РЕШЕНИЕ

 

№   475                                            16.02.2015г.                      Град ПЛОВДИВ

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 Пловдивски районен съд                                     І граждански състав

 

На шестнадесети февруари                         две хиляди и петнадесета година

 

В  открито  заседание на двадесет и седми януари 2015г. в следния състав:

 

Председател: ДЕСИСЛАВА КАЦАРОВА

 

 

Секретар: Цвета Тошева

                         

Като разгледа докладваното от СЪДИЯТА гражданско дело № 6282 по описа за  2014 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Обективно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 във вр. чл. 415, ал. 1, във вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК и във вр. чл. 128, т. 2, чл. 245, ал. 2, чл. 224, ал. 1 от КТ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

В исковата молба ищецът С.Й.Ж., ЕГН **********,***, твърди, че е работил по трудово правоотношение при ответника “Омега - Т” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, бул.”Цар Борис ІІІ Обединител” № 149, ет.1, ап.3, представлявано от Т.Д.Б., до 01.01.2014 г., когато на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ същото е било прекратено. Уговорено било между страните заплащане на трудово възнаграждение в размер на 310 лв., като се твърди, че ответникът не е изплатил своевременно допълнително трудово възнаграждение, като през месец юли, 2013 г. еднократно му е заплатена  сумата от 400 лв., която е покрила заплатата му за месец май, 2013 г., както и част от възнаграждението му за месец юни, 2013 г. Заявява, че до момента на подаване на исковата молба не му е изплатено възнаграждението за месеците от юли, 2013 г. до месец декември, 2013 г., в общ размер на 1860 лв., както и остатъка за месец юни, 2013 г. в размер на 220 лв. А при прекратяване на трудовото правоотношение не е изплатена сумата от 201,50 лв. за неползвания през това време от същия полагаем платен годишен отпуск от 13 дни. Заявява, че неизпълнението от страна на ответното дружество е констатирано от проверка на Инспекцията по труда. Твърди също така, че е подал в съда заявление по реда на чл. 410 от ГПК на 19.02.2014 г., като е било образувано ч.гр.д. № 2691/2014 г. по описа на ПРС, ХІV гр. състав, като е издадена заповед за изпълнение за сумата от 2281,50 лв. – главница, представляваща неизплатено трудово възнаграждение за периода месеците юли, август, септември, октомври, ноември и декември, 2013 г., неплатен остатък от трудово възнаграждение за месец юни, 2013 г., в размер на 220 лв., обезщетение по чл. 224, ал. 1 от КТ в размер на 201,50 лв., както и сумата от 62,60 лв. общо лихви за забава, в размер на законната лихва върху главницата от 19.02.2014 г. до пълното заплащане на дължимата сума, както и направените разноски в размер на 250 лв.

В срока по чл. 414 от ГПК било подадено възражение от ответника, поради което в настоящия процес се претендира да се признае за установено посоченото по-горе вземане в полза на ищеца, като се претендират и направените разноски в настоящото производство.

В установения срок за подаване на отговор на исковата молба, не е депозиран такъв от ответника, като не е взето становище по предявените искове и в първото съдебно заседание.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и с оглед доводите на страните, намира за установено следното:

Не се спори между страните, а и от представения препис от трудова книжка на ищеца се установява, че същият е работил при ответника по трудово правоотношение по силата на сключен трудов договор на длъжност „*” от 01.05.2013г., с уговорен размер на основното трудово възнаграждение от 310лв., до 31.12.2013г., когато трудовото му правоотношение било прекратено на основание чл.325, ал.1, т.1 от КТ – по съгласие на страните, считано от 01.01.2014г.

Ищецът твърди, че е полагал труд по трудовото правоотношение през целия период на съществуване на трудовото правоотношение, но работодателят не му изплатил изцяло посочените възнаграждения. От заключението на съдебно - счетоводната експертиза се установява, че размерът на трудовото възнаграждение за периода м. май 2013г. – м. декември 2013г. възлиза на 2480лв., а на нетното възнаграждение – след приспадане на нормативно установените удръжки – на 1944,08лв. Експертът е посочил, че във ведомостите за заплати за м. май и м. юни 2013г. е налице подпис на ищеца, което обстоятелство не се оспорва от него. На вещото лице са били предоставени два броя РКО № 2561/ 01.08.2013г. за сумата от 100лв. и № 2623/ 20.09.2013г. за сумата от 200лв. Ищецът заявява, че е подписал ордерите при изплащане на трудовите възнаграждения, за които подписал и ведомостите за заплати. При лежаща върху ответника – работодател доказателствена тежест да установи изплащане на процесните суми, той не е ангажирал доказателства в тази насока. Посочените от вещото лице разходни касови ордери не са представени по делото, като заключението в тази му част не може да бъде възприето, тъй като експертът е работил въз основа на неприети по делото доказателства. За процесния период / от м. юни 2013г. до м. декември 2013г./ нетното трудово възнаграждение възлиза на 1701,07лв. Предвид признанието на ищеца, че му е изплатена сумата от 300лв., то дължима остава сумата от 1401,07лв. Ето защо съдът намира, че исковете за заплащане на неизплатени трудови възнаграждения следва да бъдат уважени до посочения размер, като до пълния предявен такъв следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.  

Ищецът твърди, че не е ползвал платен годишен отпуск, като при прекратяване на правоотношението на същия следва да се изплати обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ за неползван платен годишен отпуск от 13дни за 2013г. За ищеца е възникнало право на платен годишен отпуск за 2013г. в размер на 13дни. От заключението на съдебно – счетоводната експертиза се установява, че размерът на обезщетението възлиза на 190,89лв. Липсват доказателства това обезщетение да е било заплатено на ищеца. Ето защо, искът ще се уважи до посочения размер, а до пълния предявен такъв от 201,50лв. – ще се отхвърли като неоснователен. Главниците ще се присъдят наред със законната лихва от датата на депозиране на заявлението в съда.

От заключението на съдебно – счетоводната експертиза се установява, че размерът на мораторното обезщетение за забава / за периода от 31.07.2013г. до 18.02.2014г./ възлиза на 15,15лв., до който размер искът ще се уважи, а до пълния предявен такъв – ще се отхвърли като неоснователен.

Ищецът претендира присъждане на разноски, като същите се констатираха в размер на 300лв. –заплатено адвокатско възнаграждение. Съразмерно на уважената част от исковете на същия ще се присъди сумата от 174,33лв. Ответникът не претендира разноски.

         При този изход на делото ответникът следва да заплати в полза на съда държавна такса в размер на 156,04лв., както и 40лв. – разноски за ССЕ.

         Мотивиран от гореизложеното, съдът

 

                                                        РЕШИ:

 

         ПРИЗНАВА за установено в отношенията между страните, че “Омега - Т” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, бул.”Цар Борис ІІІ Обединител” № 149, ет.1, ап.3, представлявано от Т.Д.Б.,  ДЪЛЖИ на С.Й.Ж., ЕГН **********,***, сумата от 1401,07лв. - представляваща неизплатен остатък от дължими трудови възнаграждения в периода от м.юни 2013г. до м.декември 2013г. вкл., след приспадане на нормативно установените удръжки, сумата от 190,89лв. – неизплатено обезщетение по чл.224, ал.1 от Кодекса на труда за неползван платен годишен отпуск от 13дни за 2013г., след приспадане на нормативно установените удръжки, дължимо при прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл.325, ал.1, т.1 от Кодекса на труда, считано от 01.01.2014г., сумата от 15,15лв. – обезщетение за забава върху главниците, считано от 31.07.2013г. до 18.02.2014г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 19.02.2014г., до окончателното изплащане на сумите, за които суми в полза на ищеца С.Й.Ж., ЕГН **********, е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 1964/ 25.02.2014г. по ч.гр.д. № 2691/ 2014г. по описа на ПРС, ХІV гр.с., като за разликата над уважените до пълните претендирани размери съответно на неизплатените трудови възнаграждения от 2501,50лв., на обезщетението по чл.224, ал.1 от Кодекса на труда в размер на 201,50лв., както и на  обезщетението за забава в размер на 62,60лв., ОТХВЪРЛЯ предявените искове като неоснователни.

ОСЪЖДА  “Омега - Т” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, бул.”Цар Борис ІІІ Обединител” № 149, ет.1, ап.3, представлявано от Т.Д.Б.,  ДА ЗАПЛАТИ на С.Й.Ж., ЕГН **********,***, сумата от 174,33лв./сто седемдесет и четири лева и 33 ст./ - разноски.

ОСЪЖДА  “Омега - Т” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, бул.”Цар Борис ІІІ Обединител” № 149, ет.1, ап.3, представлявано от Т.Д.Б.,  да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ПРС сумата 156,04лв./сто петдесет и шест лева и 4ст./ - държавна такса, а в полза на бюджета, по сметка на ПРС сумата от 40лв./четиридесет лева/ - разноски за ССЕ.

         Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд – гр. Пловдив, в двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.

                                                                      

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/

 

Вярно с оригинала: Ц.Т.