените от ответника твърдения за изтичане срока на гаранцията и
недължимост на сумите по договора. Поддържа, че банковата гаранция е валидна и към
настоящия момент. Поддържа позоваването на чл. 1, ал. 2, т. 8 от договора, както и
оспорването на Окончателен сертификат за приемане на доставките по Договор №
DP3/2/6/2002/50-C, за който твърди , че не е получен от банката. Поддържа, че извлечението
от счетоводния регистър на банката представлява документ с доказателствена стойност.
Твърди, че отнемането на лиценза на банката и поставянето й под специален надзор, не
представляват невъзможност за изпълнение по смисъла на чл.89 от ЗЗД/ цитира практика на
ВКС Решение № 375/11.02.2019г. по т.д. № 527/2018г. на ВКС,II т.о./
В срока по чл. 373, ал. 1 от ГПК е постъпил допълнителен отговор на исковата молба,
в който се поддържа изразеното становище за изтекъл срок на действие на процесния
договор. Оспорва представената в заповедното производство извлечение /справка/ от
счетоводния регистър на банката, като твърди, че същата представлява едностранно
изявление, което съдържа изгодни за ищеца факти, но няма доказателствена стойност по
делото.
В съдебно заседание страните поддържат тезите си.
Настоящият състав на ВТАС, като съобрази предметните предели на въззивното
производство, очертани в жалбите, след съвкупния анализ на събраните по делото пред
първа и въззивна инстанция доказателства приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
При извършената, съобразно разпоредбата на чл.269 ГПК, проверка по валидността
на обжалваното решение, съдът не открива пороци, водещи до неговата нищожност или
недопустимост.
По отношение неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно
разпореждането на чл. 269, изр. второ от ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в
жалбата оплаквания.
Видно от приложеното ч.гр.д. № 160/2023г. по описа на РС-Горна Оряховица, съдът е
уважил заявлението на въззивника по чл.417 от ГПК и е издал в негова полза и против
въззиваемия Заповед за изпълнение № 343 от 28.04.2023г. , за сумите от заявлението –
7
процесното вземане.
Съобщението до длъжника е връчено редовно .
Предявен е по реда на чл.422 от ГПК иск от заявителя срещу длъжника в
преклузивния месечен срок от уведомяването му за подаденото възражение.
Разпределението на доказателствената тежест в процеса изисква при предявен
положителен установителен иск по реда на чл.422 от ГПК, ищецът да докаже възникването
на спорното право и дължимостта му спрямо ответника – длъжник към релевантния момент
– датата на депозиране на заявлението му в съда, а ответникът следва да докаже фактите,
които изключват, унищожават или погасяват това право.
В конкретиката на настоящия правен спор, ищецът твърди дължимост от страна на
ответника на процесните суми представляващи комисионни начислени за период от
01.04.2017г. до 31.12.2022г., по силата на валидно действащ между страните Договор за
гаранционна сделка от 18.12.2003 г., Анекс № 1 от 06.01.2004г., Анекс № 2 от 25.10.2007г. и
SWIFT 36/033.
Безспорно в настоящото производство и установено от събраните писмени
доказателства е, че по силата на Договор за гаранционна сделка от 18.12.2003г., ищецът
„КТБ“АД/н/ е поел задължението да издаде по нареждане на ответника „Аркус“ АД, в
качеството му на клиент или наредител или кредитополучател, контрагаранция за сума в
размер на 1 568 400 USD, която да му послужи пред банка UBS AG, Zurich, с цел последната
да издаде от своя страна гаранция пред GHQ-UAE Armed Forces, General Purchasing
Directorate, Abu Dhabi, UAE/бенефициент/, обезпечаваща доброто изпълнение на Договор №
DP3/2/6/2002/50-C за доставка на боеприпаси на обща стойност 15 683 758 USD между
„Аркус”АД и Генерален щаб на Въоръжените сили на ОАЕ. Договорено е / чл.1 ал. 2 от
договора/, че контрагаранцията се издава до 30.12.2003г. и се излъчва чрез SWIFT
съобщение до банката гарант UBS AG, Zurich, която от своя страна следва да издаде банкова
гаранция и да я авизира чрез Abu Dhabi Commercial Bank, Abu Dhabi, UAE /банка на
бенефициента/, като текстът на гаранцията е по предоставен от бенефициента и съгласуван
с наредителя образец. Банковата гаранция е безусловна и плащането по нея ще се извърши
незабавно от банката-гарант при получаване на първо писмено поискване от бенефициента,
без обръщане към наредителя, под формата на SWIFT съобщение от банката на
бенефициента до банката-гарант, съдържащо искане за плащане, придружено с писмена
декларация за наличие на неизпълнение на задълженията по договора от страна на
наредителя, по съгласуван образец.
Претендираните от ищеца комисионни са уговорени в чл. 1, ал. 3 от договора и са
както следва: комисионна за издаването на контраганцията в размер на 0.2 %; комисионна за
ангажимент в размер на 3.5 % на тримесечие или част от него върху размера й, платима в
края на всяко тримесечие от датата на валидност на контрагаранцията, както и такси за текст
и SWIFT съобщения и други, съгласно тарифа на банката.
Видно от Анекс № 1 от 06.01.2004 г. страните са уговорили, че банката-гарант UBS
8
AG, Zurich се заменя с Abu Dhabi Commercial Bank, Abu Dhabi UAE, която е и авизираща
банка по издадената гаранция, както и че контрагаранцията се издава до 07.01.2004 г., а с
Анекс № 2 от 25.10.2007 г. страните са се съгласили да бъде намален размерът на дължимата
от клиента комисионна за ангажимент, определен в чл. 1, ал. 3, б. „б“ - от 3.5 % на 2.05 %.
По делото няма спор, а и се установява от извлечение от сметка /л. 23/ „Относно
гаранция 36/033, издадена по нареждане на „Аркус“ АД, за осчетоводяване на 1 568 400
USD – преводно покритие при Abu Dhabi Commercial Banka, UAE и заключение по приета
по делото ССЕ, че ищецът е изпълнил задълженията си по чл.1 ал. 2, т. 1 от договора,
изменен с Анекс № 1 от 06.01.2004г. и на 06.01.2004 г. е превел парично покритие по
процесния договор за банкова гаранция /реф. № 36/033/ до Abu Dhabi Commercial Бank в
размер от 1 568 400 USD.
Спорът в настоящото производство е сведен до установяване валидността на
гаранцията/контрагаранцията по процесния договор от 01.06.2004г. за периода от
01.04.2017г. до 31.12.2022г., за който период са начислени и се претендират процесните
суми за комисионни и такси и в тази връзка, размерът на претендираните суми.
Възраженията на ответника-въззиваем, за недължимост на уговорените в договора
комисионни, поради изтекъл срок на валидност, както на банковата гаранция, издадена от
ТБ на Абу Даби, така и процесната контрагаранция излъчена от ищеца, като обезпечение по
банковата гаранция със SWIFT съобщение реф.№ 36/033 от 06.01.2024г.,респективно - за
тяхното прекратяване, в съответствие с чл. 4, чл. 5 и чл. 6 от договора за гаранционна
сделка, настоящият съдебен състав счита за основателни по следните аргументи.
Легалната дефиниция на банковата гаранция се съдържа в чл.442 от ТЗ. Доколкото
липсва друга нормативна уредба, регулираща отношенията по банковата гаранция, към нея
се прилага препращащата норма на чл.288 от ТЗ, а именно „търговските обичаи”.
Международните търговски обичаи в областта на гаранциите са обобщени в Еднообразни
правила за договорните гаранции, публикувани от Международната търговска камара –
Париж, под № 325. Същите, както и Еднообразните правила за гаранциите на поискване –
URDG 758/ЕПГП/, в сила от 01.07.2010 година, с предходна редакция – URDG 458 от 1992, а
така и в Еднообразните правила за договорните гаранции от 1978 г.,/ЕПДГ/ приети от МТК,
представлявайки кодифицирани търговски обичаи, се считат за част от българското
законодателство. В практиката е прието, че текстът на чл. 288 от ТЗ преодолява нуждата от
изричност на препращането относно приложимостта им /включително изискването на чл. 1
ЕПГП и чл. 1 ЕПДГ/ и обуславя автоматично приложение на правилата на МТК към
банковите гаранции, издадени в България.
Банковата гаранция може да се квалифицира като едностранен договор, по силата на
който банката-гарант се задължава по искане на наредителя пред получателя на гаранцията
да заплати определена сума пари в определен срок, ако бъдат изпълнени условията,
посочени в документа. В случая, страните изрично са уговорили, както условията по
банковата гаранция, така и срока на валидност на същата, таксите и комисионните,
свързани с издаването й.
9
Възраженията на въззивника за неотносимост на Окончателния сертификат за
приемане на доставките по Договор № DP3/2/6/2002/50-С, към срока на Договор за
гаранционна сделка от 18.12.2003г., са неоснователни.
Съгласно чл. 1 ал.2 т.4 от договора, срокът на валидност на банковата гаранция е до
90 календарни дни /2 месеца/ след датата на окончателното приемане на последната
доставка и приключване на всички договорни задължения по доставките между страните,
съгласно текста на договора, но не по-късно от 30.09.2005г., в случай, че задълженията си
страните изпълняват съгласно уговореното в договора. Контрагаранцията на банката е с
валидност 15 календарни дни след датата на изтичане на валидността на банковата гаранция,
т.е. 15.10.2005 година.
Съгласно чл. 1, ал. 2, т. 8 от договора, в случай, че задълженията на наредителя по
Договор № DP3/2/6/2002/50-С не са финализирани в рамките на горепосочените срокове и
няма уведомление от бенефициента за прекратяване на банковата гаранция, респективно -
на контрагаранцията, то тя се удължава прогресивно и автоматично до момента, в който
бъде дадено потвърждение от Генерален щаб на Въоръжените сили на ОАЕ, че
доставките/гаранциите по договора са изпълнени. Същото е валидно и за контрагаранцията.
В т. 3 от SWIFT съобщение - реф. №36/033, е посочено , че „гаранцията прогресивно и
автоматично ще бъде удължена, докато не бъде издадено потвърждение от ГД “Покупки“ на
ГЩ на въоръжените сили, че доставките /поръчките по договора са изпълнени.
Страните са се споразумели за автоматично намаляване на размера на гаранцията
/контрагаранцията/ след 15.10.2005 г., или от дата на получаване на съобщение от
наредителя за окончателно приемане на доставките по договора с 5% /до 784 200 щатски
долара/както и, че срокът на валидност на гаранцията/контрагаранцията след намаляване на
размера е две години от датата на издаване на Окончателен сертификат за приемане на
всички доставки, но не по – късно от 30.09.2007г. /за контрагаранцията респективно до
15.10.2007г. /- чл.1 ал.2 т.5 и т.6. От цитираното следва, че страните са се съгласили, срокът
на валидност на процесната гаранционна сделка да е обвързан от дата на подписване на
посочения в т.6 на чл.1 ал.2 от договора документ, а именно - Окончателен сертификат за
приемане на всички доставки. Аргумент в подкрепа на изложеното е и разпоредбата на чл.
11 от Договор № DP3/2/6/2002/50-С, в който гаранционният срок на доставените от
ответника изделия е определен на две години, считано от дата на подписване на
Окончателния сертификат/ Сертификат за окончателна приемка от ОАЕ/.
В хода на производството няма ангажирани никакви доказателства за рекламации от
купувача /въоръжените сили на ОАЕ/ на доставените от ответника изделия в срока на
валидност на гаранцията /контрагаранцията. Нещо повече, установено е, че сумата по
договора за доставка е платена на дружеството –ответник.
С изтичане срока на гаранционната отговорност на „Аркус“ АД по сделката с
въоръжените сили на ОАЕ, е изтекъл и срокът на процесната гаранция, доколкото видно от
обсъдените по- горе писмени доказателства , вкл. и SWIFT съобщение - реф. №36/033,
10
безспорно се установява, че гаранцията обезпечава гаранционната отговорност на „Аркус“
АД, в качеството му на продавач към купувача на боеприпасите, предмет на сключения
между тях договор. Същата се издава за да покрие гаранционния срок на изделията по чл.11
от Договор № DP3/2/6/2002/50-С. Съответно, ако гарантът не получи претенция на или
преди датата на прекратяването, както и ако претенцията по гаранцията е изпълнена при
пълно удовлетворяване на всички права на бенифициера, гаранцията се прекратява - чл.5,
ал.1 от ЕПДГ публикация № 325 на МТК.
С оглед безспорността по делото на получаването от ответното дружеството на
цената по Договор № DP3/2/6/2002/50-C от 29.11.2003г. в размер на 15 683 758 USD, чрез
неотменяем акредитив, открит в „КТБ“ АД, т.е. че договорът е окончателно приет за
изпълнен, възраженията на въззивника, че не е получил окончателния сертификат/не
разполага с него/, респективно, че същият не носи подписите на оправомощените лица, са
неоснователни.
Съгласно приложимите към настоящия казус по аргумент от чл.288 от ТЗ,
Еднообразните правила и обичаи за документарните акредитиви/ЕПОДА/ на ООН,в който са
уредени стандарта за преглед на документи и несъответстващи документи и уведомления,
„Банките трябва да преглеждат всички документи, посочени в акредитива, с необходимата
грижа, за да установят дали визуално изглеждат в съответствие с условията на акредитива.
Визуалното съответствие на посочените документи с условията на акредитива се определя
от стандартната международна банкова практика“- чл.13 и чл.14 от същите.
Акредитивът е едностранно писмено изявление на банка, с което тя се задължава да
плати на посоченото в акредитива лице сумата по акредитива, ако то предаде на банката в
срока по акредитива описаните в него документи и изпълни другите негови
условия. Акредитивът влиза в сила след уведомяване на лицето, от което следва, че след
като банката е приела акредитива и е платила по него / без възражения съгласно ЕПОДА-
чл.14/ тя е получила Окончателния сертификат за приемане на доставките, в едно с всички
посочени в него реквизити , вкл. и със съдържащите се спесимени на двете длъжностни
лица, подписали документа от името на Генералния щаб на въоръжените сили на ОАЕ. По
делото липсват твърдения или представени от ищеца доказателства, съгласно които банката
в определения в правилата „разумен срок който не надвишава седем банкови дни, считано от
деня на получаване на документите“ -13 б.“б“ от ЕПОДА е решила да ги откаже и
съответно да уведоми за това страната. Напротив, банката е платила по тях, което означава ,
че ги е проверила и приела.
Настоящият съдебен състав споделя мотивите на първоинстанционния съд, че
невъзстановяването на паричното покритие по контрагаранцията от ТБ на Абу Даби на
„КТБ“ АД /н./,което е безспорно установено от заключението на приетата по делото ССЕ, не
може да обоснове извод, че банковата гаранция е валидна и към настоящия момент. При
доказаност по делото, че издадената от ищеца контрагаранция обезпечава гаранционната
отговорност на „Аркус“АД, в качеството му на продавач към купувача на боеприпасите,
предмет на сключения между тях договор, както и за приемането от банката на
11
Окончателния сертификат, отношенията на „КТБ“АД/н/ с банката кореспондент в ОАЕ са
ирелевантни за срокът на действие на процесния договор в отношенията ищец–ответник.
Тук следва да се има предвид, че ищецът за периода 2014г. – 2022г. с изпращането на едно
писмо до ТБ на Абу Даби на 14.06.2022г. не е положил дължимата грижа за да се
удовлетвори. Безспорно с Решение от 20.06.2014г. на УС на БНБ е забранено на
„КТБ“АД/н/ да извършва дейностите включени в лиценза й, а с Решение от 06.11.2024г. на
УС на БНБ лицензът на банката е отнет на основание чл.36 ал.2 т.2 от ЗКИ, т.к. собственият
капитал на банката е отрицателна величина. С Решение №664/22.04.2015г. по т.д.
№7549/2014г., СГС открил производството по несъстоятелност по отношение на „КТБ”АД, с
начална дата на неплатежоспособността/свръхзадълженост-20.06.2014г.Отнемането на
лиценза на „КТБ”АД/н/ не освобождава банката от задължението да има счетоводна
отчетност.
За пълнота на изложението, правилно и законосъобразно първоинстанционния съд е
приел, за неоснователно възражението на процесуалните представители на ответното
дружество, че след поставянето на банката под специален надзор по чл. 115 ЗКИ и отнемане
на банковия лиценз, е налице невъзможност за изпълнение на договора. Настоящият състав
споделя практиката на ВКС, вкл. и цитираната в решението, че лиценз за извършването на
банкова гаранция, като едностранна банкова сделка, е необходим към момента на издаването
й, а последващото отнемане на лиценза на банката не рефлектира върху валидността на
издадените от нея като обезпечения банкови гаранции и не я освобождава от задълженията
й по тях, респективно не се отразява на тяхната валидност.
Относно размера на претендираното вземане, съдът цени приетото по делото
заключение на вещото лице по изготвената ССЕ - л. 196,197 от дело, от което се
установява, че размерът на начислените като дължими комисионни от „Аркус“ АД на „КТБ“
АД/н/ (при положителен изход на спора за „КТБ“ АД /н./), съгласно клаузите на процесния
договор за гаранционна сделка, изчислени от вещото лице за периода от 01.04.2017г. до
31.12.2022г. и към момента на изготвянето му /01.04.2017г. - 28.06.2024 г./ са както следва: за
периода от 01.04.2017 г. до 31.12.2022 г. - 823 410.00 USA и за периода от 01.04.2017 г. до
28.06.2024 г. - 1 037 496.60 USA. Начислените към 31.12.2013 год. дължими такси и
комисионни от „Аркус“ АД към „КТБ“ АД по процесния договор за гаранционна сделка, с
реф. № 36/033 са напълно заплатени, като последното плащане е извършено на 05.02.2014 г.
в размер общо на 57 939.00 USA /сумата вкл. и плащания по сделка с реф. № 36/032/.
Основателно е възражението на въззиваемия, за еднократност на комисионна за
издаване съгласно чл. 1 ал.3, б. „а“ в размер па 0.20 %, доколко по делото безспорно е
установено, че гаранцията /контрагаранцията е издадена един път, а не е подновявана
периодично.
В заключение, ищецът, чиято е доказателствената тежест не е установил по делото
наличието на ликвидно и изискуемо вземане, основано на процесния договора за
гаранционна сделка от 18.12.2023г., в претендирания размер и период, поради което
предявения от него установителен иск за дължимост на сумите, за които е издадена Заповед
12
№ 343 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК от
28.04.2023 г. по ч.гр.д. № 160/2023г. по описа на РС-Горна Оряховица; както и за сумата
300.00лв., представляваща разноски по ч.гр.дело №160/2023г. на ГОРС/като последица от
отхвърлянето на установителния иск за сумите в заявлението/ е неоснователен и правилно и
законосъобразно е отхвърлен от първоинстанционния съд.
Поради съвпадане на правните изводи на двете инстанции, първоинстанционното
решение, следва да бъде потвърдено, вкл. и в частта за присъдените разноски.
При този изход на спора, с оглед направеното искане и представените доказателства,
на основание чл. 78 ал.3 от ГПК в полза на въззиваемия следва да бъдат присъдени разноски
в размер на 37 279.20 лв. с ДДС, представляващи заплатено възнаграждение за един адвокат.
Възражението на въззивника по чл.78 ал.5 от ГПК, съдът счита за неоснователно при
съблюдаване на фактическата и правна сложност на делото по смисъла на разясненията
дадени в т.3 на Тълкувателно решение № 6/2013 г. по т. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС,
както и с оглед обема на осъщественото от процесуалния представител на ответника –
въззиваем процесуално представителство, като приема, че не е налице несъответствие
между размера на възнаграждението и усилията на защитата при упражняване на
процесуалните права.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 42/17.02.2025г. постановено по т.дело № 69/
2023г. по описа на Окръжен съд – Велико Търново .
ОСЪЖДА “КОРПОРАТИВНА ТЪРГОВСКА БАНКА” АД /в несъстоятелност/ ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление град София, ДА ЗАПЛАТИ на „АРКУС“
АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление град Лясковец, сума в размер на 37
279.20 /тридесет и седем хиляди двеста седемдесет и девет лв. и двадесет ст./ лева с ДДС
- представляваща направените от дружеството разноски по делото, на основание чл.78 ал.3
от ГПК.
Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред ВКС в едномесечен
срок от съобщението му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
13
2._______________________
14