ПРОТОКОЛ
№ 93
гр. Бургас , 13.07.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на тринадесети юли,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Пламен Анг. Синков
Членове:Галина Т. Канакиева
Петя Ив. Петрова Дакова
при участието на секретаря Елена П. Георгиева
и прокурора Красимира Георгиева Кателиева (АП-Бургас)
Сложи за разглеждане докладваното от Пламен Анг. Синков Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20212000600114 по описа за 2021
година.
На именното повикване в 09:30 часа се явиха:
Подсъдимият Я. А. Г. , се явява лично и с упълномощените си
защитници адв. В.Р. и адв. С.К. от АК – Бургас.
Апелативна прокуратура - Бургас се представлява от прокурор
К.
По даване ход на делото:
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото. Поддържам протеста и
допълнителното към него изложение.
АДВ. Р.: Да се даде ход на делото. Поддържам жалбата подадена
от колегата С.К.
АДВ. К.: Да се даде ход на делото. Поддържам жалбата.
Съдът като изслуша становището на страните и предвид личното
явяване в съдебната зала на всички призовани лица, намира, че няма пречка за
разглеждане на делото в настоящото заседание, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
1
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
Съдията докладчик докладва делото.
ПРОКУРОРЪТ: Няма да правя отводи на състава на съда и
секретаря.
АДВ. Р.: Няма да правим отводи на състава на съда, прокурора и
секретаря.
АДВ. К.: Също няма да правим отводи на състава на съда,
прокурора и секретаря.
ДАВА ХОД на съдебното следствие.
ПРОКУРОРЪТ: Няма да соча нови доказателства.
АДВ. Р.: Няма да сочим нови доказателства. Нямаме
доказателствени искания.
АДВ. К.: Няма да сочим нови доказателства.
Като изслуша становищата на страните и като намери, че за
изясняване фактите по делото не се налага и служебна инициатива за
събиране на други доказателства, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРОЧИТА приложените към делото доказателства.
ПРИКЛЮЧВА събирането им и съдебното следствие.
ДАВА ХОД на съдебните прения.
ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми апелативни съдии, поддържам изцяло
протеста на Окръжна прокуратура - Бургас срещу присъдата по НОХД №
1012/2020 г. на БОС, срещу частта на определения размер на наложените
наказания „лишаване от свобода“, „глоба“ и „лишаване от права“ по чл. 37, т.
6 и т. 7 от НК. С протеста се иска увеличаване на наказанието „лишаване от
свобода“ от три години на четири години, съответно неприлагане на
института на условното осъждане, двойно увеличаване на наказанието
„глоба“ и увеличаване на наказанието „лишаване от права“ по чл. 37, т. 6 и т.
7 от НК за срок от четири години на пет години.
В допълнителното изложение към протеста са изложени подробни
съображения, мотивиращи становището на обвинението, че определените и
наложени наказания не са справедливи, тъй като не съответстват на
2
обществената опасност на деянието и на дееца.
На първо място е изтъкнато, че процесното престъпление е
извършено в условията на чл. 26 от НК, включващо три отделни деяния,
което сочи на упоритост на престъпното поведение, следователно на по-
висока обществена опасност на дееца и извършеното.
На следващо място е отчетено, че подсъдимият е имал грубо,
негативно и укоримо поведение, което действително не е било в необходимия
обем за да покрие критерия „достатъчно доказателства“ по смисъла на чл. 219
НПК, но безспорно не е съответствало на службата му. За това поведение,
описано в обвинителния акт, са събрани доказателства на досъдебното
производство, които съответно са били приобщени на съдебното следствие. В
протеста са изброени доказателствата, сочещи на това поведение, които няма
да повтарям. Моля да ги вземете предвид като отчетете многобройността им.
Според обвинението, тези доказателства приобщени към доказателствената
съвкупност, разкриват високата обществена опасност на подсъдимия.
В протеста е оспорено приемането като смекчаващо обстоятелство
от страна на БОС, процесуалното поведение на подсъдимия. Считам, че
същото не може да бъде квалифицирано като добро, още по-малко третирано
като смекчаващо обстоятелство. Такова би било направено самопризнание
както на досъдебната, така и на съдебната фаза, с което подсъдимият би
помогнал за разкриване на обективната истина. Безспорно даването или не на
обяснения, както и признаването на вината е право на подсъдимия, но в
случая е налице трикратна промяна на обяснения и защитната му версия до
последните обяснения дадени пред съда, не съответстват на приетото за
установено от първоинстанционния съд, тъй като не кореспондират с
останалите доказателства. За това считам, че процесуалното му поведение
неправилно е било прието като смекчаващо обстоятелство.
Предвид изложените съображения, първоинстанционният съд
неправилно е определил наказанието „лишаване от свобода“ под средния
размер на наказанието, предвидено в чл. 301, ал. 2 от НК, тъй като следва да
бъде определено при баланс на отегчаващите и смекчаващите отговорността
обстоятелства, тоест в размер на четири години.
В този размер институтът на условното осъждане е неприложим,
но дори и въззивният съд да прецени, че размерът на наказанието „лишаване
от свобода“ не следва да бъде увеличаван, моля да отмените приложението на
чл. 66, ал. 1 от НК. Считам, че същественото в случая е, че приложението на
условното осъждане не би допринесло за осъществяване целите на
индивидуалната и генералната превенция и няма да способства за
реализиране задачите на наказателната репресия. Предвид характера на
извършеното престъпление „подкуп“, олицетворение на корупцията, тема
3
особено чувствителна за българското общество, присъдата следва да има
превъзпитателен и превантивен ефект, който няма да бъде постигнат с
условното осъждане.
Налагането на ефективно наказание за престъпление по чл. 301,
ал. 2 НК, няма да бъде прецедент в съдебната практика, тъй като ефективно
наказание „лишаване от свобода“ е било наложено от първоинстанционен
съд, потвърдено от въззивен, потвърдено от ВКС с Решение № 183 от
25.04.2013 г. по н.д. № 516/2013 г. на Второ НО, като в този период от
съдебната практика предметът на подкупа е бил 300 лв., а наложеното
наказание „лишаване от свобода“ – две години. Такъв пример е Решение №
101 от 16.07.2015 г. на ВКС по н.д. № 56/2015 г. на Първо НО, като съответно
предмет на подкупа е била сума от 500 лв., а наложеното ефективно наказание
„лишаване от свобода“ също е две години. Следователно, налагането на
ефективно наказание в настоящия случай с предмет на престъплението 850
лв., не бил било прецедент, нито в противоречие със съдебната практика, а
единствено адекватно за извършеното престъпление.
Считам, че ефективно наказание „лишаване от свобода“ би било
справедливо и би постигнало целите на наказанието. В протеста е
обосновано и искането за увеличаване на размера на наложеното наказание
„глоба“ и размерът на наложените наказания „лишаване от права“ по чл. 37,
т. 6 и т. 7 от НК.
Моля да приемете изложените съображения за основателни и да
уважите изцяло протеста.
По отношение на жалбата на защитата срещу присъдата, намирам
същата за неоснователна. Съдебното производство е протекло по чл. 371, т. 1
НПК. В хода му няма допуснати процесуални нарушения. Фактическата
обстановка по случая е напълно изяснена, а направените правни изводи
следва да бъдат споделени от настоящия съд. Мотивите към присъдата са
ясни, подредени, изготвени по образец на решение на европейски съд.
Мотивирани са всички фактически и правни изводи, като предвид събраните
доказателства подсъдимият правилно е бил признат за виновен и осъден. За
това, предлагам да потвърдите присъдата, с изключение на частта за размера
на наложените наказания, които следва да бъдат увеличени, както е описано в
протеста.
АДВ. Р.: Уважаеми апелативни съдии, основният извод на
първоинстанционния съд, с оглед на който е признал за виновен Я.Г., а
именно, че е осъществил обективните и субективните признаци на
разследваните престъпления, е необоснован, защото не намира подкрепа в
събрания по делото доказателствен материал. Считам, че присъдата е в грубо
несъответствие със събраните доказателства и установените въз основа на тях
4
фактически обстоятелства. Заключението на съда, че наличните доказателства
установяват по несъмнен начин авторството на инкриминираните деяния в
лицето на Я.Г., е неправилно и необосновано.
На първо място, относно първото деяние, считам, че същото
изначало е несъставомерно както от обективна, така и от субективна страна.
Подсъдимият с оглед на задължението му по длъжността характеристика, е
имал право само на участие и присъствие в планираните проверки и с това
правомощията му се изчерпват, поради което не би могъл да влияе върху
извършената проверка на свидетеля А. П., от гледна точка на длъжностното
си качество. Той няма задължение по служба да извърши или не конкретно
действие в тази връзка. В мотивите си съдът приема, че Я. А. Г. приел от А. П.
неследващ се дар в размер на 100 лв., за да не състави акт на П.. Субект на
подкуп по чл. 301 и чл. 302 от НК, е длъжностно лице по смисъла на чл. 93 от
НК, което може лично да извърши или да не извърши действие или
бездействие по служба, произтичащо от служебната му компетентност или
възложена работа, за което да получи дар или друга имотна облага.
Конкретното обвинение по настоящото дело е - за да не състави акт на П., за
извършено от него нарушение по Закона за рибарство и аквакултура, каквото
той като длъжностно лице не би могъл да извърши, тъй като не е включено в
правомощията му. Следователно не може да бъде направен друг извод, освен
този, че подсъдимият Г. не е извършил инкриминираното с обвинението
деяние, квалифицирано по чл. 301, ал. 1 от НК. И тук няма да се спирам, тъй
като колегата К. в пледоарията си пред първоинстанционния съд надълго и
нашироко обясни какви са задълженията по събраните по делото
доказателства – писмени документи, когато същият няма командировъчна
заповед за да изпълнява задълженията си. Тоест, там изрично в писмо до
прокуратурата е записано, че той има право само да присъства и да извършва
проверки, но не и да съставя актове. Това го пише в длъжностната му
характеристика, която се различава от длъжностните характеристики на
останалите двама, присъствали на проверката на 02.07.2019 г., както и в
техните показанията дадени пред съда. Повече на този случай няма да си
спирам. Същият считам, че не е доказан както от обективна, така и от
субективна страна.
Отделно от тези факти, друг е въпросът, че парите, за които стана
въпрос, не са и стигнали до Я.Г.. Няма доказателства в тази насока. Относно
второто деяние, извършено на 28.08., когато според съда Я.Г. е получил
неследващ се дар в размер на сумата от 300 лв., също считам, че няма
достатъчно доказателства в тази посока. Съдът се позовава на събраните
СРС-та, че непосредствено преди срещата е бил проведен разговор между
Я.Г. и свидетеля Р. П.. В този разговор е ставало въпрос за сума пари, като
размерът на тази сума разбираме какъв е от трето лице, което се е включило в
разговор, за което предполагаме, че е бащата на Р. П., за това, че е за някаква
сума 300 лв., която трябва да бъде предадена. След това обаче, независимо че
5
непосредствено след този разговор се е състояла среща, което е била и под
наблюдение от свидетеля М. – полицейски служител, не оспорваме, че е
имало такава среща, но няма никакви доказателства за това, предадена ли е
сума на Я.Г., в какъв размер е тази сума и за какво е предадена тази сума.
Лично свидетелят М. твърди, че е видял свидетеля Р. П. по тениска и спортни
шорти, който не е носел нищо в ръцете си, влязъл е в автомобила на Я.Г., а
след това е излязъл само с един лист в ръката си, като от събраните СРС-та е
видно, че е имало разговори в съвсем друга насока, т.е. с политическа основа,
няма да повтарям сега пред Вас, това го разисквахме още пред първата
инстанция, поради което срещите между Я.Г. и Р. П. са имали и друга
насоченост, а не тази, за която твърди обвинението и която е приел за
установена в мотивите си първоинстанционният съд. Считам, че и това
деяние не е доказано по несъмнен и категоричен начин, така че да залегне в
основата на един осъдителен акт.
Що се касае за последното обвинение, там основните доводи на
съда са разпитите и показанията на свидетеля Р. П., дадени пред съдия от
БОС, приобщени към доказателствения материал по делото. Само че в тези
показания никъде не се споменава за точно датата, ще се върна малко към
предходното деяние, датата август месец, където е била предадена
конкретната сума от 300 лв. Освен това, в тези показания се говори, че
бракониерите са ловили риба и е било необходимо да дават част от този улов
на Я.Г., който да осъществи продажбата му и всъщност в това се е състояла и
корупционната схема. Считам, че тези показания на свидетеля са му били
внушени от полицейските служители, само и само на същия да не бъде
повдигнато обвинение за подкуп. За последното деяние се говори за сумата
от 450 лв. Тук аз направих едно възражение пред първата инстанция, на което
обаче съдът не е дал отговор. В съдебно заседание слушайки записите от
СРС-тата, се чува едно изречение от страна на бащата на Р. П.: „Останаха още
450 лв.“. Само този израз е логично да бъде възприет като останалата част на
заплащане на нещо, т.е. последната вноска, което изцяло подкрепя нашата
теза, че всъщност ако Я.Г. е получавал някакви пари от Р. П., то това са били
част от продажната цена на тази лодка. Това, че Я.Г. е давал няколко
различни версии по повод тези деяния, на първо място, това е негово право.
На второ място, той си знае, а и сподели пред съда какви са мотивите му да
каже различни версии и това е за да не бъдат тормозени свидетели, които да
дават лъжливи показания срещу него. Така или иначе тази версия за лодката
той за първи път я спомена в разпита си пред окръжен съдия в гр. Бургас,
както впоследствие в показанията си пред решаващия съд. Това, че в СРС-
тата се говори основно за незаконен улов на риба, а не се говори за
закупуване на лодка, не бих могла да кажа, че е достатъчно доказателство за
това, че парите, за които се говорили, са били дадени именно за да може Я.Г.
да пази бракониерите. Той е споменал и в съдебно заседание, че основната му
цел да помага на част от бракониерите е това, да получава информация за
други бракониери, които са трудно уловими при проверките. Така че съвсем
6
логично е говорейки за незаконен улов на риба, той по този начин да
получава информация за останалите бракониери. Не виждам защо съдът
превратно тълкува тези разговори и ги отнася към обвинителната теза. Така
че считам, че трите деяния, за които Я.Г. е предаден на съд, не бяха доказани
по един категоричен и несъмнен начин, който да не буди подозрения в това
дали Г. е виновен или не, поради което Ви моля да отмените присъдата на
БОС, като постановите нова, с която да оправдаете Я.Г..
Алтернативно, ако не уважите доводите на защитата за
оневиняване на подсъдимия, Ви моля да измените присъдата в частта относно
определеното наказание, като считам, че същото е явно несправедливо.
Прокурорът цитира няколко решения, в които за престъплението „подкуп“
при много по-ниски суми от процесната сума от 850 лв., съдът е наложил
ефективни наказания на подсъдимите. Аз не мога да посоча точно конкретни
решения, но запознавайки се с практиката по тези дела, 90 % от случаите
когато лицето е неосъждано, има наложени за много по-високи стойности и
при много по-тежки случаи наложени условни присъди и то в много по-нисък
размер, отколкото на Я.Г..
В случая считам, че отегчаващи вината доказателства тук
категорично липсват, освен това, че се касае за продължавано престъпление
по чл. 26 от НК, което така или иначе се възприема като едно-единствено
деяние.
Смекчаващи вината обстоятелство, са на първо място,
необремененото съдебно минало на Я.Г., това, че вече в период повече от
една година същият няма никакви противообществени прояви, поради което
считам, че същият си е взел поука, съжалява за стореното. Ако приемете, че
той е виновен и като имате предвид и семейната му среда, семейното му
положение, това, че има дъщеричка, считам, че за целите както на
генералната, така и на индивидуалната превенция, не е необходимо той да
изтърпяна наказанието си ефективно, както и че едно наказание в по-нисък
размер с по-нисък изпитателен срок, също би изпълнило целите на чл. 36 от
НК. Моля Ви за решение в този смисъл.
АДВ. К.: Уважаеми апелативни съдии, моля да постановите
съдебен акт, с който да отмените обжалваната присъда и постановите нова, с
което да оправдаете Я.Г.. Аз поддържам изцяло аргументите, които съм
изложил пред първоинстанционния съд. Запознавайки се с мотивите към този
акт, ще си позволя едно кратко резюме.
Налице са безспорни фактически обстоятелства. Това са тези
обстоятелства, които са изведени от писмените доказателства по делото.
Налице са обаче и спорни фактически обстоятелства и това са тези, които са
извлечени от гласните доказателствени източници, по наше мнение и от
7
веществените доказателствени средства, като тук по-скоро става въпрос за
начина, който се тълкува съдържанието тези веществени доказателствени
средства.
При нас основният аргумент, който изложи защитата е, дали
тогава, когато едно длъжностно лице не е териториално компетентно да
извърши определени действия или да има бездействия, то за тези действия
или бездействия той може да получи подкуп. Смея да твърда, че съдът не е
дал убедителен отговор на това наше възражение, като в пункт 70 от
мотивите на присъдата акцентът е поставен на една заповед на Министъра на
земеделието и горите, с която най-общо определена категория длъжностни
лица, са управомощени да съставят актове за установяване на
административни нарушения, нарушения които са извършени на територията
на цялата страна. Няма никакво съмнение, че тук по един достатъчно общ ред
се определя компетентност на категории длъжностни лица, но в никакъв
случай тази заповед не може да игнорира Кодекса на труда и в частност
трудовия договор, който има сключен Я.Г. и който много ясно определя
неговата териториална компетентност, това е Дирекцията в гр. Пловдив.
Такава е и длъжностната му характеристика. Не само това. Тази агенция има
устройствен правилник. В този устройствен правилник, в раздел
„Специализирана администрация“ имаме ясно разграничаване на четири
териториални звена, съответно компетентността – териториалният подход, в
който те осъществяват своята дейност, първо те като дирекция, като
юридическо лице и на второ място, в частност служителите, които работят в
тези дирекции. Всъщност, ако това не беше така, то в никакъв случай не би
било необходимо издаването на командировъчни заповеди за всеки един от
периодите, когато техни служители осъществяват своята служебна дейност на
територията на друга дирекция. Впрочем, личното ми мнение е, че и
прокуратурата е била безкрайно несигурна в това, може ли без да е
командирован Я.Г. да е субект на престъплението подкуп, за това, защото
прави впечатление твърде настоятелната кореспонденция между
прокуратурата и Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури, като,
разбира се, тук активната страна е прокуратурата да определи тази
компетентност. И независимо от тези усилия на прокуратурата, в крайна
сметка окончателното становище на тези агенция е, че в тези случаи когато
той е командирован, може само да участва в планираните проверки и нищо
повече.
По мое мнение, това становище на Изпълнителната агенция по
рибарство и аквакултури се извлича от безпротиворечивата съдебна практика
на Районните съдилища на територията на Република България и
компетентните над тях административни съдилища, тогава, когато те винаги,
абсолютно винаги отменят наказателни постановления, тогава, когато
актовете са съставени от служители, които нямат териториална
компетентност и за времето, през което са работили на територията на друга
8
дирекция, не са били командировани. Това е най-често и особено характерно
за кампаниите, които правят държавните органи през летния сезон на
територията на морските дирекции, било от бързане, било от недоглеждане,
много често тези служители не са командировани и като последица от това
всички наказателни постановления са отменени. Тук мога да дам безброй
решения в подкрепа на тази теза. Това е нашето основно възражение. Смея да
твърдя, че по него няма категорични безспорни изводи от страна на
първоинстанционния съд, по-скоро тук липсват мотиви. Тук имаме една
декларация - има заповед на Министъра на земеделието, значи имаме
управомощаване.
Що се отнася до деянията като хронология, аз ще си позволя само
по едно изречение. Второто хронологично деяние е подкупа от 300 лв. Никой
не спори, че там е имало среща между П. и Г.. Спорният въпрос е дали е
имало предадена парична сума. Съдът признава този факт, но видите ли, въз
основа съдържанието на веществените доказателствени средства няма какво
друго да се е случило там, не – напротив, има. Дори и полицейският
служител обяснява, че през това време Г. се е занимавал с предизборна
агитация, че дори те са засекли такъв разговор. И тук нещо изключително
важно, по мое мнение. Когато става въпрос за доказателствената тежест на
веществените доказателствени средства. Ние не спорим, че те са
законосъобразно приложени – да, но тук е по-важно друго, че нито защитата,
нито пък съдът може да контролира обема на приложените специални
разузнавателни средства и съответствието с обема изготвени веществени
доказателствени средства, затова, защото всичко това какви веществени
доказателствени средства и с какво съдържание да бъдат изготвени, е
оставено на преценката на органите на досъдебното производство и в
частност прокурора, казва съдът и това е и в следващия пункт, че никъде в
тези разговори не ставало въпрос за нищо друго, освен за толериране на
бракониерство и улов. Не можем да бъдем сигурни в това, защото ние не
знаем колко и какви разговори са проведени и извън тази тема, и това няма
как да бъде проконтролирано. За това се отнасям с особено съмнение и
подозрение към тези веществени доказателствени средства, а когато говорим
за втория, пак хронологично да го сложим във времето, случай, съдът се
позовава и на свидетелските показания на П.. Ами няма такива свидетелски
показания. Аз изрично го казах в пледоарията си пред съда и очаквах когато
се приеме от съда, че те са в подкрепа на обвинителната теза, да се цитира
точно в коя част. Този свидетел просто за този случай не е разпитван. Няма
как тези свидетелски показания да са в подкрепа на обвинителната теза.
Що се отнася до третия случай, тук пак опираме до веществените
доказателствени средства. Съдът приема, че има продадена лодка, но съдът
казва: „Деянието и характерът на веществените доказателствени средства
налагат извод, че тези пари не са за лодка, затова, защото такъв разговор,
такива разговори между лицата не са засечени.“. Може и да са засечени, ние
9
не знаем, просто такива не са приложени. Г. твърди, че има такива разговори.
Това е в резюме нашата позиция и за това Ви моля да постановите
акт, с който да оправдаете Г..
Що се отнася до подадения протест. Според мен, тук абсолютно
аргументирано съдът е отказал да кредитира данните, така наречените данни
за други недоказани престъпни прояви на Г.. Тук не е необходимо кой знае
какви разсъждения. Имаме Конституция, имаме презумпция за невиновност.
След като обвинението не може да докаже едно обвинение, няма как
съмненията в такова поведение да бъдат в тежест на подсъдимия.
Прокуратурата иска да бъде игнорирано процесуалното поведение на Г.,
определено от първоинстанционния съд като добро, като свежда това
поведение единствено и само до това лицето да направи самопризнания, с
които да признае всички факти, такива, каквито ги твърди обвинението. Това
е право на защита. А, процесуалното поведение тогава, когато бъде
оценявано, има далеч по-широк обхват. Аз бих поставил риторичния въпрос –
Г. шиканираше ли проведения наказателен процес? Дали стана той причина за
отлагане, за протакане въобще на наказателното производство? Не говоря за
съдебния процес. Очевидно, че не и на тази плоскост поведението му няма
как да бъде оценявано като лошо, като недобросъвестно поведение. Напротив,
то е добро и точно това е отчел първоинстанционният съд. Що се отнася до
искането, дори и да не се увеличи размерът на наказанието, да не бъде
прилагана разпоредбата на чл. 66, ал. 1 от НК. Разбира се, че преобладаващата
практика е в идентични ситуации осъжданията да бъдат с приложение
института на условното осъждане. Кое е важното, според нас, за генералната
превенция. Важното е да имаме бързо правораздаване и тогава, когато се
докаже вината на едно лице, да бъде осъдено. Това е важно от гледна точка на
генералната превенция. Не на всяка цена това предполага ефективност на
изпълнение на наказанието. И точно тук се поставя въпросът за баланса
между генерална и специална превенция. И когато говорим за специална
превенция, за разлика от случаите, които цитира обвинението, не може да
игнорираме обстоятелството, че осем месеца Я.Г. беше задържан под стража.
И макар задържането под стража да не преследва целите на едно ефективно
наказание, то безспорно има и такава насоченост. Така че осем месеца, по мое
мнение, ефективно лишаване от право на свободно предвижване на Г., са
постигнали този необходим минимум, който да е базата, въз основа през
изпитателния срок той да надгражда своето добросъвестно поведение. Тоест,
по наше мнение, не са налице каквито и да е било основания, ако Вие не
оправдаете Г., то да измените присъдата в частта, с която е определено
наказанието, тоест да се определи наказанието в по-висока степен или пък да
се отмени приложение института на условното осъждане.
Съдът дава право на ЛИЧНА ЗАЩИТА НА ПОДСЪДИМИЯТ
Я.Г.: Изцяло се присъединявам към казаното от защитниците ми.
10
Аз много исках да говоря, на първа инстанция говорих, но имам
чувството, че изобщо никой не ме чу. Още на мерките казах, че абсолютно
всичко ще обясня когато дойде делото, защо е направено и т.н.
Искам да кажа само, че много записи изобщо ги няма, които биха
доказали това, което съм говорил с бракониери, как ми дават информация и
ме пращат еди-къде си, и това е както е било. Времето когато аз бях в
агенцията, агенцията стана на първо място по актове, говоря за Бургас. 99 %
от акциите са мои. Всички могат да потвърдят от агенцията. И да казват, че
съм се занимавал с подкупи или нещо подобно, много случаи мога да дам,
които отидоха в съда – случаи с незаконно убити прасета, хващали сме ги,
предлагали са хиляди левове, както и незаконен улов на калкан. Аз самият
съм ги хващал. Хиляди левове са предлагали. Никой не е взимал подкуп. За
всичко има актове. За бялата мида също аз ги хванах в П. Говоря за 11 човека.
Точно за този случай искам да кажа само, че след като ги хванахме, първо
имаше 127 сигнала записани на телефон 112. От Дирекцията изобщо не ни
разрешиха да ходим да се занимаваме с тях. Просто прекият ни началник
реши, че няма да остави така нещата, не може да продължат да звънят на този
телефон, прати ме и ги хванахме абсолютно всички. След това, на другия ден
този, който отговаря за тях, за тези 11 човека, които дават на него бялата
мида, дойде в агенцията, качи се при директора и като слезе, каза: „Аз няма
да оставя тази работа така“. На другият ден ни накараха всички да пишем
обяснение защо сме отишли и сме ги хванали. Аз бях единият, който отказа
да пише, както и колегата ми и началникът написа обяснения защо сме
отишли. Ако всички тези неща показват, че съм бил лош или че не съм
работил, аз мисля, че е тъкмо обратното. Моля съдът да бъде оневинен.
Съдът ПРИКЛЮЧВА съдебните прения.
ДАВА ПОСЛЕДНА ДУМА НА ПОДСЪДИМИЯ Я.Г. : Моля за
нова оправдателна присъда.
Съдът се оттегля на тайно съвещание.
Съдът след тайно съвещание, счете делото за изяснено и обяви на
страните, че ще произнесе решението си в предвидения от закона срок, за
което съгласно чл. 340, ал. 2 от НПК, ще се съобщи писмено на страните.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание.
Заседанието приключи в 10.15 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
11