Решение по дело №220/2022 на Окръжен съд - Сливен

МОТИВИ
към Решение № 31/16.05.2022 г. по ВЧНД № 220/2022 г. по описа
на Окръжен съд-С.

Производството е по реда на чл. 163 от Закона за здравето за
проверка първоинстанционно решение за настаняване на лице на
задължително лечение.
С Решение № 190/29.04.2022 г. постановено по ЧНД № 346/2022
г. на Районен съд – С. привлеченият В. М. Д. е настанен на
задължително лечение в Психиатрична болница – гр. Р. за срок от три
месеца. За лице с право да изразява информирано съгласие за лечение,
относно привлечения Д., е назначен баща му – М. В. Д..
Срещу това решение е подадена въззивна жалба от В. М. Д., чрез
адв. Т.Р. от АК - С. – служебен защитник на привлеченото лице.
Изразено е несъгласие със съдебния акт, като се оспорва правилността
и законосъобразността на същия. Посочва, че по делото не е
безспорно установено освидетелстваният да е извършил, вменените
му в жалбата деяния. Излагат се доводи за това, че по отношение
състоянието на В. Д. няма влошаване през последните години по
данни от баща му. Твърди се, че категорично не е доказано наличието
на втората задължителна предпоставка за настаняване за
принудително лечение, което било съществено нарушение на
материалния закон. Подчертава се, че позовавайки се на субективната
преценка на вещото лице първоинстанционният съд приема за
безспорно доказано наличието на първата визирана в закона
задължителна предпоставка за настаняване на принудително лечение,
но не е безспорно доказано наличието на потенциална опасност
освидетелстваният да извърши престъпление поради заболяването си.
Иска се отмяна решението на Районен съд С., като неправилно и
незаконосъобразно.
В с. з. пред настоящата инстанция привлеченото лице се явява
лично. Представлява се от назначен за целите на производството
служебен защитник.
Представителят на ОП – С. пледира за потвърждаване решението
на първоинстанционния съд.
Защитникът на привлеченото лице моли за постановяване на
решение в интерес на привлеченото лице.
В личната си защита и последната си дума привлеченото лице
1

заявява, че желае да се лекува доброволно в психиатрично отделение в
лечебно заведение в гр.С., за да не прекъсва връзка с близките си.
Окръжен съд - С., в качеството си на въззивна инстанция, след
като се запозна с жалбата, изслуша доводите на страните, след
преценка на наличния доказателствен материал и като извърши
цялостна проверка относно правилността на атакувания съдебен акт,
намери следното:
Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок от лице,
имащо правен интерес от обжалване, поради което същата е
допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Първоинстанционният съд е установил относимите факти от
събраните доказателства и правилно и в съответствие с
доказателствената съвкупност е постановил решението си.
Производството пред първата инстанция е образувано по
предложение на прокурор от РП – С. по чл. 157 от 3акона за здравето
за назначаване на съдебно-психиатрична експертиза и преценка на
необходимостта от принудително лечение на В. Д..
От събраните доказателства се установява от фактическа страна
следното:
Привлеченият В. М. Д. е на възраст 35 години, фамилно
необременен с психични заболявания. С правилно биологично
развитие. С незавършено средно образование. С поведенчески
отклонения от училищна възраст. Неженен. Не работи. Пенсионер по
болест. Живее сам.
Началото на заболяването му датира от 2007 година. Започнал
работа за кратко време на различни места, но го освобождавали,
поради несправяне. Занемарил личната си хигиена и външния си вид.
Изолирал се, не се срещал с приятели. Нямал никакви интереси и
занимания. Постепенно се оформила параноидно-халюцинаторна
симптоматика. През 2007 година бил задържан от ограните на реда по
повод неадекватно и агресивно поведение. Приет в Психиатрично
отделение – отдел С. през м.03.2010 година за изготвяне на съдебно-
психиатрична експертиза. Осъществил бягство, като прескочил
оградата. През месец април 2010 година е бил настанен на
задължително лечение в ПБ – Р.. След изписването си от там не
продължил да приема терапия. Състоянието му се влошило, което
наложило хоспитализация в психиатрично отделение през м.06.2011
2

година. След изписването приемал редовно поддържащото лечение,
но въпреки това на моменти бил раздразнителен, конфликтен,
дезинтересиран. Хоспитализиран е бил неколкократно в психиатрично
отделение както следва: през м.06.2012 г., м.01.2013 г., м.04.2013 г.,
м.05.2013 г., м.06-08.2013 г. /задължително лечение в ПБ Р./, м.02.2014
г. /задължително лечение в ДПБ Р./, 2015 г., 2016 г. /двукратно/, 2017
г. /двукратно/, 2019 г. /задължително лечение в Псих.отд.С./ по повод
обостряне на параноидно халюцинаторна симптоматика. Приемал
терапия основно при стационарно лечение. В междупристъпните
периоди не приемал редовно предписаното лечение. От няколко
месеца състоянието му се обострило и е било съпроводено с прояви на
раздразнителност, конфликтност, чести агресивни прояви към
близкото обкръжение. Отказвал прегледи и лечение. Видно от
приетата по делото съдебно-психиатрична експертиза
освидетелстваният страда от Параноидна шизофрения. Пристъпно
проградиентно протичане. Обостряне. Емоционално волева промяна
на личността /ЕВПЛ/ МКБ10 – F20.0.
Като свидетели първоинстанционният съд е разпитал негови
съседи и баща му. Свидетелите потвърдили факти за нелогичното и
агресивно, асоциално поведение на привлечения. Свидетелят
Красимир Тодоров съобщил за междуличностен конфликт с
привлечения Д., при който последният му е нанесъл побой, с
множество удари с юмруци в областта на лицето и главата, за което
му е издадено съдебномедицинско удостоверение от д-р Ч.. Бащата на
привлечения е заявил, че на всеки 15 дена двамата посещават личната
лекарка на В. Д., която му поставя инжекция, съобразно терапията му.
В рамките на настоящото съдебно производство
първоинстанционният съд е назначил съдебнопсихиатрична
експертиза. В приложеното по делото заключение са отразени
констатациите и становището на вещото лице. При първоначалния
преглед привлеченият се представил психомоторно вътрешно
значително напрегнат, с мрачен лицеизраз, негативистичен, с
опозиционно поведение. Бил раздразнителен, неохотно контактен,
избягвал очен контакт. Всестранно ориентиран, като отричал
анамнезните данни, подозрителен, негативистично настроен към
интервюто. Реплекирал, като липсва съзнание за психично заболяване
и некритичен към състоянието си. Диссимулирал изживяванията си,
паралогичен, с параноидни идеи. Споделял за слухови халюцинации.
Експертът е констатирал, че Д. е емоционално-дисфорично зареден, с
дисфорични отреагирвания и агресивни прояви, волево –
3

параболичен, памет и интелект – болестно ангажирани. Установена от
вещото лице е също емоционално-волева промяна на личността, като
отказал предложеното му лечение.
Видно от заключението на съдебно-медицинската експертиза В.
Д. страда от параноидна шизофрения, пристъпно-прогредиентно
протичане, обостряне, емоционално-волева промяна на личността.
Шизофренията представлява хронично рецидивиращо
заболяване, нарушаващо сериозно психичните функции и е визирано в
чл. 146, ал. 1, т. 1 от Закона за здравето. Изразява се в напредващо
психично разстройство с процесна характеристика, с дисоциативни
разстройства на психичния живот, съчетаване на продуктивна
психопатологична симптоматика с дефицитарна промяна на личността
от особен тип. Типични са нарушенията в мисленето, емоциите и
волята, несъответствието по отношение на обкръжаващата ги среда,
неадекватността на поведението им. В конкретния случай към
настоящия момент, според заключението по назначената съдебно-
психиатрична експертиза, са налице сериозни нарушения в
психичните функции, които се изразяват в неправилно възприемане на
действителността и неадекватно поведение. Липсата на критичност
към болестното си състояние не позволяват на привлеченото лице да
осъзнае необходимостта от лечение.
Наличната психотична симптоматика, склонността към
агресивни действия правят лицето опасно за себе си, околните и
обществото. Привлеченият към момента не е в състояние да изразява
информирано съгласие за лечението си. Нуждае се от провеждане на
съответно лечение, което налага то да бъде проведено задължително в
специализирано лечебно заведение – ПБ – гр. Р. за срок от три месеца.
Описаната фактическа обстановка се установява от събраните в
хода на съдебното следствие пред първата и въззивната инстанции
доказателства. Изцяло в тази посока са показанията на разпитаните по
делото свидетели, които съдът кредитира като последователни,
логични и взаимно покриващи и допълващи се. Кореспондиращо със
свидетелските показания е заключението на назначената съдебно-
психиатрична експертиза, което съдът цени като обосновано,
компетентно и безпристрастно. Пред първата инстанция В. Д. е
изразил готовност да постъпи за лечение, но счита че няма нужда от
такова.
С оглед на така установеното от фактическа страна, въззивният
съд направи следните правни изводи:
4

Въззивната жалба е неоснователна.
Фактическите констатации на първата инстанция, сходни с тези
на настоящия въззивен състав, са в съответствие със събрания
доказателствен материал, а именно показанията на разпитаните
свидетели и заключението на вещото лице, в чиито знания и
компетентност съдът няма основания да се съмнява. В заключението
детайлно и последователно са изяснени обективното състояние,
психичен статус на освидетелстваното лице, анамнезни данни.
Описани са резултатите от извършения преглед. Въз основа на всички
тези данни е поставена диагноза на заболяването на привлечения и е
формирано съответно на описаните данни заключение. Поддържа
заключението си за необходимостта от задължително лечение при
стационарни условия за срок от 3 месеца.
Въз основа на така установеното от фактическа страна, правните
изводи на районния съд за необходимостта от настаняване на В. Д. на
задължително лечение за срок от 3 месеца са законосъобразни и се
споделят и от въззивната инстанция. Налице са всички предпоставки,
визирани в чл. 155 от Закона за здравето. В. Д. е лице с психично
заболяване, установено по надлежния ред. Неадекватните реакции,
агресивно поведение и некритичност към състоянието и заболяването,
сочат за наличие на опасност за живота и здравето на самото лице,
околните и обществото. В този смисъл е и становището на вещото
лице, изразено в изготвената експертиза и заявено в с.з. пред
първостепенния съд. По делото са налице доказателства за агресивно,
неадекватно и опасно поведение на Д. към имуществото на трети
лица, както и към неспазване на обществения ред. Налице са данни за
нанесен побой върху негов съсед, удостоверен със
съдебномедицинско удостоверение № 56/2022г. В приетата по делото
преписка и в разпита на свидетелите се съдържат множество данни за
обществено неприемливото поведение на привлечения, незачитане на
обществения ред и имущество. Тези обстоятелства не дават
възможност да се заключи за евентуално обществено приемливо,
неопасно и адекватно поведение на привлечения, ако същият не бъде
настанен на задължително лечение, предвид обостреното състояние на
заболяването му. Съобразявайки се със становището на експерта–
психиатър, РС С. правилно е постановил задължителното лечение да
бъде проведено в ПБ – гр. Р. за срок от 3 месеца.
С оглед на гореизложените констатации и изводи, настоящата
инстанция намира за законосъобразен изводът на районния съд за
необходимостта привлеченият В. Д. да бъде настанен на задължително
5

стационарно лечение в Психиатрична болница – гр. Р. за срок от три
месеца, така както е препоръчано и в заключението на
съдебнопсихиатричната експертиза. Споделя се и изводът на
първоинстанционния съд относно формата на лечение – стационарна,
предвид констатираната безкритичност към заболяването от страна на
привлечения. Последното обстоятелство дава основание за
несигурност за коректно спазване поддържаща терапия в домашни
условия.
Правилно е решението и в частта, с която районният съд е
определил за лице с права да изразява информирано съгласие за
лечението на Д., неговия баща. Привлеченият не може да изразява
информирано съгласие, с оглед становището на вещото лице към
момента на изследването.
При установената фактическа обстановка и формирани правни
изводи, въззивната жалба се явява неоснователна и следва да се остави
без уважение. Първоинстанционното решение, поради липса на
основания, обосноваващи изменението или отмяната му, следва да
бъде потвърдено изцяло.
Така мотивиран и на основание чл. 163, ал. 1 от Закона за
здравето Окръжен съд С. постанови акта си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:1.

2.

6

Номер на акта:	31
Дата:	16 май 2022 г. (в сила от 16 май 2022 г.)
Съдия:	Радка Димитрова Дражева Първанова

Дело:	20222200600220
Тип на делото:	Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване:	12 май 2022 г.

Решение по дело №220/2022 на Окръжен съд - Сливен

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите