№ 9532
гр. София, 05.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 165 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:КРАСИМИР В. СОТИРОВ
при участието на секретаря ЕЛИ КР. ШОКОРДОВА
като разгледа докладваното от КРАСИМИР В. СОТИРОВ Гражданско дело
№ 20211110173001 по описа за 2021 година
РЕШИ:
Р Е Ш Е Н И Е
№ ... / ...
05.06.2023 г., гр.София
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Софийски районен съд, 165 граждански състав, в открито заседание, проведено на
тридесети март две хиляди двадесет и трета година, в следния
състав:
Председател: Красимир Сотиров
при секретаря: Ели Шокордова, като разгледа докладваното от съдия Красимир
Сотиров гр.д. №73001 по описа за 2021г. на СРС, 165 състав, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.153, ал.1 от ЗЕ, вр. чл.79 от ЗЗД и по чл.86 от ЗЗД.
Образувано е по искова молба, подадена в срок от „......“ ...... ЕИК ......, със седалище и
адрес на управление: гр......, представлявано от .....- Изпълнителни директори, срещу Е. Н.
В., във връзка с указания по реда на чл.415, ал.1, т.1 от ГПК, с която се претендира да се
1
установи със сила на пресъдено нещо дължимостта по отношение на ответницата на
следните суми: сума от 500,42 лв., представляваща изискуемо задължение за доставена
топлинна енергия, /ТЕ/, за обект, находящ се в гр....., аб. № .., за отчетен период от
01.05.2017 г. до 30.04.2020г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на заявлението в съда- 27.05.2021 г., до окончателното изплащане на вземането,
сума от 55,42 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 15.09.2019г. до
13.05..2021г., сума от 27,32 лв., представляваща сума за дялово разпределение за периода от
01.04.2018г. до 30.04.2020г., сума от 5,31 лв., представляваща обезщетение за забава за
периода от 31.05.2018г. до 13.05.2021г., като за процесните суми е издадена заповед за
изпълнение по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 29916/2021 г. на СРС, 165 състав.
Претендират се разноски.
В законен срок по делото е постъпил отговор на искова молба от ответника, чрез
особения представител адв.С. М.- САК, с който се оспорват предявените искове като
неоснователни и недоказани по размер. Посоча, че за процесния имот е открита партида с
титуляр В. Н. Т.. Релевира се възражение за изтекла погасителна давност.
Като трето лице помагач на страната на ищеца е конституирана фирмата за дялово
разпределение „.....“ ....
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства и наведените доводи от
страните, както и законовите разпоредби, относими към спора, намира предявените искове
за неоснователни. Съображенията за това са следните:
Приложени към исковата молба са преписи на НА за дарение на недвижим имот
№194/27.09.2016г., том I, н.д. №129/2016г. на Нотариус Ж. ..., рег. №3 в НК, район на
действие: СРС, с който В. Т. надарява сестра си Е. В. с ½ ид.ч. от правото на собственост
върху процесния апартамент, както и молба от В. Т. до ищеца от 25.11.1994г., с която се
иска откриване на нейно име на партида за имота.
Между кориците на делото се намират представени от ищеца и от третото лице-
помагач фактури, които са с посочен получател- В. Т..
По делото е прието заключение по съдебно- техническа експертиза, съгласно което в
процесния период в имота са били налице 3 бр. отоплителни тела с поставени ИРРО с
радиоотчет, като ТЕ за БГВ е по данни на водомер за топла вода. Начислявана е ТЕ за
сградна инсталация. Посочени са стойностите на дължимата ТЕ.
Вещото лице по съдебно- счетоводната експертиза посочва, че плащанията от
заповедното дело са съотнесени за период, след процесния, като липсват данни за начислени
суми за ТЕ, отдадена от сградната инсталация. Посочени са размерите на погасените по
давност задължения за главница и за обезщетение за забава.
Съдът достигна до следните правни изводи:
На основание чл.153, ал.1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда- етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ. Собствениците или титулярите на
ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот дължат цената на
доставената ТЕ за битови нужди. В тълкувателната си практика ВКС приема, че
изброяването в разпоредбата на чл.153, ал.1 от ЗЕ не е изчерпателно. Титулярите на
ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабден имот дължат цената на
доставената ТЕ за битови нужди, при липсата на договорно правоотношение между ищеца и
трето лице- ползвател. От представените писмени доказателства по делото се установява, че
на основание законно изпълнена процедура сестрата на ответницата и длъжник в
заповедното производство, спрямо който заповедта за изпълнение е влязла в законна сила, е
придобила качеството „потребител на ТЕ“ за горния имот. От представените по делото
писмени доказателства настоящият съдебен състав не може да направи извод за установено
2
качеството „потребител на ТЕ“ на ответницата по делото. В хипотезата на близки родствени
отношения е допустимо един от роднините да поеме облигационното задължение за
заплащане на ТЕ за имот в режим на съсобственост. С надлежното изпълнение по подаване
на молба- декларация до топлофикационното дружество от съответното лице е налице
основание същият да придобие качеството на „потребител на ТЕ“. Видно от представените
по делото доказателства ищецът е приел за свой клиент В. Т., като последната не е подала и
възражение срещу издадената срещу нея заповед по чл.410 от ГПК за ½ част от вземанията
по партидата. С последната се идентифицира задълженото лице за ТЕ. Няма данни за
новонастъпили обстоятелства, от които да се приеме, че ответницата, като съсобственик е
придобила качеството „потребител на ТЕ‘ за сметка на сестра си В. Т.. В тази насока
възраженията на особения представител са основателни. Видно и от приложената по
заповедното дело разписка, плащането е извършено по партидата на В. Т.. На това
основание следва да се приемат предявените искови претенции срещу ответницата за
неоснователни, като с оглед изхода на спора не следва да се обсъждат останалите наведени
възражения от ответната страна.
По разноските съдът се произнася с крайния за спора съдебен акт. С оглед изхода на
спора не следва да се присъждат разноски по делото.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „......“ ...... ЕИК ......, със седалище и адрес на управление:
гр......, представлявано от .....- Изпълнителни директори, срещу Е. Н. В., ЕГН:**********,
установителни искове за признаване дължимостта на следните суми: сума от общо 500,42
/петстотин лева и четиридесет и две стотинки/ лв., представляваща изискуемо задължение за
доставена топлинна енергия, за обект, находящ се в гр......, аб. №.., за отчетен период:
01.05.2017г.- 30.04.2020г., сума от 55,42 /петдесет и пет лева и четиридесет и две стотинки/
лв., представляваща обезщетение за забава, за периода: 15.09.2019г.- 13.05..2021г., сума от
27,32 /двадесет и седем лева и тридесет и две стотинки/ лв., представляваща сума за дялово
разпределение, за периода: 01.04.2018г.- 30.04.2020г. и сума от 5,31 /пет лева и тридесет и
една стотинки/ лв., представляваща обезщетение за забава, за периода: 31.05.2018г.-
13.05.2021г., за които е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д.
№ 29916/2021г. на СРС, 165 състав, като неоснователни.
Решението е постановено при участието на „.....“ ..., като трето лице- помагач на
страната на ищеца.
Решението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Да се връчат преписи на страните, чрез процесуалните им представители.
Районен съдия:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3