ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№
1120
гр. Пловдив, 10.06.2019 г.
ОКРЪЖЕН СЪД
- ПЛОВДИВ, Гражданско
отделение, V въззивен
състав, в закрито съдебно заседание на десети юни през две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛАНА ИЗЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА СТЕФАНОВА
АННА ДЪБОВА
като
разгледа докладваното от младши съдия Дъбова частно гражданско дело № 1026 по
описа на Окръжен съд - Пловдив за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна жалба вх. № 2104/11.01.2019 г.
на адв. Д.Б. в качеството му на упълномощен представител на Т.К.К. против
Определение № 13262/17.12.2018 г., постановено по гр.д. № 9106/2012 г. по описа
на Районен съд – Пловдив, III граждански състав, с която съдът е
оставил без уважение молбата на жалбоподателя за обезсилване на издадения по
делото изпълнителен лист.
Частният жалбоподател моли за отмяна на атакуваното
определение с доводи за неговата незаконосъобразност. Твърди се, че
жалбоподателят К. не е бил страна по материалното правоотношение, предмет на
делото, по което е издаден изпълнителният лист. Надлежна страна е била неговата
майка С. К., по отношение на наследството, на която жалбоподателят направил
валиден отказ. По тези съображения счита, че решението, постановено по гр.д. №
9106/2012 г., не може да има сила по отношение на него.
В
законоустановения срок по чл. 275, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на частната
жалба от ответната страна.
Частната жалба е процесуално
допустима – подадена е в законоустановения срок по чл. 275, ал. 1 ГПК, от
легитимирано лице с правен интерес от обжалването против подлежащ на въззивно
обжалване съдебен акт.
Съгласно задължителните за
съдилищата разяснения, дадени с Тълкувателно решение № 6 от 15.01.2019 г. по
тълк.д. № 6/2017 г. на ОСГТК на ВКС ограниченията относно обхвата на дейността
на въззивния съд, предвидени в чл. 269, изр. второ ГПК, не се прилагат в производството
по обжалване на определения. Според мотивите на цитираното тълкувателно решение
съдът служебно проверява всички правно релевантни факти, сам преценява
доказателствата, събрани от първата инстанция, тези представени с частната
жалба и отговора, както и събраните от него, въз основа на което разрешава
въпросите, включени в предмета на производството. По този начин съдът изпълнява
своето задължение да осигури прилагането на процесуалния закон, която дейност
не е обусловена от волята на страните, обективирана посредством оплакванията за
незаконосъобразност.
Следователно и въззивната
инстанция в производството по чл. 274 и сл. ГПК дължи цялостна проверка на
правилността на постановения съдебен акт, като не е обвързана от доводите за
незаконосъобразност, посочени в частната жалба.
С Решение №
4165/19.11.2012 г., постановено по гр.д. № 9106/2012 г. по описа на Районен съд
– Пловдив, III граждански
състав, жалбоподателят Т.К.К. и К.Т.К. са осъдени да заплатят в полза на „Ти Би
Ай Кредит“ ЕАД сумите в общ размер от 2708, 44 лв., представляваща главница по
договор за потребителски кредит № **********/19.06.2008 г., сключен с наследодателя
им С. Г. К., починала на 12.12.2008 г.; сумата от 1353, 69 лв., представляваща
мораторна лихва, изтекла за периода 15.11.2008 г. до 01.06.2012 г., ведно със
законна лихва върху главницата, считано от 12.06.2012 г. до окончателното й
изплащане и сумата от 433, 73 лв. – съдебно-деловодни разноски, всеки от тях по
½ от посочените вземания или по 1 354, 22 лв. – за главница, по
676, 85 лв. – за мораторна лихва и по 216, 86 лв. за разноски.
По молба на ищеца съдът с
Разпореждане от 21.01.2013 г. е постановил да се издаде изпълнителен лист срещу
ответните страни за посочените в диспозитива на съдебното решение вземания.
С молба от 29.10.2018 г.
жалбоподателят Т.К. е сезирал районният съд с искане за обезсилване на
издадения по делото изпълнителен лист с доводи, че последният е направил отказ
от наследството по отношение на материалния носител на правоотношението Стояна
Костова. Към молбата е приложил съдебно удостоверение, от което е видно, че в
особената книга на Районен съд – Пловдив под № 653/2018 г. е вписан отказ на Т.К.
от наследство, останало от наследодателя му С. К..
С атакуваното определение
първоинстанционният съд е оставил без уважение искането за обезсилване на
издадения въз основа на влязлото в сила съдебно решение изпълнителен лист с
мотиви, че законът не познава случаи, при които съдът при наличието на
посочените предпоставки – отказ от наследство, извършен повече от пет години
след издаване на изпълнителния лист по делото, да обезсили издадения по делото
изпълнителен лист. Районният съд е посочил, че молителят би могъл да търси
защита по друг ред, в това число и общия исков ред.
Съдът в настоящия съдебен
състав при така установеното от фактическа страна, намира следното:
Разпоредбите на
Гражданския процесуален кодекс не са предвидили ред за обезсилване на
изпълнителен лист по причина, изразяваща се в новонастъпили обстоятелства след
постановяване на разпореждането на съда за издаването му, касаещи материалното
правоотношение, предмет на правния спор, разрешен с влязлото в сила съдебно
решение. Поради това и обстоятелството, че жалбоподателят е направил по
надлежния за това ред отказ от наследството на С. К., за чиито дълг и в
качеството му на наследник е бил осъден с влязло в сила съдебно решение, не
представлява основание за обезсилване на вече издаден изпълнителен лист. Такава
защита би могла да бъде реализирана по общия исков ред чрез предявяване на иск
за оспорване на изпълнението въз основа на нововъзникнали обстоятелства.
По така изложените
съображения обжалваното определение, с което молбата на жалбоподателя за
обезсилване на издадения по делото изпълнителен лист е оставена без уважение, е
правилно и следва да бъде потвърдено.
Въззивното определение е
окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Така мотивиран, Окръжен съд –
Пловдив
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 13262/17.12.2018 г.,
постановено по гр.д. № 9106/2012 г. по описа на Районен съд – Пловдив, III граждански
състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.