№ 2142
гр. София, 17.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 56 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Н. Д. С. М
при участието на секретаря П. Н. Н.
като разгледа докладваното от Н. Д. С. М Гражданско дело №
20211110140921 по описа за 2021 година
Производството е образувано по предявен от ЗAД „Б. В. И. Г.“ срещу С. О.
осъдителен иск с правно основание чл. 411, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ във
вр. с чл. 49 ЗЗД за заплащане на сумата от 159,03 лв., представляваща регресно вземане
за изплатено по застраховка „Каско“ обезщетение за застрахователно събитие - ПТП,
настъпило на 25.09.2019 г. в гр. София в кв. „Западен парк“ на кръстовище между ул.
„Западна“ и ул. „Суходолска“ срещу бл. 132А, вх. 1, ведно със законната лихва от
13.07.2021 г. (дата на подаване на исковата молба) до окончателното изплащане.
Ищецът твърди, че в срока на застрахователното покритие по договор за
имуществено застраховане по застраховка „Каско” е настъпило събитие – ПТП, в
причинна връзка, с което са причинени щети на застрахования автомобил марка
„Фоксваген“, модел „Пасат“ с рег. № СВ **** НР. Твърди, че причина за настъпване на
ПТП е попадане в несигнализирана и необезопасена дупка на пътното платно. Счита,
че отговорност за вредите носи ответникът – С. О., която в качеството на собственик
на общинските пътища, е длъжна да вземе необходимите мерки за ремонт и поддръжка
на пътното платно. Счита, че с плащане на застрахователното обезщетение в полза на
ищеца е възникнало регресно вземане за платеното застрахователно обезщетение.
Поддържа, че ответникът е бил поканен, но не е платил, поради което е изпаднал в
забава в плащането. Иска се от съда да постанови решение, с което да осъди ответника
да заплати на ищеца сумата от 159,03 лв., представляваща регресно вземане за
изплатено по застраховка „Каско“ обезщетение за застрахователно събитие - ПТП,
настъпило на 25.09.2019 г. в гр. София в кв. „Западен парк“ на кръстовище между ул.
„Западна“ и ул. „Суходолска“ срещу бл. 132А, вх. 1, ведно със законната лихва от
13.07.2021 г. (дата на подаване на исковата молба) до окончателното изплащане.
Ответникът е подал отговор на исковата молба в законоустановения срок по чл.
131 ГПК, в който оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение по
застраховка „Каско“ между ищеца и собственика на увредения автомобил. Оспорва да
е налице покрит застрахователен риск. Оспорва наличието на причинно – следствена
връзка между механизма на настъпване на процесното ПТП и причинените щети на
процесния лек автомобил. Прави възражение за съпричиняване на вредоносния
1
резултат от водача на увредения автомобил. Сочи, че поддържането на процесния
участък от пътната мрежа е възложено на дружеството „ПСТ Груп“ ЕАД, поради което
счита, че претенцията следва да бъде насочена към него. Счита, че искът следва да бъде
отхвърлен.
В срока за отговор на исковата молба ответникът е поискал привличането на
трето лице помагач – „ПСТ Груп“ ЕАД, като е предявил срещу него при условията на
евентуалност (ако главният иск бъде уважен) обратен иск с правно основание чл. 79,
ал. 1 ЗЗД за заплащане на обезщетение за неизпълнение на договорни задължения
възникнали по силата на Договор СО15-РД55-281/11.05.15 г. Сочи, че по силата на
договора ответникът по обратния иск е следвало да поддържа състоянието на пътя и
пътните принадлежности и да осигурява безопасни условия на движение, което той не
изпълнил. Поради това счита, че следва да се ангажира отговорността на дружеството
„ПСТ Груп“ ЕАД в обема на уважения срещу С. О. иск, ведно със законната лихва,
считано от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане.
В срока за отговор по обратния иск дружеството „ПСТ Груп“ ЕАД представя
такъв, в който оспорва както главния, така и обратния иск като неоснователни. Твърди,
че дружеството не било запознато с регресната покана, предявена пред С. О.. Не
признава иска, но сочи, че с оглед избягване на съдебни разноски, е извършило
плащане в полза на ищцовото дружество в хода на производството (на 12.11.2021 г.) на
сумата от 164,42 лв., включваща главница от 159,03 лв. и законна лихва от 5,39 лв. за
периода от 13.07.2021 г. до 12.11.2021 г.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото
доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е главен иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, вр. чл. 49 ЗЗД за
заплащане на сума, претендирана от ответника в качеството му на стопанин на пътя,
на който е реализирано процесното ПТП, причинило увреждане на имуществото на
застрахован при ищеца по договор за имуществена застраховка. Съгласно разпоредбата
на чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ с плащането на застрахователното обезщетение
застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне, срещу
възложителя за възложената от него на трето лице работа, при или по повод на която
са възникнали вреди по чл. 49 от Закона за задълженията и договорите. В посочената
правна норма е предвидено регресното право на застрахователя по имуществена
застраховка да получи платеното от него в полза на застрахованото при него увредено
лице обезщетение от причинителя на вредата, респективно от възложителя на
работата. Липсата на плащане обуславя правния интерес от водене на регресния иск, а
с това и допустимостта на иска. Основателността на иска за реализирането му се
обуславя от кумулативното наличие на следните предпоставки: 1) наличие на валиден
договор за имуществено застраховане Каско между ищеца и увреденото лице в сила
към момента на настъпване на процесното застрахователно събитие, представляващо
покрит риск; 2) противоправно и виновно поведение на лицето за което отговаря
ответникът, в причинна връзка с което са настъпили вреди (деликт); 3) изплатено от
ищеца в изпълнение на договорното му задължение застрахователно обезщетение в
полза на увреденото лице и установяване на действителният размер на вредите,
настъпили в причинна връзка със събитието. Съгласно разпоредбата на чл. 154, ал. 1
ГПК установяване на същите е в тежест на ищеца при условията на пълно и главно
доказване. В тежест на ответника е установяването, че натоварено от него лице е
положило дължимата грижа, за да избегне вредите, както и да докаже твърденията си за
противоправно поведение на застрахования при ищеца водач, довело до
съпричиняване на вредоносния резултат.
С доклада по делото на основание чл. 153 ГПК като неоспорени от ответника и
ненуждаещи се от доказване са отелени следните обстоятелства: наличието на валидно
правоотношение по застраховка „Каско“ между ищцовото дружество и собственика на
2
увредения автомобил към момента на настъпване на ПТП; изплащане от страна на
ищцовото дружество в полза на собственика на увредения автомобил застрахователно
обезщетение по застраховка Каско в размера, посочен в исковата молба – 159,03 лв.
Наличието на застрахователно правоотношение по имуществена застраховка
Каско между ищеца и собственика на процесното МПС се установява и от
представената по делото застрахователна полица от 20.05.2019 г. със срок на покритие
20.05.2019 г. – 20.05.2020 г. Застрахователният договор е формален, като писмената
форма е предвидена в разпоредбата на чл. 344, ал. 1 КЗ, като условие за неговата
действителност /застрахователният договор се сключва писмено във формата на
застрахователна полица или на друг писмен акт/. Съгласно чл. 344, ал. 1, изр. 2 КЗ
„Общите условия по застраховката, когато има такива, са неразделна част от договора“.
В случая, процесната застрахователна полица по застраховка „Каско“ /л. 8 от делото/ е
подписана от застрахователя и от застрахования, поради което изискуемата писмена
форма е спазена. Ето защо, съдът приема, че към датата на процесното ПТП ищецът е
имал качеството застраховател по застраховка „Каско“, с предмет – лек автомобил
марка „Фоксваген“, модел „Пасат“ с рег. № СВ **** НР, сключена при основна клауза
– Пълно каско с допълнителни покрития „Помощ на пътя (асистанс)“ и „Доверен
сервиз“.
Договорът е сключен при условията на клауза „пълно каско“, съгласно Общи
условия на ЗAД „Б. В. И. Г.“ за застраховка „Каско на МПС“ в сила от 26.03.2018 г. По
делото са представени и общите условия към застраховката (на лист 11 – 18), които
посочват в раздел „Каско“, че клауза „пълно каско“ покрива щети, причинени от
застрахователно събитие, посочено в клауза „Пожар, природни бедствия, ПТП и
злоумишлени бедствия“. В посочената клауза гумите са споменати като изключени от
покритието единствено при кражба на същите, но не и при повреда вследствие на ПТП,
като за последната хипотеза няма друго изрично правило, изключващо отговорността
или поставящо допълнителни условия. Следователно повредата на гума вследствие на
ПТП следва да се приеме като покрит застрахователен риск.
От приложено по делото платежно нареждане (л. 80) се установява, че в хода на
производството на 12.11.2021 г. дружеството „ПСТ Груп“ ЕАД е извършило плащане в
полза на ЗАД „Булстрад ВИГ“ на сумата от 164,42 лв.
За установяване механизма на ПТП са събрани писмени доказателства,
изслушано е заключение на съдебно-автотехническа експертиза и свидетелски
показания. Представена е декларация на водача, в която е описана фактическа
обстановка, като е посочено, че водачът е попаднал в дупка на пътя и е спукал задна
лява гума. Доказателствената стойност на тези писмени доказателства не може да бъде
игнорирана, доколкото възпроизвеждат изявления на трето за спора лице, като същите
не са съставени с оглед настоящия процес.
Освен това същите се подкрепят от събраните в настоящото производство
гласни доказателства на св. Ц., водачът на увредения автомобил, който в съдебно
заседание, проведено на 14.12.2021 г. заявява, че е попаднал в дупка на завоя на ул.
„Суходолска“ и началото на бул. „Александър Стамболийски“. Движел се със скорост
около 40 кв./ч. Дупката била с дълбочина около 30-40 см. и нямала обозначения и
сигнализация, като скоро след процесното ПТП била ремонтирана. Свидетелят сочи, че
не могъл да избегне дупката, предвид това, че била на кръстовището.
На база писмените доказателства, констатациите в които са възпроизведени от
свидетеля, е изготвено заключението на САТЕ, неоспорено от ответника, което съдът
кредитира като компетентно и пълно. Според вещото лице всички описани в описа на
ищеца вреди са в пряка причинно-следствена връзка с описания в документите по
делото механизъм на събитието. Стойността необходима за възстановяване на
автомобила възлиза на сумата от 189,56 лв., определена на база средни пазарни цени.
3
С оглед обстоятелството, че процесният пътен участък попада на територията на
гр. София, като мястото на настъпване на произшествието се установи от
свидетелските показания, то същият е част от общинската пътна мрежа, което
обосновава материалноправната легитимация на ответника. Съгласно чл. 31 ЗП
ответникът, С. О., е задължен да осъществява дейностите по поддържането му,
включително до извършването на ремонтните дейности, да означи съответната дупка с
необходимите пътни знаци с оглед предупреждаване на участниците в движението
съобразно чл. 13 ЗДвП. Общината като юридическо лице осъществява дейностите по
чл. 31 ЗП и чл. 13 ЗДвП чрез своите служители или други лица, на които е възложила
изпълнението. В конкретния случай, именно бездействието на последните във връзка с
обозначаване на дупката до премахването й, е довело и до неизпълнение на
задължението по чл. 31 ЗП и чл. 13 ЗДвП, поради което и на основание чл. 49 ЗЗД
ответникът носи отговорност за причинените при процесното ПТП вреди. Това
обуславя ангажиране на отговорността за причинените щети по реда на чл. 49 ЗЗД.
По възражението за съпричиняване:
При установяване доказването на фактическия състав, което обуславя
основателност на претенцията, съдът следва да се произнесе по релевираното от
ответника възражение за съпричиняване, доказателствената тежест за установяване на
което е разпределена на него. Съгласно чл. 51, ал. 2 ЗЗД, обезщетението за вреди от
непозволено увреждане може да се намали, ако и самият пострадал е допринесъл за
тяхното настъпване или за увеличаване на размера им. Положителният извод за
наличие на съпричиняване се предпоставя от наличието на установено по делото
противоправно поведение на самия пострадал, с което той е създал предпоставки за
собственото си увреждане и обективно е допринесъл за настъпването му, без да е
необходимо да е действал виновно. Следователно необходима е причинно-следствена
връзка между това действие или бездействие и настъпване на вредоносния резултат.
Приносът на пострадалия следва да е конкретен и доказан по несъмнен начин, като не
може да е хипотетичен и да почива на предположения. В мотивите по т. 7
Тълкувателно решение № 1/23.12.2015 г. по тълк. д. № 1/2014 г. на ВКС, ОСТК е
разяснено, че поемането на предвидим и реално очакван риск или неговото
неоправдано игнориране съставлява обективен принос, който е противоправен и е в
пряка причинна връзка с вредоносния резултат, като приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД
изисква идентичност между поетия и реализирания риск. Степента на съпричиняване
се преценява конкретно във всеки случай, но никога не може да доведе до отказ от
обезвреда.
Ответникът не е ангажирал доказателства за установяване твърдението си, че
поведението на водача на МПС не е било съобразено с конкретната пътна обстановка
съгласно чл. 20, ал. 2 ЗДвП. Нещо повече, наличието на дупка на пътното платно,
както е в случая, не представлява предвидимо за водача на МПС препятствие по
смисъла на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, с което той да е длъжен да съобразява поведението си,
включително да избира скоростта си на движение или да спре. Ето защо съдът приема,
че ПТП е настъпило единствено поради наличието на необезопасена дупка.
Извършеното плащане в полза от страна на третото лице помагач в полза на
дружеството ищец, като факт настъпил в хода на производството, следва да бъде взет
предвид на основание чл. 235, ал. 3 ГПК. Предвид същото към момента на
приключване на съдебното дирене не съществува вземане на ЗAД „Б. В. И. Г.“ срещу
С. О.. Плащането, макар извършено не от ответника С. О., има погасителен ефект,
доколкото вземането не е intuito personae. Ето защо предявеният главен иск подлежи на
4
отхвърляне поради извършено в хода на производството плащане.
По обратния иск:
С оглед несбъдване на вътрешнопроцесуалното условие – уважаване на главния
иск, не подлежи на разглеждане предявения в настоящото производство под условията
на евентуалност обратен иск.
По разноските:
При този изход на спора, предвид доказване на иска по основание, но
отхвърлянето му поради извършено в хода на производството плащане и то не от
ответника по главния иск, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, право на разноски се
поражда в полза на ищеца съразмерно на уважената част от иска.
Ищецът претендира разноски, като е извършил такива в размер на 640 лв. (50 лв.
държавна такса, 200 лв. депозит по САТЕ, 30 лв. депозит за свидетел и 360 лв. с ДДС
платено адвокатско възнаграждение). Следователно на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 640 лв.,
представляваща разноски съразмерно на уважената част от иска.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от ЗAД „Б. В. И. Г.“, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, ул. „П. № 5 срещу С. О., Булстат: *********, с адрес:
гр. София, ул. „М.“ № 33 иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл. 49 и
чл. 45 ЗЗД за сумата от 159,03 лв., представляваща регресно вземане за изплатено по
застраховка „Каско“ обезщетение за застрахователно събитие - ПТП, настъпило на
25.09.2019 г. в гр. София в кв. „Западен парк“ на кръстовище между ул. „Западна“ и ул.
„Суходолска“ срещу бл. 132А, вх. 1, като погасен чрез плащане в хода на процеса .
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК С. О., Булстат: *********, с адрес: гр.
София, ул. „М.“ № 33 да заплати на ЗAД „Б. В. И. Г.“, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, ул. „П. № 5 сумата от 640 лв., представляваща разноски
съразмерно на уважената част от иска.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на ответника
„ПСТ Груп“ ЕАД.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5