№ 6955
гр. София, 17.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЦВЕТОМИР М. МИНЧЕВ
при участието на секретаря ТИХОМИРА Й. ЦЕНОВА
като разгледа докладваното от ЦВЕТОМИР М. МИНЧЕВ Гражданско дело №
20241110150328 по описа за 2024 година
Предявен е иск с правно основание чл. 1, ал. 1, т. 3 ЗУТОССР за признаване за
установено по отношение на ******, че С. Х. Н., ЕГН ********** е работила по трудово
правоотношение като „*** в „******, на пълен (8-часов) работен ден, за периода от
03.10.1996 г. до 04.01.1999 г., което време се зачита за трудов и осигурителен стаж.
Ищцата твърди, че по силата на трудов договор № 2/03.10.1996 г. в периода от
03.10.1996 г. до 04.01.1999 г. е работила по трудово правоотношение на пълен (8-часов)
работен ден в „******, в рамките на което е заемала длъжността „***, което със заповед №
1/30.12.1998 г. е било прекратено, на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ, считано от 04.01.1999
г. Поддържа, че бившият й работодател е с прекратена дейност, без да има правоприемник и
без да е предал в ***** ведомости за заплати и други документи, удостоверяващи
трудов/осигурителен стаж и доход, поради което се е снабдила с удостоверение Обр. УП-17,
на което се позовава. Сочи, че разполага с копие от трудовата си книжка, в която трудовият
стаж в „**** е надлежно удостоверен, но не разполага с оригинал на същата, като във връзка
с подадено от нея заявление от 12.06.2024 г. за отпускане на лична пенсия за стаж и възраст
до ***** – *** се установило, че органът не приема копия на документи за пенсиониране, с
което обосновава правния си интерес от предявяване на иска за установяване на трудовия и
осигурителния си стаж по реда на ЗУТОССР.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът ***** – *** е подал отговор на исковата
молба, с който оспорва иска при твърдението за частичната му недопустимост. В тази връзка
посочва, че осигурителният орган е зачел част от претендирания от ищцата осигурителен
стаж поради наличието на данни в регистъра на осигурените лица при *** в тази насока,
отнасящи се за периода от 01.01.1997 г. до 28.02.1997 г. (2 месеца), за периода от 01.07.1997 г.
до 30.04.1998 г. (10 месеца) и за периода от 01.06.1998 г. до 31.12.1998 г. (7 месеца), или общо
19 месеца, включени в рамките на исковия такъв. По същество счита иска за неоснователен
поради липсата на годни доказателства съгласно разпоредбата на чл. 6, ал. 2 ЗУТОССР, а
именно: чрез свидетели и след представяне на писмени доказателства, че са били служители
на работодателя.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
1
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Предявен е иск с правно основание чл. 1, ал. 1, т. 3 ЗУТОССР
Основателността на иска се обуславя от установяване от ищцата наличието на
следните предпоставки: че за целия сочен период от 03.10.1996 г. до 04.01.1999 г. да е била
страна по трудово правоотношение с посоченото дружество, заеманата от нея длъжност,
продължителността на работния ден, както и начина на изплащане на трудовото
възнаграждение.
Най-напред, доколкото съгласно твърденията в исковата молба и събраните по делото
данни дейността *** е била прекратена без да има данни за негов правоприемник, съдът
намира, че съобразно нормата на чл. 3, ал. 2, изр. 2 ЗУТОССР надлежен ответник по иска е
***** – ***, в какъвто смисъл е и уточнителна молба на ищцата от 13.09.2024 г.
Същевременно, по делото е представено и удостоверение с изх. № 5510-21-17/24.07.2024 г.,
което е такова по смисъла на чл. 5, ал. 2 ЗУТОССР, съгласно което в осигурителния архив на
НОИ липсват писмени данни за положен от ищцата трудов/осигурителен стаж за исковия
период, поради което следва да се приеме, че е налице и регламентираната в разпоредбата на
чл. 5 ЗУТОССР предпоставка за допустимост на иска. В случая, този извод на съда не се
разколебава с оглед становището на ответника, че съгласно данните в регистъра на
осигурените лица е зачел за осигурителен стаж общо 19 месеца, които са част от исковия
период, а именно: от 01.01.1997 г. до 28.02.1997 г. (2 месеца), от 01.07.1997 г. до 30.04.1998 г.
(10 месеца) и от 01.06.1998 г. до 31.12.1998 г. (7 месеца), тъй като този негов довод е в
противоречие с данните в изходящото от самия него удостоверение по чл. 5, ал. 2 ЗУТОССР,
което с оглед вече посоченото по-горе се явява единствена предпоставка за допустимост на
настоящия иск. Нещо повече, съдът намира, че изявлението на ответника в горния смисъл
следва да се преценява по същество на спора като признание на неизгоден за него факт,
ползващо се с висока доказателствена стойност в процеса, но също така и във връзка с
всички други обстоятелства по делото – арг. чл. 175 ГПК.
В случая, за установяване наличието и продължителността на претендирания от
ищцата стаж са ангажирани писмени доказателства, които не са оспорени от ответника
***** – ***. Най-напред, представени са трудов договор от 03.10.1996 г. и допълнително
споразумение към него от 01.10.1997 г., сключени между *** и ищцата С. Х. Н.,
установяващи възникването и съществуването на трудово правоотношение, в рамките на
което тя е заемала длъжността „*** при пълен работен ден от 8 часа, което видно от
последващата заповед № 1/30.12.1998 г. за прекратяване на същото на основание чл. 328, ал.
1, т. 2 КТ – поради съкращаване на щата, е продължило до 04.01.1999 г. В случая,
анализирайки данните, които се извличат от така обсъдените писмени доказателства,
останали неоспорени от ответника, безспорно се установява, че в рамките на твърдяния
период от време Н. е била трудово ангажирана при посоченото от нея дружество. Нещо
повече, в подкрепа на същите е и представената извадка от трудова книжка на ищцата, в
която бившият й работодател изрично е удостоверил прослуженото при него време в
периода от 03.10.1996 г. до 04.01.1999 г., в рамките на който С. Н. е заемала длъжността „***
при него, позовавайки се на ведомостите за заплати. Както се посочи по-горе, част от
данните, удостоверени в така обсъдените писмени доказателства, не се оспорват от
ответника по делото, който изрично е признал претенцията за част от исковия период (общо
19 месеца). В случая, посочените документи съдът приема за годни доказателства по
смисъла на чл. 6, ал. 2 ЗУТОССР, доколкото изброяването в тази разпоредба не е
изчерпателно – арг. т. 10. Касае за такива, изходящи от самия работодател и удостоверяващи
негови изявления, че в рамките на целия исков период С. Н. е работила като счетоводител
при него. Действително, по делото не са ангажирани свидетелски показания в подкрепа на
удостоверените в писмените доказателства данни, каквито принципно биха били допустими,
2
с оглед вече коментираните писмени доказателства, установяващи вероятността на
претендирания стаж – арг. чл. 6, ал. 1 ЗУТОССР, но доколкото последните са издадени от
работодателя и не са оспорени от страните, следва да се приема, че се ползват с висока
степен на достоверност.
Изложените съображения обуславят извод, че предявеният срещу ***** иск с правно
основание чл. 1, ал. 1, т. 3 ЗУТОССР следва да се уважи.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на спора – цялостна основателност на предявения иск, на основание чл.
78, ал. 1 ГПК право на разноски има ищцата, която обаче не претендира и не доказва
извършването на такива. С оглед разпоредбата на чл. 9, ал. 1 ЗУТОССР, която се явява
специална спрямо общата такава на чл. 71, ал. 1 ГПК и поради това приложима в случая,
доколкото се касае за иск за установяване на трудов и осигурителен стаж по чл. 1, ал. 1, т. 3
ЗУТОССР, по делата за установяване на трудов и осигурителен стаж по този закон не се
събират държавни такси, като в нормата не е проведено разграничение съобразно
процесуалното положение на страните - ищец или ответник. Ето защо, общата разпоредба
на чл. 78, ал. 6 ГПК не намира приложение в настоящия случай, поради което дължимата
държавна такса за разглеждане на иска следва да остане за сметка на бюджета на съда, а не
да се възложи в тежест на ответника.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иска с правно основание чл. 1, ал. 1, т. 3
ЗУТОССР по отношение на ***** – ***, че С. Х. Н., ЕГН ********** е работила по трудово
правоотношение като „*** в „******, на пълен (8-часов) работен ден, за периода от
03.10.1996 г. до 04.01.1999 г., което време се зачита за трудов и осигурителен стаж.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3