Р
Е Ш Е Н И Е
№ 3/2.1.2020г.
гр. Пазарджик,
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен
съд – Пазарджик – ІІІ – административен състав, в открито съдебно заседание на втори
декември, две хиляди и деветнадесета година в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА |
|
|
|
|
при секретар |
Янка Вукева |
и
с участието |
|
на прокурора |
|
изслуша
докладваното |
|
от съдия |
ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА
|
|
|
по адм. дело № 661 по описа на съда за 2019 г. |
||
Производство е по реда на чл. 156,
ал. 1 от Данъчно-осигурителен процесуален кодекс /ДОПК/ и е образувано по жалбата
на ЕТ „Орион – 10 – Стефанка Костянева“ с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. В., ул. „М. П.“ № .., представлявано от С. С. К.. против Ревизионен
акт № Р – 16001318002332-091-001/13.02.2019 г., потвърдената му част с Решение №
301/13.05.2019 г. на Директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“
гр. Пловдив.
В жалбата се твърди, че оспореният
административен акт е неправилен, необоснован и незаконосъобразен. Моли се да бъде
отменен. Подробни съображения са изложени в жалбата. Представени са и писмени доказателства.
В съдебно заседание жалбоподателят
се представлява от адв. М., която по изложени съображения моли съда да уважи подадената
жалба и отмени ревизионния акт в оспорената му част. Претендира направените по делото
разноски съгласно представен списък на разноските.
Ответникът - Директора на дирекция
„Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр. Пловдив, редовно призован, не се
представлява. По делото е постъпила молба с вх. № 6980/26.11.2019 г. от юриск. К.,
която по изложени съображения моли съда да отхвърли жалбата като неоснователна и
на основание чл. 160, ал. 1 и ал. 2 от ДОПК да постанови решение, с което да потвърди
като правилен и законосъобразен ревизионния акт, потвърден с Решение № 301/13.05.2019
г. на директора на дирекция ОДОП гр. Пловдив, в обжалваната му част. Представя относимата
административна преписка. Претендира заплащането на направените разноски за юрисконсултско
възнаграждение, съгласно Наредба № 1 от 9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. Прави възражение за прекомерност на разноските.
Административен съд - Пазарджик, като прецени събраните по
делото доказателства в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема
за установено следното от фактическа страна:
Началото
на ревизионното производство е поставено със заповед за възлагане на ревизия №
Р-16001318002332-020-001/19.04.2018 г., изменена със заповед № Р-16001318002332-020-002/25.06.2018
г. и заповед № Р-16001318002332-020-003/19.07.2018 г., спирана със заповед № Р-16001318002332-023-001/30.07.2018
г., възобновена със заповед № Р-16001318002332-143-001/29.10.2018
г., с обхват на ревизията от 01.01.2017 г. – 31.03.2018г. по ЗДДС, 01.01.2017
г. – 31.12.2017 г. по ЗДДФЛ, 01.05.2017 г. – 31.12.2017 г. ЗОВ – за осигурители,
Универсален пенсионен фонд, ДОО – за осигурители и от 01.01.2017 г. –
31.12.2017 г. за ЗДДФЛ, ДОО – за самоосугиряващи се и ЗОВ – за самоосигуряващи
се.
Ревизията
се извършва по реда на чл. 122 от ДОПК, тъй като органът по приходите е установил
наличие на обстоятелство по ал. 1, т. 2 и т. 4 от същия. В общата част на РД към
обжалвания РА е записано, че извършваната дейност от РЛ през ревизирания период
е търговска дейност в питейно заведение – кафе-аперитив и отдаване под наем на
автомобили.
През
ревизирания период, на основание чл. 86, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС, е начислен
допълнително ДДС в размер на 1111,50 лева.
В хода
на ревизията е установено, че от страна на ЕТ „Орион-10-Стефанка Костянева“ са
издадени: фактура № 3899 от месец май 2017 г. с ДО – 600 лева и ДДС – 120 лева,
фактура № 3915 от месец ноември 2017 г. с ДО – 299,17 лева и ДДС – 59,83 лева и
фактура № 3916 от месец ноември 2017 г. с ДО – 1158,33 лева и ДДС – 231,67
лева, които не са отразени в дневниците за продажби и СД за ДДС. Констатирано
е, че начисленият ДДС по посочените фактури е изискуем от лицето за съответните
данъчни периоди. В хода на ревизията са представени три броя договори за наем
от 26.11.2016 г., съгласно които едноличният търговец, като наемодател,
предоставя на „Орион-10-СИК“ ООД за временно и възмездно ползване влекачи с
полуремаркета с рег. №№…, …и …., за които РЛ не е отчело приходи от наем на
МПС.
Административният
орган е приел, че тъй като процесните фактури не са включени в дневника за продажби
и СД, то следва да бъде начислен допълнително ДДС в размер на 1111 лева, дължим
от лицето, ведно с прилежащите лихви от 156,64 лева.
Ревизията
на едноличния търговец обхваща 2017 г. и за задължения за годишен и авансов
данък по ЗДДФЛ, и за задължения за данък върху годишна данъчна основа по чл. 17
от ЗДДФЛ. Констатирано е, че лицето не е подало ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2017
г. и не е декларирало получени доходи за този данъчен период. Установено е, че
С. К. е работила по трудов договор в „Химера 22“ ООД, като от месец юли 2017 г.
е пенсионер. Ревизията за определяне на задълженията за годишен и авансов данък
по ЗДДФЛ е извършена по реда на чл. 122 от ДОПК, поради наличие на
обстоятелството по т. 1 от ал. 1, а именно „до започването на ревизията не е
подадена декларация, когато задължението се определя по декларация“.
С
оглед направения анализ ревизията е определила данъчна основа за облагане с
годишен данък по ЗДДФЛ, въз основа на установените недекларирани доходи.
Установени са приходи в размер на 91 537,83 лева, в които е включена и
сумата в размер на 61 163,23 лева, представляваща неотчетени приходи от
отписани задължения от доставчика „Ойлкард“ ООД. Определени са разходи общо в
размер на 45 278,37 лева, установен е облагаем доход в размер на
46 259,46 лева и дължими вноски за ЗОВ – 8669,26 лева. Определена е
годишна данъчна основа за доходите по ЗДДФЛ в размер на 37 590,20 лева и
дължим данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ в размер на 5638,53 лева.
В
хода на ревизията е установено, че лицето е назначено на трудов договор в
„Химера 22“ ООД, както и че е регистрирано като едноличен търговец с фирма
„Орион-10-Стефанка Костянева“ и се самоосигурява като собственик на ЕТ върху
месечен осигурителен доход в размер на 460 лева. Установено е, че през месец
юли 2017 г. лицето придобива право на пенсия за осигурителен стаж и възраст.
След направена справка в информационната система на НАП е установено, че от
задълженото лице е подадена декларация по чл. 1, ал. 2 от Наредбата за
обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица и българските граждани на
работа в чужбина и морските лица, с която е декларирано начало на осигуряване,
считано от 01.01.1991 г., като е декларирано, че лицето ще се осигурява за
всички осигурителни рискове. От жалбоподателя е подадена информация с
декларация обр. 1, съгласно чл. 3, ал. 1, т. 2 от Наредба № Н-8/2005 г. на МФ,
за дните в осигуряване, осигурителния доход и размера на осигурителните вноски
за самоосигуряващото се лице, а с декларация обр. 6 е деклариран размерът на дължимите
вноски за ревизирания период. Жалбоподателят, в качеството му на
самоосигуряващо се лице, е декларирал авансово дължими ЗОВ върху месечен размер
на осигурителния доход, определен със ЗБДОО за съответната година.
Органите
по приходите са приели, че на основание чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО, задълженото
лице попада в обхвата на лицата, задължително осигурени за инвалидност поради
общо заболяване, за старост и за смърт, предвид обстоятелството, че упражнява
трудова дейност като едноличен търговец през ревизирания период. По смисъла на
чл. 5, ал. 2 от КСО жалбоподателят е самоосигуряващо се лице – физическо лице,
което е длъжно да внася осигурителни вноски изцяло за своя сметка, като по свой
избор е избрал да се осигурява и за общо заболяване и майчинство, като е внасял
осигурителни вноски за фонд „Общо заболяване и майчинство“, за което в хода на
ревизията е установено, че е подадена декларация по чл. 1, ал. 3 от Наредбата за
обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица и българските граждани на работа
в чужбина и морските лица.
Въз
основа на горното, ревизиращият орган е преценил, че е налице хипотезата на чл.
122, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ДОПК – наличие на данни за укрити приходи/доходи и воденото
счетоводство не дава възможност за установяване на основата за данъчно облагане
за преки и косвени данъци по ЗДДФЛ и ЗДДС, както и осигурителни вноски за ДОО и
здравно осигуряване. В тази връзка, на задълженото лице е връчено уведомление по
реда на чл. 17, ал. 1, т. 2 и чл. 124, ал. 1 от ДОПК.
По
делото е приета съдебно-икономическа експертиза, която като неоспорена от страните
съдът намира за компетентно изготвена. В отговор на поставените въпроси вещото лице
е отговорило, че непогасените задължения на едноличния търговец към „Ойлкард“
ООД по фактури от 2012 г. общо в размер на 61 163,23 лева не водят до
задължителни счетоводни записи в счетоводството на фирмата, но съгласно чл. 46,
ал. 1, т. 1 от ЗКПО, данъчният финансов резултат се преобразува, като
счетоводният финансов резултат се увеличава с размера на задълженията, за които
в текущата година изтича петгодишният давностен срок. Посочено е, че размерът
на осигурителната здравна вноска за довнасяне е 1834,24 лева, а данъкът за
довнасяне по ЗДДФЛ за 2017 г. е в размер на 5910,37 лева.
Въз
основа на тази фактическа обстановка, от правна страна съдът прави следните
изводи:
Жалбата
е процесуално допустима, като подадена в законоустановения срок и от лице имащо
правен интерес от обжалването.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Съгласно
чл. 160, ал. 2 ДОПК, съдебният контрол за законосъобразност и обоснованост на РА
включва преценка дали той е издаден от компетентен орган и в съответната форма,
спазени ли са процесуалните и материалноправните разпоредби при издаването му.
Съдът,
въз основа на приложените по делото доказателства, констатира, че обжалваният РА,
е издаден от компетентен орган по смисъла на чл. 118, ал. 2 ДОПК, във връзка с чл.
7, ал. 1, т. 4 от Закона за НАП, в кръга на определените му правомощия и в предвидената
форма, съгласно чл. 119 и чл. 120 ДОПК, включително разпоредителната част в табличен
вид, в която е определен размерът на обжалваните задължения. По административната
преписка е приложен РД и предвид разпоредбата на чл. 120, ал. 2 ДОПК, РД е неразделна
част от РА и в този смисъл може да се приеме, че мотивите на РД са и мотиви на РА.
Въз
основа на установеното от фактическа страна и на основание приложените по делото
писмени доказателства, съдът намира, че оспореният акт е издаден от компетентен
орган, при спазване на законоустановените процедури и не страда от наличието на
процесуални пороци, които да водят до неговата отмяна.
Приложеният
от органа по приходите подход за определяне на основата за облагане с данък за
ревизирания отчетен период е законосъобразен, предвид установените в хода на
ревизията факти и обстоятелства и събраните доказателства, които са обосновали
прилагането на особения ред за облагане по чл. 122
- 124 от ДОПК.
Безспорно е, с оглед императивния характер на данъчните норми, че ревизиращите
органи не могат да определят по преценка конкретния размер на дължимия данък,
но в разпоредбата на чл. 122, ал. 1 от ДОПК (при наличие на посочените
обстоятелства) законодателят несъмнено е имал предвид по преценка, ревизиращият
орган да определи размера на облагаемата основа, върху която, с оглед вида на
данъка, съответният материален данъчен закон дава възможност да се изчисли
дължимият данък. Тъй като тези обстоятелства са плод на действия, респективно
бездействия, на субекта на данъчното задължение законодателят, с оглед на общия
принцип, че никой не може да черпи права от собственото си виновно поведение, е
приел, че определянето на облагаемата основа в тези случаи ще се извърши от
органа по приходите. Именно това е извършено при настоящата ревизия, като в
мотивната част на РД са посочени онези критерии от чл. 122, ал.
2 от ДОПК, които са използвани от ревизиращия орган при определяне
на облагаема основа по възможно най-достоверния начин.
Съгласно
чл. 124, ал.
2 от ДОПК, в производството по обжалването на РА при извършена
ревизия по реда на чл. 122 от същия кодекс фактическите констатации в него се
смятат за верни до доказване на противното, когато наличието на основанията по чл. 122, ал.
1 от ДОПК е подкрепено със събраните доказателства. С тази
презумпция се ползва и процесният РА, предвид събраните в хода на ревизията
доказателства. Освен това, в настоящото производство жалбоподателят не
представя доказателства, които да обосноват друг правен извод, различен от този
на органа по приходите.
Съдът намира, че правилно данъчните органи са начислили допълнително
ДДС в размер на 1111,50 лева, като са приели, че фактури с №№ 3899 от месец май
2017 г., 3915 от месец ноември 2017 г. и 3916 от месец ноември 2017 г. не са
включени в дневник за продажби и справка-декларация по ЗДДС. Същите са издадени
за отдаване под наем на влекачи с полуремаркета по три броя договори за наем с
договорена месечна сума в размер на 100 лева, или общо 300 лева. Органите по
приходите са установили, че ревизираното лице не е отчело приходите от наем на
МПС и не е посочено в договорите, че данъкът се дължи отделно. С оглед на това
правилно органите по приходите са приели, че данъкът е включен в договорената
цена, съгласно чл. 67, ал. 2 от ЗДДС, поради което и са начислили допълнително
ДДС в посочения размер от 1111,50 лева.
Правилни са констатациите на ревизиращия екип и по отношение на
задълженията за годишен авансов данък по ЗДДФЛ на едноличния търговец и за
задълженията за данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ. Правилни
са констатациите при ревизията, а именно че за 2017 г. лицето не е подало ГДД
по чл. 50 от ЗДДФЛ и не е декларирало получени доходи за този данъчен период.
Такава декларация е подадена едва през 2019 г. с вх. № 1300И0158745 от 05.03.2019
г., след издаването на РА, поради което не поражда правни действия, тъй като
същата е представена от лицето след започване на данъчната ревизия (05.03.2019
г.) и дори след издаването на РА – 13.02.2019 г. При наличие на обстоятелства
по чл. 122, ал. 1 от ДОПК, ревизиращият орган е определил основата за облагане
с пряк данък по предвидения в ДОПК начин. Установено е, че едноличният търговец
към 31.12.2017 г. има непогасени задължения към „Ойлкард“ ООД по фактури от
2012 г. общо в размер на 61 163,23 лева и същите са изискуеми към датата
на издаването им. Съгласно заключението на вещото лице, посочените задължения
не водят до задължителни счетоводни записи в счетоводството на фирмата, но
съгласно чл. 46, ал. 1, т. 1 от ЗКПО, при определяне на данъчния финансов
резултат, счетоводният финансов резултат се увеличава със сумата на
задълженията на данъчнозадълженото лице, като увеличението се извършва в
годината, в която настъпи изтичане на три години за задълженията с тригодишен
давностен срок или на пет години за задълженията с петгодишен давностен срок,
от момента, в който задължението е станало изискуемо. С оглед на това правилно
и законосъобразно, на основание посочения текст от закона, органите по
приходите са включили в приходите за 2017 г. неразплатени задължения на
едноличния търговец в размер на 61 163,23 лева. Следва да се отбележи, че
експертизата е установила данък за довнасяне по ЗДДФЛ за 2017 г. в размер на
5910,37 лева, която сума дори е по-висока от установената от данъчните органи.
Съдът намира, че представените към жалбата доказателства не оборват
констатациите на органите по приходите и не обосновават друг правен извод,
различен от този на ревизиращите органи, с оглед на което жалбата в тази й част
следва да бъде отхвърлена.
Съдът намира, че правилно административният орган е определил
допълнително установени задължения за ДОО и ЗОВ. Съгласно разпоредбата на чл.
33 от ЗЗО, задължително осигурени в НЗОК са всички български граждани, поради
което те дължат осигурителни вноски, определени със Закона за бюджета на НЗОК.
Здравноосигурителните вноски за ревизираното лице са дължими на основание чл.
40, ал. 1, т. 2 от ЗЗО, в който се казва, че едноличният търговец се осигурява
върху месечен доход, който не може да бъде по-малък от минималния размер на осигурителния
доход за самоосигуряващо се лице, определен със Закона за бюджета на ДОО и
годишно върху доходите от дейността и доходите по т. 3, съгласно справката към
данъчната декларация по реда на чл. 6, ал. 9 от КСО. Безспорно в случая е
установено, че едноличният търговец е извършвал търговска дейност през 2017 г.,
т.е. налице са придобити доходи, подлежащи на облагане с данък върху годишна
данъчна основа по чл. 28 от ЗДДФЛ. Установено е, че лицето е извършвало и
трудова дейност на трудов договор в „Химера 22“ ООД, както и че от месец юли
2017 г. е придобило право на пенсия за ОСВ. Безспорно установено е също така,
че С. К.. не е подала ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2017 г., а за процесния период
такава декларация е подадена с вх. № 1300И0158745 от 05.03.2019 г., след
издаването на РА за този данъчен период. С представените по делото
доказателства жалбоподателката не е опровергала констатациите на данъчните
органи, а именно че от същата, като задължено лице, е подадена декларация обр.
1, считано от 01.01.1991 г. с намерение да се осигурява за всички осигурени
социални рискове, с оглед на което правилно е прието, че на основание чл. 4,
ал. 3, т. 2 от КСО, задълженото лице попада в обхвата на лицата, задължително
осигурени за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт, като по
свой избор жалбоподателката е избрала да се осигурява и за общо заболяване и
майчинство, като е внасяла осигурителни вноски и за фонд „Общо заболяване и
майчинство“. Независимо от това, че през месец юли 2017 г. същата е придобила
право на пенсия за ОСВ, тя не е подала декларация за промяна в обстоятелствата,
относно намерението й да заплаща единствено здравноосигурителни вноски, каквото
право, в качеството й на пенсионер й предоставя КСО, с оглед на което правилно
е възприето от административния орган, че същата желае да се осигурява за
извършената от нея трудова дейност за всички осигурителни рискове.
В резултат на направените констатации, правилно органът по приходите е
приел, че задълженията на задълженото лице по ЗОВ следва да бъдат установени за
извършената от него трудова дейност, както и в качеството му на самоосигурено
лице, както и върху дохода, установен по реда на чл. 122-124 от ДОПК.
С оглед
на това, съдът счита, че изводите в РА не са опровергани от жалбоподателя с доказателствените
средства, допустими в процеса.
По изложените
съображения, съдът намира, че обжалваният административен акт е издаден от компетентен
административен орган, в установената форма и при спазване на процесуалните и материално
правни норми по издаването му, поради което и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК,
оспорването следва да бъде отхвърлено, като неоснователно.
С оглед изхода
на делото и предвид направеното искане от ответната страна, на основание чл.
143, ал. 1 от АПК във връзка с чл. 161, ал. 1 от ДОПК, жалбоподателят ще следва
да бъде осъден да заплати на ответника сторените по делото разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 984 (деветстотин осемдесет и четири) лева, изчислени
на основание чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Предвид гореизложеното
и на основание чл. 160, ал. 1, предложение последно от ДОПК, Административен съд
– Пазарджик
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на ЕТ „Орион – 10 – Стефанка Костянева“ с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. В., ул. „М. П.“ № .., представлявано от С. С. К.. против
Ревизионен акт № Р – 16001318002332-091-001/13.02.2019 г., потвърдената му част
с Решение № 301/13.05.2019 г. на Директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна
практика“ гр. Пловдив.
ОСЪЖДА ЕТ
„Орион – 10 – Стефанка Костянева“ с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. В., ул. „М. П.“ № .., представлявано от С. С. К. да заплати на Директора на
Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр. Пловдив при ЦУ на НАП,
направените по делото разноски в размер на 984 (деветстотин осемдесет и четири)
лева.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд на Република
България в 14-дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено.
СЪДИЯ: /П/