№ 3195
гр. София, 30.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година
в следния състав:
Председател:Албена Александрова
Членове:Нели С. Маринова
Биляна Симчева
при участието на секретаря Антоанета Н. Стефанова
като разгледа докладваното от Биляна Симчева Въззивно гражданско дело №
20231100504222 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
С решение № 229/05.01.2023 г., постановено по гр.д. № 50716/2021 г.
на Софийски районен съд, 36 с-в, са осъдени ответниците М. Е. Б. и И. Е. Б.-
П. заплатят на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 149, ал. 1 ЗЕ на
„Топлофикация София“ ЕАД в условие на разделна отговорност /по 1/2 всяка
от тях/ следните суми: сумата 2006,26 лв., представляваща незаплатена
топлинна енергия за периода от от м. 06.2018 г. до м. 04.2019 г. , ведно със
законната лихва от 31.08.2021г. до окончателното погасяване на вземането,
сумата от 307,96 лв. обезщетение за забава от 15.09.2018 г. до 20.04.2021г.,
сумата от 9,93лв. – главница за такса дялово разпределение за периода
02.2019г.. – 04.2019г., ведно със законната лихва от 31.08.2021г. до
окончателното погасяване на вземането;
Със същото решение предявените от “Топлофикация София” ЕАД
срещу М. Б. и И. Б.-П. са отхвърлени, както следва: частично иска с правно
основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 149, ал. 1 ЗЕ – за разликата над 2006,26 лв.
до пълния предявен размер от 2497,51 лв. и за периода от м. 05.2017 г. до м.
05.2018 г. включително, като погасен по давност; частично иска с правно
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за мораторна лихва върху стойността на
топлинната енергия – за разликата над 307,96 лв. до пълния предявен размер
от 468,75 лв.; изцяло иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от
0,97 лв. – мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за
периода от 14.09.2018г.-20.04.2021г. В тази му част, с която предявените от
1
„Топлофикация София“ ЕАД искове са отхвърлени като погасени по давност
и неоснователни, решението не е обжалвано от заинтересованата страна,
поради което е влязло в сила.
В срока по чл. 259, ал. 1 ГПК е постъпила обща въззивна жалба от
ответниците в производството с доводи за неправилност на постановеното
решение в частта му, с която предявените срещу тях осъдителни искове са
уважени. Въззивниците не оспорват възприетата по делото фактическа
обстановка, количеството на потребената в имота топлинна енергия, нейната
цена, както и липсата на доказани по делото плащания в процесния период,
но считат, че съдът неправилно е приложил института на погасителната
давност, като е погрешно е зачел спиране на давността, съгласно закон,
неприложим към процесния правен спор - Закон за мерките и действията по
време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание
от 13.03.2020 г. На следващо място намират, че съдът неправилно е уважил
исковете на 'Топлофикация София” ЕАД за лихви, като по този начин е
нарушил забраната за анатоцизъм. Отправя се искане решението в
обжалваната част да бъде отменено /включително в частта му, относно
присъдените разноски за юрисконсултско възнаграждение, които считат за
недължими/ и вместо него да бъде постановено друго, с което предявените
искове да бъдат изцяло отхвърлени. Претендират присъждането на разноски
за заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната
жалба от ищеца в първоинстанционното производство “Топлофикация
София” ЕАД с доводи в подкрепа правилността на съдебното решение в
обжалваната му част и искане за неговото потвърждаване. Отправя се
претенция за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Третото лице помагач на страната на ищеца-въззиваем „Н.“ АД не
заявява становище по жалбата.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба доводи за
пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното
решение е валидно и допустимо, а по същество - правилно, поради което
въззивният съд препраща към мотивите на първоинстанционното решение на
основание чл. 272 ГПК.
В допълнение, с оглед наведените от страните във въззивното
производство доводи, съдът приема следното:
Предявени са за разглеждане обективно кумулативно съединени
искове по с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал.
1 ЗЗД.
2
В доказателствена тежест на ищеца по делото е да установи по реда
на пълното и главно доказване следните кумулативни предпоставки на
предявената претенция: възникването, съществуването, изискуемостта и
размера на претендираните от него вземания, т.е. наличието на
правоотношение между топлопреносното предприятие и ответника като
потребител на топлинна енергия през процесния период; използването от
ответника на претендираното количество топлинна енергия; стойността на
топлинната енергия и изискуемостта на вземането.
В конкретният случай между страните по делото не е налице спор
относно обстоятелството, че ответниците /в качеството им на наследници/ са
били собственици на процесния апартамент в рамките на исковия период
/преди да го продадат пред 2021 г./, не е спорно, че имотът е бил
топлоснабден, че в него е доставено претендираното от ищеца количество
топлинна енергия, както и не се спори относно цената на доставената енергия.
Не е налице спор пред въззивния съд и относно обстоятелството, че
претендираните от ищеца суми не са били заплатени от ответниците.
Горните обстоятелства се подкрепят и от представените по делото
писмени доказателства, както и от изготвената и неоспорена от страните
съдебно-счетоводна експертиза.
Според пред въззивния съд е на първо място въпросът дали
претендираните от ищеца суми за незаплатени количества топлинна енергия,
са погасени по давност.
За отговор на поставения правен въпрос съдът съобрази на първо
място задължителната съдебна практика, обективирана в Тълкувателно
решение № 3 от 18.05.2012 г. по т.д. № 3/2011 г. На ОСГТК на ВКС. Съгласно
мотивите на цитираното решение, задълженията на потребителите към
топлофикационните дружества са за изпълнение на повтарящи се парични
задължения, имащи единен правопораждащ факт - договор, чиито падеж
настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите им
са изначално определяеми, независимо от това дали отделните плащания са с
еднакъв или различен размер. С оглед на това вземанията на
топлофикационните дружества имат характера на “периодични плащания” по
смисъла на чл.111, б.”в” ЗЗД, като за тях се прилага кратката тригодишна
погасителна давност.
Така в конкретния случай, с оглед датата на подаване на исковата
молба – 31.08.2021 г., погасени по давност биха били вземанията за
стойността на доставената топлинна енергия, чиято изискуемост е настъпила
преди 31.08.2018 г.
При изчисляването на давностния срок съдът съобрази, че приложим
в случая е и чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от
13.03.2020 г., и за преодоляване на последиците, съгласно който за срока от
13.03.2020 г. до отмяната на извънредното положение спират да текат
давностните срокове, с изтичането на които се погасяват или придобиват
права от частноправните субекти - каквито са и двете страни в
3
производството.
Съгласно § 13 от Преходните и заключителните разпоредби към
Закона за изменение и допълнение на Закона за здравето /ДВ, бр. 44/2020 г., в
сила от 14.05.2020 г./ сроковете, спрели да текат по време на извънредното
положение по Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020 г., и за
преодоляване на последиците, продължават да текат след изтичането на 7
дни от обнародването на този закон в „Държавен вестник“, като
обнародването му е извършено на 13.05.2020 г.
С оглед на това, за времето от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г. /т.е. за
срок от 69 дни/ погасителната давност е била спряна по силата на закона.
Тези 69 дни, през които не е текла следва да се добавя към трите
години, т.е. вместо погасени по давност да са всички вземания на ищеца,
дължими преди 31.08.2018 г., погасени ще се явят всички вземания с
падеж преди 24.06.2018 г. /така сякаш ищецът е предявил иска си на по-ранна
дата/.
В процесния случай, с оглед обстоятелството, че съгласно чл. 33, ал.
1 от приложимите Общи условия от 2016 година, клиентите са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок
след изтичане на периода, за който се отнасят, на основание чл. 114 ЗЗД, за
всяко едно от претендираните от ищцовото дружество месечни задължения,
включени в процесния период, тригодишният давностен срок тече от датата,
на която изтича този 45-дневният срок за тяхното плащане, явяващ се техен
падеж.
Следователно, погасени ще се явят всички вземания, чиито 45-
дневен срок за плащане изтича преди 24.06.2018 г., или в процесния случай -
това са вземанията по фактури до месец Май 2018 включително /т.е. с падеж
15.06.2018 г./, както правилно е приел и първоинстанционния съд.
Неоснователни са възраженията на въззивниците, че разпоредбите,
касаещи спирането на давността са неприложими спрямо настоящия случай,
предвид обстоятелството, че ищецът е разполагал с достатъчно време преди
обявяване на извънредното положение, за да потърси вземанията си.
Кредиторът на едно вземане по правило е ограничен единствено от
спазването на преклузивните правни срокове, доколкото единствено с
тяхното изтичане отпадат правата му. По отношение на давностните такива, с
оглед обстоятелството, че давността не се прилага служебно, искът редовно
би могъл да бъде заявен и дори след изтичане на предвидения срок, като
кредиторът не би могъл да бъде принуден да заяви правата си в по-ранен
момент /доколкото за длъжникът всякога съществува възможност и сам
доброволно да изпълни/.
С оглед на това, предвид, че ищецът е депозирал редовна искова
молба, съдът дължи произнасяне по заявените права, като е длъжен да
обезпечи правилното прилагане на материалноправните разпоредби, касаещи
спирането и прекъсването на давността, доколкото същите имат императивен
и защитен характер.
4
По отношение на оплакването във въззивната жалба, касаещо
правилата на анатоцизма.
Анатоцизмът представлява начисляване на лихва върху друга, вече
изтекла лихва чрез капитализирането на последната, т.е. добавянето й към
главницата по задължението.
Макар съдът да споделя доводите на въззивниците, че такава
уговорка е недопустима в отношение на страни, които не са търговци, намира,
че горните разсъждения са изцяло неотносими към процесния казус.
Видно от заявената претенция, ищецът претендира 1/ главница за
потребена топлинна енергия в имота, 2/ мораторно обезщетение от датата на
забавата /която според приложимите общи условия от 2016 г., тече
единствено върху задълженията по общите фактури за отчетния период,
определени на база изравнителните сметки, ако не са заплатени 45-дневен
срок след изтичане на периода, за който се отнасят /чл. 33, ал. 4 от ОУ/ до
датата на исковата молба; 3/ главница за такса за дялово разпределение; както
и 4/ законната лихва върху двете главници /за топлинна енергия и дялово
разпределение, не и върху мораторното обезщетение/ от датата на
предявяване на иска.
С оглед на това, както и видно от диспозитива на съдебния акт, в
полза на ищеца не е присъдено вземане, което да разкрива характеристиките
на анатоцизъм.
С оглед на изложеното, предвид достигането до идентични правни
изводи с тези на първоинстанционния съд, както и с оглед липсата на други
оплаквания във въззивната жалба, решението следва да бъде потвърдено в
обжалваната му част като правилно и законосъобразно.
По отговорността за разноски:
При този изход на спора, право на разноски има само въззиваемата
страна на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Същата своевременно е заявила претенция за заплащането на
юрисконсултско възнаграждение, което, съгласно изричната законова
разпоредба основание на чл. 78, ал. 8 ГПК, не подлежи на доказване от
страната по размер /противно на изложеното във въззивната жалба/, а се
определя от съда в съответствие с правилата на чл. 25 НЗПП.
В случая, предвид фактическата и правна сложност на спора, съдът
намира, че възнаграждението следва да бъде определено в неговия минимален
размер, т.е. на сумата от 100 лева, която следва да бъде присъдена в полза на
въззиваемия.
Мотивиран от изложеното, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 229/05.01.2023 г., постановено по
5
гр.д. № 50716/2021 г. на Софийски районен съд, 36 с-в, в обжалваната част,
с която М. Е. Б., ЕГН **********, и И. Е. Б.-П., ЕГН **********, са осъдени
да заплатят на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 149, ал. 1 ЗЕ на
„Топлофикация София“ ЕАД в условие на разделна отговорност /по 1/2 всяка
от тях/ следните суми: сумата 2006,26 лв., представляваща незаплатена
топлинна енергия за периода от от м. 06.2018 г. до м. 04.2019 г. , ведно със
законната лихва от 31.08.2021г. до окончателното погасяване на вземането,
сумата от 307,96 лв. обезщетение за забава от 15.09.2018 г. до 20.04.2021г.,
сумата от 9,93лв. – главница за такса дялово разпределение за периода
02.2019г.. – 04.2019г., ведно със законната лихва от 31.08.2021г. до
окончателното погасяване на вземането.
ОСЪЖДА М. Е. Б., ЕГН **********, и И. Е. Б.-П., ЕГН **********,
да заплатят на “Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. „*******, в условията на разделна
отговорност сумата от 100 лева /по 50 лева всяка от тях/ – разноски за
юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство пред
въззивната инстанция.
Решението е постановено при участието на трето лице - помагач на
страната на ищеца-въззиваем – „Н.” АД.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване на
основание чл. 280, ал. 3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6