Р Е Ш Е Н И Е
№ 1132
гр. Пловдив, 16. 06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Пловдив, II отд., VII състав, в открито заседание на двадесет и втори май през две хиляди
двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: М. ШОТЕВА
при секретаря Христина Николова и участието на прокурора Гинка Лазарова,
като разгледа докладваното от председателя М. Шотева адм. дело № 1962 по описа
за 2022 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 203 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК) във връзка с чл. 1 от Закона за отговорността на държавата и
общините за вреди (ЗОДОВ).
Ищецът М.Г.П., ЕГН ********** ***, чрез адв. С.П., е предявил срещу
ответника ОД на МВР - Пловдив с адрес на призоваване гр. Пловдив, ул. „Княз
Богориди” № 7 претенция за присъждане на обезщетение в размер на 4 000
лева, представляващо обезвреда за причинените му неимуществени вреди за периода
от 04.02.2022 г. до 17.06.2022 г., изразяващи се в силно епизодично сърцебиене,
силно психо-емоционално напрежение, разстройство на психиката, негативна
промяна на поведението, промяна в обичайния начин на живот досежно придвижване
с личен автомобил, което е довело до стрес, загуба на време, пари и неудобства,
силно вътрешно напрежение, напрегнатост, раздразнителност, душевни терзания, следствие
от незаконосъобразен административен акт - Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка (ЗППАМ) № 22-0273-000023 от 07.02.2022 г. на Началник РУ
Хисар при ОД на МВР - Пловдив, отменена с влязло в сила Решение № 1152/17.06.2022
г., постановено по адм. дело № 358/2022 г. по описа на Административен съд –
Пловдив, ХХVII
състав, ведно със законната лихва, считано от 04.02.2022
г. до окончателното изплащане на обезщетението. Претендират се и сторените
разноски, съгласно представен списък, а така също и адвокатско възнаграждение
по реда на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата в полза на адв. П.. Подробни
съображения са изложени в депозирана по делото писмена защита.
Ответникът – ОД на МВР – Пловдив чрез процесуален представител оспорва така
заявените искови претенции с основание в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ както по
основание, така и по размер. Прави възражение за наличие на основанията на чл.
5, ал. 1, алтернативно на чл. 5, ал. 2 от ЗОДОВ Претендира юрисконсултско
възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на претендираното от ищеца
адвокатско възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив дава заключение за частична
основателност на исковата претенция.
Пловдивският административен съд – Второ отделение, Седми състав, след като
прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство
доказателства, намира за установено следното.
Не е спорно между страните, че на 07.02.2022 г. със ЗППАМ № 22-0273-000023,
издадена от Началник РУ Хисар към ОД на МВР – Пловдив, на М.Г.П. е наложена
принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП – временно
отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство (СУМПС)
на водач до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца (л.
10). Така наложената ЗППАМ е обжалвана от лицето, във връзка с което е образувано
адм. дело № 358/2022 г. по описа на Административен съд – Пловдив (приложено по
настоящото дело), приключило с окончателно Решение № 1152/17.06.2022 г., с
което ЗППАМ е отменена.
В хода на настоящото съдебно производство като свидетели са разпитани Я.М.П.и
П. Ю.В..
От показанията на свидетелката П. се установява, че същата е майка на ищеца
и е в добри взаимоотношения със сина си. Заявява, че една вечер ищецът е бил на
работа, прибрал се е вкъщи (в Хисаря), където приятелката му го е чакала,
свидетелката си е била вкъщи, сготвила е и ги е извикала на вечеря. Приятелката
му е казала да отидат да се видят с нейната баба, която живее в Хисаря и те са
тръгнали, като след 15 минути ищецът й е звъннал и казал, че идват,
свидетелката ги е чакала и след половин час, след като не са се прибрали, е
звъннала по телефона, като е вдигнала приятелката му П., която е била
притеснена и е казала, че полицаите са спрели М., той е бил притеснен, а тя не
можела да отиде при него, защото не са го пускали и не знае какво се случва.
Свидетелката заявява, че заедно с бащата на ищеца са отишли на мястото, което
било съвсем близко и се оказало, че бил хванат с положителна проба за
марихуана. Твърди, че по никакъв повод не е забелязвала каквото и да било в
държанието му, но най-важното било, че се е постарала като родител да му обясни
да е отговорен и че е със сърдечен проблем, за който са разбрали, когато е
тренирал футбол, и му е обяснявала, че това нещо би го убило. Малко преди
случката посочва, че ищецът е бил болен от Ковид, пиел е лекарства, които е
извадил пред полицаите и е предал на свидетелката, като е казал, че не му
трябват. Тогава свидетелката е отишла при полицаите, които са й обяснили, че го
задържат, защото е бил положителен за марихуана и са му взели свидетелството за
правоуправление, което по спомен е било на 04.02., като свидетелството са го
върнали в края на месец юни. Заявява, че ищецът е работел в града и е учил общо
взето онлайн, учел е в София и когато се е налагало да ходи в София са го
карали с баща му до София, като в същото време е работел в Хисаря и всеки ден
свидетелката го е карала до работата, като е ходел и пеш. Според свидетелката,
ищецът е преживял много тежко всичко това – първо му е било тежко, че е спал в
полицията. На другия ден свидетелката, която е нямала съмнения в детето си, но
все пак е решила, че за да е сигурна, трябва да направят изследвания – отишли и
дали кръв и урина, като всичко е излязло отрицателно. Следобед му дали кураж с
баща му, приятелката му го е накарала да отидат вечерта на дискотека, за да се
разсее малко, отишли, но ищецът се прибрал и казал, че целият град знаел, тъй
като някой от полицаите, като се е прибрал вкъщи, е казал на децата си и така
целият град е знаел, че М. е новият наркоман в града. Тогава той се затворил и
спрял да излиза, ходел само на работа, но бил разсеян почти постоянно, не искал
да се вижда с приятелката си, като за тези месеци само два пъти са се виждали и
то майката на неговата приятелка я е карала, за да се видят. Свидетелката
твърди, че всичко е тръгнало от отнемането на свидетелството за правоуправление
и от дискотеката, където са го посрещнали с думите „М. как така, какво става,
верно ли е“. На следващо място посочва, че още вечерта, когато са го задържали
полицаите, са му казали, че ако иска, да даде кръв и урина, но нямало смисъл,
тъй като всичко си показало, дори са го дръпнали на страни и са му казали да си
признае какво е правил и че няма да кажат на майка му и баща му. Свидетелката е
искала ищецът да даде кръв и урина и всичко да бъде както трябва и още вечерта
са го завели, чакали са резултати, докато излезе всичко, че е наред. В крайна
сметка са му върнали свидетелството за правоуправление, твърди, че след
решението са му върнали книжката, но тези месеци са били мъки за тях, толкова
години свидетелката е опазила ищеца да е жив и здрав от сърдечния проблем,
стигнали до психолози, за да могат да го изправят. Случилото се посочва, че е
оказало влияние на здравето – книжката е било основно, след това, че е показал
положителен за марихуана, спрели да се виждат с приятелката си, което го е
смачкало тотално – спрял да излиза, да е контактен, имал мисли дори към
най-лошото. Твърди, че са посетили психолог, ходили и на кардиолог, като тогава
се е наложило да пият лекарства.
От показанията на свидетелката В.се установява, че е приятелка на ищеца. За
конкретната вечер твърди, че са отишли в тях, свидетелката има къща в Хисаря и
са отишли там да се видят с баба й, където били известно време и решили да се
прибират да вечерят. Когато тръгнали, доколкото свидетелката си спомня, със
стоп-палка ги спряла полицията на една улица в Хисаря, взели документите на
ищеца, проверили ги както всеки път, като през това време свидетелката седяла в
колата, след малко казали да направят тест за алкохол и ищецът слязъл от
колата, а тя останала в колата да го чака, по едно време, минало доста време, ищецът
не се връщал, минали двайсетина и повече минути и свидетелката видяла, че
ищецът се е качил в патрулката, тя е стояла в колата и чакала, след това
излезли и видяла, че ищецът говори с тях (полицаите). Те са го задържали,
защото на техния тест за наркотици е излязло положително за марихуана, след
това майката на ищеца му звъннала на неговия телефон и свидетелката й е казала
какво се случва. Знае, че М. има проблем със сърцето, но не е пил никога
лекарства за сърцето. Знае, че проблемът със сърцето не е изисквал пиене на
лекарства. След този случай твърди, че той е треперел, повлияло му на сърцето
негативно, бил е много притеснен, треперел, пулсът му бил учестен, като цяло
изглеждал много притеснен и стреснат от ситуацията. След като са го пуснали от ареста,
вечерта са отишли на дискотеката с идеята да се разведри, но не успял - като
цяло всички вече знаели какво се е случило и едва ли не, че е наркоман и гледали
като на лош човек към него. Твърди, че ищецът не е взимал марихуана, негативно
му е повлиял този случай. Свидетелката е нямала достъп до него след това, тъй
като нейните родители не смятали, че е добре да се виждат, защото не били сигурни
дали взема наркотици и баща й бил против разкарванията с коли, искали да са напълно
сигурни, че това не е така, като това състояние е продължило два месеца и
половина, като посочва, че от началото на май и малко след това са били
разделени, тогава му била отнета шофьорската книжка, сега вече имал, върнали му
я. Твърди, че отнемането на книжката му оказало влияние, тъй като ищецът бил
човек, който работи, тя не е присъствала в живота му по това време, но знае, че
учи в София програмиране, няма идея как се е придвижвал до София. Ищецът
работел като сервитьор в ресторант „Извор“ в Хисаря, като живеел не особено близо
до ресторанта, в който работел.
Съдът приема свидетелските показания за логични, последователни и почиващи
на непосредствени впечатления и спомени на свидетелите, като същите ще се
преценяват от съда, с оглед на всички други данни по делото, като се има
предвид възможната заинтересованост на разпитаните лица.
По делото е изслушано и прието без заявени възражения от страните
заключение по съдебно-медицинска експертиза, изготвено от д-р Р.Д.Г.,
специалист по кардиоревматология, вътрешни болести и магистър по здравен
мениджмънт, вещото лице по която след запознаване със събраните по делото
доказателства, е изложило причините и заболяванията, които причиняват WPW синдром, като допълнително в о.с.з. уточнява, че заболяването е вродено,
но се проявява при психо-емоционално или физическо натоварване, злоупотреба с
алкохол, като сърцебиенето при това заболяване може да възникне без видима
причина, така че може и да е повлияло случилото се, но ищецът и друг път може
да е имал сърцебиене, без видима причина. Вероятно, според вещото лице, е
оказало влияние това натоварване, но е имало и случаи, когато без видима
причина, възниква, като за него е 50 на 50, провокиращ фактор е психическото
натоварване. Заболяването твърди, че е при 60 % млади мъже, тъй като са
вегетативно лабилни, с вегетативна дистония. На следващо място уточнява, че във
времево отношение това продължава различно в зависимост от степента и доколкото
е видно от прегледа на кардиолога, експертът заявява, че това е лека форма на
заболяването – то е с кратки пристъпи, които могат да минат в рамките на 15 до
30 минути. Отделно от това посочва, че фактът, че кардиологът не е написал
по-специфични лекарства, показва, че формата е лека, ако е била тежка форма, е
щял да предприеме други видове изследвания и да предпише други видове
лекарства, а той е предписал само магнезий и антидепресанти.
Прието е и заключение по комплексна съдебно-психиатрична и психологична
експертиза, изготвена от д-р М.Г.Г. – психиатър и Д.Н.В. – клиничен психолог
към ЦПЗ – Пловдив, вещите лица по която, след запознаване с доказателствата по
делото и извършен преглед на ищеца, са установили, че в обследвания период от
време 04.02.2022 г. – 17.06.2022 г. при ищеца обсъжданото събитие е
предизвикало неудоволствени изживявания. Психологичното и емоционалното му
състояние към онзи момент, според експертите, покрива клиничните критерии на Остра
стресова реакция, довела до разстройство в адаптацията с тревожно депресивна
реакция. Нарушената адаптация при ищеца в този момент се твърди, че се е изразявала
в емоционални симптоми – тревожност, понижена самооценката, психична и
физическа умора, слабост, нарушена концентрация на вниманието, нарушен сън,
снижен емоционален резонанс, интензивни чувства на срам, позор, обида. Налице
според вещите лица е непосредствена по време връзка между влиянието на стресора
– издадена ЗППАМ и фактическото отнемане на СУМПС и началото на симптомите,
които съответстват на преживяното от ищеца. На следващо място се посочва, че
към момента на експертизата ищецът е клинично здрав, възстановяването му е в
резултат на своевременното лечение и подкрепящата среда, не приема психотропни
медикаменти, не посещава психолог, не са налице персистиращи емоционални, когнитивни
и поведенчески промени, психичното му състояние не изисква специфично лечение. Допълнително
в о.с.з. вещите лица уточняват, че според нормативните изисквания за изготвяне
на СППЕ, тя се изготвя съобразно проведен психологичен преглед, психологична оценка
съобразно тестови методики, клинично наблюдение в структурирана среда и анализ
на събраните по делото документи, включително наличната медицинска
документация, като изводите и заключенията в изготвената експертиза, са
направени на база тези данни. По време на интервюто се твърди, че са обсъждани
други житейски събития, като не е било споделено за други събития в живота,
които биха могли да повлияят на това състояние, още повече е бил изследван и чрез
психологична методика, където няма как да се излъже. По делото се сочи, че има
приложена медицинска документация, която е в пряка причинно-следствена връзка с
отнемането на СУМПС, описано е тогава психиатричното му състояние – прегледи
има непосредствено след инцидента от психиатър, който е наблюдавал състоянието
на ищеца.
Съдът кредитира съдебните експертизи като компетентни и безпристрастно
изготвени, като същите ще бъдат коментирани при разглеждане на спора по
същество.
Като доказателства по делото са приети: представени с исковата молба копия
на влязло в сила Решение № 1152/17.06.2022 г., постановено по адм. дело № 358/2022
г. по описа на Административен съд – Пловдив, ХХVII състав, ЗППАМ № 22-0273-000023/07.02.2022 г., издадена от Началник РУ Хисар
при ОД на МВР – Пловдив, АУАН бл. № 150529/04.02.2022 г., съставен от мл.
автоконтрольор при РУ Хисар при ОД на МВР – Пловдив, резултат от амбулаторно
изследване от 05.02.2022 г. на М.Г.П., Амбулаторен лист № 238/08.02.2022 г.,
издаден от д-р И.Я. – кардиолог, кардиограма от 08.02.2022 г., съдебна
химикотоксикологична /токсикохимична/ експертиза рег. № И-4031/09.05.2022 г. по
ДП № 19/2022 г. по описа на РУ - Хисар, Медицинско направление от 18.03.2022 г.
(л. 8-17); 3 бр. медицински направления от 27.05.2022 г., 18.03.2022 г. и
12.02.2022 г. в оригинал, представени от ищеца в о.с.з. (л. 30-32); заверени
копия на АУАН бл. № 150529/04.02.2022 г., ЗППАМ № 22-0273-000023/07.02.2022 г.,
издадена от Началник РУ Хисар при ОД на МВР – Пловдив, писмо рег. № 273р-1818/10.02.2022
г. на Началник РУ Хисаря до Началник Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР –
Пловдив, с което са изпратени ЗППАМ, СУМПС и КТ с уточнение, че СУМПС и КТ са
отнети със съставяне на АУАН на 04.02.2022 г., справка за нарушител/водач,
видно от която СУМПС е върнато на 09.06.2022 г. на основание Постановление №
1437/25.05.2022 г. за прекратяване на наказателно производство на РП – Пловдив
(л. 34-37). Приложено за послужване е и адм. дело № 358/2022 г. по описа на
Административен съд – Пловдив, ХХVII състав.
Други доказателства не са ангажирани от страните.
При така установеното от фактическа страна, съдът формира следните правни
изводи.
Съгласно разпоредбата на чл. 203, ал. 1 от АПК, исковете за обезщетения за
вреди, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове,
действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица, се разглеждат
по реда на тази глава.
Според чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ пък, държавата и общините отговарят за
вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове,
действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод
изпълнение на административна дейност, както и за вредите, причинени от
действието на отменени като незаконосъобразни или обявени за нищожни подзаконови
нормативни актове, като съгласно ал. 2, исковете се разглеждат по реда,
установен в АПК.
Съдът констатира, че както ищецът, така и ответникът ОД на МВР - Пловдив са
легитимирани да бъдат страни в производство по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Това е
така, защото ищецът е физическо лице, следователно исковата молба е подадена от
лице с надлежна активна процесуална легитимация. От друга страна ответник е ОД
на МВР – Пловдив, който съобразно новелата на чл. 37, ал. 2 от Закона за
министерство на вътрешните работи (ЗМВР) е юридическо лице на бюджетна издръжка
и може принципно да отговаря (да е ответник) по искове по чл. 1 от ЗОДОВ, тъй
като съобразно правилото на чл. 7 от последния закон, искът следва да се
предяви срещу органите по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, от чиито незаконни актове,
действия или бездействия са причинени вредите, като съобразно чл. 205 от АПК
ответникът следва да има и качеството на юридическо лице.
За да възникне правото на обезщетение обаче, задължително е необходимо
наличието на няколко кумулативно предвидени предпоставки, а именно: причинена
вреда – имуществена или неимуществена; незаконосъобразен акт, действие или
бездействие на орган или длъжностно лице на държавата или общината;
незаконосъобразният акт, действието или бездействието да са при или по повод
изпълнението на административна дейност; пряка и непосредствена причинна връзка
между незаконосъобразния акт, действието или бездействието, и настъпилата
вреда. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав
не може да се реализира отговорността на държавата по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.
Условие за допустимост на иска (чл. 204, ал. 1 от АПК) е административният
акт да бъде отменен по съответния ред. В този смисъл предявената от ищеца
искова претенция се явява допустима, доколкото няма спор, че въпросната ЗППАМ е
отменена с влязло в сила Решение № 1152/17.06.2022 г., постановено по адм. дело
№ 358/2022 г. по описа на Административен съд – Пловдив. При това положение
следва да се приеме, че е налице първият елемент от фактическия състав на иска
за обезщетение по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Касае се за противоправно поведение от
страна на длъжностни лица на ОД на МВР - Пловдив, изразяващо се в издаването на
незаконосъобразен административен акт. Следователно, дължима е преценка,
установяват ли се от доказателствената съвкупност по делото, претърпени неимуществени
вреди и при положителен отговор на този въпрос – намират ли се вредите в пряка
причинна обусловеност от отменения административен акт.
Настоящият съдебен състав намира, че в случая са налице и останалите
кумулативни предпоставки на отговорността по чл. 1 от ЗОДОВ във връзка с
претендираните неимуществени вреди в резултат на отменен по съответния ред
административен акт. Преди всичко следва да бъде съобразено, че терминът
„вреди“ е легално установен предвид използването му в редица нормативни актове,
съдържанието му обаче не е дефинирано от законодателя. Според трайното
разбиране, наложило се в теорията и съдебната практика, вредите са последица от
засягане на субективни права, на защитени от правото блага, които не са предмет
на права, както и от накърняване на фактически отношения, които правото
защитава. Вредата представлява смущение, накърняване или унищожаване на благата
на човека, представляващи неговото имущество, права, телесна цялост и здраве,
душевност и психическо състояние. Традиционно вредите се делят на имуществени и
неимуществени. Във връзка с претендираните тук неимуществени вреди, ще следва
да бъде съобразено, че те се изразяват в засягане на нематериални блага и
личната сфера на правните субекти, обхващат последиците от засягането на
личността и достойнството на пострадалия и неговото добро име в обществото,
неговия емоционален живот, физическите и морални страдания, предизвикани от
действия и актове на други лица, както и последиците от накърняване на
естетическите му чувства.
Самият факт на незаконосъобразно отнемане на СУМПС неминуемо води до
определен дискомфорт, неудобство, притеснения и съответно до претърпени
неимуществени вреди. Допълнителен аргумент в подкрепа на заявените
неимуществени вреди са и показанията на разпитаните по делото свидетели, както
и приетите в хода на съдебното производство и неоспорени заключения по
съдебно-медицинска и комплексна съдебно-психиатрична и психологична експертиза.
Следва да бъде съобразено обаче, че в голямата си част показанията на
разпитаните свидетели касаят събития, случили се на дата 04.02.2022 г., на
която на ищеца е бил съставен АУАН бл. № 150529/04.02.2022 г., с който СУМПС е
било иззето физически и на която дата е била издадена Заповед за задържане на
лица рег. № 273зз-20 от 04.02.2022 г., на полицейски орган при РПУ Хисаря на ОД
на МВР Пловдив, с която на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР е заповядано
задържане за срок до 24 часа на П. в помещение за временно задържане на РУ
Хисаря към ОД на МВР - Пловдив. В този смисъл и доколкото в един период от
време ищецът е бил адресат на няколко административни акта, в т.ч. в ход е било
досъдебно производство № 19/2022 г. по описа на РУ Хисаря при ОД на МВР –
Пловдив, не може да се приеме, че претърпените вреди са били в резултат единствено
и само от действието на отменената като незаконосъобразна ЗППАМ. Друг е
въпросът, че процесуално-следствените действия на разследващите, извършени по
реда на НПК, не са административна дейност, поради което не може да бъде
ангажирана отговорността на държавата по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, тъй
като съгласно чл. 2, ал. 1 от с.з., искът за вреди, причинени на граждани от
разследващите органи, прокуратурата или съда, се разглежда по реда на ГПК,
съгласно ал. 3 на текста. С други думи казано, ищецът разполага с правото да
заведе иск по реда на чл. 2, ал. 1 от ЗОДОВ в случай, че прецени, че правата му
са били накърнени по някакъв начин от действията, респ. бездействията на
посочените по-горе длъжностни лица.
Ето защо, настоящият съдебен състав приема, че в периода от 07.02.2022 г.,
когато е била издадена отменената като незаконосъобразна ЗППАМ до 09.06.2022
г., когато е било върнато СУМПС на ищеца, същият е преживял неудоволствени
изживявания – тревожност, понижена самооценка, психична и физическа умора,
слабост, нарушена концентрация на вниманието, нарушен сън, снижен емоционален
резонанс, интензивни чувства на срам, позор, обида, които следва да бъдат
квалифицирани като неимуществени вреди и съответно да бъде определен справедлив
размер за тяхното обезщетяване. Тук е мястото да се посочи, че съдът приема, че
ищецът е търпял неимуществени вреди именно в периода от 07.02.2022 г. до 09.06.2022
г., доколкото не е спорно между страните, че СУМПС е било иззето физически с
АУАН на 04.02.2022 г., но в конкретния случай вредите се претендират от ЗППАМ,
който към тази дата все още не е бил издаден. По идентичен начин стои
положението и с крайната дата на исковия период, доколкото отново не е спорно, че
ЗППАМ е временна мярка до решаване на въпроса с отговорността, но не повече от
18 месеца, ето защо и при положение, че с прокурорско постановление №
1437/25.05.2022 г. отговорността е решена, действието на ЗППАМ е отпаднало,
поради което отнетото СУМПС е било върнато на П. на 09.06.2022 г., която дата
предхожда съдебното решение.
На следващо място следва да се посочи, че съгласно чл. 4 от ЗОДОВ държавата
и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди,
които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това,
дали са причинени виновно от длъжностното лице. Цитираната правна норма сочи,
че следва да се установи наличието на причинна връзка между вредите и
незаконосъобразния административен акт като елемент от горепосочения фактически
състав, от който възниква обезщетителната отговорност на държавата. В
доказателствена тежест на ищеца е да установи наличието на причинна връзка
между претърпените неимуществени вреди и конкретния незаконосъобразен акт.
Причинна връзка е налице, когато вредите са в резултат на увреждането,
настъпили са по повод и във връзка с него. За установяването на причинна връзка
между вредите и незаконния акт са допустими всякакви доказателствени средства.
Отново следва да се подчертае, че с приетите по делото съдебни експертизи се
установява по категоричен начин, че ищецът е претърпял неимуществени вреди,
изразяващи се в негативни преживявания, в резултат на издадения
незаконосъобразен акт. Вредите, които са му причинени са по повод и във връзка
със ЗППАМ № 22-0273-000023/07.02.2022 г., издадена от Началник РУ Хисар при ОД
на МВР – Пловдив. В случая заключението на вещите лица по комплексната
съдебно-психиатрична и психологична експертиза, базирано на приетата по делото
медицинска документация и извършен преглед на лицето, в достатъчна степен
установява, както вида и интензитета на неимуществените вреди, така и че същите
са пряка и непосредствена последица от незаконната заповед. Казано с други
думи, налице е пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния
акт и настъпилата вреда. Ето защо, следва да се приеме, че неимуществените
вреди на ищеца, са доказани по основание.
Относно размера на претендираните неимуществени вреди, съдът намира, че
следва да намери приложение разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, като размерът на
обезщетението за претърпените неимуществени вреди се определи по справедливост.
Понятието „справедливост“ е морално-етична категория и включва съотношението
между деянието и възмездието. Всъщност, фактът на осъждането сам по себе си има
характер на овъзмездяване, а размерът на обезщетението като паричен еквивалент
на причинените неимуществени вреди следва да бъде определен при съобразяване
характера, вида, изражението и времетраенето на претърпените вредни последици,
ценността на засегнатите нематериалните блага и интереси и при отчитане
икономическия стандарт в страната към момента на увреждането, така, че
обезщетението да не бъде средство за неправомерно обогатяване. Спазването на
принципа на справедливостта като законово въведен критерий за определяне
паричния еквивалент на моралните вреди, изисква размерът на обезщетението за
претърпени неимуществени вреди да бъде определен от съда, с оглед на всички
установени по делото факти и обстоятелства, касаещи начина, по който
незаконосъобразния административен акт се е отразил на увреденото лице.
При преценка времетраенето на претърпените вредни последици, следва да бъде
отчетен фактът, че ЗППАМ е временна принудителна административна мярка с
определен срок на действие – до решаване на въпроса с отговорността, но не
повече от 18 месеца. В конкретния случай, както вече се посочи, СУМПС на ищеца
е било отнето в рамките на около 4 месеца, при това положение следва да се
приеме, че ищецът е търпял твърдяните вреди единствено и само в периода от
07.02.2022 г. до 09.06.2022 г. (доколкото липсват данни кога прокурорското
постановление е влязло в сила), тъй като след този период заповедта е
прекратила действието си. Останалата част от исковия период, а именно от 04.02.2022
г. до 06.02.2022 г. вкл., когато е било в хода административнонаказателно
производство (образувано със съставянето на АУАН), както и в периода от
10.06.2022 г. до 17.06.2022 г. (след прекратяване действието на ЗППАМ),
настоящият съдебен състав приема, че е извън срока на действие на отменената
като незаконосъобразна заповед.
Съдът намира също така, че интензитетът на породените негативни емоционални
преживявания у ищеца е нисък, изразени са като състояние на страдание, без
белези на дълбоки и трайни увреждания у психиката на ищеца, в каквато насока е
и заключението по комплексната съдебно-психиатрична и психологична експертиза. От
показанията на разпитаните по делото свидетели, се установява, че в голямата си
част негативните емоции у П. са предизвикани от самата проверка, извършването
на теста, физическото отнемане на СУМПС, което се установи, че е сторено с
АУАН, както и престоя му в ареста – всички тези действия обаче са се
осъществили в период преди издаване на незаконосъобразната ЗППАМ. Недоказано
остана и твърдението, че родителите на приятелката на ищеца, като са разбрали
за какво му е отнето СУМПС, са й забранили да излиза с него, доколкото свидетелските
показания са противоречиви в тази насока. Действително, свидетелката В.посочва,
че родителите й не са искали да се вижда с ищеца, но посочва, че това състояние
е продължило два месеца и половина – от началото на м.май и малко след това,
СУМПС обаче е отнето в началото на м.февруари и върнато в началото на м.юни,
отделно от това майката на ищеца, разпитана като свидетел заявява, че ищецът не
е искал да се вижда с приятелката си и за този период само два пъти са се
виждали, като майката на свидетелката В. е транспортирала, за да се виждат. По
идентичен начин стои въпросът и със следващото твърдение, че без СУМПС се е
наложило ищецът да използва услугите на такси или да моли близки и приятели да
го возят от едно място на друго, доколкото майката на ищеца, разпитана като
свидетел, посочва, че тя го е карала на работа, в т.ч. същият е ходел и пеш, а
до София са го карали с баща му, отделно от това през този период общо взето е
учел онлайн. По отношение на твърдените здравословни проблеми, е необходимо да
се посочи, че диагнозата WPW синдром, не е
поставена за пръв път след издаването на ЗППАМ, както се твърди в исковата
молба, ищецът е диагностициран в предходен период, а и вещото лице – кардиолог
заявява, че формата на заболяването е лека и вероятно случилото се, се е
отразило, но не може да бъде безспорно установено, че конкретният пристъп е
предизвикан именно от издаването на ЗППАМ.
Отчитайки посочените до тук обстоятелства и периода на исковата претенция,
предвид характера и интензитета на породените негативни преживявания, настоящият
съдебен състав приема, че искът следва да бъде уважен при определяне на
обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 1 000 лева за
посочения период от 07.02.2022 г. до 09.06.2022 г. Според този съд именно
посоченият размер най-точно и съответно ще овъзмезди претърпените психически
увреждания от ищеца и този размер именно съответства на конкретната преценка,
направена от състава на база установените по делото факти и съобразно
обществения критерий за справедливост, в т.ч. при съобразяване на съдебната
практика по идентични дела. Във връзка с възражението на ответника за
освобождаване от отговорност на основание чл. 5 от ЗОДОВ следва да се посочи,
че отговорността на ответника не би могла да се ангажира, ако увреждането е
причинено по изключителна вина на П., каквато в настоящия случай не се
установява. Предвид приетото за установено по делото, не се установяват и
предпоставките за намаляване на обезщетението по причина, че той е допринесъл
за увреждането. Крайният извод, който се налага е, че предявеният иск за
присъждане на обезщетение за неимуществените вреди на ищеца, е частично
основателен, като ще следва да бъде уважен за сумата от 1 000 лева, а за
разликата над тази сума, до пълния претендиран размер от 4 000 лева, следва да
бъде отхвърлен като неоснователен.
Основателна се явява и претенцията на ищеца обезщетението да се присъди
ведно със законната лихва. В тази връзка следва да бъде
посочено, че съгласно т. 4 от Тълкувателно решение № 3/22.04.2004 г. на ВКС по
т. гр. дело № 3/2004 г., ОСГК, при незаконни административни актове, началният
момент на забавата и съответно на дължимостта на законната лихва върху сумата
на обезщетението, е моментът на влизане в сила на решението, с което се отменя
незаконният акт. Ето защо, претенцията за присъждане на лихви от 04.02.2022 г. следва
да бъде отхвърлена. При това положение, следва да се присъди лихва върху
уважената главница от 1 000 лева, считано от 17.06.2022 г. (датата на
влизане в сила на съдебното решение, отменящо ЗППАМ) до окончателното й
изплащане.
С оглед изхода от спора, на ищеца са дължат направените разноски, които се
констатираха в размер на 10 лева - заплатена държавна такса.
По отношение на внесения депозит за вещо лице в размер на 200 лева, същият
не следва да бъде възлаган в тежест на ответника и ищецът разполага с
възможността да подаде съответната молба за възстановяване, доколкото
възнагражденията на вещите лица са изплатени от бюджета на съда, поради което и
съдът не дължи произнасяне в тази насока.
На основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ и претенцията за присъждане на
адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по делото на
основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, ответникът следва да бъде
осъден да заплати на адв. П. сумата в размер на 175 лева, съразмерно с
уважената част от иска, изчислена на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК и чл. 8,
ал. 1, във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения (в приложимата редакция).
Ответникът ще следва да бъде осъден да заплати и по сметка на
Административен съд – Пловдив сумата в размер на 1 000 лева, представляваща заплатени
възнаграждения за вещи лица от бюджета на съда.
На ответника следва да бъде присъдено възнаграждение за осъществената
юрисконсултска защита на основание чл. 10, ал. 4 от ЗОДОВ в съответствие с
изхода на спора. Според настоящия съдебен състав, юрисконсултското
възнаграждение следва да бъде определено в размер на 100 лева на основание чл. 25,
ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ във връзка чл. 37, ал. 1 от
Закона за правната помощ, при съобразяване с фактическата и правна сложност на
делото, а изчислено по съразмерност възлиза на 75 лева и именно тази сума
следва да бъде присъдена на ответника.
Воден от горното, Административен съд – Пловдив, II отд., VII състав,
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – Пловдив с адрес на призоваване гр. Пловдив, ул.
„Княз Богориди” № 7 да заплати на М.Г.П., ЕГН ********** ***, сумата от 1 000
(хиляда) лева, представляваща обезщетение за претърпени от него неимуществени
вреди, в резултат на незаконосъобразен административен акт – Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка № 22-0273-000023 от 07.02.2022 г.
на Началник РУ Хисар при ОД на МВР - Пловдив, отменена с влязло в сила Решение
№ 1152/17.06.2022 г., постановено по адм. дело № 358/2022 г. по описа на
Административен съд – Пловдив, ХХVII състав, ведно със
законната лихва, считано от 17.06.2022 г. до окончателното изплащане на
обезщетението, като ОТХВЪРЛЯ иска в
останалата му част до пълния предявен размер от 4 000 лева и за лихва,
считано от 04.02.2022 г.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – Пловдив с адрес на призоваване гр. Пловдив, ул.
„Княз Богориди” № 7 да заплати на М.Г.П., ЕГН ********** *** сумата от 10 (десет) лева,
представляваща сторените по делото разноски.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – Пловдив с адрес на призоваване гр. Пловдив, ул.
„Княз Богориди” № 7 да заплати по сметката на Административен съд – Пловдив за
държавни такси сумата от общо 1 000 (хиляда) лева, представляваща направени по
делото разноски за заплатени възнаграждения за вещи лица.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – Пловдив с адрес на призоваване гр. Пловдив, ул.
„Княз Богориди” № 7 да заплати на адвокат С.Ж.П. с адрес ***, пл. „Съединение“
№ 3, ет. 4, офис 411 сумата в размер на 175 (сто седемдесет и пет) лева, представляваща
адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по делото на
основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, съразмерно с уважената част
от иска.
ОСЪЖДА М.Г.П., ЕГН ********** *** да заплати на Областна дирекция на МВР – Пловдив
с адрес на призоваване гр. Пловдив, ул. „Княз Богориди” № 7 сумата в размер на 75
(седемдесет и пет) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение,
съразмерно с отхвърлената част от иска.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния
административен съд в четиринадесетдневен срок от съобщаването на страните за
неговото изготвяне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: