РЕШЕНИЕ
№ 54
гр. Петрич, 26.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕТРИЧ, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на тринадесети април през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Мая Банчева
при участието на секретаря Дияна Петкова
като разгледа докладваното от Мая Банчева Административно наказателно
дело № 20211230200848 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на "М.***“ ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
гр. П., ул. „Ц.С.“ № ***, представлявано от Г.Й.М., в качеството на управител и едноличен
собственик на капитала, чрез адв.В.Г., АК – Б., със служебен адрес гр. П., ул. „С.“ № ***,
против Наказателно постановление № 42-0002344 от 09.09.2021 г. на Директора на РД "АА"
– С., с което на дружеството-жалбоподател, за административно нарушение по чл.57, ал.1 от
Наредба № 11 от 31.10.2002 г. на Международен автомобилен превоз на пътници и товари
/МТС/, на основание чл.96г, ал.1, предл.2 от Закона за автомобилните превози е наложена
имуществена санкция в размер на 3000.00 /три хиляда/ лева.
С жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на атакувания административен акт,
поради нарушение на материалноправните норми и по-конкретно неправилно посочване на
нарушената разпоредба, както и нарушение на процесуалноправните разпоредби,
изразяващи се в липса на изчерпателно описание на обстоятелствата, при които е
осъществено твърдяното нарушение, липса на всички съществени елементи от обективна
страна на състава на нарушението, както и неспазване на изискуемата от закона форма на
наказателното постановление. Иска се от съда да постанови съдебен акт, с който да отмени
обжалваното наказателно постановление, като неправилно и незаконосъобразно.
В съдебно заседание дружеството-жалбоподател се представлява от адвокат В.Г., който
1
поддържа жалбата, като моли съда да отмени обжалваното наказателно постановление.
Претендират се и съдебни разноски.
Административнонаказващият орган не ангажира процесуален представител по делото, но в
придружително писмо, с което жалбата е изпратена в съда, изразява становище, че жалбата е
неоснователна, а издаденото НП е правилно и законосъобразно и като такова следва да се
потвърди. Прави се възражение за прекомерност на претендираното по делото адвокатско
възнаграждение.
За ТО – П. към РП - Б., призовани в качеството й на заинтересована страна, представител
не се явява и не изразява становище по жалбата.
По делото са събрани писмени и гласни доказателства.
Съдът, след като служебно провери обжалваното наказателно постановление,
доводите на страните и събраните по делото доказателства приема за установено от
фактическа страна следното:
Безспорно се установи по делото, че по силата на заповед № РД-12-1954/25.08.2021 г.
служителите на РД „АА" гр. С. – свидетелите Б. Б. И. и А. Г. П., извършили тематична
проверка на превозвача „М.***“ ЕООД за периода от 15.11.2020 г. до 15.02.2021 г.
В хода на проверката, проверяващите установили, че превозвачът, като лице по чл.2, ал.1 от
Наредба № 11 от 31.10.2002г. на МТИТС, притежава лиценз на Общността за извършване на
международен автомобилен превоз на товари за чужда сметка или срещу възнаграждение №
15066/25.04.2016 г., както и, че същият е извършил международен превоз на товари с
моторно превозно средство влекач с рег.№ ***, управляван от водач К.Д., който към
момента на превоза не е бил психологически годен, т.к. не притежава валидно
удостоверение за психологическа годност за превоз на товари. Нарушението е установено
след извършена справка в Регистър за психологическите изследвания на водачи в
информационната система на ИА „АА“ гр. С., от данните снети от тахографски лист от
04.02.2021г. и представено CMR от 03.02.2021 г.
За така установеното нарушение, на 25.08.2021г. актосъставителят Б. Б. И., в присъствието
на свидетеля А. Г. П., съставил на дружеството-жалбоподател Акт за установяване на
административно нарушение Серия А-2020 № 292311, в който отразеното деяние е
квалифицирано като нарушение по чл.57, ал.1 от Наредба № 11 от 31.10.2002г. на МТИТС.
АУАН е предявен и връчен срещу подпис на Е.Л.Г., ЕГН ********** – надлежно
упълномощена от управителя на дружеството-жалбоподател, която не е отразила, че има
възражения. Писмени възражения по акта не постъпили и в законоустановения тридневен
срок за това.
Въз основа на така съставения акт, на 09.09.2021г. Началникът на РД „АА" - С. издал и
обжалваното НП № 42-0002344, с което за описаното административно нарушение по чл.57,
2
ал.1 от Наредба № 11 от 31.10.2002 г. на МТС, на основание чл.96г, ал.1, пр.2 от ЗАвПр,
наложил на дружеството-жалбоподател имуществена санкция в размер на 3000.00 лева.
НП е връчено срещу подпис на пълномощника на управителя на дружеството-жалбоподател
Е.Г. на 08.10.2021 г., в законоустановения срок е постъпила и разглежданата в настоящото
производство жалба.
В проведено открито съдебно заседание, в качеството на свидетели са разпитани
актосъставителят Б.И. и свидетелят по акта А.П.. Свидетелите твърдят, че не помнят случая,
същите не успяха да изложат каквито и да било конкретни факти и обстоятелства относно
извършената проверка, заявяват, че поддържат написаното в акта. Съдът приема показанията
на посочените свидетели, но доколкото същите са лишени от каквато и да било конкретика,
съдът ги кредитира единствено като доказателство относно авторството на АУАН.
По делото е представена Справка от Регистър на психологическите изследвания на водачите
за явяванията на психологическо изследване. Същата установява, че лицето К.Д.К., ЛНЧ:
***, към момента на извършване на справката – 25.08.2021 г., притежава Удостоверение №
696094 (О), с валидност – от 24.05.2021 г. до 24.05.2024 г.
Представена е и Международна товарителница /ЧМР/ № 6/2021, изготвена в С. на 03.02.2021
г., от която е видно, че изпращач на товара е V. C. A. A. d. M., получател е I. LTD, с
превозвач „М.***“ ЕООД, *** – ***, с товарен пункт – С., разтоварният пункт не се чете.
Изложените фактически констатации съдът прави въз основа на събраните по делото
писмени и гласни доказателства.
При така установеното от фактическа страна, съдът прие от правна страна
следното:
Жалбата е подадена от легитимирано лице при спазване на преклузивния срок за обжалване
съгласно чл.59, ал.2 ЗАНН, срещу подлежащ на съдебен контрол
административнонаказателен акт, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна. Съображения:
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е
инстанция по същество, с оглед на което дължи извършването на цялостна проверка относно
правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от посочени от
жалбоподателя основания.
В изпълнение на това свое правомощие съдът намира, че АУАН и НП са издадени от
компетентни органи – АУАН е съставен от компетентно лице на основание чл. 92, ал. 1 вр.
чл. 91 ЗАвП, а съгласно чл. 92, ал. 2, пр. 1 ЗАвП наказателните постановления се издават от
министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията или от определени
от него длъжностни лица. По делото е приложена Заповед № РД-08-30 от 24.01.2020 г. на
министъра на ТИТС за определяне на длъжностни лица от ИААА, които да могат да издават
наказателни постановления, като в т. I, т. 6 от нея е посочен директора на Регионална
3
дирекция "Автомобилна администрация". Следователно издателят на наказателното
постановление има правомощията на наказващ орган.
Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а
наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок. Съставеният АУАН и
издаденото НП са издадени в предвидената от закона писмена форма, като е спазена
регламентирана процедура по тяхното връчване.
В АУАН и НП подробно, точно и ясно са посочени всички индивидуализиращи нарушителя
елементи, съгласно Търговския закон – име и фирма на търговеца, неговото седалище и
адрес на управление. Наличието на тези елементи са достатъчни, за да се приемат за спазени
строго формалните изисквания на чл. 42, ал. 1, т. 6 от ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 4 от ЗАНН,
като се съобрази, че в казуса се касае за констатирано административно нарушение,
осъществено от дружество.
Описанието на вмененото на жалбоподателя административно нарушение е достатъчно
ясно, точно и конкретно. АНО е отразил, както в акта, така и в постановлението, че
дружеството жалбоподател, в качеството му на превозвач е разрешил извършването на
превоз на товари с превозно средство, управлявано от водач, който не е психологически
годен, като с даденото от дружеството позволение, превозвачът се е съгласил превозът да се
извърши от лице, което не е психологически годно, не се е противопоставил на това
обстоятелство и е допуснал това същото лице да извърши превоза. Както в акта, така и в НП
са посочени дата и място на извършване на нарушението, обстоятелствата при които е
извършено, доказателствата, които го потвърждават, както и нарушената законова норма.
Налице е съответствие между фактическо и юридическо обвинение, които са формулирани
пълно, точно и ясно. Процесното нарушение е индивидуализирано по начин, даващ
възможност на жалбоподателя да разбере в извършването на какво точно нарушение е
обвинен и по този начин адекватно да организира защитата си.
Както в акта, така и в наказателното постановление са изложени конкретни факти относно
статута на наказаното дружество – превозвач, извършващ международен обществен превоз
на товари, посочени са данни за издадения му лиценз, данни за водача, датата на конкретния
превоз – тахографски лист с дата 04.02.2021г., както и че този превоз е международен –
CMR от 03.02.2021г. Наказаното лице е могло да разбере какво е деянието, за което е
обвинено и в пълен обем да реализира правата си по неговото оспорване.
Съгласно чл. 96г, ал. 1 ЗАвПр, който назначи на работа или допусне водач, който не
отговаря на някое от изискванията, определени с този закон и с подзаконовите нормативни
актове по прилагането му, да управлява превозно средство за обществен превоз или превоз
за собствена сметка на пътници или товари, се наказва с глоба или имуществена санкция в
размер 3000 лв.
В случая горният фактически състав е налице: жалбоподателят в качеството на лицензиран
превозвач е допуснал до управление на превозно средство за международен обществен
превоз на товари водач, който не отговаря на нормативните изисквания за управление на
4
превозно средство за превоз на товари. Едно от тези изисквания е предвидено в чл. 57, ал. 1
от Наредба № 11 от 31.10.2002 г. за международен автомобилен превоз на пътници и товари,
издадена от министъра на транспорта и съобщенията, съгласно който превозвачът допуска
до управление на превозните средства за международни превози на пътници и товари само
водачи, които са психологически годни.
Нарушението е доказано. Дружеството не оспорва, а и от събраните в хода на съдебното
следствие доказателства се установява, че същото е превозвач, притежаващ лиценз на
Общността за извършване на международен превоз на товари № 15066/25.04.2016г., както и,
че на 04.02.2021г. е извършвал международен превоз на товари с моторно превозно средство
влекач с рег.№ ***, с водача К. Д.. Представените разпечатка на тахографски лист от
04.02.2021г., както и международната товарителница /CMR/ от 03.02.2021г., установяват
категорично посочените обстоятелства.
Установено е също така, чрез Регистър на психологическите изследвания на водачите за
явяванията на психологическо изследване, че водачът, който е управлявал посочения
товарен автомобил, към момента на извършване на международния превоз – 04.02.2021г.-
05.02.2021г. не е притежавал валидно удостоверение за психологическа годност, поради
което се приема, че същият не е бил психологически годен по смисъла на чл. 152, ал. 1, т. 2
от ЗДвП, тъй като в информационната система няма информация да се е подлагал на
изследване за психологическа годност и не се представя валидно удостоверение за
психологическа годност за това лице. Разрешавайки осъществяването на този превоз,
дружеството-жалбоподател безусловно се е съгласило последният да се извърши от това
лице, допуснал го е до управление на превозното средство и по този начин е осъществило
състава на вмененото му административно нарушение по чл. 57, ал. 1 от Наредба № 11 от
31.10.2002 г. на МТИТС от обективна страна.
По изложените съображения посоченото в наказателното постановление деяние е
съставомерно от обективна страна. Отговорността на юридическите лица е обективна,
поради което не следва да се обсъжда субективната съставомерност на деянието.
Наложената имуществена санкция в размер на 3000,00 лева е в съответствие със
санкционната разпоредба на чл. 96г, ал. 1, пр. 2 от ЗАвПр, която определя наказанието в
абсолютен размер и изключва възможността на административнонаказващия орган за
преценка по чл. 27, ал. 2 от ЗАНН.
Съдът не намира, че случаят е маловажен, т.к. се касае за типичен случай, който не разкрива
по-малка степен на обществена опасност от обикновените нарушения от този тип. Ето защо,
предвид засегнатите с административното нарушение важни обществени отношения,
касаещи осъществяване на международен превоз на товари, съдът намери за неприложима
разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН.
Тъй като съдът прие нарушението за осъществено, предвид правилното определяне на
наказанието по вид и размер, както и поради липсата на основание за приложение на чл. 28
ЗАНН намира, че обжалваното НП следва да бъде потвърдено. В тази насока следва да бъдат
посочени множество актове на касационни инстанции в страната ни, които са еднопосочни:
5
Решение № 1807 от 25.10.2021 г. на АС – Б. по КНАХД № 381/2021г., Решение № 1811 от
25.10.2021 г. на АС – Б. по КНАХД № 374/2021г., Решение № 1855 от 01.11.2021 г. на АС –
Б. по КНАХД № 271/2021г., Решение № 29 от 11.02.2021 г. на АС – К. по КНАХД №
265/2020 г., Решение № 3 от 15.01.2021 г. на АС – Р. по КНАХД № 114/2020 г., Решение №
670 от 28.10.2020 г. на АС – Х. по КНАХД № 523/2020 г.
С оглед изхода от спора и направените в хода на производството разноски, платени от
бюджета на съда, дружеството жалбоподател следва да бъде осъдено да заплати сторените
разноски за превод на документ в размер на 12.00 лева, представляващи разноски за превод
на документ.
Водим от горното, П. районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 42-0002344 от 09.09.2021 г. на Директора
на РД "АА" – С., с което на основание чл.96г, ал.1, предл.2 от Закона за автомобилните
превози, е наложена на "М.***“ ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.
П., ул. „Ц.С.“ № ***, представлявано от Г. Й. М. „имуществена санкция“ в размер на 3000
/три хиляда/ лева, за извършено нарушение по чл.57, ал.1 от Наредба № 11 от 31.10.2002 г.
на МТС.
ОСЪЖДА "М.***“ ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. П., ул. „Ц.С.“
№ ***, представлявано от Г. Й. М., да заплати по сметка на РС-П., сумата от 12.00
/дванадесет/ лева, представляваща разноски за превод на документ.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Б., в 14 - дневен
срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Петрич: _______________________
6