№ 239
гр. Варна, 11.04.2024 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на
единадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Милен П. Славов
Членове:Петя Ив. Петрова
М. Кр. Маринова
като разгледа докладваното от Милен П. Славов Въззивно гражданско дело
№ 20243000500146 по описа за 2024 година
намира следното:
Производството е образувано по въззивна жалба на З. Г. Г. и Д. З. Г., и
двамата от гр. Добрич, представлявани от общия си процесуален
представител адв. С. К. от АК-Варна, насочена против решение №
1488/15.12.23г., постановено по гр.д. № 1617/20г. на ОС-Варна, в частите му,
с които са били отхвърлени исковете им за солидарното осъждане на
ответниците Т. Б. Б. от гр. Пловдив, „ИНТЕРЕКСПРЕС“ ЕООД с
ЕИК148057695, гр. Варна и Т. Г. Н. от с. Болярско, обл. Ямбол, да им
заплатят съответно сумата от 50 000 лв. на първия въззивник и сумата от
30 000 лв. на втората въззивница, представляващи обезщетения за
причинените им неимуществени вреди, вследствие на смъртта на И.З.К. (баба
на въззивника и майка на въззивницата), починала на 02.07.2015 год., за което
е съставен акт за смърт № 0004/21.09.2020 год. в с. Здравец обл. Варна, ведно
със законните лихви върху претендираните суми, считано от предявяване на
исковете на 19.06.2020 год. до окончателното им изплащане, на осн. чл. 45,
ал. 1 и чл. 49 от ЗЗД. Счита се, че решението е недопустимо, евентуално –
неправилно, поради нарушение на процесуалните правила и на
материалноправните разпоредби, както и поради необоснованост. Позовават
се на нарушение на чл. 129, ал. 2 от ГПК, тъй като въпреки многократното
оставяне на исковата молба без движение, съдът е давал неясни и
1
подвеждащи указания на ищците, в резултат на което много от
правноралевантните факти са останали неизяснени, а оттам и до изменението
им, което пък е довело до изменение на предмета на иска, при което е
постановено едно недопустимо решение. В тази връзка е посочено, че
твърденията на ищците са били, че причинените им неимуществени вреди са
в резултат на поредица фактори, довели до изчезването на наследодателката
им, а впоследствие и до нейната смърт. Всеки един от тези фактори е
причинил болки и страдания, а именно – в резултат на конкретно посочените
действия и бездействия на ответниците, тяхната родственица е била приета в
социалния дом, който не е специализиран за прием на възрастни хора с
деменция, след което поради липсата на упражнен контрол за такъв вид
болни, тя безпрепятствено е напуснала заведението, в резултат на което е
изчезнала, а по-късно е настъпила смъртта й. В замяна на горното съдът е
приел, че предмет на спора са обезщетенията за неимуществени вреди от
смъртта на тяхната родственица и е акцентирал върху това каква е причината
за смъртта на И.З.К. като правен резултат от деликта, изискващо
обосноваване и на причинно-следствена връзка между противоправното
деяние и настъпилия смъртен резултат. Жалбоподателите поддържат, че не са
твърдели смъртта на тяхната близка да е настъпила пряко от противоправното
поведение на ответниците, а са посочили, че смъртта е била предпоставена от
поведението им – допускане до дома на жена с деменция без лицензиране за
такъв прием и неупражнен контрол върху болната, при което се стигнало до
безпрепятственото й напускане на дома и до нейното изчезване, а по-късно е
била констатирана и смъртта й, настъпила по неустановена конкретна
причина. На следващо място въззивниците се позовават на процесуално
нарушение на съда, изразяващо се в неизготвянето на доклад по делото и
даване на съответни указания на страните за определяне на спорните факти и
необходимите доказателства за тяхното установяване, разпределяйки и
доказателствената тежест между тях. Така, не е било разграничено
противоправното деяние на всеки от ответниците, нито са били отразени в
пълнота възраженията им или признаването на определени факти, както и не е
било посочени за кои факти всяка от страните не е посочила доказателства. В
тази насока се излага, че ответниците са оспорили подписания договор за
предоставяне на социална услуга, твърдейки, че не е подписан от управителя
на ответното дружество, както и че в него има извършени от ищеца добавки и
2
поправки. По делото обаче е останало неизследвано дали в договора има
допълвания и поправяния, а само е била назначена експертиза за установяване
автентичността на подписа на управителя на ответното дружество. Наред с
горното е било оставено без уважение доказателственото искане на ищците,
свързано с твърдението им, че ответницата Т. Н. е действала от името и за
сметка на ответното дружество при приема на тяхната родственица в
социалното заведение. Поради неразпределена доказателствена тежест не са
били събирани доказателства и относно въвеждането в заблуждение на
ищците от страна на ответниците относно това, че домът е за възрастни хора
с деменция.
Тези процесуални нарушения са обусловили и решаването на делото
при неизяснена фактическа обстановка, което е довело до постановяването на
немотивиран съдебен акт. Счита се, че съдът е следвало да установи дали за
ответниците е съществувало задължение за действие, което не е било
изпълнено и дали вредите са последица от това неизпълнение, след което да
направи извода за наличието или липсата на причинно-следствена връзка.
Позовавайки се на конкретни решения на ВКС се поддържа, че е възможно
деянието да не е единствената причина за резултата, но това да не изключва
отговорността за деликт, а само да определя нейния обем.
На следващо място въззивниците се позовават и на неправилно
приложение на материалния закон и необоснованост на съдебния акт. Сочат,
че поради горните процесуални нарушения, не е била установена правилно
фактическата обстановка по делото, което е довело до неправилното
приложение на материалния закон. В случая не е било съобразено, че
шансовете наследодателката на ищците да оцелее в непозната обстановка, в
условията на силно залесена местност и умствено заболяване – болест на
Алцхаймер, са били минимални, дори нулеви. Така, ако не са били действията
и бездействията на ответниците, свързани с приемането на И.К. в дом без
лиценз за осъществяването на грижи с деменция, при липсата на правила за
движение и контрол на заболелите, което е обусловило безпрепятственото
напускане на дома от болната жена, то нямаше да се достигне до нейното
изчезване, продължилата над 8 месеца неизвестност и впоследствие
установената й смърт чрез намирането на останки от тялото й. Претендират
отмяна на решението в обжалваните му част и уважаване на предявените
искове, ведно с присъждане на разноските по делото. Отправени са
3
доказателствени искания: 1. да се назначи СГЕ, която да даде заключение
дали в договора за социална услуга от 01.07.15г. има следи от добавяне на
текст и да ги посочи; има ли разлика в мастилената паста на първата и на
последната страница от договора; може ли да се установи кога във времето е
съставен документа; 2. Да се задължи ответното дружество да представи
списъчен състав на настанените лица към момента на вредата, ведно с
подписаните договори за социална услуга (това искане е било направено още
с исковата молба, но е оставено без уважение като неотносимо); 3. Да се
допусне до разпит един свидетел, както и представените с въззивната жалба
разпечатки от рекламни публикации в интернет, от които да се установи, че
ответниците се въвели в заблуждение ищците относно характера на
социалното заведение – че е дом за стари хора с деменция.
В предвидения в закона и указан от съда срок е депозиран отговор на
въззивната жалба от насрещната страна Т. Г. Н. чрез адв. М. В. от АК-Варна,
с който същата е оспорена като неоснователна. Счита се, че
първоинстанционният съд се е съобразил изцяло с указанията, дадени с
определение № 153/24.03.22г. по в.ч.гр.д. № 95/22г. на ВАпС относно
предмета на предявените искове. Освен това първоинстанционният съд е
изготвил проект за доклад, в който на ищците са били дадени указания
относно подлежащите на доказване факти, както и е уважил исканията им за
събиране на гласни доказателства. В съдебния си акт съдът е обсъдил целия
събран по делото доказателствен материал. Изцяло се споделя правният
извод, че при липсата на доказани по делото причини за смъртта на И.К. (така
и от материалите по воденото досъдебно производство), липсват елементите
от фактическия състав на деликта, тъй като излизането от дома и настъпилата
смърт не са поставени в непосредствена причинно-следствена връзка.
Допълва се, че по делото е установено, че ответницата Н. към датата на
деликта не е била в трудовоправни отношения с ответното дружество, а
свидетелката на ищците И.Г. сочи, че при приема на свекърва й в дома, те са
се срещнали с управителката Албена. В показанията си другите свидетели
също не сочат, че Н. е присъствала при приема на родственицата на ищците.
Сочи, че по делото не е установено ответниците да са знаели за заболяванията
на И.К. при приема й в дома, а освен това същата не е била поставена под
запрещение, още повече, че на 01.07.15г. е дала нотариално заверено
пълномощно на З. Г. за извършване на разпоредителни действия с нейно
4
имущество. Вещото лице-психиатър не отрича факта, че е възможно като
личност Костадинова да е била с подредено поведение, което е могло да
заблуди околните, които не я познават. Поради това и поради направеното
възражение за изтекла обща погасителна давност, исковете се считат за
неоснователни. Счита се, че искането за назначаването на СГЕ с посочените
задачи е неотносимо към предмета на делото, имайки предвид, че е
установено по делото, че договорът от 01.07.15г. не е бил подписан от
управителя на ответното дружество. За неотносими се считат и документите,
които жалбоподателите желаят да бъдат изискани от ответното дружество, а
освен това управителят на последното е заявил, че с документите разполага
М.на Николова. Относно искането за разпит на свидетели и приемането на
писмени доказателства, представени с въззивната жалба, счита, че същите са
преклудирани, тъй като са могли да ги представят пред първоинстанционния
съд. Претендира се отхвърляне на въззивната жалба и присъждане на
разноските в настоящото производство.
В предвидения срок е депозиран отговор и от другите двама ответници -
Т. Б. Б. от гр. Пловдив, „ИНТЕРЕКСПРЕС“ ЕООД с ЕИК148057695, гр.
Варна, представлявани от общия си процесуален представител адв. Г. Б..
Поддържа се, че жалбата е допустима, но неоснователна, а обжалваното
решение е правилно и законосъобразно, поради което се претендира да бъде
потвърдено , ведно с присъждане на направените от тях разноски за
настоящото производство. Счита се, че въпреки усилията на
първоинстанционния съд, ищците на са уточнили от какъв деликт
претендират настъпили вреди, за чието обезщетение са предявили своите
претенции – дали вредите са резултат от изчезването на тяхната родственица
или в резултат на нейната смърт, както и не е била посочена каква е
причинно-следствената връзка между действията или бездействията на
ответниците и евентуално настъпилите вреди. В определението си по
инстанционна проверка на прекратителното определение на
първоинстанционния съд, въззивният съд е приел, че ищците твърдят вредите
да са настъпили в резултат на смъртта на тяхната родственица, а пък смъртта
й е настъпила в резултат на твърдяните от ищците действия и бездействия на
ответниците. Поради това се счита, че обжалваното решение е допустимо,
независимо от продължаващите неясни твърдения на ищците. Поддържа се,
че първоинстанционният съд е извършил подробен доклад, който е бил
5
допълнен в първото съдебно заседание и срещу този доклад ищците не са
имали възражения. Освен това в доклада е била разпределена и
доказателствената тежест между страните за установяване на
правнорелевантните факти, представляващи елементи от фактическия състав
на деликта. Посочено е, че обжалваното решение е надлежно мотивирано и
при липсата на доказателства за конкретната причина за смъртта на И.К., то
няма как да се приеме наличието на причинно-следствена връзка между тази
смърт и действията или бездействията на ответниците. Поради това няма
отношение към предмета на делото дали родственицата на ищците е била
правомерно настанена в дома, респ. дали е налице договор за нейното
настаняване и как тя е напуснала дома, дали ответниците са били уведомени
за заболяването й от нейните роднини. Счита се, че при липсата на някоя от
предпоставките по чл. 266 от ГПК, доказателствените искания на
въззивниците са недопустими. Освен това се счита за напълно неотносимо да
се установява дали в процесния договор от 01.07.15г. е имало добавяне на
текст или разлика в мастилената паста, както и времето на създаването на
документа, тъй като е установено, че договорът не е подписан от ответника Б.
като управител на ответното дружество. Доколкото документът е
неавтентичен, изследването на посочените факти би било безпредметно.
Въззивниците не са уточнили кой е момента на настъпването на вредата, за да
се приеме, че е ясно и искането им за представяне от ответното дружество на
документи, относими към този момент. Отделно от това се счита, че искането
е и неотносимо към предмета на делото и би представлявало недопустимо
разгласяване на лични данни. Счита се, че искането за приемане на
разпечатки от информация в публичното пространство е недопустимо, а
освен това се заявява, че никой от ответниците не е публикувал такава
информация и не знаят кой поддържа посочените електронни страници.
Отрича се служители на дома да са създавали и поддържали фейсбук-
страница. Освен това посочените телефони са непознати на ответниците,
както и посоченото като управител лице – г-жа Г..
Въззивната жалба е подадена в срок, от страна с правен интерес от
обжалването на обжалваем първоинстанционен съдебен акт, при наличието на
доказателства за надлежна представителна власт.
Предвид липсата на жалба срещу частта от решението, с което е
6
отхвърлен иска на Ивелина Г. Писарова, конституирана като
правоприемник на починалия в хода на процеса ищец Г. З.ев Г., за
солидарното осъждане на ответниците да й заплатят обезщетение за
неимуществени вреди, в тази му част решението е влязло в сила и не е
предмет на въззивното производство.
По направените доказателствени искания:
Настоящият състав на съда намира за неотносима към предмета на
делото поисканата СГЕ с посочените задачи, имайки предвид, че
въззивниците не поддържат твърдението си, че процесният договор от
01.07.15г. за предоставяне на социална услуга, е бил подписан от надлежен
представител на ответното дружество, за да има значение верността на
съдържанието на самия документ. Това искане следва да бъде оставено без
уважение.
Видно от материалите по първоинстанционното производство, че още с
исковата молба ищците са отправили искане за събиране на гласни
доказателства чрез разпита на свидетели за установяване на твърдението им,
че ответниците са въвели ищците в заблуждение относно характера на
социалното заведение - като дом за възрастни хора с деменция. В тази връзка
е било отправено искане за разпита като свидетел на лицето Божидарка
Кръстева Петкова (така и в допълнителната молба от 24.06.22г. - т. І, л. 211-
214), чрез показанията на която да се установи организацията на работа в
дома по приема на лицата, как те се обгрижват и надзора, кои лица са
присъствали при приема на родственицата на ищците в дома, както и кому и
какви документи са били представени, и има ли настанени други лица с
деменция.
С протоколно определение от 08.02.23г., инкорпорирано в протокол от
13.02.22г. (т. ІІ, л. 291-296) съдът е допуснал на ищците двама свидетели при
режим на водене за установяване на неимуществените им вреди, както и
разпита като свидетел на Божидарка Кръстева Петкова за установяване на
посочените факти, при режим на призоваване. Свидетелката не е била открита
и не е била редовно призована на посочения от ищците адрес. В проведените
открити съдебни заседания на 17.05.23г. (инкорпориран в протокол от
23.05.23г.) и на 20.09.23г. (инкорпориран в протокол от 25.09.23г.) не са били
предприети никакви процесуални действия по осигуряване на призоваването
7
на този свидетел или неговата замяна с друг, а в с.з. на 22.11.23г. (протокол от
24.11.23г.) съдът е дал ход на устните прения.
С оглед на горното съдът намира, че е налице хипотезата на чл. 266, ал.
3 от ГПК и на въззивниците следва да се даде възможност да се ползват от
показанията на един свидетел при условията на водене, чрез които да се
установи твърдението им, че ответниците се въвели в заблуждение ищците
относно характера на социалното заведение – че е дом за стари хора с
деменция.
На същото основание следва да бъдат приети като доказателства по
делото представените с въззивната жалба разпечатки от общодостъпна в
електронното пространство информация относно дома за възрастни „Света
Петка“, с. Здравец. Предвид обаче предприетото оспорване от въззиваемите,
че никой от ответниците не е публикувал такава информация и не знаят кой
поддържа посочените електронни страници, както и твърдението, че
служители на дома не са създавали и поддържали фейсбук-страницата, както
и че посочените в тази информация и лице като управител са им непознати,
доказателствената тежест за установяване на факта, че посочената
информация е създадена, поддържана и разпространявана от ответниците и
служители на ответното дружество, е върху въззивниците (ищци в исковия
процес). В тази насока същите не са ангажирали доказателства.
Освен това в исковата молба и във всички уточняващи молби на
ищците е било отправяно и поддържано искането да се задължи ответното
дружество да представи списъчен състав на настанените лица към момента на
настаняването на родственицата на ищците (това е 01.07.15г.), ведно с
подписаните договори за социална услуга. В изпълнение на указанията,
дадени с определение № 2091/03.06.22г. от първоинстанционния съд, с
молбата от 24.06.22г. е уточнено какви факти ще се установяват с тези
писмени доказателства. С протоколно определение от 08.02.23г. (т. ІІ, л. 294)
съдът е задължил ответното дружество да представи Правилник за вътрешния
ред на дома за възрастни хора „Света Петка“, с. Здравец и не се е произнесъл
по горното доказателствено искане на ищците. В с.з. на 17.05.23г. (т. ІІ, л 330)
процесуалният представител на ответниците Б. и „Интерекспрес“ ЕООД е
заявил, че доверителят му не разполага с абсолютно никакви документи за
периода, в който е бил управител на дружеството, защото цялото управление
8
се е извършвало от майката на неговата жена, с която той живее на семейни
начала. Допълнил е, че след като ответникът Б. е напуснал гр. Варна, всички
документи са останали при посоченото лице и макар и да се води управител
на дружеството, ответникът Б. няма документи и не е в състояние да ги
представи. Съдът не е предприел никакви процесуални действия в тази
връзка, нито е указал последици от неизпълнението на вмененото на страната
процесуално задължение по попълване на доказателствения материал по
делото.
С оглед на горното и на осн. чл. 266, ал. 3 от ГПК това доказателствено
искане на въззивниците следва да се уважи като ответното дружество чрез
неговия управител - ответникът Т. Б. Б. (който е такъв и понастоящем,
съобразно вписаните данни в Търговския регистър по партидата на ответното
дружество), следва да се задължи да представи списъчен състав на лицата,
които са били настанени към момента на настаняването на родственицата на
ищците – към 01.07.15г., ведно с подписаните договори за социална услуга за
тези лица. Следва да се укаже на ответниците, че при непредставянето на
изисканите документи, съдът с оглед и на другите обстоятелства по делото би
могъл да приеме за доказани твърдените от ищците факти, че домът е бил
представян като дом за възрастни хора с деменция и са били сключвани
договори за предоставяне на социални услуги като дом за възрастни хора с
деменция, както и че като представител на дружеството в тези договори е
била представяна Т. Г. Н..
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на въззивниците З. Г. Г. и Д. З. Г.
за назначаване на СГЕ, която да даде заключение дали в договора за социална
услуга от 01.07.15г. има следи от добавяне на текст и да ги посочи; има ли
разлика в мастилената паста на първата и на последната страница от
договора; може ли да се установи кога във времето е съставен документа.
ЗАДЪЛЖАВА на осн. чл. 190 от ГПК въззиваемият (той и ответник в
исковото производство) „Интерекспрес ЕООД“ чрез неговия управител
ответникът Т. Б. Б., в 1-седмичен срок от уведомяването му да представи с
преписи за всеки от въззивниците списъчен състав на лицата, които са били
9
настанени в дома към 01.07.15г., ведно с подписаните договори за социална
услуга за тези лица.
На осн. чл. 190, ал. 2, вр. чл. 161 от ГПК съдът указва на посочените
ответници, че при непредставянето на изисканите документи, съдът с оглед
на другите обстоятелства по делото би могъл да приеме за доказани
твърдените от ищците факти, че домът е бил представян като дом за
възрастни хора с деменция и са били сключвани договори за предоставяне на
социални услуги като дом за възрастни хора с деменция, както и че като
представител на дружеството в тези договори е била представяна Т. Г. Н..
ПРИЕМА И ПРИЛАГА като доказателства по делото представените с
въззивната жалба разпечатки от общодостъпна в електронното пространство
информация относно дом за възрастни „Света Петка“, с. Здравец.
УКАЗВА на въззивниците, че е тяхна доказателствената тежест за
установяване на факта, че посочената в разпечатките информация е
създадена, поддържана и разпространявана от ответниците и служители на
ответното дружество и в тази насока същите не са ангажирали доказателства.
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на въззивниците да се ползват от показанията
на един свидетел при условията на водене в съдебно заседание, за
установяване на твърдението им, че ответниците се въвели в заблуждение
ищците относно характера на социалното заведение – че е дом за стари хора с
деменция.
НАСРОЧВА делото в открито с.з. на 29.05.24г. от 09:45 часа, за която
дата и час да се призоват страните чрез процесуалните им представители.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10