№ 493
гр. Плевен, 13.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и пета годИ. в
следния състав:
Председател:Валери Цв. Цветанов
при участието на секретаря Петя П. Антова
като разгледа докладваното от Валери Цв. Цветанов Административно
наказателно дело № 20254430201670 по описа за 2025 годИ.
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид
следното:
ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на чл. 59 ал. І от ЗАНН.
С наказателно постановление №25-0256-000207 от 08.08.2025г. *** РУ в
ОДМВР-Плевен, РУ-Долна Митрополия е наложил на основание чл.175, ал.1,
т.1, пр.1 от ЗДвП на Д. Е. Д. от с.Петърница, ул. ***, административни
наказания глоба в размер на 150 лв. и лишаване от право да управлява МПС за
3 месеца.
Недоволен от издаденото наказателно постановление е останал
жалбоподателят Д. Е. Д., който го обжалва в срок и моли съда да го отмени,
като незаконосъобразно. Представлява се от процесуалния си представител -
адв. И. В., който в жалбата си е изразил становище, че при съставяне на акта за
установяване на нарушението и впоследствие издаденото въз основа на него
наказателно постановление не са били спазени предвидените в разпоредбите
на чл. 42 и чл.57 от ЗАНН реквизити за съдържанието на същите, което
1
представлява съществено процесуално нарушение, основание за отмяна на
процесното наказателно постановление. Навежда фактически доводи, че
жалбоподателят Д. не е собственик на процесния автомобил и не е знаел, че
същият е с прекратена регистрация. Моли съда да отмени обжалваното
наказателно постановление.
За въззиваемата страна *** РУ в ОДМВР-Плевен, РУ-Долна
Митрополия, не се явява представител и не изразява становище по съществото
на спора. С изпращане на административнонаказателната преписка се прави
искане за оставяне на жалбата без уважение и потвърждаване на наложеното
наказание. Алтернативно в случай, че жалбата бъде уважена и
жалбоподателят претендира присъждане на разноски, се прави възражение за
прекомерност на същите, включително и за адвокатски хонорар.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, допустима е,
разгледана по същество е основателна.
Обжалваното наказателно постановление е издадено въз основа на Акт
серия GA №3368574 от 21.02.2025г. за установяване на административно
нарушение, от който е видно, че на 21.02.2025г. около 13:47 часа в гр. Долна
Митрополия ул. *** до ***, с посока на движение към гр.Плевен
жалбоподателят Д. е извършил следното: Управлява товарен автомобил
„Мерцедес Спринтер 311 ЦДИ“ с рег. № *** (собственост на В. М.М. с ЕГН
**********), който е с прекратена регистрация, поради липса на Застраховка
Гражданска отговорност от 11.02.2025г. по чл.143 ал.10 от ЗДвП.
Горните обстоятелства се установяват от показанията на разпитаните
актосъставител И. Д. Ц. и свидетеля М. Д. Б., чиито показания съдът
кредитира изцяло с оглед тяхната последователна и логическа изложеност,
взаимна кореспондентност и съответствие с приложените по делото писмени
доказателства. От показанията на актосъставителя Ц. и свидетеля Б. се
установява, че на 21.02.2025г. около 13:47 часа в гр. Долна Митрополия ул.
*** до ***, с посока на движение към гр.Плевен жалбоподателят Д. е
управлявал товарен автомобил „Мерцедес Спринтер 311 ЦДИ“ с рег. № ***
(собственост на В. М.М. с ЕГН **********), който е с прекратена
регистрация, поради липса на Застраховка Гражданска отговорност от
2
11.02.2025г. по чл.143 ал.10 от ЗДвП. Според показанията на актосъставителя
Ц. и свидетеля Б. от направена справка се установило, че управляваният от
жалбоподателя Д. товарен автомобил „Мерцедес Спринтер 311 ЦДИ“ с рег. №
*** е с прекратена регистрация на 11.02.2022г., поради незаплатена
задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, за
което нарушение бил съставен акт за установяване на административно
нарушение. Съдът кредитира напълно показанията на актосъставителя Ц. и
свидетеля Б., тъй като техните показания са конкретни, ясни и
последователни, изясняват в пълнота всички факти и обстоятелства във
връзка с възприетото от тях управление на автомобила от страна на
жалбоподателя Д., който към момента на проверката бил със служебно
прекратена регистрация. Освен това няма данни по делото, които да създават
съмнения относно обективността и безпристрастността на тези свидетели, или
да сочат на наличието на мотив да набедят жалбоподателя Д. в нарушение,
което не е извършил. Също така съобразно разпоредбата на чл.189, ал.2 от
ЗДвП редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до
доказване на противното, а в конкретния случай жалбоподателят Д. не е
доказал, че управляваният от него автомобил към датата на извършената
проверка от органа за контрол и регулиране на движението 21.02.2025г. е бил с
регистрация, извършена по надлежния ред.
При така приетото за установено от фактическа страна законосъобразно
и обосновано административнонаказващият орган е приел, че с действията си
жалбоподателят Д. Е. Д. е извършил нарушение по чл.140 ал.1 от ЗДвП и
незаконосъобразно му е наложил административни наказания на основание
чл.175 ал.1 т.1 пр.1 от ЗДвП. Съобразно разпоредбата на чл.140, ал.1, от ЗДвП
по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само МПС и
ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер,
поставени на определените за това места. Освен това в чл.18б, ал.1 от
Наредба № I-45 от 24 март 2000 г. за регистриране, отчет, спиране от
движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и
възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и
ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните
пътни превозни средства са регламентирани случаите, в които регистрацията
на превозно средство се прекратява служебно, като един от тях е по чл. 143,
ал. 10 ЗДвП при получено уведомление от Гаранционния фонд по чл.574 ал.11
3
от Кодекса за застраховането. Прекратяването на регистрацията настъпва по
волята на административен орган, поради което е било необходимо
контролните органи да информират собственика на автомобила, в случая В.
М.М., за прекратяването на регистрацията (законът им вменява такова
задължение – чл.143 ал.10 пр.1 от ЗДвП). Съгласно разпоредбата на чл.18б, ал.
2 от същата Наредба № I-45 от 24 март 2000 г. при определени хипотези на
служебна дерегистрация, собствениците, посочени в регистъра, следва да
бъдат уведомени за това обстоятелство, като сред изброените фигурира
хипотезата при получено уведомление от Гаранционния фонд по чл.574 ал.11
от Кодекса за застраховането. Както бе посочено по-горе по безспорен и
несъмнен начин от всички събрани по делото доказателства се установява, че
към момента на управление на автомобила от жалбоподателя на 21.02.2025г.,
собственикът на лекия автомобил товарния автомобил „Мерцедес Спринтер
311 ЦДИ“ с рег.№ *** - В. М.М., не е бил уведомен за служебно прекратената
регистрация на автомобила, и съответно не е уведомил жалбоподателя за това
обстоятелство.
Съобразно разпоредбата на чл.175 ал.1 т.1 пр.1 от ЗДвП наказва се с с
лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 1 до 6
месеца и с глоба от 50 до 200 лв. водач, който управлява моторно превозно
средство, на което табелите с регистрационния номер не са поставени на
определените за това места. Цитираната санкционна разпоредба не отговаря
на описаната фактическа обстановка нито в АУАН, нито в наказателното
постановление. Приложимата санкционна норма е тази на чл. 175, ал.3 от
ЗДвП, която съдържа в себе си и материалноправните разпоредби,
нарушението на които обуславя налагането на визираното в същата наказание.
Тази норма въвежда две хипотези, при които е възможно налагане на
административно наказание на виновно лице - при управление на МПС което
не е регистрирано по надлежния ред или при управление на МПС, което е
регистрирано, но е без табели с регистрационен номер. Всяка една от тези две
хипотези съдържа в себе си отделно правило за поведение насочено към
водачите на превозни средства, неизпълнението на което води до
осъществяване на отделно административно нарушение. В конкретния случай
в АУАН и в обжалваното наказателно постановление описанието на
нарушението се свежда до това, че на посочената дата и място жалбоподателят
Д. е управлявал лек автомобил, който е бил с прекратена регистрация на
4
11.02.2025г., т.е. описанието на нарушението от фактическа страна съвпада с
предл. 1 на чл. 175, ал.3 от ЗДвП. Незаконосъобразно и необосновано
административнонаказващият орган е наложил на основание чл.175 ал.1 т.1
пр.1 от ЗДвП на жалбоподателя административни наказания глоба в размер на
150 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 3 месеца. В случая не може
да бъде ангажирана административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя и на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП, тъй като
жалбоподателят Д. не е знаел, че управляваният от него автомобил е бил
дерегистриран. Обективните признаци от състава на административното
нарушение на чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП изискват наличието на точно
определени обстоятелства, които следва да са били съзнавани от нарушителя
към момента на извършване на вмененото деяние. Жалбоподателят Д. не е
осъществил от субективна страна състава на нарушение по чл.175, ал.3, пр.1
от ЗДвП, което нарушение е умишлено. При преценка на субективната
страна на административното нарушение, съдът съобрази и разпоредбата
на чл. 143, ал.10 от ЗДвП, която предвижда, че служебно се прекратява
регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено
уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от Кодекса за
застраховането, като за това обстоятелство задължително се уведомява
собственикът на пътното превозно средство. По делото няма доказателства
и
такива не са ангажирани от наказващия орган, извършената служебна
дерегистрация да е била съобщена на собственика или на ползвателя, каквото
задължение е вменено на органа,
оправомощен да прекратява регистрацията, съгласно разпоредбата на чл.143
ал.10 от ЗДвП. В този смисъл и Решение № 7423 от 21.12.2020 г. на АдмС -
София по адм. д. № 8338/2020 г. Следователно не може да се направи извод, че
към датата на извършване на проверката водачът е знаел, че управляваният от
него автомобил е със служебно прекратена регистрация, респективно
жалбоподателят не е осъществил от субективна страна състава на посоченото
от административнонаказващият орган административно нарушение по
чл.140 ал.1 от ЗДвП. С оглед на изложеното обжалваното наказателно
постановление се явява необосновано и недоказано и само на това основание
подлежи на отмяна.
Съдът счита, че следва да бъде отменено обжалваното наказателно
5
постановление относно наложените административни наказания чл.175, ал.1,
т.1 пр.1 от ЗДвП, като незаконосъобразно и необосновано. При този изход на
делото следва да се присъдят разноски в полза на
жалбоподателя относно заплатено адвокатско възнаграждение. Представен е
договор за правна защита, в който фигурира договорено и платимо в брой при
подписване на договора адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева и е
заплатено в брой, видно от отбелязването в договора, т. е. разходът е направен
съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по дело № 6/2012г.
на ОСГТК на Върховния касационен съд. От друга страна съгласно чл.78, ал.5
от ГПК, приложим на основание чл.144 от АПК, ако заплатеното от страната
възнаграждение за адвокат е прекомерно, съобразно действителната правна и
фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна
да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от
минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. В
случая искане за присъждане на адвокатско възнаграждение в минимален
размер е направено от въззиваемата страна в съпроводителното писмо до
Районен съд - Плевен. Минималните размерите на адвокатските
възнаграждения са уредени в Раздел IV от Наредба № 1 от 7.09.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. Съгласно Наредбата,
в актуалната й редакция, когато административното наказание е под формата
на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение,
възнаграждението за адвокатско възнаграждение се определя по правилата на
чл. 7, ал. 2 върху стойността на санкцията, съответно обезщетението.
Съгласно чл.7, ал.2, т.1 от Наредбата в актуалната и редакция за защита по
дела с определен интерес възнаграждението при интерес до 1000 лв. - е 400
лв. В случая са наложени административни наказания „глоба“ в размер на
150лв. и лишаване от право да се управлява МПС за 3 месеца, и минималното
адвокатско възнаграждение, съобразно горепосочения текст от наредбата е
400 лв. В случая е договорено възнаграждение в размер на 400 лева, което е в
минималния размер, установен в Наредбата и принципно не може да се
определи като прекомерно предвид действителната фактическа и правна
сложност на случая. Ето защо съдът намира, че именно разноски в минимален
размер посочен в нормата на Наредбата - 400 лева следва да бъде
присъден в полза на въззивника предвид действителната фактическа и правна
сложност на случая. Поради това и РУ-Долна Митрополия следва да заплати
6
на въззивника Д. Е. Д. разноски по делото в размер на 400 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление №25-0256-000207 от 08.08.2025г.,
с което *** на РУ в ОДМВР-Плевен, РУ-Долна Митрополия е наложил на
основание чл.175, ал.1, т.1, пр.1 от ЗДвП на Д. Е. Д. от с.Петърница, ул. ***,
административни наказания глоба в размер на 150 лв. и лишаване от право да
управлява МПС за 3 месеца, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО и
НЕОБОСНОВАНО.
ОСЪЖДА РУ-Долна Митрополия да заплати на Д. Е. Д. сумата в
размер на 400 лв., представляваща направени в настоящото производство
разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред
Административен съд – Плевен в 14 дневен срок от съобщението до страните,
че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
7