Р
Е Ш Е Н И Е № 167
гр.Пловдив, 28.06.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивският
окръжен съд, наказателно отделение, в публично заседание на четвърти юни
две хиляди и деветнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ :ХРИСТО СИМИДЧИЕВ
ЧЛЕНОВЕ : СИЛВИЯ ЦАНКОВА
ЕКАТЕРИНА РОГЛЕКОВА
при секретаря Елеонора
Крачолова и прокурора Стефани Черешарова, като разгледа докладваното от съдията
СИЛВИЯ ЦАНКОВА ВНОХД № 122 по описа на
съда за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на глава ХХІ от НПК.
С присъда № 240 от 29.10.2018 г.
по НОХД № 6026/2018г., Районен съд-Пловдив, 22 н.с. е признал подсъдимия И.М.А. за виновен в
извършване на престъпление по чл. 195, ал.1, т.4, вр. чл.194, ал.1 от НК и го е
осъдил на наказание лишаване от свобода за срок от осем месеца, чието
изпълнение е отложено на основание чл.66, ал.1 от НК за срок от три години. Със
същата присъда ПРС е приложил разпоредбата на чл.25, ал.1 от НК, произнесъл се
е и по веществените доказателства и разноските по делото.
Срещу присъдата е депозирана
жалба от подсъдимия чрез неговия защитник, в която се навеждат доводи относно
неправилност на съдебния акт, поради неговата незаконосъобразност. В този
смисъл се иска отмяна на обжалваната присъда, като се постанови нова, с която
да се оправдае подсъдимият по повдигнатото му обвинение.
При въззивните прения
представителят на Окръжна прокуратура-Пловдив изрази мнение, че жалбата на подсъдимия
е неоснователна, а присъдата като правилна подлежи на потвърждаване.
Защитникът на подсъдимия-адв.К. поддържа
жалбата, като мотивира мнение, че инкриминираното поведение на подсъдимия не
може да се субсумира под хипотезата на чл.194, ал.1 и сл. от НК. Според изразеното от страна на защитата становище
в процесния казус не се установява наличието на съставомерните елементи на
престъплението „кражба“, а именно изпълнителното деяние и липсата на съгласие
от страна на владелеца на зареденото гориво. Твърди
се наличие на договорни отношения-договор за покупко-продажба на гориво, по
който едната страна-подсъдимият не е изпълнил дължимата престация-заплащане на
зареденото гориво. Подсъдимият, нередовно призован не
се яви и не е изразил писмено позицията си във връзка с въззивното
производство. Същият е бил обявен за ОДИ, но въпреки проведеното щателно
издирване не е бил открит, поради което въззивното производство се проведе в
негово отсъствие по реда на чл.269, ал.3 от НПК.
Пловдивският окръжен съд като въззивна инстанция, след като прецени събраните
по делото доказателства и обсъди доводите и съображенията на страните,
поотделно и в тяхната съвкупност, прие жалбата на защитата за допустима, а
разгледана по същество-същата е частично
основателна, доколкото в същата се твърди неправилност на първостепенната
присъда, макар единствената, инкорпорирана в нея претенция да е за
постановяване на оправдателен съдебен акт, която претенция въззивният съд намери
за неоснователна.
Производството по делото е било проведено
по реда на глава XXVII от НПК,
в хипотезата на чл.371 т.2 от НПК. Подсъдимият А. е обявил признание на
фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и съгласие да не
се събират доказателства за тях.
По делото не е бил предявен за съвместно
разглеждане с наказателния процес граждански иск срещу подсъдимия от страна на правоимащото ощетено
юридическо лице. Междувпрочем по делото са налични безспорни данни относно
възстановяване стойността на инкриминираното имущество от страна на подсъдимия А.
още в хода на досъдебното производство.
Въз основа на събраните по делото по реда
и със средствата, предвидени в НПК, доказателствени материали
- обясненията на подсъдимия
при досъдебния му разпит, показанията на свидетелите Р. И. С., Н.Д. Х., Г.Т.Г., И.П. П., И.А.С., С.А.А., Н.П.П.,
М.К.Ч., А.Г.М., М.А.А., Ж.С.К., В.Н.В. и И.М.М.,
приложените в хода на досъдебното производство писмени доказателства и доказателствени средства, приобщени по реда на чл.283
от НПК –приемо-предавателни протоколи, протокол за оглед на веществени
доказателства, протоколи за доброволно предаване, служебен бон, фискален бон,
договор за лизинг, справка КАТ, справка АПИ, справки за лица АИС „БДС”, справка
за съдимост и характеристична справка за подсъдимия,
както и от заключението на назначената по делото експертиза - първата инстанция
е направила следните фактически констатации:
Подсъдимият И.М.А. е роден
на *** ***. Живее в същия град. Той е българин, има българско гражданство, с
основно образование е. Безработен е, не
е женен, осъждан е. Има ЕГН **********.
На 21.02.2016 г. около 14.10 часа подс. И.А.
спрял управлявания от него лек автомобил „Мерцедес“ с рег. № *** на трета
колонка на бензиностанция „Лукойл“, собственост на „Лукойл България“ ЕООД
гр.София, която се намирала в района на 154 км. на АМ „Тракия“, обл.Пловдив. В
автомобила пътували свидетелят Ж.К./на мястото до водача/, а
на задната седалка - свидетелят В.В.. Подс. И.А. излязъл от автомобила и
казал на свидетеля Н.Х. - *** в
бензиностанцията, да зареди колата с гориво екодизел за 100 лева. След като свидетелят Х.
заредил автомобила с 51,81 литра дизелово гориво, подс. А. му казал, че ще отиде да
заплати стойността на зареденото гориво. Вместо това обаче той привел
автомобила в движение и избягал от бензиностанцията. По същото време на
касите в бензиностанция на работа били свидетелките Г.Г.и И.П., които възприели случилото се. Бил подаден сигнал до свидетеля И.С. - *** на обекта, който веднага отишъл до бензиностанцията и прегледал
записите от охранителните камери, заедно със свидетелките Г. и П..
С протокол за доброволно предаване по делото е приобщен 1 бр.
компактдиск, съдържащ записите от охранителните камери от 21.02.2016 г. на
обект Б-44 на бензиностанция „Лукойл“ в района на 154 км. от АМ „Тракия“ в
посока към гр.София.
Видно от заключението на
назначената и изготвена по делото стоковооценъчна експертиза стойността
на отнетото гориво - 51,81 литра дизелово гориво, възлиза на 99,99 лева.
*
За да възприеме тази, описана и в
обвинителния акт фактология на
инкриминираното събитие, решаващият съд е изложил доказателствен анализ, отговарящ точно на правилата
на обективната логика, бил е ясен кои доказателствени средства
кредитира и поради какви причини, не се е позовал на доказателства, които не се
намират към делото, не е изопачил съдържанието на наличните. Споделимо е заключението му, че между
досъдебните доказателствени данни не се откриват съществени
противоречия относно релевантните обстоятелства по чл.102 от НПК, респ.
изводът, че направеното по реда на т.2 на чл.371 от НПК от подсъдимия признание
на фактите по обвинението се подкрепя от тези данни, се явява обоснован.
Правилно е окачествено като изложено обективно и добросъвестно и поради това кредитируемо заключението на стоковооценъчната експертиза. То не се и оспорва от защитата.
С оглед на тази фактология на
инкриминираното събитие е правилен материалноправният извод
на решаващия съд, че с поведението си на инкриминираната дата подсъдимият А. е
осъществил обективните и субективни елементи на престъплението „кражба“, и то
чрез използването на МПС по смисъла на чл.195, ал.1, т.4, вр. чл.194, ал.1 от НК /въпросния лек автомобил, в който е било заредено инкриминираното гориво, а
впоследствие е изнесено от територията на бензиностанцията/, поради което
несподелими са направените от защитата възражения в противоположен смисъл.
Изпълнителното
деяние е извършено с действие. То се е изразило в прекъсване от страна на
подсъдимия на фактическата власт на ощетеното юридическо лице над отнетото гориво
и установяване от негова страна на трайна фактическа власт върху вещта. По този
начин ощетеното дружество е било лишено от възможността да владее инкриминираното
количество гориво. Това се е случило без съгласието на ръководството на
дружеството, чиито представители в района на бензиностанцията са съответните
оторизирани да финализират сделката лица-касиерите, на които се заплаща
дължимата сума. Едва след заплащане на горивото на касата на бензиностанцията,
би могло да се приеме, че горивото преминава в патримониума на купувача на
правно основание, и то със съгласието на ръководството на дружеството
/опосредено от съответния касиер, приемащ дължимата парична сума/. Обстоятелството,
че горивото е било налято в резервоара на автомобила от служител на
бензиностанцията, не променя правния извод, че именно подсъдимият е отнел
инкриминираното гориво. Това е сторено с привеждането на автомобила в движение
и потеглянето му със зареденото в резервоара гориво, което не е било заплатено,
а следователно не е и преминало в патримониума на А..
За да
получи фактическа власт върху горивото, подсъдимият не е
възбудил заблуждение по смисъла на чл.209 от НК у друго лице, че ще заплати
горивото. Напротив, противно на съгласието на ръководството на дружеството,
посредством оправомощените в бензиностанцията лица, сам е предизвикал засягане
на чуждото имущество, като целта му е била отнемането на горивото, без да го заплати,
а не възбуждане на някакво заблуждение. Нееднократно е изяснявана от съдебната
практика, а и от правната доктрина разлика между кражбата и измамата. Така при
измамата деецът винаги въздейства върху друго лице /а не върху вещ/,
което лице е адресат на неговото престъпно поведение и което лице служи за
осъществяване на престъпното увреждане на имущество, като адресатът на измамата
следва да извърши в резултат на
заблуждението правнозначима дейност на разпореждане с това
имущество. В случая служителят на
бензиностанцията, който физически зарежда гориво в резервоара на автомобила, няма никакви разпоредителни правомощия над стоката. Той всъщност не предоставя стока, а услуга, като зарежда автомобила вместо клиента и не е страна по сделката. В този смисъл и според настоящия съдебен състав няма съгласие за
отнемането на горивото, доколкото от страна на дружеството продавач същото се
дава при плащането на цената на касата на бензиностанцията при оправомощените
служители, което очевидно не е било сторено в конкретния случай. Само за
пълнота на изложението във връзка с твърдението на защитата относно изцяло гражданскоправно
естество на процесните отношения, необходимо е да се уточни, че в основата на
редица наказателноправни казуси стоят именно цивилистични отношения, които
обаче са надхвърлили тази си природа поради определени обстоятелства,
осъществявайки състав на престъпление, предвиден в специалната част на НК.
Налице
е квалифициращото отговорността обстоятелство по чл. 195, ал. 1, т. 4, пр.
1 от НК, а именно използването на моторно превозно средство. Такова подс.А. ползвал след
отнемането на процесното гориво, за да се отдалечи възможно най-бързо от
мястото на престъплението.
Въззивният съд, обаче намира, че при квалифициране на процесното престъпление
от първостепенния съд е допусната известна непрецизност, с която е допуснато
неправилно приложение на материалния закон. Установената по делото категорична
фактология обосновава извода за поведение на подсъдимия, покриващо изискванията
на чл. 197, т.4, вр. чл.195, ал.1, т.4, пр.1, вр. чл.194, ал.1 от НК.
Доказателствата по делото позволяват да се формира извод за приложението на
привилегирования състав по чл. 197 от НК
в конкретния случай, доколкото е безспорно установено обстоятелството, че в
хода на досъдебното производство подсъдимият е заплатил на ощетеното дружество
отнетото гориво, т.е. до приключване на съдебното следствие в първоинстанционния
съд откраднатата вещ е била заместена. В този ред на мисли, настоящият въззивен
състав не споделя становището на първостепенния съд относно неприложимост в
случая на посочената привилегирована разпоредба, доколкото законът не поставя
други темпорални ограничения извън изискването да не е приключило съдебното
следствие в първоинстанционния съд.
Изложеното обуславя изменение на първостепенния
съдебен акт с оглед преквалифициране на процесното престъпление и прилагане на
закон за по-леко наказуемо престъпление-такова по привилегирования състав на чл.
197, т.4, вр. чл.195, ал.1, т.4, пр.1, вр. чл.194, ал.1 от НК, което не налага
съществено изменение на обстоятелствената част на обвинението.
ПОС се
солидаризира с изводите на ПРС досежно субективната съставомерност на стореното
от подсъдимия А.. Същият е действал при форма на
вината пряк умисъл като е съзнавал
общественоопасния характер на своята деятелност, предвиждал е
настъпването на общественоопасните й последици и е желаел настъпването им.
Налице е и допълнителният специален съставомерен признак на престъплението
„кражба“-намерението противозаконно да се присвои отнеманата вещ. Така в
съзнанието на подсъдимия А. отнемането и своенето са се отразили ясно като
безвъзмездни и незаслужени, а не срещу заплащане.
При индивидуализацията на наказанието
обаче съдът се е отклонил от критериите за определянето му по чл.54 от НК.
Правилно са видени и отчетени смекчаващите отговорността обстоятелства - изразеното от подсъдимия искрено
разкаяние за стореното, оказаното
съдействие за разкриване
на обективната истина, както и невисоката стойност на инкриминираното имущество
и неговото репариране. Смекчаващо отговорността обстоятелство е и чистото
съдебно минало на подсъдимия към момента на извършване на процесното
престъпление. Правилно са окачествени като отегчаващи обстоятелства лошите
характеристични данни на А., доколкото през въпросната 2016г. подсъдимият е
осъществил множество престъпни деяния /вкл. и такива, аналогични на процесното/,
за които са били постановени общо четири осъдителни съдебни акта и един, по
който деецът е бил освободен от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК.
Коректна и споделима е и преценката на
ПРС, че по делото нито са налице многобройни, нито е налице изключително
смекчаващо отговорността обстоятелство, които да обосновават становище, че и
най- лекото, предвидено в закона наказание /в случая от три месеца лишаване от
свобода предвид преквалифициране на престъплението в такова по чл. 197, т.4 от НК/, да е
несъразмерно тежко. В този ред на мисли, настоящият състав се солидаризира с
първостепенния съд относно неприложимост на чл.55 от НК, поради което правилно
наказанието на подсъдимия е определено при условията на чл.54 от НК.
Въпросната неправилност на санкционирането
се изразява в преувеличаване значението на отегчаващото обстоятелство, чието
влияние, преценено заедно с обратното влияние на смекчаващите, обосновава
намаляване на определеното от ПРС наказание близо до общия минимум, предвиден в
закона за наказанието лишаване от свобода, но малко над този минимум, а именно
в размер от шест месеца. След
редукцията по чл.58а, ал.1 от НК, приложима на основание чл.373,ал.3 от НПК, на
изпълнение ще подлежат две трети от посочения размер, т.е. ЧЕТИРИ МЕСЕЦА. Това
точно е наказанието, което отговаря и на двата критерия по чл.54 от НК –
съобразяване със степента на обществена опасност на деянието и отчитане
личността на дееца, включая обществената
й опасност. Привилегията за редуциране, която подсъдимият ползва заради
приложената диференцирана процедура, не е обвързана с тези преценки.
Правилно първостепенният съд е извършил
групиране на настоящото наказание и останалите наказания, наложени на
подсъдимия по останалите му осъждания, определяйки най-тежкото измежду тях на
основание чл.25 от НК, а именно девет месеца, като е определил изпълнението на
същото да бъде отложено на основание чл.66 от НК с определянето на минималния,
предвиден в закона изпитателен срок от три години. Гореизброените смекчаващи
обстоятелства очертават положителната жизнена стратегия на дееца, пък и както е
подчертала първата инстанция, А. действително съжалява, така че прогнозата за постигането на целите по чл.36
от НК е благоприятна и при условно осъждане, а и предвид липсата на надлежно оплакване
в тази насока, възможност за влошаване положението на подсъдимия няма.
Ето защо обжалваната присъда ще следва да
се измени с корекция на правната квалификация и размера на наложеното на
подсъдимия наказание в посочения по-горе смисъл, поради посочената по-горе явна
несправедливост на определената от ПРС санкция. Присъдата ще се потвърди в останалата
й част.
Правилно, ненуждаещо се от коментар и
неатакувано е решението на първата инстанция и по въпроса за разноските и
вещественото доказателствено средство.
По изложените съображения и на основание
чл.334,т.3 вр.чл.337,ал.1,т.1
и т.2 и чл.334, т.6, вр. чл.338 от НПК
Пловдивският окръжен съд
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯ присъда №
240 от 29.10.2018 г.
по НОХД № 6026/2018г. на Районен съд-Пловдив, 22 н.с. в частта относно правната квалификация като ПРЕКВАЛИФИЦИРА
престъплението в такова по чл.
197, т.4, вр. чл.195, ал.1, т.4, пр.1, вр. чл.194, ал.1 от НК и относно размера на наказанието лишаване от свобода, като
ГО НАМАЛЯВА на ЧЕТИРИ МЕСЕЦА.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на
обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :