№ 3521
гр. Варна, 09.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Христо Р. Митев
при участието на секретаря Елица Т. Трифонова
в присъствието на прокурора И. Б. Б.
като разгледа докладваното от Христо Р. Митев Гражданско дело №
20253110100336 по описа за 2025 година
Производството е образувано по предявен от Ж. Х. М., ЕГН **********,
срещу Прокуратурата на Република България иск с правно основание чл. 2, ал.
1, т. 3, предл. първо ЗОДОВ за осъждане на Прокуратурата на Република
България да заплати на Ж. Х. М. сума в размер на 15000 лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат от повдигнато и
поддържано срещу него незаконно обвинение по ДП №** г. по описа на РУ -
** в извършване на престъпление по чл. 290, ал. 1 НК, за което впоследствие
бил признат за невиновен с влязла в сила Присъда №173/15.09.** г. по НОХД
№681/** г. по описа на РС - Варна, потвърдена с решение от 19.12.** г. по
ВНОХД №1135/** г. по описа на ОС – Варна, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на увреждането – 19.12.** г., до окончателното
й изплащане.
В исковата молба ищецът Ж. Х. М. излага, чрез адв. Й., че на 17.02.** г.
било образувано ДП №** г. по описа на РУ - ** срещу него и П. И.ов И.ов за
престъпление по чл. 290, ал. 1 НК. На 25.09.** г. с OA по пр. пр. №1366/** г.
по описа на РП - **, на двамата било повдигнато обвинение за престъпление
по чл. 290, ал. 1 НК. Сочи, че на 25.09.** г. по отношение на него била взета
МНО „Подписка", отменена с определение от 15.09.** г. по НОХД №681/** г.
по описа на РС - Варна. Въз основа на ОА било образувано НОХД №1361/** г.
по описа на PC – **, по което била постановена Присъда №506/22.11.** г., с
която подсъдимите били признати за виновни за извършено престъпление по
чл. 290, ал. 1 НК. Проведени били пет открити съдебни заседания. По жалба
на подсъдимите било образувано ВНОХД №29/** г. по описа на ОС – **.
1
Въззивната инстанция върнала делото на друг състав на районния съд за ново
разглеждане поради недопустимост на присъдата, постановена при
съществени нарушения на процесуалните правила и материалния закон. Било
образувано НОХД №384/** г. по описа на PC – **, по което била постановена
Присъда №194/11.05.** г., с която подсъдимите били признати за виновни за
извършено престъпление по чл. 290, ал. 1 НК. По жалба на подсъдимите било
образувано ВНОХД №133/** г. по описа на ОС - **. С Решение №55/15.11.** г.
по ВНОХД №133/** г. по описа на ОС - **, присъдата била отменена и делото
върнато на друг състав на PC - **, поради допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила. Било образувано НОХД №1175/** г. по описа на
PC – **. С Определение по ЧНД №88/** г. по описа на ВКС делото било
изпратено за разглеждане на PC - Варна на осн. чл. 43, ал. 1 НПК предвид
обстоятелството, че подсъдимите и по-голямата част от свидетелите не живеят
в района на PC - ** и с оглед процесуална икономия. Било образувано НОХД
№681/** г. по описа на PC – Варна, по което била постановена Присъда
№173/15.09.** г., с която подсъдимите били признати за невиновни и
оправдани по възведеното обвинение за извършено престъпление по чл. 209,
ал. 1 НК. Присъдата била протестирана и било образувано ВНОХД №1135/**
г. на ОС – Варна, по което било постановено решение от 19.12.** г., с което
присъдата била оставена в сила и влязла в законна сила на същата дата.
Поддържа, че наказателното преследване срещу него продължило 5 години, 2
месеца и 24 дни, през което време той участвал в множество действия по
разследване, включително като четири пъти той бил разпитван, четири пъти
дал обяснения в хода на ДП, и лично взел участие в общо седемнадесет
проведени открити съдебни заседания. След привличането му като обвиняем
на 25.09.** г. и по време на целия наказателен процес, воден срещу него, той
търпял неоснователно последиците от действията на прокуратурата.
Повдигнатото обвинение довело до негативно отражение в личен, житейски,
здравословен и психоемоционален план, до накърняване на доброто му име,
достойнство и репутация сред колеги и общество като порядъчен гражданин,
който до този момент не е имал проблеми с правозащитните органи и не е бил
осъждан. Обвинението станало достояние на неговите близки, познати и
колеги. Налагало се да отсъства от работа, за да присъства в съдебните
заседания, което се обсъждало от колегите му и силно го притеснило и
унизило. Той изпитвал притеснения, несигурност, стрес, неудобство,
напрежение в семейния, социалния и професионалния кръг и
безперспективност. Започнал е да страда от повишена тревожност,
потиснатост, безсъние. Изпитвал е страх от възможно осъждане. Репутацията
му била накърнена и много от приятелите и колегите му се отдръпнали от
него. След случилото се станал нервен и избухлив. Затворил се в себе си. Имал
оплаквания от световъртеж, общо безпокойство, напрегнатост и безсъние.
Няколко дни преди всяко открито съдебно заседание, на което участвал лично,
изпитвал силно безпокойство и тревога. Приемал успокоителни. Спирал да се
храни и да спи. След повдигане на обвинението загубил вяра в
2
правораздавателните органи, което се засилило след първите две осъдителни
присъди. Затваряйки се в себе си, значително ограничил, съответно и изгубил,
редица от приятелските и социалните си контакти. Настъпили здравословни
промени, като установената преди това хипертония се задълбочила. По
изложените съображения отправя искане за уважаване на предявения иск.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника Прокуратурата
на Република България, с който оспорва предявения иск като неоснователен.
Счита исковата молба за нередовна. Оспорва същата по основание и размер,
като твърди, че исковата претенция била недоказана. Оспорва настъпването на
неимуществени вреди в сферата на М., а дори такива да били настъпили, те
надхвърляли обичайните, както и наличието на причинно-следствена връзка
между повдигнатото обвинение и вредите. Твърди, че М. не бил взел участие в
многобройни процесуално-следствени и съдебни следствени действия и то в
такива с голям интензитет. Сочи, че не е станал причина за отлагане или
забавяне на делата, както и че не оказва влияние върху съдебната фаза на
процеса. Изтъква, че случаят не бил разгласен публично и не е попречил нито
на социалните контакти на обвиняемия с близки и познати, нито на трудовата
му реализиция. Изтъква, че било невъзможно разграничаването между вреди,
търпени в съдебната фаза, от тези, които се дължали само на негови действия.
Повдигнатото обвинение не било за тежко умишлено престъпление, а взетата
МНО била най-леката възможна. По изложените съображения отправя искане
за отхвърляне на предявения иск - евентуално – за уважаването му в по-нисък
от претендирания размер.
В съдебно заседание ищецът Ж. М., се представлява от адв. Д. Й., който
моли да се уважи изцяло предявения иск
Прокуратурата на Република България, се явява прокурор И. Б., който
протестира иска като неоснователен, в евентуалност го оспорва по размер
От приложеното ДП № 140/**г РУ – Видим се установява следното:
С постановление от 17.02.**г. е образувано досъдебно производство
срещу Ж. Х. М. и П. И.ов И.ов, за това, че на 14.05.**г. в гр. **, по гр. дело №
170/**г. по описа на РС – **, като свидетел устно и съзнателно потвърдил
неистина – престъпление по чл. 290, ал. 1 от НК.
На 17.05.**г. Ж. М. е привлечен като обвиняем за извършено
престъпление за това, че на 14.05.**г. в гр. **, по гр. дело № 170/**г. по описа
на РС – **, като свидетел устно и съзнателно потвърдил неистина, а именно,
че на 27.08.**г., около 12 – 13 часа на обяд в гр. Варна на паркинг на „ Гранд
Мол Варна“ в лек автомобил е станал свидетел на предаването на сумата от
4700 лв, от Р.А.К. на Е.Ц.Б.. На същата дата е разпита като обвиняем/ л 171 –
173.
Разследването е предявено на защитника на ищеца на 21.06.**г., като
той не е присъставал лично/ 180/
Видно от обвинително заключение МНО не е вземана /л. 188/
3
От наказателно дело № 1361/**г. на РС – ** се установява следното:
На 25.09.**г. Районна прокуратура – ** е внесла обвинителен акт, с
който обвинява Ж. М. за това, че на 14.05.**г. в гр. **, по гр. дело № 170/**г.
по описа на РС – **, като свидетел устно и съзнателно потвърдил неистина, а
именно, че на 27.08.**г., около 12 – 13 часа на обяд в гр. Варна на паркинг на
„Гранд Мол Варна“ в лек автомобил е станал свидетел на предаването на
сумата от 4700 лв, от Р.А.К. на Е.Ц.Б..
По делото се проведени 10 открити съдебни заседания / листи 33, 46, 67,
105, 132, 162, 180, 186, 208, 215/. На три от тях ищецът не се явил.
С присъда от 22.11.**г. Ж. М. е признат за виновен по повдигната му
обвинение, както е осъден на лишаване от свобода за срок от шест месеца. На
основание, чл. 66, ал. 1 от НК е отложено наказанието за срок от шест месеца.
От ВНОХД 29/**г. на Окръжен съд – Видни се установява следното.
Ж. М. е обжалвал присъда от 22.11.**г по н. д № 1361/**г. на РС – **
Проведено е едно открито съдебно заседание на/ л.45/, в което ищецът
не се е явил.
С решение от 26.03.**г. е отменена присъда от 22.11.**г и делото е
върнато за ново разглеждане. Видно от мотивите на съда, присъдата е
отменена поради това, че е определен изпитателен срок от 6 месеца, какъвто
няма предвиден в разпоредбата на чл. 66 от НК. Посочено е, че в мотивите на
присъдата на районния съд при индивидуализацията на наказанието е
определен 3 годни изпитателен срок. Изтъкнато е, че дали е техническа
грешка или не, това е нарушение на законова разпоредба, съдът не може да я
коригира независимо, че в мотивите е посечен правилния размер.
От наказателно дело № 384/**г. на РС – ** се установява следното:
След като присъда от 22.11.**г по н. д № 1361/**г. на РС – **, била
върната за нова разглеждане било образувано н.д № 384/**г.
По делото са проведени общи 13 открити съдебни заседания/ листи 21,
46, 74, 136, 152, 192, 231, 263, 268, 292, 310,325,347/ от които Ж. М. се е явил
само на две. Болшинството от проведени заседания не е даван ход поради
процесуални пречки,
С присъда № 194 от 11.05.**г. Ж. М. е признат за виновен по повдигната
му обвинение, както е осъден на лишаване от свобода за срок от шест месеца.
На основание, чл. 66, ал. 1 от НК е отложено наказанието за срок от три
години.
От ВНОХД 133/**г. на Окръжен съд – Видни се установява следното:
Ищецът е обжалвал цитираната по горе присъда. Образувано е ВНОХД
133/**г. на Окръжен съд – Видни.
Проведени са три съдебни заседания/ листи 37,41,59/,на които Ж. М. не е
присъствал. Не две от тях не е даден ход.
С решение № 55 от 15.11.**г. присъда № 194 от 11.05.**г. дело №
4
384/**г. на РС – ** е отменена и делото е върнато за ново разглеждане.
От наказателно дело № 1175/**г. на РС – ** се установява следното:
След като делото е било върнато за нова разглеждане с протоколно
определение от 25.01.**г. делото е било прекратено, поради това, че само един
от свидетелите е с адрес гр. Варна, другите участници в наказателното
производство били с адреси в гр. Варна.
С определение от 16.02.**г. на ВКС делото е изпратено на Районен съд –
Варна.
От наказателно дело № 681/**г. на РС – Варна се установява следното:
По горното дело били проведени 4 открити съдебни заседания/ листове
14, 39, 40, 49/ на които ищеца се е явявал лично.
С присъда № 173 от 15.09.202г. по н.д № 681/**г. на РС – Варна, Ж. М.
бил признат за невиновен по повдигнатото му обвинение
От ВНОХД 1135/**г. на Окръжен съд – Варна се установява следното:
Цитираната по горе присъда била протестирана от страна на
прокуратурата пред ВОС. Образувано е ВНОХД 1135/**г, проведено е едно
о.с.з, на което ищецът се е явил. С решение № 262/19.12.**г. влязло в сила на
същата дата, като необжалваемо присъда № 173 от 15.09.202г. по н.д №
681/**г. на РС – Варна била потвърдена.
От назначената по делото съдебно психологична експертиза, която съдът
намира за правилна, пълна и ясна се установява следното:
Наказателното преследване е отключило значим стрес в Ж. М., който е
ангажирал съзнанието му за дълъг период от време. В последствие той се е
трансформирал в дистрес с налични психосоматични прояви, касаещи
телесната и психични сфери. В определени моменти отключва отрицателни
емоции от инцидента. В такива моменти отрицателната емоция е изнесена
навън, но в по-голяма част от времето е обърната към него.Тези преживявания
се превърнали в психотравма, която и до настоящият момент не е преодоляна,
не е преработена. Наблюдава се депресивното настроение, тревожността,
безпокойството.
От свидетелските показния на Е.Д. М.а/ преценени при условията на чл.
172 от ГПК, като съпруга на ищца/ и Г.Н. И.ов/ колега на ищеца/, които съдът
кредитира, които съдът кредитира, като непротиворечащи с останалите
доказателства, се установява следното:
Ищецът започнал да споделя изцяло със семейството си, когато му е
постановена осъдителната присъда. Имал безсъние, тревожност, на моменти
агресирал спрямо семейството си. Започнал да приема успокоителни. Това му
попречило да изпълнява ангажиментите си към възрастните си родители, и
болната си сестра, като голя част от ангажиментите се прехвърлили към
съпругата му. В периода ** – 2020 г. започнал да посещава психолог.
Наказателното преследване му се е отразило на работата в „**“, бил
несъсредочен в нещата с блуждаещ поглед, което не съответства на работа в
5
химически завод. Отсъствията от работното място, поради ангажиментите му
в наказателното производство нарушавали работния график, колегите му
следвало да поемат допълнителни смени, след като се е върнал той започнал
карал допълнителни смени. Изпитвал притеснения, че може да бъде освободен
от работа, поради смените на графика. Колегите му не са говорили лошо за
него, не са се отдръпнали от него, не са го наричали престъпник.
Пред настоящата съдебна инстанция подлежат на разглеждане
предявени искове по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ във вр. с чл. 86, ал.1 във вр. с чл.
84, ал. 3 ЗЗД.
Съгласно чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ Държавата отговаря за вредите,
причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда,
при обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано
или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това,
че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е
престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано,
след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е
амнистирано;
За да бъде уважен предявеният иск, следва да са налице кумулативно
следните предпоставки:
Първо, ищецът да е бил привлечен в качество на обвиняемо лице за
извършено престъпление;
Второ, наказателното производство да е било прекратено поради това, че
деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е
престъпление, или ищецът с влязъл в сила съдебен акт е оправдан;
Трето, ищецът да е претърпял вреди (имуществени и/или
неимуществени), от воденото срещу него наказателно производство.
По делото безспорно се доказват първите две предпоставки.
В исковата молба се твърди, че от незаконно повдигнатото обвинение са
претърпени неимуществени вреди.
Неимуществените вреди могат да се изразяват в нравствени,
емоционални, психически, психологически терзания на личността
Следва да се отбележи, че относно неимуществените вреди не е
необходимо ищецът да твърди изрично и да доказва обичайните, типични
неимуществени вреди, които се презумират. В този смисъл са - решение от
10.02.2011 г. по делото Radkov v. Bulgaria по жалба № 18382/05, решение от
13.07.** г. по делото Velkova v. Bulgaria по жалба № 1849/08, решение № 48
от 06.04.2020 г. по гр.д. №1610/** г., IV ГО на ВКС, решение №206 от
26.03.** г., по гр.д. № 4762 по описа за ** г III ГО на ВКС.
Обезщетение за неимуществени вреди по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ се
дължи и когато не са ангажирани доказателства за тях, тъй като е нормално
такива вреди да са търпени /Решение № 457 от 25.06.2010 г. на ВКС по гр.д. №
1506/ 2009 г., IV г.о., ГК/
6
Настоящият състав приема, че ищецът е търпял психически страдания,
стрес и притеснения от осъждане, от воденото срещу него наказателно
производство. Касае се за вреди, които всеки индивид при подобни
обстоятелства неминуемо търпи. Освен това по делото безспорно се
установява, че ищецът е търпял неимуществени вреди. Видно от
свидетелските показания, е имало негативна промяна в ищеца. От назначената
по делото психологична експертиза, се доказва по несъмнен начин, че
наказателното производство се е отразило, негативно на Ж. М., като силно
стресово събитие.
По отношение на размера на неимуществените вреди.
Съгласно трайната съдебна практика, при определяна на размера на
справедливото обезщетение за неимуществени вреди търпени от
неоснователно повдигната обвинение, доколкото чл. 4 ЗОДОВ препраща към
чл. 52 ЗЗД, следва да се вземат предвид следните критерии: принудителното
задържане на лицето; броят на повдигнатите обвинения; тежестта на
престъпленията и предвидените за тях наказания; взетите мерки за
процесуална принуда, тяхната тежест и продължителност; общата
продължителност на наказателното производство; фазите, през които е
преминало до основанието, което прави обвинението незаконно по смисъла на
чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ; процесуалните действия, предприети от органите на
наказателното производство с участието на увреденото лице; неговата
възраст, съдебното му минало, негативното отражение на незаконното
обвинение върху личността, обществения и професионалния живот (вземат се
пред вид преди, по време и след наказателното производство); разгласяването
в медиите и публичността; увреденото здраве.
На ищецът е повдигнато обвинение за едно престъпление по чл. 290 НК,
за което е предвидено наказание лишаване от свобода до 5 години, и се явява
леко по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК. Не му е вземана мярка за неотклонение,
респективно не е търпял процесуална принуда.
Обстоятелства които водят по посока, намаляване на дължимото
обезщетение.
По отношение на въпроса за продължителността на наказателното
преследване.
Ищецът започва да търпи вреди, от момента на узнаването, за воденото
срещу него наказателно преследване, което в настоящия случай е на 17.05.**г.
когато му е връчено постановлението за привличане като обвиняем. От този
момент той е разбрал, че се води наказателно производство срещу него,
респективно от този момент е започнал да търпи неимуществени вреди.
Настоящият съдебен състав намира, че преди това ищецът не е знаел за
образуването ДП срещу него, поради това няма как да търпи вреди от по -
ранен момент.
Решението с което е оправдан окончателно е слязла в сила на 19.12.**г.,
тоест продължителността на наказателното преследва е 5 година 6 месеца и 29
7
дни.
Ищецът не е осъждан наказателното производство се е развило в пълен
обем, като е проведено досъдебно и съдебно производство. В досъдебното
производство е разпитван като обвиняем . Проведени са многобройни съдебни
заседания, от които на 14 ищецът е присъствал лично.
Обстоятелства които водят по посока, увеличаване на дължимото
обезщетение.
Следва да се вземе предвид, воденето на наказателно производство се е
отразило в негативен план върху психиката на ищеца предизвикала е
психотравма, което е довело до приема на медикаменти и посещение на
психолог. Предизвикало е страх от уволнение. От друга страна преживяването
не се е отразили върху ищецът в по – голяма степен от рамките на нормалното,
в други такива подробни случай. Отношението на колеги и приятели към него
не е повлияно от воденето срещу него наказателно преследване, не са се
отдръпнали от него, не са го наричали престъпник. Наложените му наказания,
с отменените присъди, са за минималния срок на лишаване от свобода,
изпълнението на което е отложено. Тоест за ищеца е бил наясно, че няма
търпи ефективно наложеното му наказание. Към момента на когато ищецът е
бил привлечен като обвиняем е бил на 48 г., - средната възраст.
Горе описаните факти, влияят за определения на обезщетение в среден
размер.
Съдът като съобрази обстоятелствата които влияят по посока както
увеличаване, така и намаляване на дължимото обезщетение, и наличието на
преобладаващите фактори за определяне на обезщетение в среден размер, то
приема, че справедливото такова следва да е 8 500 лв.
При определянето на обезщетението съдът взе предвид социално-
икономическите условия и стандарта на живот в страната към датата на
влизане в сила на оправдателната присъда /съгласно официалните данни на
НСИ.
При определянето на размера на обезщетението съдът съобрази
практиката на по – горната инстанция, в други подобни казуси - Решение №
823 от 23.07.2025 г. по в. гр. д. № 863 / 2025 г. на Окръжен съд – Варна.
С оглед да изложеното до тук предявения иск на Ж. Х. М., срещу
„Прокуратура на Република България за заплащане на обезщетение за
претърпени неимуществени вреди в резултат от повдигнато и поддържано
срещу него незаконно обвинение по ДП №** г. по описа на РУ - ** в
извършване на престъпление по чл. 290, ал. 1 НК, за което впоследствие бил
признат за невиновен с влязла в сила Присъда №173/15.09.** г. по НОХД
№681/** г. по описа на РС - Варна, потвърдена с решение от 19.12.** г. по
ВНОХД №1135/** г. по описа на ОС – Варна, следва да бъде уважен за сумата
до 8500 лв. като за сумата над 8500 лв. до 12000 лева следва да бъде
отхвърлен.
8
Предвид уважаването на главния иск, следва да бъде уважен и
акцесорния такъв за лихви от 19.12.** г. до окончателното заплащане на
задължението.
По разноските
При това решение на делото на ищеца се дължат разноски в размер на
213 лева съобразно уважената част от иска.
Процесуалният представител на ищца, адв. Д. Й., е отправил искане за
присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 от ЗАдв., за
осъществената от него безплатна адвокатска помощ, като предвид изхода на
спора и представения договор за правна защита и съдействие сключен по реда
на чл.38, ал.1, т.3 от ЗАдв такива му се дължат. Съдът намира, че в
предоставеното пълномощно/л.4/ се съдържа и договор за правна защита и
съдействие.
Възнаграждение по реда на чл.38 от ЗАдв се определя от съда.
Настоящият съдебен състав като взе предвид, фактическата и правна
сложност на делото. Взе за ориентир предвидения в незадължителната за съда
Наредба № 1/2004г за възнаграждения за адвокатска работа, хонорар за
производства с цена на иска от 15000 лева. Намира, че следва да определи
адвокатско възнаграждение на адв. Д. Й. в размер на 1 750 лева.
Съобразно уважената част от исковете следва да му се присъди 933 лева.
Воден от гореизложените мотиви съдът,
РЕШИ:
ОСЪЖДА Прокуратура на Република България, ЕИК ********* да
заплати на Ж. Х. М., ЕГН **********, адрес гр. Варна, ж.к „ **“ бл. ** вх. 31,
ап. 81 сумата в размер от 8 500.00 /осем хиляди и петстотин/ лева
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в
негативни емоционални и психически преживявания, претърпени в резултат
от повдигнато и поддържано незаконно обвинение по ДП №** г. по описа на
РУ - ** в извършване на престъпление по чл. 290, ал. 1 НК, за което
впоследствие бил признат за невиновен с влязла в сила Присъда
№173/15.09.** г. по НОХД №681/** г. по описа на РС - Варна, потвърдена с
решение от 19.12.** г. по ВНОХД №1135/** г. по описа на ОС – Варна, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на увреждането –
19.12.** г., до окончателното й изплащане.
ОТХВЪРЛЯ, предявения от Ж. Х. М., ЕГН ********** против
Прокуратура на Република България, ЕИК *********, осъдителен иск по чл.
2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в
размер на 6 500/ шест хиляди и петстотин/ лева представляваща разликата
над присъдената сума от 8 500.00 лева до претендирания размер от 15 000.00
лева – обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в негативни
9
емоционални и психически преживявания, претърпени в резултат от
повдигнато и поддържано незаконно обвинение по ДП №** г. по описа на РУ -
** в извършване на престъпление по чл. 290, ал. 1 НК, за което впоследствие
бил признат за невиновен с влязла в сила Присъда №173/15.09.** г. по НОХД
№681/** г. по описа на РС - Варна, потвърдена с решение от 19.12.** г. по
ВНОХД №1135/** г. по описа на ОС – Варна, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на увреждането – 19.12.** г., до окончателното
й изплащане.
ОСЪЖДА Прокуратура на Република България, ЕИК ********* да
заплати на Ж. Х. М., ЕГН **********, адрес гр. Варна, ж.к „ **“ бл. ** вх. 31,
ап. 81 сумата в размер от 213/ двеста и тринадесет/ лева представляваща
сторени разноски за гр.дело №336/2025 г. по описа на ВРС, съобразно
уважената част от иска, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА Прокуратура на Република България, ЕИК ********* да
заплати на адвокат Д. П. Й., от адвокатска колегия-Варна с личен номер
********** с адрес на кантората гр. Варна бул. „**“ № 16А сумата от 933
лева /деветстотин тридесет и три / лева, представляваща дължимо
адвокатско възнаграждение за гр.д № 336/2025 на ВРС, съобразно уважената
част от иска, на основание чл.38, ал.2 от Закона за Адвокатурата.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – гр. Варна в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
10